Автор Тема: Истината за Бог  (Прочетена 32432 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Истината за Бог
« Отговор #45 -: Септември 12, 2009, 00:24:20 am »
От Нищото и Безмълвието се "появиха" звуци. И се "връщаха" отново там.
Бяха думи, изричаше ги "някой"...

..."Някой", който беше "дошъл" от Нищото и Безмълвието...
...И живееше "навсякъде" - сред Нищото и Безмълвието беше "НИКОЙ-НИЩО",
а сред света, беше "АЗ-някой" - АЗ СЪМ

".... Аз съм..." - звучаха мислозвуците -
" Аз съм спящ и сънуващ света си,
Аз съм Събуждащ се и Живота в непрекъснато събуждане - "най-стария сън на света",
Аз съм Енергия, Мислител, Съзидател и Разрушител,
Аз съм Съня и Будителя, Умиращия и Живеещия, Желаещия и Равнодушния,
..........
Когато "СЪМ", ставам "АЗ",
И после обратно - пак изчезвам ..............

========================================

В тишината на Вселената се редяха мислозвуци...

"аз - ...
сънуващия живот на "дете", създавам злото, за да "търся" добрите неща... И не видях, че От злото се ражда "доброто" и от доброто се ражда "Зло"

Аз - ...
търсих доброто, за да бъда "добър".
Сътворих търсенето и намирането - избрах "нещо" и го нарекох "ДОБРО" - дадох му "име"
и така всичко различно от него остана ЗЛОТО.
И така винаги злото е "повече" от Доброто, защото реших, че Доброто е само едно, само избраното...С едно име...
Но защо? Нима само заради "търсенето"?.........
----------------------------------------------

В тишината на Вселената се редяха МислоЗвуци...:

"Бях дете и търсих да бъда "добър".
Един ден пораснах и спрях да търся доброто, започнах да търся "добрите"... Виждах "този", или "онзи", докато веднъж "видях", че бяха същите като мен - търсещи "своето добро"...

После... един ден се "видях в огледалото" и чак тогава разбрах, че бях избрал "очите" на злото, за да търся някакво "добро" и чак тогава разбрах, че всички като мен "търсиха" нещо което да "нямат". И го "загубваха" за да могат да го търсят...
... и да играят на "намиране", самообричайки се да не го НАМЕРЯТ...

После... един ден доброто го "загубих"... не го виждах, почнах да търся "Злото" и Лошите... Търсих неуморно и непрестанно Злите хора...
Но вече не беше същото - защото... не ги намерих.

После... навсякъде "виждах" само такива като мен - хора и "огледала"... и отражения на "очите с които се гледаха". И не намерих "злото", нито "лошите"... Не намерих и "добрите"...

После... изгубих красотата и грозното, истината и лъжата, смисъла и безмислието, желанията и скуката...
През Светлината преминах през Мрака, и се изгубиха и двете.
Така останахме само АЗ и Огледалото

После... си изгубих и "огледалото"... и останах само АЗ - нямаше нито добро, нито зло - остана само едно - останах само АЗ...

После... нямаше как да остане АЗ, защото то няма смисъл, докато има само Едно Нещо, съставено от много неща... и много огледала...

После... всичко се изгуби... и Мен вече ме "нямаше"...

Нямаше дори и "после"................
-------------------------------------
От тишината на НИЩОТО се появиха МислоЗвуци -
- "Кой ли ставам когато заспя? - запита се "Странника"...
- А когато се събудя?
- Но от кой сън и кога се събуждам всъщност?
... И един ден се събуди ... и вече го нямаше "СТРАННИКА"...
-------------------------------------

От Тишината на Нищото се редяха МИСЛОЗВУЦИ... и се връщаха обратно, отразявайки се в огледалото на ЖИВОТА...

