Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: H. в Февруари 02, 2008, 20:44:33 pm
-
За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!
Вие нямате грижи, защото нямате ум, нямате тяло или живот за да се притеснявате – всичко това е една илюзия. Няма притиснения, но по-важното е, че го няма този, който се притеснява.
Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.
Науката и математиката предполагат, че ние хората не съществуваме (дори и като си помислим – наука и математика няма – илюзии!).
Появата на квантовата механика и модерната физика засилват подразбирането, че нашето съществуване като човешки същества е нещо като една упорита и настойчива измама. Ние сме под фалшивото предположение, че сме хора, ние само си представяме, че имаме тела и мозъци и нещо, което функционира вътре в тези мозъци. Илюзии, всичко това са илюзии.
Чуйте какво казва един от най-великите физици на века, Едингтън, за квантовата теория:
„На езика на физиката... следата от моя лакът оставя следа на масата както следата от мастило оставя следа на хартията... откровенното осъзнаване, че науката физика се занимава с думата „следа” е най-значителния ни напредък.”
Под „следа”, Едингтън има предвид илюзия. Повече от всяка една друга наука, тази част от физиката се съпоставя с фундаментите на действителността и все повече ни насочва към факта, че няма никаква действителност.
Последните 300 и повече години, светът си е мислел, че всичко се сътои от атоми, „строителите на вселената”. Великия Нютон бе този, който затвърди нашето впечатление, че атомите изглеждат като билярдни топки. Натрупайте достатъчно количество от тях една върху друга, пуснете ги да се движат и ще получите скали, дървета, животни и хора.
Но, брилянтния Макс Планк, героят на Айнщайн, разбули някои изключително обезпокоителни открития, които той е направил докато се е опитвал да разреши проблемите отнасящи се до радиацията на енергията.
Да съкратим дългата история и да я направим по-кратка – Планк бе принуден да направи заключение, че материята на най-фундаменталните си нива не е непрекъсната, не е твърда. Няма никакви мънички билярдни топки. Когато разчупите един атом, получавате един електрон, протон а може би и неутрон. Но то се върти и това не е най-малката частица в никакъв случай. Можете да продължите да разчупвате до недрото, до W частиците и до много други „подозрителни” частички. Това е едно трепване на окото, премигване и е извън съществуващото.
Къде отиват тези неща когато премигнем? Никъде! Те престават да съществуват! След това те се връщат отново!
Е и какво от това? Е, както знаете, човешкото тяло е направено от фундаменталните природни елементи. Ние сме повече вода, но ние също имаме и желязо в кръвта си, калций в костите си и т.н. Но всяка една от тези субстанции е направена от индивидуални атоми, които пък са направени от някакви духовни късчета от нищото и са извън действителноста.
Учените наричат този процес на „премигване” – „квантова нестабилност”.
И така, когато елементите от тялото ви са колебливи, това дали е вашето тяло и дали сте вие? Мозък и химията във вашия мозък? Всъщност, вие може да сте в състояние на нищото много по-често отколкото в състояние на нещото (дори и в реалноста да го няма „нещото”).
Както казва популярният лечител и гуру Дийпак Чопра – всички ние сме мъртви през повечето време (несъществуващи) и все пак постоянно изпитваме страх от смърта, неосъзнаващи, че сме мъртви в по-голямата част от времето. (А, и междудругото, няма такова нещо като време. Айнщайн доказва, че това е илюзия, но ние няма да се занимаваме точно с това в момента).
Дори и в най-твърдото си състояние, атомът изобщо не е толкова стабилен и твърд. Атомите са 99.999999 празно пространство. Ако ядрото на атома беше с големината на топка за тенис на маса и ако вие стоите в центъра на огромен футболен стадион, електроните, които обикалят около ядрото щяха да се намират извън външните стени на стадиона.
Какво има между ядрото и електрона? Нищо! И от какво са направени ядрото и електрона? От малки късчета енергия, които никак не са солидни, а всъщност са въртящи се частици светлина.
Дори и една грамада олово е не е друго, а светлина, правейки се на „нещо”. Е, това е колата ви. Е, има ли химикали в мозъка ви? Има ли ви вас самите?
Веднъж, по време на едно доста досадно пътуване от Гранд Форкс към Мисури с един от моите професори от университета, се впуснахме в един дълъг дебат относно дълбоките тайни на вселената. Аз спорех с него, казвайки му, че всичко е илюзия а той спореше, че всичко е една доста солидна реалност. Когато споменах за неестествената природа на основните частици, той каза:
„Това няма никакво значение! Това означава, че всички тези частици енергия са това, което са и от което са направени – но ние сме си ние, същите, реални хора. Нима казваш, че ние сме по-съществени от атомите?”
Той каза също: „Ако аз те ударя с бейзболна топка обзалагам се, че болката, която ще изпиташ няма да е една илюзия!”
По това време аз се затруднявах да отговоря, защото това бе преди да осъзная природата или по-точно преди да осъзная механизма на илюзията. Аз не осъзнавах, че дори спорът ни беше една илюзия!
Работата е там, че аз и професора спорихме години наред и никой от нас не успя да убеди другия, защото споровете ни бяха фалшиви! Защо? Защото нито един от тях не съществуваше!
Факт е, че езика е един от първостепенните начини, по който ние се подмамихме да вярваме в солидната действителност. Веднъж достигнало до ниво да манипулира със символите на езика, съществото, можете да се обзаложите, е дълбоко погребано под многото пластове илюзия.
Аз също цитирах на професора принципа на несигурноста и непълността на теоремите.
Виждате ли, идеята, че езика е една илюзия не е просто едно обикновено вярване, а факт, който е бил доказан математически. Да се върнем към 1920 г., немският математически гений Курт Гьодел прави демонстрация, която показва, че логиката в основата си е противоречива.
Този опит е познат като теоремата на Гьодел, но също така и като непълна теорема. И в нея се казва:
„Невъзможно е да се установи логическата последователност на нито един комплекс от дедуктивната система освен като високомерни принципи на разсъждение, чиито собствени вътрешни последователности са един отворен въпрос, както и самата система.”
Охоо! Това е само един начин да кажеш, че без значение каква е гледната ти точка – то тя е грешна! Никога няма да можете да убедите някого в това, в което вярвате, защото самото красноречие, по природа, е по принцип непоследователно.
Ето защо спорещите политици и религиозни деятели са толкова разочароващи – нито един от тях никога не е прав, литературно! Всички аргументи са измама още от самото начало!
Но, има дори и още по-лоши новини отнасящи се до действителноста. Наричан е Принцип на Несигурноста на Хайзенберг, предполагащ и по-късно доказан от един от бащите на квантовия механизъм, великия Вернер Хайзенберг. Принципа му гласи:
„Положението и скоростта на един обект не могат да бъдат точно определени, дори и в теория. Самите понятия за точното положение и точна скорост взети заедно, всъщност, нямат никакво значение в природата (естеството).”
Това, което се казва тук, е че физическите обекти не могат да бъдат обвързани с абсолютно съществуване на никое място, в никое дадено време. Както теоремата на Гьодел, така и този принцип, идва с едно безпощадно математическо доказателство.
И така, не само вербалните аргументи са непоследователни и следователно лъжа, но и физическата материя в основата си не може да бъде измерена.
И както казва един физик:
„Нашата концепция за същността е жива само дотогава, докато ние не се сблъскаме и вгледаме в нея. Започва да се разпада когато започнем да анализираме... твърдото състояние на веществата е поредната илюзия... проследихме твърдото състояние от непрекъснатото течно такова на атома, от атома към електрона и там изгубихме следите им.”
Удивително е как и двете теории разбиват идеята за солидната физическа действителност пълна с непоклатими „истини”. Няма предмети, няма хора и няма и истина. Бяхме измамени да мислим така, колкото и странно да звучи това.
И от кого сме били измамени? От нас самите! И ние не съществуваме! Странно!
Вие може и да попитате: „Как, знаейки, че ние не съществуваме, това ми помага в ежедневните ми безпокойства?”
Е, всъщност, помага, много даже. Действително, това знание може да те доведе до едно крайно състояние на щастие, дори и на блаженство. Как?
Отивате на работа в осъзнаване, че сте погребани под много пластове измамни, упорити илюзии, които поради математическата си непоследователност ви подлудяват! Изглежда, като че ли никога няма да откриете истината, истинския мир и чистотата на любовта, защото се опитвате да схванете тези неща с фалшивата предпоставка, че те съществуват по един реален начин. Те не съществуват. Нито болката, нито страданието, нито безпокойството.
Колкото повече достигате до осъзнатоста, че вие и вашият свят сте една лепкава илюзия, толкова повече ще се чувствате щастливи, любящи и истинни. Защо се случва това та ние даваме пример как илюзиите причиняват болка?
Всички познаваме някого, който е злоупотребил с пари или объркал парите с щастието. Сами по себе си, парите са само хартия, символ, който представлява материалната задоволеност. Някои хора се поддават на илюзията, че парите са всичко и те безумно трупат повече и повече от зелените нещица докато не получат сърдечен пристъп и не умрат.
Всички ще се съгласят с мен, че е много хубаво да бъдеш освободен, освободен от илюзиите на парите и материализма.
Е, от колкото повече илюзии се отървем, толкова по-свободни ще станем. Да се отървем от илюзии като парите, наркотиците, пристрастеността към секса е много лесно в сравнение с илюзии като смъртта, времето, езика и физическото съществуване, но не е невъзможно.
Също, трябва да ви предупредя, че колкото повече се опитвате да достигнете до щастието толкова по зле ще става, тъй като щастието е една илюзия, която не съществува. Ще останете много разочаровани, но и разочарованието не съществува също. Съжалявам.
Така че е по-добре да се опитаме да се отървем от илюзиите, като такива и да оставим нещата сами да се случват.
Брилянтният философ и автор Кен Уилбър описва седем слоя на илюзии в книгата си „Спектърът на Съзнанието”. В тази книга Уилбър ви повежда стъпка по стъпка през типовете илюзия, в които са хванати хората, от Нищото до най-дълбоките слоеве на илюзия, които той нарича „дуализъм”.
Колкото повече осъзнавате природата на илюзиите, различните видове илюзии (особенно езика, времето, разпадането на обектите в пространството), толкова по-вероятно е да намерите пътя си, който да ви изведе навън.
Ето за това става въпрос при дзен и другите форми на медитация – да ви накарат да спрете да мислите, за да може първичната тишина на великата действителност на Нищото да бъде реализирана.
Но, всеки един дзен-учител би ви предупредил, че в момента, в който започнете да мислите, че дзен-медитацията ще ви помогне или дзен-философията ще ви помогне, или каквато и да е друга философия или религия – това е предпоставката да се изгубите отново.
