Вие не съществувате

[Iris]

...
А това, че самите ние сме илюзия, това за сега надхвърля възможностите ми , не мога да го проумея.

Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо. Според Будизма, човек няма собствена природа, т.е. своя собствена вечна и неизменна същност. Буда-природата, пустотата е една за всички същества. Всички явления и форми, които ни заобикалят са илюзорни, защото са временни и променливи изражения на тази същност, но не са самата нея. Човек в своята същност е вечен, неизменен, съвършен и едно със същността на всичко останало, т.е. съвсем реален. Илюзия е отъждествяването на човека с думите, формите, мислите, чувствата, желанията и стремежите чрез които се проявява. Илюзия е да се отъждествяваме с каквото и да е от феноменалния свят.

[Max]

Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо.

Да, съгласен съм, че "чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо" е илюзия.
Но мисля, че в текста приведен от Хоръс се има друго предвид. И именно него ми е сложно да осмисля.

[mitko]

       Привет,
       Понеже  аз  доста  неща  не  разбирам  от  темата  илюзия,  ще  се  опитам  да  разбера  нещо,  ако  ми  се  обясни  с  думи  прости  що  е  това  илюзорен  свят  като  първо? 
       2 - Защо  всички  книги  на  темата  илюзорност  завършват  накрая,  ама  най-накрая  с  цена  еди  колко  си  и  колкото  по-голям  е  корифея  толкова  по-голяма  е  цената!  Следователно  защо  се  продава  една  илюзия  за  нещо  реално?  То  и  парите  са  илюзия  за  страничният  наблюдател,  но  не  и  за  този  който  ги  дава  и  за  този  който  ги  получава  или  бъркам?   Мага  ли  да  се  обърна  към:  Алиен;  Жули;  Н;  и  другите  да  ми  подарят  малко  от  илюзорните  за  тях  пари  и  други  илюзии  като  кола,  апартамент  и  т.н.  хем  те  ще  се  освободят  от  илюзии,  а  аз  понеже  не  вярвам  в  илюзиите  ще  им  се  радвам  като  нещо  реално! 
      3 - Защо  сме  се  вторачили  в  духовното,  та  нали  само  след  някое  и  дриго  деситилетие  ще  станем  напълно  духовни?  Не  е  ли  по-важно  "защо  сме  се  родили,  кото  сме  могли  да  не  се  раждаме" - Фишбоне - използвайки  правото  си  на  свободна  воля?
     4 - Защо  не  включите  в  дискусията  и  факторите  информация!  Що  е  то  и  как  влияе  тя  на  илюзиите?
     5 - Що  е  това  торсионно  поле  и  как  влияе  на  стабилноста?     

[Iris]

       ...  Мога  ли  да  се  обърна  към:  Алиен;  Жули;  Н;  и  другите  да  ми  подарят  малко  от  илюзорните  за  тях  пари  и  други  илюзии  като  кола,  апартамент  и  т.н.  хем  те  ще  се  освободят  от  илюзии,  а  аз  понеже  не  вярвам  в  илюзиите  ще  им  се  радвам  като  нещо  реално! 

Терминът „илюзия“ се отнася до начина по който ние възприемаме нещата. Това не означава, че те не съществуват. От много от нещата, които изброяваш, човек има нужда докато е въплътен за да поддържа съществуването си и да се развива. Въпросът е как и за какво ги използва. Въпросът е да не се привързва към тях и да им придава стойност, която те не притежават.

      3 - Защо  сме  се  вторачили  в  духовното,  та  нали  само  след  някое  и  дриго  деситилетие  ще  станем  напълно  духовни?  Не  е  ли  по-важно  "защо  сме  се  родили,  кото  сме  могли  да  не  се  раждаме" - Фишбоне - използвайки  правото  си  на  свободна  воля?

Ти какво разбираш под „духовно“? Човек може да бъде духовен и тук във грубо-физическото си тяло. А може да бъде роб на материалните си желания, дори и в надземните светове. Там обаче зависимостите са много по-силни, защото се „материализират“ почти мигновено.

