Открийте Крапец
Крапец е малко рибарско селце на Черно море, само на 10 км. северно от Шабла и на 90 км от Варна, близо до края на международен път Е87, който минава по цялото ни крайбрежие. Крапец е спокойно кътче известно с пясъчните си дюни и птиците, който гнездят и зимуват около него. Селото е буквално кацнало на морския браг, заобиколено от обширни житни ниви, зеленчукови насаждения и езера - природни резервати.
Местните хора са весели, приятелски настроени и показват гостоприемството си на всеки гост на селото. Много посетители на Крапец са опитали местния специалитет - Рибената чорба. Сред основните занимания на жителите на Крапец са зеленчукопроизводството, животновъдството и риболова. Селото е обикновено заспало и тихо, освен ако се случи да го посетите на празника на Славянската писменост 24-ти май. На този ден всички в селото посрещат гости и се отдават на песни, танци и веселие.
Макар и само на 4 км от международния път Крапец е останал далеч от туристическия поток и атмосферата тук е доста различна от претъпканите плажове на Албена, Златни Пясъци и Слънчев бряг. Районът на Крапец е екологично чист, а морският климат и лекият ветрец ще Ви освежат през горещите летни вечери. Уникална за цялото Черноморско крайбрежие е дългата над 6 км. плажна ивица между Крапец и Дуранкулак. Тук ще откриете едни от малкото девствени дюни на Черно море, тихо и спокойно море с меко пясъчно дъно. Дори и през летните месеци тази природна забележителност остава незсегната от тълпите туристи и Ви позволява да се отдадете на спокойната си почивка.
Само на километър североизточно от Крапец се намира Дуранкулашкото езеро (блато) - привлекателно място за всички любители на риболова с изобилието си от бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда , раци и дори змиорка. В него се срещат и някои редки и ендемични видове риба от семейство Попчета (Gobiidae), семейство Селдови (Clupeidae) и семейство Бодливки (Gasterosteidae). Езерото е най-северното по крайбрежието на Черно море и по произход е естествен лиман - потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса. Водата му е слабо солена поради връзката си с морето и се захранва с карстова вода от два извора. Средната дълбочина на езерото е 1.4м., а максималната е 4м. Заобиколено е от земеделски земи и полустепни територии, а пясъчни дюни и плажна ивица го отделят от морето на изток. Езерото е разположено на основния път на миграция на прелетните птици Via Pontica. На специалната страница за Птиците_в_региона ще намерите и много информация за видовото разнообразие и важното значение на езерото между Крапец и Дуранкулак за опазване на птиците в региона и Европа. В езерото се среща и разнообразна водораслова флора като Cyanophyta (17 вида), Euglenophyta (10 вида) and Chlorophyta (47 вида).
На големия остров в езерото се намира храмът на Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст около две хиляди и петстотин години. В съседство са намерени и останките на най-старото и най-голямо неолитно селище в континентална Европа от 5250 - 3800 пр.н.е. Повече подробности и снимки на тези уникална находка ще намерите в_този_сайт. Всички археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич.
Съкратих статийката, защото историята, която искам да ви разкажа не се отнася до пририодните дадености на този край.
Преди няколко години посетихме това наистина все още не опорочено от "цивилизацията" селище, разположено почти на морския бряг. Предусещахме, че ни очаква чудесна почивка и се радвахме на сравнително безлюдната плажна ивица и спокойната атмосфера на селцето. По-горе е описано всичко за Крапец и то добре, но ето какво се случи още на втория ден. Първата нощ никой от семейството ми не можа да спи спокойно. Усещаще се някакво много силно влияние, или излъчване, което напрягаше нервната система (но май това най-вече го усещах аз). На третия ден търпях, но към привечер усещането за някакво много силно облъчване с нещо непонятно за мен беше толкова силно, че чувствах, че останем ли още няколко часа или ден ще се случи нещо ужасно. Това, което изпитвах бе изключително силно усещане за огромна опасност, имах чувството, че тази вълна залива мощно всичко и всички, но кой знае защо хората около мен (летовниците) бяха весели и привидно спокойни. Положението стана непоносимо, заболя ме главата и ми стана лошо. Взехме решение незабавно да се прибираме. Тогава се случиха ред неприятни случки, понеже беше вече тъмно, а колата първо отказа да запали, след това по пътя ни изгаснаха фаровете и сме се прибрали като по чудо на луна. Когато си дойдохме в къщи излизайки от колата припаднах, защото през цялото време се държах и аз не знам как от ужаса, който преживях. От тогава повече никога не съм ходила там, не понасям това място и съм убедена, че има невероятно силно излъчване в определени моменти, което наистина може да отнесе някои хора. От местните хора там зная, че плажната ивица на около 200 метра след селото е преградена и гората също, и то на километри. Зоната е на военните и не се разрешава пиле да прехвръкне - забранено е влизането в тази територия, но не зная нищо повече..