Това, което наистина е странно относно илюзиите, е че трябва да използвате илюзии, за да се отървете от илюзии и трудно бих могъл да опиша как точно се прави това. Помнете теорията на Гьодел: Всички аргументи са измама още от самото начало!
Дори и това, че четете сега тук е капан, въпреки че тази статия се стреми да ви покаже факта, че сте в капана на илюзиите! Но си мисля, че е по-добре да знаеш, че си в затвор, отколкото да бъдещ в затвор и да мислиш този затвор, който ние наричаме „живот”, за свой истински дом.
Някой може да каже: „Добре, но е по-добре да съществуваш в една илюзия, отколкото да бъдеш нищото.”
Нека ви подхвърля тази мисъл: Голямото Нищо, за което говорят учените и философите не е нищо повече от една липса на нещо, като това е странността на чистия Действителен Потенциал. То не съществува, но има потенциала да съществува ако го пожелае. То е Нищо, но нещо като динамично Нищо. Както и да е. Думите и етикетите са измамни.
Причината да имате илюзията, че съществувате, заедно с радоста и страданието – вие го искате. В същото време, вие може да изпитате блаженството на реализацията на Действителния Потенциал без да страдате от илюзията на обективното съществуване. Всъщност, това е състоянието ви в момента. Вие просто не го знаете. Странно е.
Много хора, които четат тази статия ще кажат: „Господи! Колко много глупости!”
И познайте какво? Те са прави!
Кен Корцзак
-
супер странен текст като го прочетох се почувствах happy някак си :D
-
Много хора, които четат тази статия ще кажат: „Господи! Колко много глупости!”
И познайте какво? Те са прави!
Кен Корцзак
Така е!
-
Господи, колко много илюзии :)
-
Къде отиват тези неща когато премигнем? Никъде! Те престават да съществуват!
Не престават да съществуват, а се превръщат в енергия, т.е. в част от самата тъкан на пространството, на Вселената.
Какво има между ядрото и електрона? Нищо! И от какво са направени ядрото и електрона? От малки късчета енергия, които никак не са солидни, а всъщност са въртящи се частици светлина.
Дори и една грамада олово е не е друго, а светлина, правейки се на „нещо”. Е, това е колата ви. Е, има ли химикали в мозъка ви? Има ли ви вас самите?
Енергията е нещо, не е нищо. Грамадата олово не може да бъде сплескана така че атомите да се допират, защото има други енергии, които предотвратяват това. И слава на създателя на Вселената, че ги има. ;D Това не означава, че нас ни няма.
Нас не би ни имало, ако я нямаше тая енергия. Нямаше да има кой да си задава въпроса: "мене има ли не, няма ли ме, дееВа" :-\
-
Да, като прочетеш това наистина няма какво да кажеш. Винаги съм се опитвал да погледна нещата от по-обща гледна точка, но напоследък почвам да осъзнавам, че няма смисъл... И както и автора казва - дори думата "смисъл" няма смисъл, защото това е просто нещо което не съществува. Думите не са направени за да опишат това за което "става дума". Думите са направени ние с вас да можем да си говорим и да обсъждаме "света". От гледна точка на нашата представа за него. От гледна точка на това, че ние мислим че съществуваме като отделни същества. Ако трябва да обобщя това което се опитвам да кажа в едно кратко изречение ще изглежда горе-долу така: Всичко Е. Или дори по-просто изречение, което не предпоставя съществуване на време: Вселена. Дори не мога да изрзя с думи това. По-скоро трябва да запазя мълчание. Трудно е изкажеш с думи едновременно "всичко" и "нищо"... :)
Поздрави! :)
-
Илюзията е изкривяване на действителността. Ако няма действителност, няма и илюзия.
-
Съгласна съм с повечето неща в статията, като започнем от зглавието, “Вие не съществувате”. Както аз го тълкувам е, не че ние не съществуваме по принцип, но това, което изживяваме тук, в този живот е може би илюзия. Сега спим, а като умрем ще се събудим..
“
Факт е, че езика е един от първостепенните начини, по който ние се подмамихме да вярваме в солидната действителност. Веднъж достигнало до ниво да манипулира със символите на езика, съществото, можете да се обзаложите, е дълбоко погребано под многото пластове илюзия.”
Много правилно, самото говорене, вече прави грешката, защото говорейки, казваш нещо, което си чел, видял, чул от друг, от книга, учебник, от филм, то е вече изкривено през много призми.. И въпреки, това продължаваме да си говорим и да си спорим, ма ражда ли се истината в това, както казва онова твърдение?.. Мисля, че и то е илюзия.
А за атомите не съм съгласна, споделям казаното от Еон. Имам един материал, който ще публикувам за атоми и структури във вселената , който може да хвърли светлина или да породи нови спорове и.. илюзии.
:)
-
Материалният свят около мен си е наистина една голяма илюзия. Това е моето мнение.
-
Само не трябва да се отива в другата крайност и да се отрича изцяло. Ако можехме да се научиме да различаваме кои от нещата в материалния свят отразяват в една задоволителна степен тези от духовния свят, и кои отражения са дотолкова изкривени, че са се превърнали в техни противоположности...
-
И АЗ мисля, че като умрем наистина щe се събудим, щото това си е чисто спане деа!
-
И АЗ мисля, че като умрем наистина щe се събудим, щото това си е чисто спане деа!
Има го този вариант. А щом го има него, значи има и варианта да не се събудим. Възможно е да съществуваш, но донякъде не съществуваш. Интересно положение е, когато в еднаква степен приемаш всички варианти, защото вече никой не ти се струва по-сигурен от останалите. В крайна сметка възможно е и да умреш и нищо повече да не се случи. Тоест, ще заспиш завинаги. Винаги се придържам към този вариант, като "най-лош", защото по този начин се чувствам най-малко стимулиран да продължа приятната дрямка, в която пребивавам през повечето време. Защото ако си мислиш, че ще имаш още куп животи след този, няма никакъв проблем да го проспиш - се ти е тая от гледна точка на безкрайността.
По едно време бях сигурен, че не съществуам и всичко около мен е илюзия. Сега съм сигурен, че съществувам и всичко около мен си е съвсем истинско.
-
Щом можеш да проявиш волята си (направиш избор), значи си буден. Понякога това се случва и по време на сън.
-
По едно време бях сигурен, че не съществуам и всичко около мен е илюзия. Сега съм сигурен, че съществувам и всичко около мен си е съвсем истинско.
Първото е всъщност истината. Явно "по едно време" си получил просветление за фракция от илюзията наречена "време" , в която си разбрал ВСИЧКО, но след "по едното време", "Съмнение" - великият каубой на Матрицата ти е хвърлил ласото и е започнал да стяга.
Имам и една поправка към казаното по-горе от мен.
Дори когато умрем, ще продължим да сме в илюзията (или поне повечето от нас). Смъртта не ни събужда, просто ни отвежда в друг „илюзорен свят”. Докато има правила, на които да се подчинявате, гледане като на кинолента, как сте живели живота си, само-осъждане, дали сте го изживели „добре” или „ зле” , продължавате да се съмнявате в Безкрайността и Целостта си.. . Йерархия, мислене, съмнение, въпроси , отговори - това е знак, че сте в илюзията. След смъртта си, всеки ще отиде там, където го отведе съзнанието му. Защото и самата смърт е илюзия. Ако вие сте Цялото, значи не сте се раждали и поради това не можете и да умрете. Всичко друго важи за онези, които не са се асоциирали със съзнанието си. Ако си мислите, че сте физическо тяло, дори етерично, ментално или дори частица от Бог, вие ще бъдете подчинени на Матрицата. Защото вие не можете да сте частица от Цялото = Неделимото. Вие СТЕ Цялото.
И в този дух, ако очаквате да ви се яви „някой” след „ смъртта” , той ще се яви. Ако очаквате райски сцени – ще ги има. Ако осъзнаете, какво сте, ще продължите просто да СТЕ, защото СТЕ били безкрайно и никога не сте спирали да СТЕ. Затова прераждането, кармата , това са също красиви сцени от илюзията. Красивите възможности. Понеже вие сте Безкрайните възможности, както често казва Дейвид Айк, можете да бъдете безкрайно много неща. Възможностите са безкрайни. Цялата тази игра, можете да си я играете, докато ви е интересна. Като малките деца. Сега играя на криеница, после на стражари и апаши, после футбол.. това са и преражданията. Илюзия,която си играете. Електронна игра. Сега ще си пусна Принца на Персия, аааа, омръзна ми, сега ще си пусна Асасин.. И така до безкрайност.
Бих стигнала до там, да кажа, че енергия, електрони, нуклеи, планкове и до N-та степен да навлизаме в квантовия свят , е все част от илюзията, защото се подчинява на някакви правила. А, ако Аз съм Цялото, значи няма правила, условности , закони, зависимости. До където се простира вибрацията, независимо дали е най-съвършената , висока честота , все ще е илюзия. Защото Цялото НЕ вибрира, то Е, то няма нужда да мисли – то знае всичко, защото е всичко, няма нужда от гравитация, защото не е физическо тяло, камо ли да бъде изградено от атоми или от каквото и да е. Вселени, звезди, планети, галактики, черна материя, тъмна материя, това всичкото е част от Голямата илюзия - Матрицата. Цялото Е. Единственото нещо, което сте е Безкрайно всезнаещо, вездесъщо Съзнание. Тоест, няма какво да знаете и затова няма какво учите, вие автоматично СТЕ Цялото знание , Безкрайно и Неограничено. И ако не сте ограничени, защо ви е да дишате, да се храните да гравитирате, да мислите, да питате, да „знаете”? Какво има да му мислите. Ако сте Безкрайно Съзнание, вие не сте подчинен на никакви условности, „трябва”, „ако” , „но”, „ Квантовата физика каза това” , „ Айнщайн каза така” , „Исус каза онова” . .. Цялото няма нужда от физика, няма нужда от храна, от нищо, защото Е ВСИЧКОТО и НИЩОТО и имено в НИЩОТО Егото се затруднява най-много. То не иска да е НИЩО, то мечтае за движение нагоре напред, на някъде. Еволюция. Еволюция на какво? Може ли Цялото,Безкрайното, Съвършеното да еволюира? Щом има Еволюция, това е знак, че сте в Матрицата. Всяко прибавяне към Перфектното , го прави автоматично Анти-Перфектно. А, към Перфектното човекът е прибавил толкова много, ненужен товар. Затова ще се ражда, живее и умира В Матрицата. Докога? Зависи от съзнанието.