...и в едно от безкрайните си Сега, Бог се събуди и се запита:
"кой ли ставам, когато сънувам многото си "МЕН"?...
Нима Света го има, докато "спя"? Нима докато сънувам, ставам "АЗ" и после "СЪМ"...
Но се събуждам и остава само "СЪМ"... а след това нищо не остава...
---------------------------------

В тишината на НИЩОТО се върнаха всички мислозвуци... и се стопиха в нея... И останаха там, докато БОГ беше "БУДЕН"...
И "докато" беше БУДЕН, и нямаше АЗ, "имаше" всички свои сънуващи АЗ-ове едновременно и заедно - само в един миг... Те  -> БЯХА - > Това -> което БОГ -> НЕ БЕ.
И БОГ "можеше" само да ги "СЪНУВА",
И тях ги имаше само в съня на БОГ...

Както сме всеки един от "нас" - Докато има АЗ, сме само едни. Затова и така се нарича - АЗ > Избор на това "КОЙ СЪМ В ТОЗИ МИГ"
А загубим ли АЗ-а си, ставаме всички АЗ-ове във Вселената - безкрайна, като Бог... и Аз-овете "МУ" -> всеки човек, всяко "нещо"...
 
И всеки от "НАС" - Азовете, сънува БОГ
и Бог сънува "през" всеки от НАС...
Сънува безкрайните СЕБЕ СИ, в превъплъщенията на безкрайната Вселена
Именно затова е БОГ... и затова и НАС ни "има"...

----------------------------------

... В "началото" НЕ бе Словото - защото нямаше "КОЙ" да говори... Нямаше и защо... И защото за БОГ няма как да има НАЧАЛО.

И Словото не бе у БОГ -защото нямаше на кой да "разказва"... Нямаше и нужда от СЛОВО...

... И БОГ засънува, будувайки...
И се "появи" -> "АЗ" и после "СЪМ"...
И се "РОДИ ВСЕЛЕНАТА"...
безкрайните много АЗ, разделиха Вселената на Много неща,
И всеки АЗ им даде ИМЕНА...И РОДИХА СЛОВОТО... И словото бе у всеки АЗ.
 
Може би - за "НЯКОИ", това да беше "НАЧАЛО"...
"НАЧАЛО" - за "НОВИТЕ АЗ-ДЕЦА - сънища на БОГ".

И БОГ отново и отново СЪТВОРЯВАШЕ -- СЕБЕ СИ
и всеки от безкрайните много АЗ, сътворяваше БОГ... и себе си
по ОБРАЗ и ПОДОБИЕ
- в ЕДИНСТВОТО на "малкото" и "голямото"
и "каквото е ГОРЕ, това е и ДОЛУ"
Сънищата и БУдността - ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО
В ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВЕЧЕН и БЕЗКРАЕН МИГ - "СЕГА".

 
...................................................................................


От цикъла "Сказания на БОГ - АЗ СЪМ"

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Истината за Бог
« Отговор #46 -: Септември 12, 2009, 00:26:29 am »
==============
......
– В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.

След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.

Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.

Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.

– Схвана ли, че докато говорех за Нулата и Единицата се получи противоречие?

Ибрахим наистина беше забелязал противоречието, че без човек и материя Бог не може да съществува, а съществуването на материята и конкретно човек, унищожава възможността Бог да съществува. Затова той, оживявайки се, каза:

– Да, учителю, схванах противоречието!

Бен Йохай помълча още малко, след което строго заговори:

- Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десятка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десятката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десятката.

– Ако внимаваш в думите ми ще разбереш много неща за Бог – каза Бен Йохай и погледна строго Ибрахим.
На Ибрахим не му беше лесно, научаваше много нови, непознати неща, а някои от идеите на равина бяха твърде образни, за да може да ги обхване в пълнота и дълбочина.

– Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десятката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.

– А може това пътешествие никога да не завърши.

