Автор Тема: Какво е душата/духът  (Прочетена 54135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен trepa4a

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 189
Re: Какво е душата/духът
« Отговор #135 -: Август 25, 2012, 07:43:53 am »
Разширяване на влиянието на Духовната Душа
За нас са от особено значение онези етапи, през които преминава личността в своето развитие, при които тя започва да усеща влиянието на Духовната Душа (отначало без дори да съзнава откъде идват тези влияния), да се стреми към единство с тази Душа, постигайки накрая обединение с нея.
Тук следва да припомним, че в процеса на първоначалните въплъщения Духовната Душа проявява слаб интерес към образуването на носителите за онази част от Душата, която бива заточавана в плътните слоеве на реалността. Необходимо е заточеният във формалната природа аспект на Душата да придобие определена степен на развитие, преди Духовната Душа да го забележи и да започне да се интересува от неговата по-нататъшна еволюция. Изразявайки се окултно, езотеристите твърдят, че въплътеният аспект на Душата е искра съзнание, която трябва да придобие определена степен на лъчистост, или излъчване, преди вниманието на Духовната Душа да може да бъде привлечено от нея. Оттам нататък Духовната Душа поема по-определена роля в процеса на изграждане на носителите. Тя започва да следи развитието на личността, т.е. на онзи аспект от съзнанието, който е затворен във формата и се идентифицира с нея, и определя какви бъдещи преживявания са необходими на личността, за да еволюира тя до осъзнаване на истинната си идентичност. Насочвайки своята Духовна Воля, Духовната Душа манипулира субстанцията на низшите слоеве на реалността, като така създава подходящи носители за въплъщението. За изграждането на тези носители тя привлича субстанция с определени качества (т.е. с определена вибрация), които – по закона на привличането, ще привлекат необходимите житейски уроци.
Духовната Душа създава носителите за въплъщение в пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон за кармата, а в окултната литература се среща още и под названието Закон за равновесието. Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и качество. Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло, което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.
Именно действието на Закона за равновесието, или кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за стореното зло, човек научава кое именно е зло. Изпитаната болка го кара да се стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да действа по същия начин.
Но какво всъщност е ,,злото” и какво - ,,доброто”? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? - Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като ,,добри”, а противоположните тям – като ,,зли”. Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро. Езотеричното учение отива още по-нататък и пояснява, че всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е ,,зло” и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител. Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божесвено Намерение и План. В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека. Да се върши ,,зло” е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че ,,зло” е всяка проява на липса на любов, а ,,добро” – изразяването на любовта. По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си, нито у другите.
Всичко това, разбира се, изисква много време. Както вече беше споменато, необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци. Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната, неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.
Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо влияние  в живота на личността. Настъпва онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук нататък превръща своето развитие в съзнателна, самоинициирана дейност, като по този начин ускорява проявлението на Душата.
Началото на този път е изпълнен с много препятствия в лицето на низшата природа на самия човек. Човек трябвада желае да се види такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа, започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям кураж, за да се погледне в лицето и да се преодолее онова, което съставлява нисшето, отделното аз – личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го отделя от неговата Душа, и този кураж може да се породи единствено от правилния, т.е. неегоистичен мотив – мотива да се служи мъдро и с любов на хората.
Това е етап, при който човек ясно започва да съзнава двойнствеността на своята природа. Той открива, че у него сякаш живеят двама души: единият – силно егоцентричен, носител и изразител на себични мотиви, на негативни емоционални и ментални тенденции; а другият – носител на алтруистични мотиви, изпълнен с любов, прошка, разбиране към всички хора. Тези двамата започват да водят ожесточена борба за надмощие в живота на човека, като побеждава ту единият, ту другият. Човекът ги разглежда като своята тъмна и светла страна, незнаейки и нямайки как да знае, че това са просто два аспекта на една единна реалност – неговата Душа, единият – отъждествен с формалната природа, а другият – извечен, съвършен, неподвластен на ограниченията на пространството и времето, присъствал винаги и неизменно, макар и несъзнаван. С времето и опита човек постепенно научава, че придържането към повелите на неговата светла страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, води до положителни резултати, облагодетелстващи както него, така и околните; докато следването на гласа на тъмната страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, носи страдание и болка. Така малко по малко, често грешейки и отстъпвайки пред своите слабости, човек започва да се учи да се идентифицира със своята светла страна. Нейните мотиви стават негови мотиви. Доверието му в нейния ,,вътрешен глас” нараства и той все-повече и повече освобождава ,,пространство” в своя ежедневен живот за Духовната Душа.
Под несъзнаваното въздействие на своята Духовна Душа човек започва да си изгражда духовен идеал и да се опитва да го въплъти в живота си. В началото този идеал е смътен и неясен, но с времето, с всяко следващо усилие той да бъде въплътен, идеалът придобива все по-ясни и определени очертания и става все по-възможен за осъществяване. Човек все още не осъзнава, че този идеал не е просто красива визия, която може да бъде реализирана един ден, а е неговата жива, автентична реалност, която търси възможност да се прояви – с много по-голяма сила, красота и възвишеност от всичко, което личността някога може да си представи.