Какво търсим, защо питаме? Какво искаме да знаем? Ние СМЕ Цялото знание. Търсенето, питането, мисленето, мечтаенето, желанието, всичко това е илюзия. Съзнанието е ключа към тази свобода, всичко друго е илюзия. Веднъж осъзнали това, можем да напуснем всички нива на Матрицата наведнъж. Търси! Измамна дума! Какво да търся? Ами търси кой си? ;D Е, защо? Да не съм се "загубил"? Защо да се търся, аз СЪМ. И аз колко пъти съм казвала : „дерзайте”. По-скоро бих го перефразирала на : „Спрете!” Спрете всичко. Но, можете ли?
-
July, всичко което каза е абсолютно вярно и се възприема от една съществена част от "хората" ;) тук :P. Единствената тема за спекулации и размишления обаче остава за причината поради която сме в "илюзията". Дали чрез различните илюзии не е начина по който се проявяваме, дали това е наш избор, дали има друг възможен избор, дали сме в някакъв капан, дали умишлено не сме в този капан за да се упражняваме, дали да си "цялото знание" не е скучно или пък това е просто начина на практикуване на знанието?, дали за да може да се оцени цялото знание трябва да ти липсва в даден момент? Дали за да оцениш всяко творение не трябва да го преживееш от неговата гледна точка (с всичките му ограничения). Докъде се простира света на илюзиите и вярно ли е че е като матрьошките и така до безкрай? Има ли "истински" свят както се твърди от някои и виртуален такъв в който очевидно живеем съставен от 12 хипер вселени. Все интересни въпроси иначе всичко което казваш е вярно.
-
Там е работата и тънкостта в Матрицата. Тя е толкова гениална или да кажа хлъзгава. Лесно може да се подхлъзнем. Няма „част от”. „Част от” е вече разделяне, не Цялост. Късаш от цялото. Самият израз „Едни хора възприемат нещо”, предполага, че има други „хора, които не възприемат това нещо” . Това е тънката Матрична концепция за „ ние” и „ те” .
Цялото Е неделимо. Избори, въпроси, неяснота, скука? Какво е скука? Състоянието между две електронни игри? Ако знаеш, какво е скука, то трябва да има нещо противоположно на скуката – нещо като.. интересно ( нескучно) . О, ма това не е ли полярност? Полярност, разделение, съмнение, въпроси, ето това е Матрицата.
Цялото не може да бъде подложено на разделяне, поляризиране и на скука , защото , как е възможно да си Всичко и да ти е „скучно”? Скука е чувство на сивота, обратното на интересно. Ако има скука, ще има интересно. Значи, ще сменяш скучната игра с интересната, докато и тя стане скучна. Аз съм Цялото, следователно всичкото, скучното и интересното, всичко това съм Аз. Аз играя всички електронни и не-електронни игри едновременно. Нямам нужда да ги сменям. Дори Матрицата е у мен. Аз съм Безкрайното съзнание, което е обхванало Всичкото, как да ми е скучно?
Разбира се, Alien, това не го казвам от любов към спора. Спорът е последния капан, в който ще падна. :) Аз съм Цялото и да споря със себе си е немислимо. Аз напълно се присъединявам към групата, за която говориш, само просто казвам, че не мога да не съм присъединена и към другата група. Няма как. Аз Съм и двете групи и всичко останало. Аз съм и в Матрицата и Отвъд нея. Няма как иначе, щом съм Цялото.
Преди малко гледах 100 метра бягане, мъже ... Страхотен спринт, страхотно постижение на ямайския състезател... Както се очаква, това беше повторено много пъти на забавен кадър. Нещо не ми изглеждаше наред и се чудех, какво точно става? Усещам, че не е наред, но ми убягва. Нещо се случва с победителя, пред очите ми, което не мога да „стопля” И ..цинк! Крушката светна! Беше угаснала, защото „гледах” с очите вместо със съзнанието.
Странното е, че Юсаин Болт до половината разстояние не е пръв, а може би 3-ти? И изведнъж, около 50-те метра той се ускорява толкова неимоверно, че към финала му се налага да си бие спирачките , да разпери ръце и да се огледа наоколо, сякаш казва: „ С кой се състезавам аз, бе? Къде са другите?” И е все пак поне 2 метра по-напред от другите. Е, защо ми се видя толкова странно всичко това? Защото ето какво ми каза гласчето, когато зарязах очите: До към 50-те метра Юсаин беше Юсаин и се състезаваше с останалите. И изведнъж, той престана да е Юсаин и да се състезава, той получи „Нео” (Матрицата) момент...Съзнанието се ускори, защото съзнанието знае, че може всичко, защото то е всичко. Към финала, не Юсайн, а Съзнанието разперваше ръце и се питаше: С кой се състезавам аз? Аз нямям ограничения. Не може да имам. Аз съм всичко. След това всичко пак се върна по местата си. Юсайн развяваше Ямайското знаме и се биеше в гърдите. Дори и на Юсаин му беше убягнало, че съзнанието му е имало „Нео” момент. Негови колеги, биваха интервюирани и се жалваха, че краката им ги били предали. Ахам, краката начи, викаш? Да, разбира се, докато вярваш, че имаш крака, хахахаха... Дори във физическо тяло, човешкото същество (съзнание) е способно на толкова много, на всичко, на най-невероятното, само ако можеше да го допусне...
-
Хех ;) ти от всичките ми въпроси отиде баш на скуката, която беше сложена само за баласт :P Казваш за "тънкостта" на Матрицата, но аз пак си задавам въпросчето - след като сме всичко и цялото тя и матрицата е "наше" творение и нейните "тънкости" са в наша полза тогава. Или пък не е ? Защо цялото е приело да бъде "ограничено" е много интересен въпрос. Тук могат да се измислят и най-големите спекулации.Както тезата че матрицата е училище/затвор. Ако цялото знае всичко защо му е да се учи или пък да бъде затваряно на първо време.Все някаква първопричина трябва да има.Едно от обясненията е че цялото (БОГ) не е съвършено а то се развива и всеки допринася за развитието и става все по качествено и качествено до безкрай на базата на опита който трупа с безбройните симулации. А ако това цяло не е само ? Това което мислим за цяло може да се окаже че е част от друго - по-голямо и така отново до безкрай. Докато си в матрицата обаче няма как трезво да се видят нещата - освен това по метода на матрьошките също не се знае излизането от една матрица дали не води до следващата и така пак до безкрай.
Колкото до Болт тук май ти е повлияла сцената от аниматрицата на подобна тематика ;) пича на мокра писта наскоро направи подобно постижение и беше ясно че има сили за много повече, а ускорението му към средата на дистанцията е чиста тактика на бягане - щото ако се тръгне прекалено бързо после може да се окаже фатално - пример с ускорението при колите - ако включиш прекалено рано на по-висока скорост това води до обратен ефект накрая.Та аз лично в това нищо гнило не виждам освен факта че накрая дигна ръце много преди финала с което каза на всички че в момента са много далеч от неговата форма.Явно и добри "съставки" взима :P
Изказвания след бягането на 100 метра за мъже:
Юсейн Болт /Ямайка/ - олимпийски шампион с нов световен
рекорд 9,69 секунди:
"Аз съм наистина доволен. Когато видях, че на 50-тия метър
водя, бях доволен и започнах да празнувам. Казах си: "Аз ще
победя!". Чувствах, че имам световния рекорд в краката си, но аз
бях дошъл тук, за да победя и го направих.
-
Съзнанието е като река, а водата която тече през нея е живота. Значи човек може да осъзнава толкова, колкото му позволява неговата вместимост. Да вземем например животните - те нямат ментално тяло и не могат да влязат в съприкосновение с енергиите на менталния план. На менталния план животните са несъзнателни. Животът е навсякъде, но той трябва да бъде поставен в ограничение (тяло, форма) за да бъде осъзнат. Щом тялото бъде преодоляно (овладяно), животът се проявява в нова, по-подходяща за развитието на съзнанието форма. Духът сам по себе си, отделен от материята е несъзнателен. Развитието на съзнанието изисква и постоянно развиване на организираността на формите в които се проявява и повишаване на качеството на съставящата ги материя (енергия).
По отношение на законите - те са вечни и неизменни, и от тях нищо никога не може да избяга. Нали именно законите отличават Космоса (реда) от Хаоса. За Йерархията - тя е навсякъде в Космоса и е безкрайна и в двете посоки. Тук обаче, за разлика от човешките йерархии и тази на тъмните позицията на всяка индивидуалност в нея се определя от развитието на съзнанието и духовността - друг критерий няма. Съзнанието определя и свободата с която човек се ползва, както и неговата отговорност. Всички външни ограничения, които са поставят на човека са в отговор на негови (лични и колективни) вътрешни ограничения и несъвършенства. Например в менталния свят човек е способен да си създаде всякакво обкръжение чрез мисълта си, да се придвижва свободно и мигновенно в пространството без значение на разстоянието и др. Гъвкавостта на менталната материя му го позволява. Но един човек, който в течение на земния си живот е мислил основно за своята къща, автомобил или каквото и да е друго, ще ги създаде и в менталния свят и ще бъде зависим психически от тях, така както е бил и на земята. Всички зависимости и навици там ще бъдат стократно усилени. Той ще се движи с менталния образ на автомобила си, въпреки че менталната материя му позволява да лети, да преминава през други обекти или да се телепортира (думата не е съвсем точна) чрез силата на мисълта си. Телата са прекрасни инструменти чрез които човек може да си взаимодейства с обкръжаващия го свят на различните планове (физ., астрален, ментален и т.н.), но човек трябва да бъде господар на телата си, а не техен роб. В повечето случаи човек реагира механично и по-навик. Мислите които човек допуска до съзнанието си определят и качеството на неговото ментално тяло. Същото важи и за желанията му. Човек сам изгражда телата с които се проявява в различните светове. За да се излезе от трите низши свята, е необходимо човек да си построи носител за света над тях. Това става чрез всеки надличностен и неегоистичен стремеж, мисъл, висше чувство, т.е. излизане извън тесните граници на егоизма. Когато като цяло в човека привличането на надличностното надделее над влиянието на низшето его, фокусът на съзнанието може да се пренесе в духовната триада. Преди това "бягство" от низшите светове е невъзможно.
-
О, Ал, :) аз също не виждам нищо гнило в победата на Юсаин. Гнило е гнила дума, която дори не бих употребила. По-скоро, бих го нарекла прекрасно човешко постижение, когато човек спре да „мисли” и разпери крилете на съзнанието. То е велик спринтьор, а и всичко останало. То е велик композитор, велик актьор, велик писател, художник.. Границата между много добрите в дадена област и гениалните е точно тази. Много добрите полагат гигантски усилия и амбиция да постигнат нещо . Гениалните не постигат, те са неамбициозни, често асоциални, подтикнати от „вътрешно безпокойство”, което ги кара да се държът „ирационално” Точно тази ирационалност те влагат в картина, в симфония във филм и т.н. И затова повечето гении биват наричани луди. Да, луди. Кой е луд тук?
