О, Ал,
аз също не виждам нищо гнило в победата на Юсаин. Гнило е гнила дума, която дори не бих употребила. По-скоро, бих го нарекла прекрасно човешко постижение, когато човек спре да „мисли” и разпери крилете на съзнанието. То е велик спринтьор, а и всичко останало. То е велик композитор, велик актьор, велик писател, художник.. Границата между много добрите в дадена област и гениалните е точно тази. Много добрите полагат гигантски усилия и амбиция да постигнат нещо . Гениалните не постигат, те са неамбициозни, често асоциални, подтикнати от „вътрешно безпокойство”, което ги кара да се държът „ирационално” Точно тази ирационалност те влагат в картина, в симфония във филм и т.н. И затова повечето гении биват наричани луди. Да, луди. Кой е луд тук?
Пък и какво виждам аз, е различно от това, какво виждаш ти. Ти, казваш, виждаш атлет, който е явно по-бърз от другите състезатели, защото преди това, на мокра писта е дал „сигнал”, че е способен на такава победа. (макар, че 100-те метра не му е основната дисциплина, а 200 ) Виждаш също сравнение с ускорение на кола. Инерция, скорост, все физически науки. Аз съм в този форум, „Езотерика” , за да изследвам езотеричната страна на това, какво се случва край мен. Иначе щах да бъда в Ауто-форум или Спортен форум. Аз разказвах по-скоро, какво се случи с мен по време на този спринт и какво аз изпитах. Какво "видях" аз и как го видях. И съответно, как аз го изтълкувах. Не случайно говоря от първо лице. Не съм се наела да обобщавам, че всички така са видели нещата. Както винаги, аз обяснявам собствената си позиция.
Според мен, процесът се започва другаде, за да завърши на физическото ниво. Нека не забравяме, че за да стигне до физическата равнина, всеки сигнал, трябва да премине през много други по-фини нива. За да се роди човек физически, той трябва да има вече готова етерична матрица. За да се появи мисъл във физическия мозък, вече трябва да има такъв етеричен сигнал.
И не съм се хванала за думата „скука” . Просто споменавам характерни състояния на човешката психика. И не само „скука”, а и други, като „въпроси”, „съмнение”, „разделение”, „полярност” а има и още ... Аз не се хващам за нищо. Аз изследвам думите и причината за тяхната употреба от хората, нищо лично. Признавам си тази дума не я знам - „аниматрицата” . Светни ме, Ал, плийз!
Матрицата е нещо, в което никой не те държи насила. Не е затвор. Така, че можеш да я напуснеш по всяко време. Никой не може да задържи съзнанието на Цялото, защото то е всеобхватно и следователно обхваща и Матрицата, както и всичко останало. Само, че за целта, трябва да се довериш на съзнанието , а не на логиката, ума, рационалността. Те са части от ума и следователно са ограничени от матрицата = ниски вибрации.
В този смисъл, препоръчвам на тези, които непрекъснато си задават редица въпроси, просто да спрат. В този шум не може да се чуе съзнанието, защото то не е настоятелно. Спрете да мислите и знанието самó ще започне да идва. Просто преустановете тоя шум, с който заглушавате „гласчето”.
Простете, че може би звуча като лектор. Целта ми не е да изтъквам супериорност. Аз дори нямам цел. Само си викам, ако някой ме чуе, ОК, ако не, пак ОК.
Този, който вярва, че е в Матрицата Е в нея. Защото вярата, че си в нея, започва с вярата, че тя въобще съществува. Свободният роб! Този, който вярва, че границите между Матрицата и другите нива са плътни, винаги ще се чувства затворен като в ансамбъл от матрьошки. Той ще смята, че трябва да отвяря всяка следваща матрьошка, за да се измъкне евентуално. Границите са в главите ви, в ума ви, в логиката ви, както и самата матрица. Отървете се от тях.
