Сигурно всеки има различна представа за явлението, но мога да обясня долу-горе в какво се е изразявало при мен. Ако не съм го правил де...
Това е някакъв момент, който според часовникарската представа може да трае секунда, но и няколко секунди, например до десетина. Чувството е, че изпреварващо с части от секундата, в главата ти нахлува усещането за това, което говориш, или правиш и се съпровожда с една пълнота на обстановката. Обикновеното дежа вю не е чувство за нещо, което вече си преживял или видял, но напротив. Моментално нахлуващо интуитивно знание за това, което се случва...след части от секундата. Във всичко, отнася се до цялостната обстановка, например може да не правиш нищо, а да си само наблюдател. Всеки случай, особено навремето понякога се съпровождаше с някакво притъпяване на сетивата, някаква лека дезеорентираност. Просто казано, като на сън. Нереално. И въпреки това твърде реално. Освен това се появява и усещането за по-бавно протичащо време.
Още ми се случва, от време навреме, например последното беше скоро и беше най-обикновено, получих това чувство, когато четях една книга. Навремето многократно имах такива преживявания, който бяха много по-въздействащи или продължителни. Дори бях изградил такова усещане, че след дежа вю, ми се стоварва някакъв проблем. Така и се появи идеята да се опитвам да го прекъсвам или променям. При по-дълги изживявания имах чувството, че някак си вълнообразно дежа во-то ми не беше само по мигове напред а за секунди.
Не бих казал, точно като преминаване на фотолента, а някак си поетапно. Но разбира се, това всичко е условно, защото си говорим за секунди.
Имах много случаи в които докато се случва, се опитвах да променям нещата, но в крайна сметка след това ме връхлиташе чувството, че аз свъщност нищо не съм променил, ами този опит да променяне е бил включен в явлението.
Обаче също така понякога съм имал чувството че съм успявал и или съм прекъснал преждевременно всичко това или съм го променил някак си с което се излиза от усещането за дежа вю.
Но най-странните дежа вю-та бяха когато получавах усещането, че самото това настоящо дежа вю не е първо а второ или даже трето. Т.е., че например за трети път имам едно и също дежа вю.
И най вече това изглеждаше ненормално. Защото логично дори при нормално дежа вю в много отношения си сигурен, че тази ситуация никога не си я изживявал. А при усещане за втори или четвърто още по изключено. Изключено дори да си я видял по някакъв необикновен начин.
Така съм си мислел, че нормално дежа вю може да бъде много неща, например някой незапомнен пророчески сън или видение за бъдещето в подзънанието.
Обаче за тия другите, нищо не можех да измисля. Освен това, че всичко може би е плод на мозъка и самото дежа вю е заблуда. Може би нещо неясно, свързано с функциите на мозъка.
Това звучи доста лено обяснение, но все пак трябва да призная, че е възможно. Както е възможно зад това най-лесно обяснение да стоят неподозирани причини.