Пък и какво виждам аз, е различно от това, какво виждаш ти. Ти, казваш, виждаш атлет, който е явно по-бърз от другите състезатели, защото преди това, на мокра писта е дал „сигнал”, че е способен на такава победа. (макар, че 100-те метра не му е основната дисциплина, а 200 ) Виждаш също сравнение с ускорение на кола. Инерция, скорост, все физически науки. Аз съм в този форум, „Езотерика” , за да изследвам езотеричната страна на това, какво се случва край мен. Иначе щах да бъда в Ауто-форум или Спортен форум. Аз разказвах по-скоро, какво се случи с мен по време на този спринт и какво аз изпитах. Какво "видях" аз и как го видях. И съответно, как аз го изтълкувах. Не случайно говоря от първо лице. Не съм се наела да обобщавам, че всички така са видели нещата. Както винаги, аз обяснявам собствената си позиция.
Според мен, процесът се започва другаде, за да завърши на физическото ниво. Нека не забравяме, че за да стигне до физическата равнина, всеки сигнал, трябва да премине през много други по-фини нива. За да се роди човек физически, той трябва да има вече готова етерична матрица. За да се появи мисъл във физическия мозък, вече трябва да има такъв етеричен сигнал.
И не съм се хванала за думата „скука” . Просто споменавам характерни състояния на човешката психика. И не само „скука”, а и други, като „въпроси”, „съмнение”, „разделение”, „полярност” а има и още ... Аз не се хващам за нищо. Аз изследвам думите и причината за тяхната употреба от хората, нищо лично. Признавам си тази дума не я знам - „аниматрицата” . Светни ме, Ал, плийз! :)
Матрицата е нещо, в което никой не те държи насила. Не е затвор. Така, че можеш да я напуснеш по всяко време. Никой не може да задържи съзнанието на Цялото, защото то е всеобхватно и следователно обхваща и Матрицата, както и всичко останало. Само, че за целта, трябва да се довериш на съзнанието , а не на логиката, ума, рационалността. Те са части от ума и следователно са ограничени от матрицата = ниски вибрации.
В този смисъл, препоръчвам на тези, които непрекъснато си задават редица въпроси, просто да спрат. В този шум не може да се чуе съзнанието, защото то не е настоятелно. Спрете да мислите и знанието самó ще започне да идва. Просто преустановете тоя шум, с който заглушавате „гласчето”.
Простете, че може би звуча като лектор. Целта ми не е да изтъквам супериорност. Аз дори нямам цел. Само си викам, ако някой ме чуе, ОК, ако не, пак ОК.
Този, който вярва, че е в Матрицата Е в нея. Защото вярата, че си в нея, започва с вярата, че тя въобще съществува. Свободният роб! Този, който вярва, че границите между Матрицата и другите нива са плътни, винаги ще се чувства затворен като в ансамбъл от матрьошки. Той ще смята, че трябва да отвяря всяка следваща матрьошка, за да се измъкне евентуално. Границите са в главите ви, в ума ви, в логиката ви, както и самата матрица. Отървете се от тях.
Затова и не случайно казах, че смъртта не те спасява от Матрицата. Спасява те сливането с Всеобхватното съзнание. Но сливането е последният етап от по-дълъг процес на експанзия. Разширяваш, разширяваш съзнанието си докато се слееш с Цялото . Тогава ти просмукваш всичко, защото нищо не е плътно. Когато просмучеш и обхванеш Всичкото, ти ще СИ Всичкото (и себе си, защото няма да загубиш идентичност). Това дори не е бягство от Матрицата, това е просто „удавянето” ѝ в твоето собствено, необятно Съзнание. Вече бях давала някъде примера за буркана, запълнен догоре с камъчета. (извинете ме за повторението, но е важно) Бурканът изглежда пълен , но не е, защото можеш да сложиш чакъл и да запълниш разстоянията между камъчетата. Сега вече изглежда пълен, но пак не е, защото можеш да прибавиш и най-фин пясък и той да запълни останалите малки празни пространства. Но бурканът пак не е пълен, защото можеш да го напълниш с вода. Сега водата е обхванала/запълнила всички други по-плътни частици от нея, но и не е престанала да си бъде вода. И това е пример само на грубо физическо ниво. А, представи си, колко фини нива се запълват взаимно, докато се стигне до най-финото, което обхваща всичко останало. Ето това е Съзнанието.
„Защо Цялото е приело да бъде ограничено?” Кой казва, че Цялото Е ограничено. Това не е възможно. То няма граници, защото е безкрайно и безвремно. Граница е дума от земния словесен запас. Тя не може да обясни гигантизма на Цялото и неговата всеобхватност. Не може Безкрая да се опише с ограничен език. С думи! Цялото е обхванало всичко и хич не му е скучно, защото е всичко и всеки ( и поради това не е самó) и си играе всичките игри едновременно.
Като казваш „Ние” сме сътворили Матрицата, кого имаш предвид? Ако е Ние-Цялото, то лично не създава нищо. То не е някакъв алхимик, който седи в лаборатория и смесва разни гърмящи субстанции, за да опитва това или онова: „Я, чакай да сложа малко от този прашец, а, буф... гръмна и изби 300 000 души, е, голем праз, сеа ш’си направа други”. Всичко се само-създава в Цялото. Много хубава дума в случая на английски е within.
А, ако имаш предвид Ние-хората, ние сме "създали" Матрицата и цялата холограма само в главите си. И когато се идентифицираш с тяло, име, раса, нация, пол, тази полярност автоматично те "самозатваря" в собствения ти затвор. И от тази позиция на затворник, виждаш раси жадни за власт, които са впрегнали 90% от населението и го манипулират чрез ДНК програми и управляват чрез шепа техни избраници - кукли на конци. Има и такива, които не могат да бъдат манипулирани и други, които разбират, че са манипулирани, но пак не могат да направят нищо, просто защото не искат. Никой не иска да напусне Матрицата (имагинерна), защото повечето хора мислят, че "Тя" е тяхната свобода. И в това е тънкостта и гениалността й. (Не по-гениална от съзнанието обаче, защото то може да я съзнае и това винаги трябва да ви е знак за собствената идентификация. Червената, аварийна светлина!!!Ако можете да осъзнаете нещо, значи сте повече от това нещо) Те са свободни роби, които ходят на работа, с мисълта, че бачкат за себе си, за децата си, за внуците си, за шуранайката си и т.н. И че всичко е за тях. Те не искат вън от Матрицата, защото Матрицата раздава заплатата на края на месеца. Колко пъти съм предлагала на иначе интелигентни и добри хора, мои приятели и близки, които се оплакват от "живота си" (сякаш техния живот сам си се живее ;D , то даже не е за смях така, че :'() да напуснат работа и да опитат нещо самостоятелно, нещо, вън от системата. Нещо драстично различно от ритъма, в който живеят. Ама как? Питат? Те искат да са „сигурни” . Не искат да си изпускат „сигурното” място, „сигурната заплатка” , „сигурното” удобно, панелно или тухлено жилище, и накрая апотеоза-награда: „сигурната” пенсия. Велико! Така, че повечето не искат да напуснат Матрицата. Не вярват, че са манипулирани, те мислят, че имат свободен избор. Да, имат, но не този да избереш това монотонно, робско, роботизирано съществувание. Имат друг избор, да го захвърлят и това ще бъде първата стъпка към напускане на Матрицата, стягането на куфарите, казано смволично, защото за да я напуснеш, не трябва да пътуваш никъде освен в съзнанието си. И най-обичам израза: А, лесно ти е на тебе. Ма, защо да ми е лесно, аз живея моя живот, той не ме живее мене. Късметът е за тези, които вярват, че живота си тече, сякаш те не са в него.
Дори конспиративните групи, които постоянно говорят за Матрицата, ми напомнят на Нов вид религия. Пълни са с догми и правила, които яростно защитават и точно, както религиозните фанатици са коне с капаци и не може да ги убедиш да си разтворят кръгозора, почти същото е с групи за конспирация. Не се толерира другата гледна точка, не се допускат различни възгледи. Те скачат от статия на статия, от семинар на семинар, от форум на форум, от уебсайт на уебсайт , обсъждат, питат, разсъждават... Но, сами, не правят и крачка за излизане от Матрицата. Е, да, знаем, че има Матрица, но какво можем да направим? Свиват рамене. Можеш да се довериш на съзнанието си, например и да спреш да търсиш причините извън себе си. Не си затворен от никого, сам си си затворник на илюзиите! Всичко е в главата ти, Матрицата и бягството от нея. Защото нека не забравяме, че Матрицата не е реална , а е илюзия.
Отивам на въпроса , дали Цялото е съвършено и веднага ,това, което първо ми се набива като основна линия е: Какво е „съвършено” ? Как значението, смисълът на дума от земния език, може въобще адекватно да бъде отнесена към Всичкото и да го обясни? Това ни е проблема на нас, че слагаме земни думички след Цялото и няма как иначе. Ние сме земляни, боравим със земен език. ( защото се идентифицираме със земните си холографски тела) Самата дума „Цяло” е дори невъзможна, неадекватна. Всяка земна дума, която ще употребим, за да ГО/Я/ГИ обясним и придадем земен смисъл е предварителен провал.
Не се „приземява” онова, което е Безкрайно и Необятно. Нека не забравяме, как Земята съответства на Космоса или поне тези малки % , които виждаме от него или това, което е достигнало като сигнал до нас, пътувайки векове и еони. Тя е една малка планетка, някъде в този безкрай. Ако почнеш да зумираш навън и се отдалечаваш от земята, след много малко тя ще изчезне. Няма дори да си излязъл от нашата галактика и вече няма да я виждаш. И с още по-малките от Земята земни думички, ще можем да опишем това, което обгръща с чудовищна мощ не само тази планетка и галактиката в нея, но и вселената/те и всичко отвъд. Как? Невъзможно е с нашите думички. Но има универсален език в Космоса, който дори не се говори или пише, защото когато си в Космоса, става ясно, че го знаеш. Става ясно, че знаеш много неща. Но тук, не го знаеш. Защо? Защото си се идентифицирал с нисковибрационната си обвивка и си служиш с нисковибрационни думички, въпроси и теории. Е, за това физическият холограмен роб има вечен стремеж, да си обясни Необяснимото, тъкмо защото това не е възможно. А човешката натура е „искането”. То е и един от проблемите. Искам пари, искам кола, искам руса мацка, искам вила на морето, искам екскурзия на Карибите, искам да знам и така в прогрес все нещо „искам”. Искането, желанието да се „постига” е проблем на човека. „Искам да знам” не е по-различно. Не можеш да „искаш” да знаеш. Знаенето не се иска и не се учи. Знаенето се знае. Знаенето Е перманентното състояние на съзнанието. Ако искаш да знаеш спри да го искаш и ще знаеш. Толкова е просто. Когато знаеш - знаеш, когато искаш да знаеш – не знаеш, а само искаш. Ама как да спра да искам? Както казва Iris , започва се така: Това става чрез всеки надличностен и неегоистичен стремеж, мисъл, висше чувство, т.е. излизане извън тесните граници на егоизма.
