"Ние - и всичко, което виждаме около себе си, включително могъщите трансцеденти, - съществуваме само като част от грандиозен сценарий, като модел на някакъв компютър от по-високо ниво, възможно, от друг план на съществуване или нещо подобно на Пункт Омега, където свършва времето и всичко достига своя завършек...
В който и да е случай, няма смисъл да гадаев за своето значение. Космосът, който ние възприемаме, е само един от неизброимите разглеждани паралелни варианти, които незначително се различават един от друг. Сякаш в шахматна програма се разглежда всеки ход и в най-дребни подробности се отчитат всички възможни последствия.
...
Защо? Защо да се хабят за това огромни ресурси? За да се предвиди най-добрия от всевъзможните светове?
Е, а когато го намерят... какво ще напраят те с резултата?
И какво ще направят с милиардите модели, създадени в хода на експеримента?
Какво те ще направят с нас?
...
Разбира се, всички тези модели са проиграни, оценени и отхвърлени. Нашето усещане за съществуване - е само едно - илюзия. Проява на моделираното време..."
"Даже когато назад
са останали Древните,
Трансцедентните,
и Боговете,
кой може да каже,
какво ни очаква в небесните простори?"
"Каквото и да е изменение, което вие внасяте във вселената, предизвиква съответната промяна във вас самите."
"Дайте да се радваме на живота! Човекът е роден за веселие!
Неговите стремежи,
неговите напразни оправдания
само вълнуват чувствата и замъгляват мозъка.
Слаби или пълни,
ние скачаме и скачаме,
така че, дайте да се веселим.
Веселието е тържество
на Мисълта над материята,
ние всички ще се върнем у дома и накрая ще се посмеем!"
Тези неща ми харесаха от книгата, която завърших да чета днес - на Дейвид Брин, трилогията - "Сага о Возвышении". Книгите ги има и на български, но в интернет са на руски и това е просто превод от руския вариант.