– Кабала забулва и пази идеята за Бог, вселената и човека под символи и тези символи изобразява в термини, които, превърнати в числа, са изразявали възгледите й.
..............
=========================


От "Ятаган и меч" - 1 книга

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Истината за Бог
« Отговор #47 -: Септември 16, 2009, 12:22:59 pm »
Мен истината за Бог не ме интересува, защото това което се пише тук на земята е само наша представа и проекция на това което се опитваме да разберем.Затова спрях да се интересувам.Човек има един дълг и той е към себе си,да си свърши работата за която е тук,неависимо дали я зне или не,ако не я знае пак ще си я свърши но със много страдания,не че знанието може да избяга страданието.Понякога се чудя защо хората имат нужда от тази информация,включвам и себе си.И най вероятно е пак за да удовлетври нуждите на егото си ,че знае, че е запознат ,информиран,че се е интересувал,че е навътре в нещата.А и с това его почна да ми писва.Насочвам се нагоре, към звездите,защото знам че там трябва да стигна, пък да става каквото ще с Бог и с егото ми и със мен.Аз вярвам и това ми е достатъчно

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Относно: Истината за Бог
« Отговор #48 -: Септември 26, 2009, 00:57:17 am »
  99,999% съм убедена, че човекът, които за първи път е употребил думитe  Бог или Господ, нито ги е виждал, нито им знае адресите.  Т.е. неговото определение си е чиста измислица. Храна за ума. Какво е имал предвид, като е нарекъл нещо Бог или Господ? Де да знам. Не ме интересува. Според мен нито Бог нито Господ съществуват, до доказване на противното. 
      Привет,
      juli, ти не знаеш истинското ми име, не знаеш и адреса ми, значи ли това, че аз не съществувам?
      Хайде да приемем, че Бог и Господ съществуват до доказване на противното. В твоето твърдение се обесмисля самото съществуване на разума. А ти си разумна нали?
      На океана хич не му пука дали капката от ледената висулка на стрехата вярва в съществуването му. Капката е тази която трябва да окрие океана и това рано или късно се случва. "Никой не умира атеист" С уважение
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Истината за Бог
« Отговор #49 -: Септември 26, 2009, 09:31:44 am »
Божественото може да се види само от божественото. Със светските очи може да видиш само светското. А божественото е навсякъде. Въпросът е кой го гледа - божествената ни същност или илюзорното ни „аз“.
Аз самият като че ли сравнително най-точно мога да се определя като пантеист.

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Истината за Бог
« Отговор #50 -: Октомври 01, 2009, 16:27:52 pm »
1+1+1=1 Три личности една ипостас. :flag_of_truce:

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Истината за Бог
« Отговор #51 -: Ноември 07, 2009, 15:18:10 pm »
ВРЪЗКАТА ЧОВЕК - БОГ


Някой би казал, че такава връзка просто не съществува, че няма такова нещо и ще е много близо до истината, друг би опонирал, че Човекът и Богът са много тясно, неразривно свързани и ще са също толкова близо до истината. А каква всъщност е Истината? Кой е Човек, кой Бог и каква е връзката между тях?

Истината, е че Бог и Човек са толкова тясно и неразривно свързани, че се сливат обединяват, връзката изчезва просто, защото понятията Човек и Бог обозначават едно и също нещо, при това нещо много повече от обикновена мегаломания. Но какво всъщност е човек за Бога и бога за Човека. Казват, че ние хората сме богове в развитие, вярно е, казват че сме деца на Бога, негови творения и това е вярно, вярно е също, че сме рожби и на самите себе си.

Бог е всичко, той не е във всичко, той е ВСИЧКО, той е ЕДИНСТВОТО, нищо не излиза извън него, защото той е олицетворение на абсолютността. Човекът е проявлението на Бог на Земята, така както и самата Земя. Човек и Бог са едно и също нещо, съзнанието на Бог, тоест абсолютното Съзнание, е съставено от съзнанията на всяка една частица на Битието и отвъд него, на Всичко, защото всичко притежава съзнание.

Бог не е извън човека, не е някаква абстрактна фигура олицетворение на една култура, на една народност, на една стихия. Бог не е архетип и не се намира извън човека. Човек е част от Бога, тялото на Бога, но центърът на човек е Бог, същността на човек е съсредоточена в Единството, същността му е Единството, затова човек е, както част от Бога, така и самият Бог.