И да се върна на главната тема. Не забравяйте, че живеете в илюзия, колкото и истинска да ви се струва тя. Излизането от илюзиятя може да е много лесно. Става само със съзнанието. Това е вашето спасение ... от вас самите. :-*
-
Признавам си тази дума не я знам - „аниматрицата” . Светни ме, Ал, плийз! Усмивчица
Понеже темата е актуална а и е свързана доста със съществуването за сега ще ти отговоря само на това иначе бая се иззорих с дългия ти пост :D
Не го обясних щото мислех че се знае масово, но е възможно да си го изпуснала. Става въпрос за филма Animatrix - анимационна версия на матрицата съставена от различни кратки случки събрани в едно цяло ;)
Та там има една случка която по много показатели се приближава до историята с Болт - има и различия разбира се но първо съвпаденията ;)
Става въпрос за състезател на дистанция 100м - чернокож :P, който още в квалификациите поставя нов световен рекорд - 8,9 сек :D На финалното бягане малко преди финала някакъв мускул му се скъсва и изпада в особено състояние сякаш нещо му проблясва и това което се случва за стотни от секунда при него продължава дълго в същото време дават агентите на матрицата как казват че не трябва да го оставят да се събуди - в крайна сметка финишира падайки от болка с нов световен рекорд 8.72 и в инвалидна количка и изтрита за случилото се памет (или поне така си мислят агентите).Световен рекорд който хората ще помнят с години... Какво повече може да иска човек - казват агентите. И отговора на спринтьора е - СВОБОДА. И успява да стане от количката като от нея изхвърча един болт на забавен каданс - Юсейн Болт :D :P
-
А аз мислех, че е няква нова сленг дума в някоя друга тема от форума ;D
Не съм го гледала. Е, сега вече ше го. Тенкс, Ал. :-*
-
В този смисъл, препоръчвам на тези, които непрекъснато си задават редица въпроси, просто да спрат. В този шум не може да се чуе съзнанието, защото то не е настоятелно. Спрете да мислите и знанието самó ще започне да идва. Просто преустановете тоя шум, с който заглушавате „гласчето”.
Това е верен принцип - интуицията много често ни казва как стоят нещата. Аз лично голяма част от моите търсения ги правя за да потвърдя вече това което ми е дошло наум и да видя дали и други са стигнали до подобни мисли. В контекста на това че повечето не са много ортодоксални когато намеря някакво потвърждение става интересно :P В последно време даже като че ли "матрицата" много повече се е доближила до астрала като честота на вибрация и някак си хората стават по-телепатични макар и несъзнателно. Стана вече няколко пъти си мисля за някакви теми и почти винаги на следващя ден ги виждах засегнати по един или друг начин от някой български журналист.
То не е някакъв алхимик, който седи в лаборатория и смесва разни гърмящи субстанции, за да опитва това или онова: „Я, чакай да сложа малко от този прашец, а, буф... гръмна и изби 300 000 души, е, голем праз, сеа ш’си направа други”.
Понякога неща които на пръв поглед звучат "безумно" могат да се окажат и истина ;) Как ще коментираш "теорията" за "експеримента" която на различни нива засяга планетата като експеримент и в най-големите си мащаби стига до това да нарече цялата вселена експеримент. На кого ? Отново тема за спекулации но като интересно четиво бих ти препоръчал разказът на Шекли "Травмираният" - Заглавието звучи малко гадно но това е просто вид определение ;) Ето един много малък цитат само като лек намек за какво става въпрос :D
Драги Контрольор Миглийз
С настоящето ви уведомявам, че завърших работата си по договор 13371А. В района на космоса с кодово название АТТАЛА построих мегагалктика включваща 549 билиона галактики, с нормално разпределение на звездните натрупвания, променливите величини, мъглявини и т.н. Виж приложение в техническият доклад.
Та няма нищо невъзможно - съвсем нормално и дори самите да сме едновременно съставители и изпълнителни на "проекта" ;)
-
Най-малко ще чуеш от мен, че нещо е невъзможно. А при това, ако развиеш съзнанието си в степен, която аз приканвам тук от известно време ( не знам до кога ще се бъхтам да си рекламирам продукта :-[ ..хахаха) , се случва точно това. Ставаш създател сам на свои собствени вселени и галактики. Това не е експеримент. Това е съвършенството на съзнанието. То , бидейки всичко, може да си сътворява най-невероятните светове. И не по договор 13371А ;D, а за кеф и удоволствие. Колко му е да си създадеш холограмен физически свят, като вслелената, в която живеем? Щом някой тук , на Земята може да ти прави малки холографски модели, съответстващи по сложност на неговото развитие на съзнанието, защо да не мога аз, Всеобхватното, Вездесъщо съзнание, да си направя мои вселени, съответстващи на моя гигантски интелект. Безкрайно големи и безкрайно разнообразни. Поддържам си ги чрез концентрацията на безкрайния ми ум и така им поддържам гравитацията. Като в същото това време, не ми пречи да си джиткам тенис с холографския ми Федерер на холографския ми корт в холографското ми имение, с уникален дворец на брега на лавандулово оцветеното езеро... отвъд което се простират безкрайни райски градини, в измислена от мен прекрасна локалност? Фантазията ми нема граници, защото аз съм Всичкото и си прайкам вселенки , както детенце - сапунени мехурчета. Така, че в един прекрасен ден и ти ще го можеш , ти и сега го можеш, ма не знаеш. :) И аз не се занимавам със спекулации. Предполагам разказа „Травмирания „ ще ми предложи подобна теория. :) Но от любов към знанието ще го намеря и четна.
И, да не забравя.. матрицата не се е доближила до нищо. Тя е холографска измишльотина на некъв такъв като мене , дето си джитка тенис в неговата си локалност. Матрицата се е доближила само до някви пластове на съзнанието ти. Въпросът е да я изметеш от там с голямата метла, Ал! Организирай си Ленински съботник . Като обереш паяжините , като измиеш прозорците и изключиш телевизора и радиото в кутийката наречена „съзнание” , да хигиенизираш малко, тва онова. Изкарай всичко от там , книги, мебели...лъсни пода, седни на него в празнотата. Вземи в ръката си тоя холографски рубик-куб наречен матрица. Поразгледай го от тук-от там и ше видиш колко е тъп. Ти си по-умен от него, щом можеш да го подредиш. Фърляй и него на боклука и се радвай на нищото, дето е запълнило кутийката. И ако таковата, ела да удариме едно тенисче..
П.С: Вече ше ти ги пускам по-кратки да не се зориш . :-*
-
Въпросът е този свят който би си създала, доколко ще е реален. Ще оказва ли той влияние на другите хора или не? Защото ако не оказва, т.е. ако той е субективно състояние отнасящо се единствено до тебе самата, тогава такъв свят е почти изцяло илюзорен и е много подобен на състоянията в девачан и нирвана в положителен смисъл и авичи и авичи-нирвана в отрицателен. Ако се допусне взаимодействие с останалите хора (или други същества), нещата се усложняват до безкрайност, защото тогава всеки чрез собствената си воля ще може да упражнява влияние върху реалността и нашето участие в моделирането и ще съответства на съзнанието ни.
п.п. Всяко нещо има само един център.
-
Веднага отговарям. Светът, който съм създал, е точно толкова истински, колкото този, в който живеем, той Е този свят и всички останали. Вътре в тоя свят е и моя луксозен замък с лавандуловото езеро и зелените лебеди в него...От време на време го сменям с дървена планинска хижа.. където си касонвам лакинито на дека и си гледам гигантските заснежени върхове... Седя си аз с лап-топче на коленете и се усмихвам под мустак и си пиша в x-net …например. Всичко в тоя свят си влияе взаимно, така е; галактики, звезди, планети, видове съзнателни организми ( не само хора). Всичко е взаимнопроникващосе и непрестанно развиващосе. Иначе е статична скука, картина в галерия. Макар, че, ако искам да е само картина , ще е.
Ако приемеш, че живееш в илюзорен свят, то всичко е една илюзия така или иначе. Ако пък приемеш, че е плътен, което няма как да е ( иди на субатомично ниво и ще разбереш, че плътност няма) , то значи е плътен. Може да е какъвто Гигантското ми съзнание си поиска. Все пак аз съм Всичко и затова няма невъзможни неща за мен. Моето съзнание не знае граници, време, то е онова, което поддъжа всичко в Безкрая в постоянно движение и взаимодействие. Моето съзнание е всички онези малки искрички - неизброими съзнанийца в безкрая, които ме съвукупяват. Едни по-малки , други по-големи, трети направо гигантски за представите на човека. В моето съзнание, всеки живее в зависимост от това, как собственото му съзнанието се е развило, едни живеят в нирвана, други в измислени собствени райове и девачани , трети в измислени от тях адове.Четвърти в матрици. А аз пък, ги живея всичките. А, бе, много народ, много места, нямат край. Нещата никога не могат да се усложнят за мен, защото първо аз съм безкраен интелект и второ, (това се подразбира), ако аз съм най-гигансткото съзнание, което е обхванало всички други съзнания, начи аз съм го измислил тоя много сложен пъзел. Щом аз съм го измислил тоя пъзел, безкраен, начи аз знам как се подрежда и дали? Все пак, нали аз тва работя - усложнител .. . :) Така, че , когато говорим за Безкрайното съзнание на всичко, говорим за нещо, което не може по никакъв начин да ни се изясни, ако не СМЕ него. Ако сме него, няма АКО, няма НО, няма АМА. Аз съм всичкото и нищото. Ако някой не Е Аз , няма как да му бъда обяснен. :)
П.С: Всяко нещо може би има център, но аз ? Аз съм безкрай, едновременно във и отвъд време, пространство ...математика и логика. Всеки опит, да бъде приложена логика спрямо мене, ще се проваля.
-
Ае July ти да не си чела в някой мой преден пост че съм фен на тениса и сега да ме занасяш ;) - щото нещо много съвпадения взеха да стават ;D. А Фед дъниш ли го редовно :P
Колкото до създаването на вселени - това съм си го мислил още като 5 годишен и после успях да го намеря и в по теоретичен вид при много автори - значи има нещо вярно ;). Дънов го споменава ( е с различни условности) - трябвало първо да имаш 777 инкарнации ама не какви да е ами специални ;). В първата книга на Румен Чорбаджиййски също - макар че предполагам че там е взето от Монро. В Сциентологията (за моя изненада)- Аз си мислех че е християнска секта преди да прочета за ко са борят - ;D също се споменава че "свободната душа" може да сътворява вселени. Въпроса е обаче както спомена и Iris дали един вид тези вселени са сингъл плеар с ботове ;) или с "реални" мултиплеар играчи. И според мен (колкото и наивно да звучи) ;) съществува една надпревара за привличане на "реални играчи" в тези различни ("вселени игри") и пропагандата за различните игри е огромна.