Затова и не случайно казах, че смъртта не те спасява от Матрицата. Спасява те сливането с Всеобхватното съзнание. Но сливането е последният етап от по-дълъг процес на експанзия. Разширяваш, разширяваш съзнанието си докато се слееш с Цялото . Тогава ти просмукваш всичко, защото нищо не е плътно. Когато просмучеш и обхванеш Всичкото, ти ще СИ Всичкото (и себе си, защото няма да загубиш идентичност). Това дори не е бягство от Матрицата, това е просто „удавянето” ѝ в твоето собствено, необятно Съзнание. Вече бях давала някъде примера за буркана, запълнен догоре с камъчета. (извинете ме за повторението, но е важно) Бурканът изглежда пълен , но не е, защото можеш да сложиш чакъл и да запълниш разстоянията между камъчетата. Сега вече изглежда пълен, но пак не е, защото можеш да прибавиш и най-фин пясък и той да запълни останалите малки празни пространства. Но бурканът пак не е пълен, защото можеш да го напълниш с вода. Сега водата е обхванала/запълнила всички други по-плътни частици от нея, но и не е престанала да си бъде вода. И това е пример само на грубо физическо ниво. А, представи си, колко фини нива се запълват взаимно, докато се стигне до най-финото, което обхваща всичко останало. Ето това е Съзнанието.
„Защо Цялото е приело да бъде ограничено?” Кой казва, че Цялото Е ограничено. Това не е възможно. То няма граници, защото е безкрайно и безвремно. Граница е дума от земния словесен запас. Тя не може да обясни гигантизма на Цялото и неговата всеобхватност. Не може Безкрая да се опише с ограничен език. С думи! Цялото е обхванало всичко и хич не му е скучно, защото е всичко и всеки ( и поради това не е самó) и си играе всичките игри едновременно.
Като казваш „Ние” сме сътворили Матрицата, кого имаш предвид? Ако е Ние-Цялото, то лично не създава нищо. То не е някакъв алхимик, който седи в лаборатория и смесва разни гърмящи субстанции, за да опитва това или онова: „Я, чакай да сложа малко от този прашец, а, буф
... гръмна и изби 300 000 души, е, голем праз, сеа ш’си направа други”. Всичко се само-създава в Цялото. Много хубава дума в случая на английски е within.
А, ако имаш предвид Ние-хората, ние сме "създали" Матрицата и цялата холограма само в главите си. И когато се идентифицираш с тяло, име, раса, нация, пол, тази полярност автоматично те "самозатваря" в собствения ти затвор. И от тази позиция на затворник, виждаш раси жадни за власт, които са впрегнали 90% от населението и го манипулират чрез ДНК програми и управляват чрез шепа техни избраници - кукли на конци. Има и такива, които не могат да бъдат манипулирани и други, които разбират, че са манипулирани, но пак не могат да направят нищо, просто защото не искат. Никой не иска да напусне Матрицата (имагинерна), защото повечето хора мислят, че "Тя" е тяхната свобода. И в това е тънкостта и гениалността й. (Не по-гениална от съзнанието обаче, защото то може да я съзнае и това винаги трябва да ви е знак за собствената идентификация.
Червената, аварийна светлина!!!Ако можете да осъзнаете нещо, значи сте повече от това нещо) Те са свободни роби, които ходят на работа, с мисълта, че бачкат за себе си, за децата си, за внуците си, за шуранайката си и т.н. И че всичко е за тях. Те не искат вън от Матрицата, защото Матрицата раздава заплатата на края на месеца. Колко пъти съм предлагала на иначе интелигентни и добри хора, мои приятели и близки, които се оплакват от "живота си" (сякаш техния живот сам си се живее ;D , то даже не е за смях така, че :'() да напуснат работа и да опитат нещо самостоятелно, нещо, вън от системата. Нещо драстично различно от ритъма, в който живеят. Ама как? Питат? Те искат да са „сигурни” . Не искат да си изпускат „сигурното” място, „сигурната заплатка” , „сигурното” удобно, панелно или тухлено жилище, и накрая апотеоза-награда: „сигурната” пенсия. Велико! Така, че повечето не искат да напуснат Матрицата. Не вярват, че са манипулирани, те мислят, че имат свободен избор. Да, имат, но не този да избереш това монотонно, робско, роботизирано съществувание. Имат друг избор, да го захвърлят и това ще бъде първата стъпка към напускане на Матрицата, стягането на куфарите, казано смволично, защото за да я напуснеш, не трябва да пътуваш никъде освен в съзнанието си. И най-обичам израза: А, лесно ти е на тебе. Ма, защо да ми е лесно, аз живея моя живот, той не ме живее мене. Късметът е за тези, които вярват, че живота си тече, сякаш те не са в него.
