...Реалност, в която мисълта е реалната сила, тя е тази, която гради или руши, а не някакви ... Е, в такъв случай нормално е процесите да протичат многократно по-бързо
Думите ти ми напомнят две неща, които съм чел:
1.Случай, разказан от Р.Монро.Той посетил своя починал приятел Чарлз, в мястото, където се намирал той след смърта си.
Там Чарлз организирал реалността по собствен вкус.Създал си океан, тропически плаж, красив залез и дуго, акквото му харесвало да вижда около себе си.
Дали мисълта си е използвал или как му думата е друга, но сам Чарлз е бил творецът.
Интересно, сякаш след смъррта нашата мощ се освобождава.
Но не у всички, което се потвърждава от още един случай, разказан от Монро .
Друг посетен от него опитвал да си строи къща тухла по тухла, не бил осъзнал, че може да я направи мигновено, просто като си я представи.Всъщност процесът не е толкова елементарен, колкото е бърз.И думите не са точни.Но съм сигурен, че ме разбрахте .
2.Които са чели Кастанеда помнят Наемателя ( древният магьосник), който можел да сътвори реалност из която можеш да се разхождаш и да действаш. Да влезеш в сградата, която виждаш пред себе си.
Да гледаш как луната се движи по небето и да чуваш кучешки вой.Висше изкуство.Не някакъв замръзнал ропически залез, а движеща се луна и кучешки вой! При това, съзнанието, творец на тази реалност, е още в живото тяло, за което се предполага, че представлява някаква пречка за развихрянето на съзнанието.