-
И според мен (колкото и наивно да звучи) ;) съществува една надпревара за привличане на "реални играчи" в тези различни ("вселени игри") и пропагандата за различните игри е огромна.
ВВ се замисли и пак започна: А какво ще кажеш за онези момци, които ти помогнаха, когато имаше нужда, или поне усещаше, че имаш. Кои бяха те?
Отговорих спокойно: Може би са от по-горните кръгове. Там стават много такива работи. Пак ти казвам, повечето от хората нямат никаква представа за това нещо, освен за своите сънища, както ги наричаме, ъ... дива информация.
ВВ отново се самовглъби, после отвори: Е, добре, имам чувството, че наоколо стават твърде много диви неща.
Не разбрах: Какви по-точно?
Тази информация за напрегнатия учебен процес на човеците, този мисловен пакет, който ти ми подхвърли.
Затрептях: Е, и?
ВВ продължи: Това според теб не е ли глупост, дива информация?
Мнението ми е, че върши работа.
Получих и друга информация и когато ги наложих една върху друга, стана ясно, че една от двете е напълно дива – глупост.
Не разбрах: И каква информация бе?
Онази, която получихме от брошурата за ТСИ, отнасяща се до всички места и неща, които щяхме да посетим. Всичко за Земята и хората, как е започнало, за какво е... всичко за това нещо.
Затворих и после бавно отворих: Не си ли съвпадат?
Ето, проучи я сам – ВВ ми подхвърли информацията. Взех я с любопитство. Разгънах я.
ЩРАК!
Някой, Някъде... (http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,1835.msg30765.html#msg30765)
-
Ааа, ма то вече на какво мяза хахаха. Тва за тениса не го знам, разбира се. . Сефте го чувам. ;D Както и сефте чувах за аниматрицата вчера ;D Съвпаденията ги оставям на тия дето сега почват да редят пъзела. Няма случайности. Това за мисленето, когато си 5 годишен, какво ти подсказва инстинктивно? Че не трябва да си на 105, нали? Не мисля и че трябва да изчетеш 5 или 105 тона литература. Даже тва дето си изчел след 5-тата си година...не те е научило на нищо, само ти е помогнало да забравиш най-важното. Чета много и от чисто любопитство. Никоя книга никога нито ме е научила на нещо, нито някога ще може. Мъдростта не извира от книги, мъдростта е в теб. Някоя книга може да ме погъделичка, други не ме засърбяват даже. „Мъдреците” обикновено не пишат нищо. Те са много малко. Нека кажем просто, че в момента на земята няма писатели сред тях. Защо ли? Оствям ти го за домашно. Хахаха. Давам и жокер : „етап на развитие на съзнанието” . Шегичка, бе...
От друга страна, писането е забавно занимание. Но когато се „стремиш” да кажеш нещо, не се получава. Или ти иде или не ... Във вчерашния си пост казах , че разликата между много добро писане и гениално писане е понякога много малка, но очевадна. Има класици, в чиито книги ще намериш повече мъдрост от колкото в езотеричните. Защото езотериците се „стремят” да кажат нещо задължително важно. Понеже смятат, че това, което имат да кажат е важно. Полагат усилия да пишат. Това, което е важно всеки вече го знае. И ако един езотерик не знае това, какво може да ми каже той, дето аз не знам ? Нищо. Пък и когато полагаш неимоверни усилия, това се усеща. Чети по-добре Оскар Уайлд, Труман Капоти, Кафка, Селинджър, Тургенев. Както Капоти казва: „Бог ти дава талант, но с него ти дава и бич, и тоя бич е само за самобичуване” . Защото това, което казваш остава и никой не може да го промени. Ти държиш бича в ръката си. Имай го предвид, писателю! Защо някой би искал да се вземе толкова на сериозно, да напише личния си опит и да го книгоразпространи, това само той може да каже. А и не ме интересува ... Това си е техен личен избор и те си носят отговорността за собствените си действия.
Това, което е свежото при Монро, е че няма нито едно учение , религия или догма в книгите му. И е много честен. С Дейвид Айк се напикавам от смях. А, ако някой може да ме накара да се смея с глас и да рева от смях, той има в себе си повече знание от всеки академик.
Всеки се появява в първичния си вид Бог. Всеки носител на съзнание Е Бог. Но не всеки го знае. Да не кажа почти никой. Това именно разделя на пластове съзнанието . Иначе съзнанието е само Едно. От там нататък това Цяло илюзорно се саморазделя на пластове.
Получава се нещо такова. Всяка една малка точица, съзнанийце се движи свободно в Моето и разполага с цялата информация, която съдържам. В един прекрасен миг, тази малка искрица, започва да се съмнява в себе си.(Тва щот съм му дал свобода и идентичност..) А, бе аз съм ли Бог или не съм? :-\ Като гледам наоколо тоя безкраен океан от познание, май съм, ма като се гледам ква съм мижетурка, май не съм. Ами ше зема да се „родя” и да скивам. Отива и се „ражда” ( и това не важи само за хората) и изведнъж се оглежда вече „роден” и усеща, че нещо му липсва, ма не знае какво. Нещо смътно му се мержелее в малкото мозъче, ма няма спомен. Защото е напуснал Безмерния и безвремев океан . И понеже усеща остра липса ( ами нормално), се почва един кръстоносен поход в търсене на „истини”? Търсят Бог, търсят архитект ? ( Ако пуснат обява в позвънете : "Търси се бог, спешно! Звънете вечер и в неделя" има повече вероятност да го намерят. ;D Ами защо се усъмни, бе, искрицо ти , джанъм, светла ти? Кво ти трябваше да напускаш родния си дом? За да прекараш еони в обратния път? Лошо ли ти беше тука с Федерико на сочното зелено кортче? ::) А бе, Ал, ти сеа да не мислиш, че съм толкова прост, да го създам лесен за биене... Мноо е добър. Търкаля ме яко. Хахаха.
Сциентологията , не ми се и почва, че пак ше стане 100 кила пост, но накратко концепциятя „ние специалните притежатели на знанието” и „те, които са вън от нашия кръг" и сметам да спра до тук. Клуб "Езотерика без граници"..
Мен, никой не може да ме научи на нищо. Казвам го с цялата отговорност. Точно щото никога не мога да се зема толкова насериозно. Не ми се учи. Мързи ме.
П.С : И още едно съвпадение , имам де-жа-ву с твоя аватар. Срещала съм се с него. Хахаха..
-
Всичко би било много лесно за осъзнаване ако си "спомняхме" за другия вид на съществуване. А дали не си спомняме чрез сънищата и другите "съществувания" са паралелни ? Аз този въпрос съм го разглеждал в други теми и има различни теории защо нямаме достъп до спомените на всичко което сме преживяли като други "личности" или форми. В интерес на истина някои хора не си спомнят дори една съществена част и от сегашните си животи.Предвид на това че съм се сънувал със съвсем друга самоличност мултиизмерното едновременно съществуване за мен е реалност.
А въпроса за "родния дом" и напускането за мен също е актуален и щом също си задаваш въпроса защо, вероятно и ти се питаш за отговор ;) Явно има причина и тя едва ли е "скука" :P Това че знанието е в теб е абсолютно вярно както е вярно също че аз мога да си го "припомня" като си внуша че трябва да прочета дадена книга или статия или по някакъв начин се подтикна към нея в определен момент или пък случайно да проведа разговор с някой който да ми "подметне нещо".
За Фед - аз си мислех че го дъниш редовно и затова се е подтиснал напоследък ама щом казваш :P
Ицо я кажи това с "брошурката" откъде е точно - само да ми паднат мошениците - ще ги съдя и ще си върна парите за "екскурзията" обратно като се върна "вкъщи" :D
-
А дали идва един ден и въпросът: "Абе, не е ли време да млъкна с глупостите си, които дори не са мои, а да взема да се вслушвам в Живота, заради когото днес изобщо съм тук?"?????
Имам чувството, че има два свята, единият - света на мислите човешки - на който повечето хора се отдават и който води до изхабяване и тъжна смърт, и другият - свят без мисли, без предположения, свят, в който оставаш свързан с Живота... плуваш в потока му и не се оставяш да бъдеш отвличан от истинската посока. Съмнението ще дойде, когато се появи мисълта за него... Твърде много въпроси, а аз сякаш се уморих да си отговарям на всички тях. Това е невъзможно. Но можем да направим друго - да се доверим на истинският Живот - този, който хората никога не живеят. Аз поне така го разпознавам. :)
Всичко, което написах, не беше истински живот - бяха само моите мисли, които дори не са мои...
-
Правилно :)
-
Дали мислите са наши няма голямо значение. Важното е да ги избираме съзнателно, ние да решаваме кои мисли да допускаме до себе си и кои не. Същото важи и за чувствата. Това че ние хората в повечето случаи не можем да мислим правилно, затъваме в груби и егоистични мисловни модели, не означава, че мисълта е нещо ненужно. Не трябва да се забравя, че човек може да прояви собствената си воля единствено чрез мисълта, а човек без воля...
Говори се за илюзии и сякаш се забравя, че всеки мираж е причинен от нещо истинско. Илюзията е заблуда, а не нещо несъществуващо. Причина за илюзиите може да бъде несъвършенството на сетивата. Човешката психика е на второ място. Тя интерпретира това което сетивата и подават като впечатления. Сетивата не са само физически, но също астрални, ментални и духовни (ще ги нарека "духовни" за да обхвана всички нива над менталния план). Това е една от причините поради които за духовното развитие се изисква чистота във всички аспекти от живота на човека.
Спомените от миналите прераждания и периодите между тях се пазят в тази част от човека, която не се подлага на разрушение в периода след смъртта, както става с физическата, астралната и част от менталната обвивки в човека. Тези спомени се пазят в това което е наричано от различни източници човешка Душа, Духовна триада, Висше Аз, Свръхсъзнание и др. под. Хората все още не са достатъчно напреднали за да могат да се самоосъзнаят на това ниво. Всъщност това е целта на човешката еволюция. Тези спомени, както всички знаят могат да бъдат достигнати под регресивна хипноза, но дори и тогава човек няма контрол върху това кои точно спомени ще се отключат. Отключването на част от спомените може да бъде запланувано и преди въплъщението на човека на Земята. Пълното спомняне може да дойде едва когато човек осъзнае себе си като Душа, но преди това е необходимо да си създаде нужните условия (да сформира и развие духовната част от характера си). Човек е на Земята за да изгради висшите си тела. Само така може да получи достъп до по-висшите светове. Монадата лишена от тяло чрез което да се прояви е несъзнателна.