Ако Бог е Слънцето, то живите същества са атомите, които го изграждат. Ако Бог е шепа пясък, то човек е отделната песъчинка. Човек съставлява Бог, развива се, разгръща се, осъзнава се, в един момент просто осъзнава своя истински център и се влива в Цялото, престава да поставя прегради, престава да се ограничава или разделя, престава да се самоидентифицира и се превръща в Единството, или по-точно, просто го осъзнава, защото той никога не е излизал от Цялото, то просто е невъзможно, никога не се е разделял в действителност от него.

Вселената също е част от Бога, но тя е една по-всеобхватна част от него в сравнение с Човека, Вселената също притежава съзнание, съзнанието на всичко съществуващо в нея. Това е небесната йерархия, субквантовите частици формират квантовите, те сформират нуклоните и атомите, атомите сформират молекулите, молекулите веществата. Ако Бог е цялото вещество, то Вселената е една молекула, атомите пък са планетите, а частиците изграждащи атомите-планети са хората.

Човек не е извън Бог, той е част от абсолютното Съзнание, неговият център е това Съзнание. Това Съзнание е една вибрация, един Дух, едно движение, един резонанс, един модел, който се пренася от по-обхватното към по-ограниченото съзнание, моделът или планът за глобалната Еволюция.

Бог не е извън Битието, въпреки че се простира дори отвъд него, Битието е проявление на Бог, защото дори Битието е само част от него. Битието е самосъзнаване, движение на съзнанието, реализиране, самоопределяне и самоосъзнаване на Съзнанието. За да се слее с Единството, човекът първо трябва да престане да се разграничава от Битието, да се слее с него, да се слее с Живота, да се превърне в Живот. Човек не е просто свързан с Бог, той е неговото битие, една малка частица божествена субстанция. Човек е Бог, защото в Цялото не съществуват разделения, няма класификация, определения, разграничаване всичко е Едно, всичко е Единство.


Охи

Неактивен iwe63

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
Re:Истината за Бог
« Отговор #52 -: Октомври 22, 2010, 23:38:21 pm »
Какво е Бог?Бог е Любов,Светлина,Милосърдие...Това са нещата,които ни карат да се чувстваме извисени и част от нещо наистина значимо.Всеки има в себе си една искрица.Дали ще станем въглени или ще запалим огън,зависи от нас-това е Изборът.За мене Бог е като любящ родител.На никого не е дадено да осмисли,поне,докато е жив,какво точно е Бог,по-важно е да го усещаме!Има едни Божи заповеди,има и едни Общовселенски закони.Много ми са важни тези:Не отнемай това,което не можеш да върнеш!Т.е.не отнемай живот,не убивай!Или не прави на друг това,което не искаш на теб да ти бъде направено!Т.е. не кради,и всичките там други заповеди.Тези мъдрости от векове са важни и общочовешките закони също.И от векове се нарушават,в името на всякакви каузи.Да си представя за миг,че аз съм Бог(простете,това е светотатство,знам,но съвсем хипотетично).Е,аз бих се изкушила да си напердаша децата!Та в този ред на мисли,Потопа, няма начин да не се е случил.По-лошото е,че в днешния свят,един Потоп няма да хване ред.Просто трябва по-голям шамар.И понеже не съм Бог,а съвсем обикновен човек,се питам аз:На къде отива света?Всички се раждат равни и всички си отиват от този свят.А това,между раждането и смъртта?На какво сме го обърнали?Тук спирам да разсъждавам,обидно ми е...И Бог да ни е на помощ!

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината за Бог
« Отговор #53 -: Октомври 23, 2010, 19:08:06 pm »
Един  въпрос:  Защо  базата  на  нашето  развитие  е  злото,  за  да  живеем  трябва  да  убиваме,  или  не  е  така ???
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен radon

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 171
Re:Истината за Бог
« Отговор #54 -: Октомври 24, 2010, 19:52:19 pm »
Бог е всичко, закоето се сетите, но разделено на части, всяка носеща цялото в себе си, на холограмен принцип. Всичко останало е булшит ;D

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re:Истината за Бог
« Отговор #55 -: Октомври 25, 2010, 07:18:18 am »
   Щом Бог е всичко-как може да има нещо останало!?
   Щом Бог е всичко-защо го търсим само в доброто!?
 Най-лесно се открива Бог в тъгата,стига човек да се наблюдава.Тогава,когато си сам и не си;тогава,когато няма към кого да се обърнеш,освен към себе си.Бог не можеш да го измислиш-можеш да го почувстваш,можеш да го изживееш.Несъвършените човешки сетива не са оправдание да спреш да търсиш Бог-използвай другите.Кои,как и кога са въпроси на личен избор.
Опитай!