Воден от идеала си, човек предприема усилия да преустрои своя инструмент, т.е. да пречисти и усъвършенства своите тела на проявление – физическо, емоционално и ментално, както и да си представи своя живот и дела в съответствие с този идеал. Тези усилия, всеки успешен опит да се изразят качествата на Духовната Душа (независимо дали личността съзнава или не, че прави именно това),,притеглят” помощ от страна на Духовната Душа. Тази помощ може да дойде под много форми: идея, преживяване, среща с човек, който хвърля светлина върху живота и пътя ни, и т.н. и т.н. Това помага за по-нататъшното разширяване на съзнанието на личността и я стимулира за нови усилия към съзнателно развитие, което пък от своя страна отново привлича помощта на Духовната Душа. – Така изграждането на характера се оказва първата и най-важна стъпка в развитието на способността и силата да се призовава помощта на Духовната Душа – нещо, което е от жизнено значение за по-нататъшната еволюция на личността. Този процес на привличане е двупосочен: той постепенно води Духовната Душа към въплъщение, а заточения във формата аспект на Душата – към извисяване и сливане със своята съвършена половина.
Първата стъпка към преустройството, пречистването на носителите се състои в преразглеждането на всички ментални и емоционални форми, които човек чувства, че ограничават съзнанието му и му пречат да проявява своята светла страна. С оглед на своя идеал той следва да реши какви форми би желал да има менталният, емоционалният и външният му живот. Следващата стъпка в този процес е стремежът и постоянните усилия да изрази във външния си живот това свое ново съзнание.
В самото начало това начинание изглежда колосално и неговото успешно осъществяване изисква максимално ангажиране на цялата духовна сила на човека. Силата и светлината, които вече са започнали да навлизат в личността от Душата, имат двойнствен ефект: те активират, придават ,,импулс” както на положителните, така и на отрицателните ментални и емоционални  тенденции у човека, били те съзнателни или напълно несъзнателни. В менталното тяло се активират както егоистичните мисъл-форми, така и мислите за служене. В емоционалното тяло се активират както егоистичните желания, така и стремежът към духовния идеал, към Душата. Човек се оказва изправен пред двойките противоположности в себе си, които сега следва да примири. Често в началото пътят на най-малкото съпротивление се оказват унинието, отчаянието и самообвинението. Изправен лице в лице с носените от него негативни тенденции, много от които често със силно деструктивен характер, човек се чувства толкова далеч от своя духовен идеал, че този идеал изглежда като невъзможна химера. За да продължи, човек следва да мобилизира цялата своя сила. Чувството за хумор и умението да се смееш на себе си са незаменими на този етап. Човек трябва да се научи да си самопрощава и да гледа безпристрастно на всички свои негативни черти и слабости като на нещо, което просто следва да бъде преодоляно – без особени емоции и безкомпромисно.  Като не се поддава на униние и на чувство за вина, той трябва да престане да подхранва негативните си черти, като насочи вниманието си изцяло към проявление на позитивното у себе си.
Така пътят на пречистването на носителите се оказва път на постоянен самоанализ, на постоянно самонаблюдение и на постоянен самоконтрол. В този процес човек научава, че неговите думи и действия са отражение на онова, което чувства и мисли. Следователно, за да промени поведението си в желаната насока, той трябва да промени чувствата и мислите си. Човек също така научава, че това, което чувства, изцяло зависи от онова, което мисли – защото нашите емоционални реакции по отношение на околните и на ситуациите изцяло зависят от нашите интерпретации на ставащото. Така, за да чувства правилно, човек трябва да мисли правилно, да ,,изправи” мислите си. Човек научава, че критерият за правилно мислене е вътрешното чувство на душевен покой, на вътрешна удовлетвореност и хармония със самия себе си в лицето на своята светла страна.
Усилията за трансформирането на проводниците подпомага засилването на умствената поляризация. Човек все повече започва да ,,живее” в своя ментален свят, опитвайки се оттам да анализира и контролира себе си. Той се научава да мисли самостоятелно и сам да бъде критерий за правилността на мислите и решенията си, съозразявайки се единствено с вътрешния си глас, а не с външни авторитети. От друга страна, с нарастването на умението да контролира мисленето си, човек постига контрол и над своята емоционална природа, откривайки при това, че той вече не е жертва не само на собствените си емоции, но и на емоциите на околните. Контролът над мислите и чувствата естествено се отразява и във външния живот на човека, който започва да се отличава с дисциплинираност, чистота, целенасоченост и хармоничност.
По този начин човек все повече и все повече се прониква от своята Духовна Душа. Проникнатата от Душата личност се отличава с редица характеристики. На първо място това е стремежът към безвредност в мислите, чувствата, думите и делата. Такъв човек неизменно проявява добра воля – желание за мирно и благотворно решаване на всички житейски конфликти. Той проявява разбиране, прошка и обич към всички хора неизменно. Отличава се с изключителна толерантност към начина на мислене на другите. Всичко това му позволява да встъпва в хармонични отношения с най-различен тип хора.
Стремящият се към своя духовен идеал човек открива, че постепенно у него започва да се проявява във все по-голяма степен духовна сила – резултат от собствените му неотклонни усилия да преодолее самия себе си. От друга страна, у него започва във все по-голяма степен да се развива и разгръща чувството на любов към хората, естествена последица от което се явява усещането за блаженство, вътрешен мир и преодоляване на илюзорното чувство за самота и отделеност. В не по-малка степен се увеличава и способността за ясно мислене. – Всички тези положителни резултати са награда за дългите и мъчителни усилия човек да надмогне собствената си нисша природа. Те дават сила и нов стимул на човека да продължи по поетия път на духовно израстване.
 