-
А дали идва един ден и въпросът: "Абе, не е ли време да млъкна с глупостите си, които дори не са мои, а да взема да се вслушвам в Живота, заради когото днес изобщо съм тук?"?????
Мдаа, твърде много думи, твърде много въпроси, мисли и разсъждения.
Не е ли целта да спрем това постоянно бръщолевене и този непрекъснат поток от мисли в главите си и да се опитаме поне за малко да почувстваме мира и спокойствието в Съзнанието си?
-
Това със спокойствието е вярно само ако не се превърне в цел за достигане на "Нирвана" - състояние на правене на нищо. Съществуването е свързано с действието. И за да не се отклоним от яката спортна тема засягаща и съществуването :P :
Ким Колинс: Болт не е човек, а халюцинация
Сетиха се те ама късно :D
-
"Ние - и всичко, което виждаме около себе си, включително могъщите трансцеденти, - съществуваме само като част от грандиозен сценарий, като модел на някакъв компютър от по-високо ниво, възможно, от друг план на съществуване или нещо подобно на Пункт Омега, където свършва времето и всичко достига своя завършек...
В който и да е случай, няма смисъл да гадаев за своето значение. Космосът, който ние възприемаме, е само един от неизброимите разглеждани паралелни варианти, които незначително се различават един от друг. Сякаш в шахматна програма се разглежда всеки ход и в най-дребни подробности се отчитат всички възможни последствия.
...
Защо? Защо да се хабят за това огромни ресурси? За да се предвиди най-добрия от всевъзможните светове?
Е, а когато го намерят... какво ще напраят те с резултата?
И какво ще направят с милиардите модели, създадени в хода на експеримента?
Какво те ще направят с нас?
...
Разбира се, всички тези модели са проиграни, оценени и отхвърлени. Нашето усещане за съществуване - е само едно - илюзия. Проява на моделираното време..."
"Даже когато назад
са останали Древните,
Трансцедентните,
и Боговете,
кой може да каже,
какво ни очаква в небесните простори?"
"Каквото и да е изменение, което вие внасяте във вселената, предизвиква съответната промяна във вас самите."
"Дайте да се радваме на живота! Човекът е роден за веселие!
Неговите стремежи,
неговите напразни оправдания
само вълнуват чувствата и замъгляват мозъка.
Слаби или пълни,
ние скачаме и скачаме,
така че, дайте да се веселим.
Веселието е тържество
на Мисълта над материята,
ние всички ще се върнем у дома и накрая ще се посмеем!"
Тези неща ми харесаха от книгата, която завърших да чета днес - на Дейвид Брин, трилогията - "Сага о Возвышении". Книгите ги има и на български, но в интернет са на руски и това е просто превод от руския вариант.
-
... вие всъщност не съществувате!
...................................
Кен Корцзак
Това ми напомня за "Сандъците на професор Коркоран" от Станислав Лем
и "Тунел под света" на Фредерик Пол
-
Мисля, следователно съществувам.
-
Детско филмче, много здраво! :) Ето такива неща би трябвало да се показват на децата и на младите съзнания. Не искам да отсъждам правилна ли е идеята на героя "Сатана" или не или да се намесвам в някакви концепции.
Искам да кажа, че първото нещо, което човек трябва да се попита докато е малък, е защо е тук, вместо да се занимава с теле-тъбис.
За неразбиращите английски ще преразкажа последния диалог.
Сатана: - Хората са толкова алчни гнусни създания. Колко дразнещ е шума им. Странен свят със странни същества и странни обичаи. Отдръпнете се, сега ще има буря...и земетресение...
Децата: - Ти ги уби!
Сатана: - Аз мога да правя каквото си поискам. Не разбирам какво е зло, защото не зная какво означава това. Няма страшно, някой път ще си направим още хора, те не струват нищо. Когато имаме нужда от тях. Самият живот е просто видение, един сън. Нищо не съществува освен празно пространство, а вие...а вие...сте просто мисъл.
-
Къде отиват тези неща когато премигнем? Никъде! Те престават да съществуват!
Не престават да съществуват, а се превръщат в енергия, т.е. в част от самата тъкан на пространството, на Вселената.
Какво има между ядрото и електрона? Нищо! И от какво са направени ядрото и електрона? От малки късчета енергия, които никак не са солидни, а всъщност са въртящи се частици светлина.
Дори и една грамада олово е не е друго, а светлина, правейки се на „нещо”. Е, това е колата ви. Е, има ли химикали в мозъка ви? Има ли ви вас самите?
Енергията е нещо, не е нищо. Грамадата олово не може да бъде сплескана така че атомите да се допират, защото има други енергии, които предотвратяват това. И слава на създателя на Вселената, че ги има. ;D Това не означава, че нас ни няма.
Нас не би ни имало, ако я нямаше тая енергия. Нямаше да има кой да си задава въпроса: "мене има ли не, няма ли ме, дееВа" :-\
Eon - е виж сега. Тук се казва че ние не съществуваме, в смисъл че ние не съществуваме като такива, каквито официално ни се казва че съществуваме като твърди същества, а съществуваме като енергия, всичко е енергия!
-
Не думай ве ;D ;D ;D
-
Не думай ве ;D ;D ;D
Не им вярвай. И енергия не сме. Просто една мимолетна Мисъл. ;)
-
За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!
Вие нямате грижи, защото нямате ум, нямате тяло или живот за да се притеснявате – всичко това е една илюзия. Няма притиснения, но по-важното е, че го няма този, който се притеснява.
Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.
Науката и математиката предполагат, че ние хората не съществуваме (дори и като си помислим – наука и математика няма – илюзии!).
Кен Корцзак
Това ми напомня за "Сандъците на професор Коркоран" на Станислав Лем, макар да не е същото.
-
Всичко това го знам отдавна,но най ми е трудно да преодолея илюзията че всичко зависи от мен.Ако я преодолея,вероятно ще стана неудачник в женски род.Може би тогава бих се чувствала щастлива че не съществувам,но най вероятно ще си мисля че съм егати тъпата неудачнича затова че съм приела това че не съществувам и съм опропастила това което е било идеята да бъда,колкото и илюзорно да е то, все пак е било замисъл,нищото в процес на нещо.
-
Привет
Може ли някой да ми обясни, ама бавно, номера с илюзорния свят! Много ми се ще да бъда илюзия, но не знам как да стана такъв, а?
-
Срещал съм израза" Съществуват множество илюзорни в светове и в тях може да се действа и да се умре" /свободно предаден/.
Мисля, че думата илюзия в случая има малко по-различно значение.
И Кастанеда и даоизмът например твърдят, че е обективният свят е илюзия, че има просто енергия.Аз не приемам това в смисъл че всичко около мен е "цвъкня на моя ум,както се изразява Кастанеда.Според него, това, че възприемаме енергията, свободно протичаща във Вселената, като обекти с различни качества, е в резултат на познавателната ни система, която ни е дадена , за да можем да функционираме в света, но това не прави възприеманата енергия/ като различни обекти/ илюзия. Илюзията произтича от самата познавателна система, която би могла и да бъде различна от тази, с която разполагаме и да предизвиква у нас по-различно интерпретиране от това, което правим в момента.
Може и да не съм разбрал и предал вярно прочетеното, нямам такива претенции.
А това, че самите ние сме илюзия, това за сега надхвърля възможностите ми , не мога да го проумея.
-
...
А това, че самите ние сме илюзия, това за сега надхвърля възможностите ми , не мога да го проумея.
Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо. Според Будизма, човек няма собствена природа, т.е. своя собствена вечна и неизменна същност. Буда-природата, пустотата е една за всички същества. Всички явления и форми, които ни заобикалят са илюзорни, защото са временни и променливи изражения на тази същност, но не са самата нея. Човек в своята същност е вечен, неизменен, съвършен и едно със същността на всичко останало, т.е. съвсем реален. Илюзия е отъждествяването на човека с думите, формите, мислите, чувствата, желанията и стремежите чрез които се проявява. Илюзия е да се отъждествяваме с каквото и да е от феноменалния свят.
-
Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо.
Да, съгласен съм, че "чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо" е илюзия.
Но мисля, че в текста приведен от Хоръс се има друго предвид. И именно него ми е сложно да осмисля.
-
Привет,
Понеже аз доста неща не разбирам от темата илюзия, ще се опитам да разбера нещо, ако ми се обясни с думи прости що е това илюзорен свят като първо?
2 - Защо всички книги на темата илюзорност завършват накрая, ама най-накрая с цена еди колко си и колкото по-голям е корифея толкова по-голяма е цената! Следователно защо се продава една илюзия за нещо реално? То и парите са илюзия за страничният наблюдател, но не и за този който ги дава и за този който ги получава или бъркам? Мага ли да се обърна към: Алиен; Жули; Н; и другите да ми подарят малко от илюзорните за тях пари и други илюзии като кола, апартамент и т.н. хем те ще се освободят от илюзии, а аз понеже не вярвам в илюзиите ще им се радвам като нещо реално!
3 - Защо сме се вторачили в духовното, та нали само след някое и дриго деситилетие ще станем напълно духовни? Не е ли по-важно "защо сме се родили, кото сме могли да не се раждаме" - Фишбоне - използвайки правото си на свободна воля?
4 - Защо не включите в дискусията и факторите информация! Що е то и как влияе тя на илюзиите?
5 - Що е това торсионно поле и как влияе на стабилноста?
-
... Мога ли да се обърна към: Алиен; Жули; Н; и другите да ми подарят малко от илюзорните за тях пари и други илюзии като кола, апартамент и т.н. хем те ще се освободят от илюзии, а аз понеже не вярвам в илюзиите ще им се радвам като нещо реално!
Терминът „илюзия“ се отнася до начина по който ние възприемаме нещата. Това не означава, че те не съществуват. От много от нещата, които изброяваш, човек има нужда докато е въплътен за да поддържа съществуването си и да се развива. Въпросът е как и за какво ги използва. Въпросът е да не се привързва към тях и да им придава стойност, която те не притежават.
3 - Защо сме се вторачили в духовното, та нали само след някое и дриго деситилетие ще станем напълно духовни? Не е ли по-важно "защо сме се родили, кото сме могли да не се раждаме" - Фишбоне - използвайки правото си на свободна воля?
Ти какво разбираш под „духовно“? Човек може да бъде духовен и тук във грубо-физическото си тяло. А може да бъде роб на материалните си желания, дори и в надземните светове. Там обаче зависимостите са много по-силни, защото се „материализират“ почти мигновено.