Дори конспиративните групи, които постоянно говорят за Матрицата, ми напомнят на Нов вид религия. Пълни са с догми и правила, които яростно защитават и точно, както религиозните фанатици са коне с капаци и не може да ги убедиш да си разтворят кръгозора, почти същото е с групи за конспирация. Не се толерира другата гледна точка, не се допускат различни възгледи. Те скачат от статия на статия, от семинар на семинар, от форум на форум, от уебсайт на уебсайт , обсъждат, питат, разсъждават... Но, сами, не правят и крачка за излизане от Матрицата. Е, да, знаем, че има Матрица, но какво можем да направим? Свиват рамене. Можеш да се довериш на съзнанието си, например и да спреш да търсиш причините извън себе си. Не си затворен от никого, сам си си затворник на илюзиите! Всичко е в главата ти, Матрицата и бягството от нея. Защото нека не забравяме, че Матрицата не е реална , а е илюзия.
Отивам на въпроса , дали Цялото е съвършено и веднага ,това, което първо ми се набива като основна линия е: Какво е „съвършено” ? Как значението, смисълът на дума от земния език, може въобще адекватно да бъде отнесена към Всичкото и да го обясни? Това ни е проблема на нас, че слагаме земни думички след Цялото и няма как иначе. Ние сме земляни, боравим със земен език. ( защото се идентифицираме със земните си холографски тела) Самата дума „Цяло” е дори невъзможна, неадекватна. Всяка земна дума, която ще употребим, за да ГО/Я/ГИ обясним и придадем земен смисъл е предварителен провал.
Не се „приземява” онова, което е Безкрайно и Необятно. Нека не забравяме, как Земята съответства на Космоса или поне тези малки % , които виждаме от него или това, което е достигнало като сигнал до нас, пътувайки векове и еони. Тя е една малка планетка, някъде в този безкрай. Ако почнеш да зумираш навън и се отдалечаваш от земята, след много малко тя ще изчезне. Няма дори да си излязъл от нашата галактика и вече няма да я виждаш. И с още по-малките от Земята земни думички, ще можем да опишем това, което обгръща с чудовищна мощ не само тази планетка и галактиката в нея, но и вселената/те и всичко отвъд. Как? Невъзможно е с нашите думички. Но има универсален език в Космоса, който дори не се говори или пише, защото когато си в Космоса, става ясно, че го знаеш. Става ясно, че знаеш много неща. Но тук, не го знаеш. Защо? Защото си се идентифицирал с нисковибрационната си обвивка и си служиш с нисковибрационни думички, въпроси и теории. Е, за това физическият холограмен роб има вечен стремеж, да си обясни Необяснимото, тъкмо защото това не е възможно. А човешката натура е „искането”. То е и един от проблемите. Искам пари, искам кола, искам руса мацка, искам вила на морето, искам екскурзия на Карибите, искам да знам и така в прогрес все нещо „искам”. Искането, желанието да се „постига” е проблем на човека. „Искам да знам” не е по-различно. Не можеш да „искаш” да знаеш. Знаенето не се иска и не се учи. Знаенето се знае. Знаенето Е перманентното състояние на съзнанието. Ако искаш да знаеш спри да го искаш и ще знаеш. Толкова е просто. Когато знаеш - знаеш, когато искаш да знаеш – не знаеш, а само искаш. Ама как да спра да искам? Както казва Iris , започва се така:
Това става чрез всеки надличностен и неегоистичен стремеж, мисъл, висше чувство, т.е. излизане извън тесните граници на егоизма.
И да се върна на главната тема. Не забравяйте, че живеете в илюзия, колкото и истинска да ви се струва тя. Излизането от илюзиятя може да е много лесно. Става само със съзнанието. Това е вашето спасение ... от вас самите.