Според езотеричното учение постигането на съзнанието на Душата и свързаните с това психически способности е естествен процес. Понастоящем голяма част от човечеството се приближава към това, водена от самия процес на еволюцията. Постигането на съзнанието на Душата ще настъпи неминуемо, така както по-рано в историята човек е постигнал самосъзнание и така се е отграничил от животните. Този процес значително се ускорява тогава, когато на определен етап от своето развитие, както бе посочено, човек започва съзнателно да сътрудничи на еволюционния процес. Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и се разглежда от окултистите като научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви,  за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа. Познаването на изложените по-горе основни окултни постулати за природата и устройството на Вселената и човека, както и постигането поне в известна степен на чистота и безвредност от страна на човека, се разглеждат като задължително предусловие към пристъпването към процеса на медитация.
Същността на медитационния метод ще бъде разгледана по-надолу, а сега ще направим кратко отстъпление, за да предложим една по-,,техническа” гледна точка към процеса на израстване на личностното съзнание, която ще хвърли допълнителна светлина по въпроса.

из.  ОСНОВИ НА ЕЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ
Източник: http://triangles-bg.fateback.com/Introduction%20to%20the%20esoteric%20teaching%203a.htm

За пореден път ще ЗАМОЛЯ, да посочвате линкове, когато ЦИТИРАТЕ!!!!!!!!!!
 
« Последна редакция: Август 25, 2012, 23:44:39 pm от Black Adder »

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Какво е душата/духът
« Отговор #136 -: Август 25, 2012, 08:26:40 am »
Леле, какъв роман си изписал...това няма прочитане. Това цитат от някъде ли е или са твои размисли? Ако е цитат, моля те, сложи го в кавички и напиши източника. Ако са твои размисли...Ами...Не може ли да се събереш в по-кратък изказ? Аз се интересувам от темата, но не мога да чета тоя роман. Мисля, че всяко нещо МОЖЕ да се каже и с по-малко думи.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: Какво е душата/духът
« Отговор #137 -: Август 26, 2012, 16:41:12 pm »
Разширяване на влиянието на Духовната Душа
...............

 Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и се разглежда от окултистите като научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви,  за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа.

...

Медитацията не е научен метод. Хората нещо си спорят за хипнозата като такава и е интересно, но знае ли човек с кой научен метод по-добри резултати ще излязат /относно съмненията за хипнозата: http://www.insighting.eu/articles/hipnozata-nauchen-metod-ili-sharlatanstvo.html/
"Научен метод е последователност или съвкупност от процеси, които са смятани за характерни за научното изследване и постигането на ново научно знание, базирано върху физично доказателство."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4

Още повече определена от окултистите като такъв.

Както и не мисля, че има повече от един аспект на човешкото съзнание. Ако пък е насила разединен този аспект, не разбирам от какво и как се е получило това.
"Духовната Душа" сигурно е много "разочарована" от Осъзнатото Съзнание, или просто му е сърдита и трябва сериозна намеса на Чуващото Ухо и Виждащото Око, за да има добра "видимост" като се пътува по пътя.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Какво е душата/духът
« Отговор #138 -: Септември 05, 2012, 11:49:40 am »
Че има ли бездуховни души?!? ??? ???

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Какво е душата/духът
« Отговор #139 -: Септември 05, 2012, 13:09:54 pm »
"Научен метод е последователност или съвкупност от процеси, които са смятани за характерни за научното изследване и постигането на ново научно знание, базирано върху физично доказателство."

 
      Да,  съвременната  наука  свежда  нещата  до  -  ръка  да  пипне,  око  да  види! 
      Но  да  попитам  за  нещо:  Накой  да  е  пипнал  или  видял  омразато,  любовта,  глада,  жаждата,  спраха  или  смелоста?
      Относно  медитацията 

Начало Здравословно Дух и тяло 13.06.2012 |
11:06
6 | 24590 Любими Share on googleShare on facebookShare on twitterMore Sharing Services264Как медитацията променя мозъка
И ни прави по-спокойни и уравновесени
 
Снимка: Thinkstock Оказва се, че медитацията наистина се отразява по изключително благоприятен начин върху човешкото тяло и ум.
Нови научни изследвания доказват, че медитирането буквално променя мозъка.

След четири седмици практикуване на медитацаия в мозъка се забелязват физически промени.

Още от категорията
 Внимавайте с хроничния стрес  Наистина ли органичните храни са по-добри?  Защо кълновете са така полезни  За да бъдем дълголетници Оказало се, че нервните влакна станали по-плътни, като по този начин осигуряват повече сигнализиращи връзки. Също така медитацията насърчава производството на миелин, който е естествената мастна обвивка на нервните влакна.

Промените са забелязани в предната част на мозъка, която помага за регулирането на поведението.
Именно тази част е свързана с редица нервни разтройства и заболявания като деменция, депресия, шизофрения и др.

След редица изследвания на мозъка, включващи и ядрено-магнитен резонанс, учените доказали, че редовната медитация променя предния дял на мозъка и помага за по-добрата концентрация.

Проф. Майкъл Поснър – водещ на проучването, споделя, че резултатите от тестовете насочват изследванията на мозъчната дейност в нови посоки и могат много да помогнат за бъдещото развитие на науката и на леченията на различни ментални болестни състояния.

"Изследванията ни предоставиха много по-детайлна картинка на това какво се променя в мозъка.

 
Снимка: ThinkstockВ проучванията участва и български учен – д-р Елена Антонова от Института по психиатрия към Кралския колеж в Лондон. Тя споделя:

"Резултатите от това проучване са добра новина за всички нас. Щом 11 часа за няколко седмици са достатъчни на мозъка, за да подобри нервните си връзки, значи всеки от нас с малко желание и старание може да се радва на емоционална стабилност и бистър ум."

За ползите от медитацията се говори от векове насам, а има и култури по света, за които ежедневието е немислимо без няколко часа медитиране.

 
Снимка: ThinkstockСега вече има и ясни научни доказателства защо този метод помага, така че нищо не трябва да ви спира да пробвате и вие медитация за справяне със стреса и проясняване на съзнанието.
http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-tialo/kak-meditaciiata-promenia-mozyka-4626943
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27