Чак пък 90% от времето.... много поркаш явно...

Споменът няма общо с дежа вю-то.
Споменът е съвсем осмислен, осъзнат минал мисловен миг. 'смелен'или ПРЕ-живян времеви-пространствен момент. Дежа вю-то е точно обратното, и не е съвсем бъдеще. Щото всъщност няма бъдеще?
какво е бъдеще, аз бих попитала.
Миналото го идентифицираш донякъде със спомените- ок.
Настоящето с нагледа и усещанията в този момент- ок.
Бъдещето?- е някаква странна неопределеност- дори не са неосъществените ти мисли, защото те всъщност принадлежат към настоящето....а какво е - предположение, че утре ще изгрее слънце? а не Луната....
Та дежа вю-то за мен си е точно кат в матрицата- грешка в програмата на настоящето. То си е настояще, което обаче избързва и ти се явява по-рано от предвиденото. Ти просто изчакваш, да се случи и нагоди с точния момент