4 - Защо не включите в дискусията и факторите информация! Що е то и как влияе тя на илюзиите?
5 - Що е това торсионно поле и как влияе на стабилноста?
Информация буквално означава нещо, което е приело форма.
За торсионното поле питай физиците. Не забравяй обаче, че те самите все още прохождат в тази област и теориите им съдържат предимно догадки и предположения.
-
Колкото и да е интересно и ново за нас това че целия свят а и ние сме илюзия си мисля да направя една аналогия. Когато решим че трябва да постигнем някаква цел например да сготвим нещо за хапване,ние предприемаме някакви действия,пазаруваме,измиваме зеленчуците и тн. и накрая като краен продукт ние имаме някакво ястие.Ако погледнем по същия начин на цялата тази илюзия,материята,всъщност тя не е нищо друго освен начин,техника,метод за постигане на някаква цел.Естествено за нас е интересно да погледнем на материята по нов начин,то е все едно да попаднем при най добрия в света готвач,но това което остава е ЦЕЛТА. Дали ще се научим да "готвим/виждаме илюзията" или не едва ли има голямо значение,защото едва ли това е целта,за някой да но не и за болшенството.Дори да знаем че сме илюзия,не се променя нищо,защото ние всъщност не сме илюзия,ако кажем че сме значи отричаме първоизточника, ние сме "проектирани" от Него тук,дали сме енергия,или сме светлина или любов, няма значение.Има знаение не Как а Защо?
-
А може би целта е единствено в различната гледана точка.
Не е достатъчно само да припознаем идеята за илюзорното си съществуване, а да превърнем това знание в разбиране.
Това няма да направи предметите по -малко твърди и скачането от високо по -безболезнено, но ще направи нас по -будни и бдителни.
Когато знаем, че дадено преживяване е само илюзия, то става по нереално и няма такава власт над нас. Съответно реакцията ни към това преживяване ще бъде различна (ако въобще се напънем за такава).
Само разбирането за илюзорността на съществуването е достатъчно. То ще ни даде различна гледна точка в преживяванията, различна емоция към тези преживявания, а това ще доведе до промяна или заличаване на кармичните следи.
-
Какво значи, "заличаване на кармичните следи"?
Ако Разберем, че всичко е илюзорно, тогава тези следи също биха били илюзорни.
Аз си мисля, че несъществените подробности са илюзорни, но не е задължително, да Разбираме за това. Това ни помага да конструираме реалности.
Ако нямахме книжки с приказки, филми и други носители на подобна илюзорност, никога нямаше да ИМАМЕ реалността.
Да. Парадокс е. Но благодарение на илюзорността имаме реалността- или на въображението,ако Ви харесва....- или на мисленето....- хайде да е на Съзнанието :dance: :blum2:
-
Хи хи хи точно точно точно :good:
-
Аз чуя ли видя ли "учените казаха" - Разбирам:
"Образованите промити мозъци искат да ви убедят в еди кой си bullshit spin-off(стара глупост изопачена за пореден път)."
Взимам по на сериозно провидения на хора от кръчмите от колкото на учените.
Самия факт че има огромно количество "научно", "доказани", "открития" които са напълно противостоящи и взаимо отричащи се свежда публичната наука до почти нулев интерес от моя страна.
-
Persefona, чудесно го каза!
Polyporfur, ми тя науката си е баш в илюзията :mocking:
Което е много забавно, защото именно тя (учените де) си въобразяват, че се борят с илюзиите и разкриват истините. А те само структурират илюзията, раздробяват пъзела на все по-малки парченца уж с цел да го наредят с което правят илюзията (пъзела)оооще по-голям и нареждането му оооще по-невъзможно.
За най-голямо качество на един учен се смята способността му да ..поражда проблематика...демек да търси под вола теле.
Ако учените решат проблемите трябва да капитулират и банкрутират, за това основната цел на науката е не решаване на проблеми а пораждане на проблеми.За да има какво да се решава още и още и още....
-
Ако има нещо забавно в науката това са безмозъчните хорица които рецитират научни открития като развален грамофон и все едно те самите са правили изследванитя/тестовете итн...
Много ми става забавно когато някой се опитва да ме убеди че еди какво си е едки как си защото еди кой си учен казал особено ако същите тези до вчера се подиграваха на същото твърдение казано с други думи обаче...
Няма хора които да преобразуват дебилна спекулация в категоричност толкова бързо колкото "вярващите". Дали ще са поклонници на "НаУчните" или религиозните общности се си е тая.
За мен науката е опит да се достигнат звездите още преди да си се научил да си бършеш собствения бирник...
Но пък това важи и за всичко останало започнато от неадекватна перспектива, не само науката.
-
Много готини идейки сте написали.Особено първият пост,обаче мен ме притеснява една друга мисъл...Щом мен ме няма и нищо не би следвало да ме притеснява,тоест всичко е илюзия,защо сега,ако се метна да речем от 10-тия етаж ще си умра,а няма просто да стана и да се изтръскам,и да съм си невредима?Нещо тая илюзия,в която всички ние живееме(според н написаното),абе,бая истинска ми изглежда и усезаема.Значи нещо,някъде бъркаме,ама къде ли?! ::) :---
-
...
А това, че самите ние сме илюзия, това за сега надхвърля възможностите ми , не мога да го проумея.
Илюзия е чувството ни за отделност и за независимост от всичко съществуващо. Според Будизма, човек няма собствена природа, т.е. своя собствена вечна и неизменна същност. Буда-природата, пустотата е една за всички същества. Всички явления и форми, които ни заобикалят са илюзорни, защото са временни и променливи изражения на тази същност, но не са самата нея. Човек в своята същност е вечен, неизменен, съвършен и едно със същността на всичко останало, т.е. съвсем реален. Илюзия е отъждествяването на човека с думите, формите, мислите, чувствата, желанията и стремежите чрез които се проявява. Илюзия е да се отъждествяваме с каквото и да е от феноменалния свят.
С тебе,Iris,явно сме чели за различни видове будизъм.А това за природата на човека,че хем няма вечна и неизменна същност,хем е вечен,неизменен,съвършен и едно със същността на всичко станало-само аз ли виждам противоречието?А това,че човек си е съвсем реален-еми то,"почти" винаги това,в което вярваме си е истинско и ние сме си реални,друг е въпросът,че за други може да сме илюзия,но всеки според гледната си точка.
-
Човек според будизма няма собствена природа. Същността на всичко съществуващо, човек, светия, животно, растение или нещо друго е една и съща. Тази същност е безкрайна, неизменна и вечна. Това е един безкраен потенциал, който всяко живо същество може да се научи (и се учи) да проявява във все по-голяма степен. Разликите между живите същества са в начина по който проявяват въпросната неизменна природа, а не в самата природа. Последната е неделима и е само една.
-
Iris,съгласна съм с теб.Но това не означава ли тогава,че ние всъщност имаме една природа(всички хора и явно създания),но я проявяваме по различни начини?Тоест ние сами си създаваме илюзията,но и тя(илюзията)си е достатъчно реална,докато си живеем в нея?И мен ме обърка написаното от теб,че човек хем няма вечна и неизменна същност,хем е вечен,неизменен,съвършен и едно със същността на всичко станало?Може би си имала предвид,че ние хората сами се приемаме като не-вечни и лишени от неизменна същност,а иначе сме си вечни,неизменни,съвършени и едно със съюността на всичко останало?Макар че,ако приемем идеята,че човек е Дух,Душа и Тяло,плюс Его,излиза,че нашата вечна и неизменна същност е само една,но ние я приобщаваме и към другите три неща,които са временни?
П.С.:Христос Воскресе! :)
-
Много готини идейки сте написали.Особено първият пост,обаче мен ме притеснява една друга мисъл...Щом мен ме няма и нищо не би следвало да ме притеснява,тоест всичко е илюзия,защо сега,ако се метна да речем от 10-тия етаж ще си умра,а няма просто да стана и да се изтръскам,и да съм си невредима?Нещо тая илюзия,в която всички ние живееме(според н написаното),абе,бая истинска ми изглежда и усезаема.Значи нещо,някъде бъркаме,ама къде ли?! ::) :---
хмм , тоя цял свят е записан и кодиран
в твоята днк, като по голямата част от
него е запечатана така че да виждаш само
3Д света...и да се подчиняваш на него, така
че да илюзията е истинска , тва е и целта.
така че засега не се метаи от никъде
защото ще умреш наистина, нищо че всичко
е само илюзия.
-
Light_Warrior,да де,ама,ако е само илюзия защо ще умра,ако се метна отнякъде?Ето къде нещо бъркаме-хем си мислиме,че всичко е илюзия,хем си стоим в нея.Демек,за да минем в реалността бихме могли да минем в 4Д,понеже 3Д-то е нещо скучно и измислено.Само,дето,ако минем в 4Д-вече няма да сме в 3Д и излиза,че човек ще живее или в реалността,или илюзията.Има някъде нещо,което просто пропускат хората,в това число и аз.Това,че къде ли не вече се споменава,че светът,в който е илюзия-нищо не променя.Все едно да сънувам и да си повтарям,че сънивам.Да,ама,аз,докато не се събудя-сънят ми ще си е бая истински.Плюс,че като се събудя-няма да има как да се върна в съня си.Тъй че всички високопарни твърдения и мисли как всичко е илюзия-нищо не променят,а само карат човек да си мисли,че може да прозре реалността и то,докато е в илюзията.Нещо тотално се обърках,хах.На мен ми изглежда,в по-голяма степем отклоняващо и опияняващо,с малка частичка полза.
П.С.:И ще те послушам за метането-засега го отлагам. ;) ;D
Христос Воскресе!
-
ще умре физ. ти тяло , ти неможеш
да умреш защото си съзнание.
ние вече навлизаме в 4Д заради фот.
пояс и днк-то е започнало да се задвижва,
на всички хора различно.
много хора ще започнат да виждат
отвъд видимата светлина , вкл. и
отвъд реп.холограмите.
сблъсака ще е неизбежен , те това и
искат.
-
Модераторска бележка: Не е нужно да цитирате предният отговор.
Кой това иска?
И да,ще умре физическото ми тяло,но и съзнанието ми-няма да е абсолютно същото,което е сега.Дори да се родя наново,сегашното ми Аз,просто няма да го има.А аз мислех,че говорим за преодоляване на илюзията и оставане със сегашното ни съзнание.Извинявай,може би аз не се изразих правилно.Та,затова питам къде бъркаме хората,че засега ни е трудно да излезем от илюзията и приемайки реалността,но да си останем "същите" или поне отчасти.
old4,и ние сме абсурд,ама си ни има,нали? :drinks: