Сега, не знам дали е по темата точно, но мисла, че да за това ще разкажа една случка прясна прясна отпреди броени дни, мисля, че може да хвърли светлина...
Бях в командировка с един колега и сме седнали да ядем в едно ресторантче...колегата си е поръчал супа и тя идва бързо, аз си чакам моето ядене...съответно си нямам работа. Той посяга да вземе оцета, но поставката е така завъртяна на обратно, че оцета му се пада от другата страна и той бувално се протяга и си извива ръката за да го дотигне и вземе..в това време, аз понеже скучая хващам поставката за оцет и олио (нали си представяте?) и му я обръщам така, че да му е удобно и поне при връщането на оцета да не прави такива "лупинги", т.е. празното място на което да върне оцета идва откъм неговата страна. Но какво прави той?! ХА ХА, това беше много смешно. Той вместо да върне оцета в празното, което му е вече точно под носа, отново заобикаля и ръчка ли ръчка там, където СИ СПОМНЯ, че е бил оцета когато го е взел.Сума ти време ръчка тоя човек и се чуди защо не влиза, докато аз не му казах, че съм обърнала поставкака и дупката е вече откъм него ;D.
Въпросът е "беше ли този човек в реалността, в настоящето?" Този човек беше в режим СПОМЕН!! Той беше в миналото ЧРЕЗ УМА СИ, а не в настоящето!!!
Тази случка, така дребна и уж невзрачна ме стъписа....Това, че изглеждаме тук и сега съвсем не означава, че наистина сме тук и сега. Обикновено не сме.