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината за Бог
« Отговор #56 -: Октомври 25, 2010, 14:49:52 pm »
   Щом Бог е всичко-как може да има нещо останало!?
   Щом Бог е всичко-защо го търсим само в доброто!?
 
        Грешно  е  да  търсим  Бог  в  нас!  Бог  е  около  нас,  огледайте  се  къде  виждате  около  нас  зло!  Е  не  казвам,  че  няма  зло,  но  ако  сме  откровенни  ще  трябва  да  си  признаем,  че  злото  е  наше  творчество!   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Истината за Бог
« Отговор #57 -: Октомври 25, 2010, 15:47:07 pm »
Цитат
Грешно  е  да  търсим  Бог  в  нас!
Чак грешно... :nea: Грешно е да е се мислиш за Бог, а такива дал Господ!

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината за Бог
« Отговор #58 -: Октомври 25, 2010, 18:15:26 pm »

       Винаги  съм  твърдял,  че  ние,  хората  сме  творения  на  Бога.  Творението  не  бива  да  се  отъждествява  с  Твореца.  Ако  трябва  да  расъждаваме  в  посока,  трябва  ли  да  се  стремим  към  единение  с  Абсолюта  и  това  възможно  ли  е,  необходимо  е  да  си  отговорим  обезателно  на  въпроса - Защо  ни  е  отделил  от  себе си?   
« Последна редакция: Октомври 25, 2010, 20:25:12 pm от Mirotvorec »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Истината за Бог
« Отговор #59 -: Октомври 26, 2010, 09:18:25 am »

       Винаги  съм  твърдял,  че  ние,  хората  сме  творения  на  Бога.  Творението  не  бива  да  се  отъждествява  с  Твореца.  Ако  трябва  да  расъждаваме  в  посока,  трябва  ли  да  се  стремим  към  единение  с  Абсолюта  и  това  възможно  ли  е,  необходимо  е  да  си  отговорим  обезателно  на  въпроса - Защо  ни  е  отделил  от  себе си?   

Ние не сме творения на бога, ние сме част от него. Казвайки, че ние сме творение на бога ти автоматично поставяш бог в позицията на нещо отделно от хората, предполагам и нещо отделно от вселената. Нещо което стои встрани и прави вселени в които да могат да живеят хора или каквито и да са там осъзнати същества. Ти в момента си противоречиш, защото казваш, че ни е отделил от себе си. Щом ни е отделил от себе си това не значи, че ние не сме част от него.

Не е необходимо да се стремим към единение с Абсолюта. Не, не е възможно - задължително е просто. И ето отговарям на въпроса ти (пак мое лично мнение - да си уточня) - бог ни е отделил от себе си за да изживее и осъзнае себе си когато ние се завръщаме за да се слеем в него (т.е. в себе си). Целият този път, който всеки един атом извървява във вселената е път към осъзнаването на самия бог. Иначе нямаше да има смисъл, когато бог си е бог и няма нужда от преживявания, самоосъзнаване, нямаше да има нужда от вселена (вселени), в които да се развиват някакви галактики/същества. Нямаше да има нищо. Само бог, който щеше да си седи, в някое кьоше и да се кефи колко е осъзнат (знаейки, че е бог). Скука...

Като духнеш пухчетата на едно глухарче, след 10 секунди те ще са отделени от стъблото, но е неправилно да твърдиш, че не са част от него, даже повече - ти си част от цялата вселена, както и обратното.
« Последна редакция: Октомври 26, 2010, 09:32:53 am от ₪ Eon ₪ »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27