Ехааа, как темата се разгорещи като засегнахме егото... Жалко, че малко хора са наистина наблюдателни към себе си. Виждате ли, ако кажа нещата по този начин, егото ви ще се причисли точно към тези малко хора и то ще е значително по-спокойно. По този начин вероятно няма да съм толкова арогантен... Защото в крайна сметка никой от вас не ме познава, нито знае какви емоции аз изпитвам докато пиша тези неща, нито с каква цел реално ги пиша. Не е ли така? Може да прочетете просто думи и да ги отправите към собственото си мислене. Някой от вас да се наблюдава докато мисли? Да наблюдава какви процеси текат в него?
Какво значение има аз какво си мисля, че зная за вас или изобщо? Какво значение има кой съм аз и какво искам да кажа? За кого има значение? Не се ли усещате как темата която уж обсъждаме тук няма особено значение за вас. Една нападка към егото е готово да ви разпали, но не и самата тема. Не можете да излезете от егото и личното.
Аз мога да го напиша и по друг начин - не можем да излезем от егото и личното. Така след като се отъждествя с другия, егото му е по-спокойно, но така то не се проявява драстично и този друг не може да го види. Само показвайки драстично моето его, другото се показва такова каквото е. Какво по дяволите значение имам аз, че да събудя такова фокусиране върху себе си? Замисленете се. Вижте игрите му и в момента, как то се гърчи неразположено. Вижте го и осъзнайте, че чрез него може да бъдете контролирани. Егото трябва да служи на нас, а не ние на него.
Дъвиан, ти говориш за абстрактна любов и точно това имах в предвид още с първата си провокация за момченцата. Ако искаш мога да пиша за конктртни неща и ситуации от нашия живот, но не е такава темата. Моята любимата тема е родители идеца, но за жалост всички имаме травми от тези взаимоотношения и никой не ми отговаря, колкото и деликатно да пипам. Между другото причинно-следстсвената система няма нищо общо с любовта, а програма за развитие, разум. Изобщо незадължителна за нашето съществуване, но пък е вид помощ за да разберем себе си. При това този разум може би идва и от развит тип съзнание.
Тина, ако питаш мен от четене на много книги боли глава и се затъпява
. Човек забравя да мисли сам или поне да се опитва. Опитваш се да ми налагаш някакви прочетени познати модели, но ако гледаш само какво съм писал, никога няма да разбереш що за човек съм, защото от тук мога да се представя за какъвто поискам. Докато сама не видиш моделите в себе си, няма да ги видиш и в другия. И все пак, човек се познава най-добре по усещане и интуиция. По планети съм огън и вода, тъй че е напълно възможно да ми се отдава да прераствам в ураган
. Дали аз се пързалям по повърхността си е твой въпрос, имаш си глава на раменете,ти си отговаряй на него. Защо ме питаш мен?
Невена точно теб визирам и тъй като не се поддаваш на моите манипулации, ще го карам по-леко
. Струва ми се, че човек ако наистина нещо го интересува, той намира време за него. Не е ли така? Защо изведнъж намери време да ми отговориш? Аз изобщо съм далеко от това да те обвинявам в нещо. Обвиненията вероятно за всеки е ясно са нещо порочно и затворено. Ако наистина има любов, вътрешно няма да се замърсяваме по този начин. Но това не означава, че на външно ниво нещата трябва да достигнат ленност. Точно това се заблуждават голяма част от хората, че чрез нещо външно, че чрез някакви рамки и правила, идеи за толеранстност и любов, може да се постигне тази вътрешна чистота и любов. Всяко нещо което излезе на повърността вече е идеята за него.
Разбира се всеки има на раменете си глава да мисли, но ти притежаваш индивидуалност и чрез нея можеш да обогатиш нас. Не казвам, да пишеш нещо заради нас. Прави го заради себе си. Нещата са свързани. Тия твои мравки сигурно имат нужда от твоето внимание, ама така пък ние се чувстваме пренебрегнати
. Не е казано да ни споделяш философски размисли. Нещо простичко, свободно, както ти го усещаш. Струва ми се, че се страхуваш от нещо. Ако някой те обиди и пренебрегне, аз ще му се скарам...
То, че с тая тема няма да спасим Земята е ясно, но поне да разберем, защо няма да го направим. От какво наистина се страхуваме. Не бива да те притеснява убедеността с която говорят тук една камара пръчове (визирам и себе си), вътрешно всички сме доста несигурни, просто при различните хора несигурността избива различно. Не те карам, да си признаваш страховете или да говориш, просто помисли
.