     4 - Защо  не  включите  в  дискусията  и  факторите  информация!  Що  е  то  и  как  влияе  тя  на  илюзиите?
     5 - Що  е  това  торсионно  поле  и  как  влияе  на  стабилноста?     

Информация буквално означава нещо, което е приело форма.
За торсионното поле питай физиците. Не забравяй обаче, че те самите все още прохождат в тази област и теориите им съдържат предимно догадки и предположения.

[eses]

Колкото и да е интересно и ново за нас това че целия свят  а и ние сме илюзия си мисля да направя една аналогия. Когато решим че трябва да постигнем някаква цел например да сготвим нещо за хапване,ние предприемаме някакви действия,пазаруваме,измиваме зеленчуците  и тн. и накрая като краен продукт ние имаме някакво ястие.Ако погледнем по същия начин на цялата тази илюзия,материята,всъщност тя не е нищо друго освен начин,техника,метод за постигане на някаква цел.Естествено за нас е интересно да погледнем на материята по нов начин,то е все едно да попаднем при най добрия в света готвач,но това което остава е ЦЕЛТА. Дали ще се научим да "готвим/виждаме илюзията" или не едва ли има голямо значение,защото едва ли това е целта,за някой да но не и за болшенството.Дори да знаем че сме илюзия,не се променя нищо,защото ние всъщност не сме илюзия,ако кажем че сме значи отричаме първоизточника, ние сме "проектирани" от Него тук,дали сме енергия,или сме светлина или любов, няма значение.Има знаение не Как а Защо?

[ThreeFaces]

А може би целта е единствено в различната гледана точка.

Не е достатъчно само да припознаем идеята за илюзорното си съществуване, а да превърнем това знание в разбиране.
Това няма да направи предметите по -малко твърди и скачането от високо по -безболезнено, но ще направи нас по -будни и бдителни.

Когато знаем, че дадено преживяване е само илюзия, то става по нереално и няма такава власт над нас. Съответно реакцията ни към това преживяване ще бъде различна (ако въобще се напънем за такава).

Само разбирането за илюзорността на съществуването е достатъчно. То ще ни даде различна гледна точка в преживяванията, различна емоция към тези преживявания, а това ще доведе до промяна или заличаване на кармичните следи.

[persefona]

Какво значи, "заличаване на кармичните следи"?

Ако Разберем, че всичко е илюзорно, тогава тези следи също биха били илюзорни.

Аз си мисля, че несъществените подробности са илюзорни, но не е задължително, да Разбираме за това. Това ни помага да конструираме реалности.
Ако нямахме книжки с приказки, филми и други носители на подобна  илюзорност, никога нямаше да ИМАМЕ реалността.
Да. Парадокс е. Но благодарение на илюзорността имаме реалността- или на въображението,ако Ви харесва....- или на мисленето....- хайде да е на Съзнанието 

[алибаба]

Хи хи хи точно точно точно 

[Polymorpher]

Аз чуя ли видя ли "учените казаха" - Разбирам:

"Образованите промити мозъци искат да ви убедят в еди кой си bullshit spin-off(стара глупост изопачена за пореден път)."

Взимам по на сериозно провидения на хора от кръчмите от колкото на учените.
Самия факт че има огромно количество "научно", "доказани", "открития" които са напълно противостоящи и взаимо отричащи се свежда публичната наука до почти нулев интерес от моя страна.

[алибаба]

Persefona, чудесно го каза!
Polyporfur, ми тя науката си е баш в илюзията 
Което е много забавно, защото именно тя (учените де) си въобразяват, че се борят с илюзиите и разкриват истините. А те само структурират илюзията, раздробяват пъзела на все по-малки парченца уж с цел да го наредят с което правят илюзията (пъзела)оооще по-голям и нареждането му оооще по-невъзможно.
За най-голямо качество на един учен се смята способността му да ..поражда проблематика...демек да търси под вола теле.
Ако учените решат проблемите трябва да капитулират и банкрутират, за това основната цел на науката е не решаване на проблеми а пораждане на проблеми.За да има какво да се решава още и още и още....


 

[Polymorpher]

Ако има нещо забавно в науката това са безмозъчните хорица които рецитират научни открития като развален грамофон и все едно те самите са правили изследванитя/тестовете итн...

Много ми става забавно когато някой се опитва да ме убеди че еди какво си е едки как си защото еди кой си учен казал особено ако същите тези до вчера се подиграваха на същото твърдение казано с други думи обаче...

Няма хора които да преобразуват дебилна спекулация в категоричност толкова бързо колкото "вярващите". Дали ще са поклонници на "НаУчните" или религиозните общности се си е тая.

За мен науката е опит да се достигнат звездите още преди да си се научил да си бършеш собствения бирник...

Но пък това важи и за всичко останало започнато от неадекватна перспектива, не само науката.

[Blue|_Star]

Много готини идейки сте написали.Особено първият пост,обаче мен ме притеснява една друга мисъл...Щом мен ме няма и нищо не би следвало да ме притеснява,тоест всичко е илюзия,защо сега,ако се метна да речем от 10-тия етаж ще си умра,а няма просто да стана и да се изтръскам,и да съм си невредима?Нещо тая илюзия,в която всички ние живееме(според н написаното),абе,бая истинска ми изглежда и усезаема.Значи нещо,някъде бъркаме,ама къде ли?! 

[Blue|_Star]

...
А това, че самите ние сме илюзия, това за сега надхвърля възможностите ми , не мога да го проумея.

Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо. Според Будизма, човек няма собствена природа, т.е. своя собствена вечна и неизменна същност. Буда-природата, пустотата е една за всички същества. Всички явления и форми, които ни заобикалят са илюзорни, защото са временни и променливи изражения на тази същност, но не са самата нея. Човек в своята същност е вечен, неизменен, съвършен и едно със същността на всичко останало, т.е. съвсем реален. Илюзия е отъждествяването на човека с думите, формите, мислите, чувствата, желанията и стремежите чрез които се проявява. Илюзия е да се отъждествяваме с каквото и да е от феноменалния свят.

С тебе,Iris,явно сме чели за различни видове будизъм.А това за природата на човека,че хем няма вечна и неизменна същност,хем е вечен,неизменен,съвършен и едно със същността на всичко станало-само аз ли виждам противоречието?А това,че човек си е съвсем реален-еми то,"почти" винаги това,в което вярваме си е истинско и ние сме си реални,друг е въпросът,че за други може да сме илюзия,но всеки според гледната си точка.

[Iris]

Човек според будизма няма собствена природа. Същността на всичко съществуващо, човек, светия, животно, растение или нещо друго е една и съща. Тази същност е безкрайна, неизменна и вечна. Това е един безкраен потенциал, който всяко живо същество може да се научи (и се учи) да проявява във все по-голяма степен. Разликите между живите същества са в начина по който проявяват въпросната неизменна природа, а не в самата природа. Последната е неделима и е само една.

[Blue|_Star]

Iris,съгласна съм с теб.Но това не означава ли тогава,че ние всъщност имаме една природа(всички хора и явно създания),но я проявяваме по различни начини?Тоест ние сами си създаваме илюзията,но и тя(илюзията)си е достатъчно реална,докато си живеем в нея?И мен ме обърка написаното от теб,че човек хем няма вечна и неизменна същност,хем е вечен,неизменен,съвършен и едно със същността на всичко станало?Може би си имала предвид,че ние хората сами се приемаме като не-вечни и лишени от неизменна същност,а иначе сме си вечни,неизменни,съвършени и едно със съюността на всичко останало?Макар че,ако приемем идеята,че човек е Дух,Душа и Тяло,плюс Его,излиза,че нашата вечна и неизменна същност е само една,но ние я приобщаваме и към другите три неща,които са временни?
П.С.:Христос Воскресе!