ВЪЗДИШКАТА НА ГЕЯ(Ако можехме да доловим гласа й)
Горди и самозабравили се същества, дарени с разум и мисъл, от толкова милиони години ви търпя върху снагата си. Гледам ви – малки, дребни деца на общия ни Създател, които с изтичащото време не стават по – умни, нито по – мъдри, а само по- самоуверени…
Сътворихте върху тялото ми своите гигантски домове…Пробождате тъканите ми с уреди…Гребете без мяра от богатствата ми…Унищожавате децата ми - гори, треви, цветя, птици, риби, животни, себеподобните си…Отровихте водите, чрез които и вие, и аз живеем и дишаме…
Понякога отърсвам снага. Надига се спотаената болка и изригва с тътен, огън и дим, за да прочистя утробата си, да обгоря раните и да премахна ненужното, което ми пречи…
Смятате, че земята, която тъпчете с вашите постижения на цивилизацията, е бездиханна и безмозъчна…Сърцето ми бие дълбоко, дълбоко, там където е огненото ядро…
Аз помня и зная значението на това, което наричате време. Аз съм времето обвито в материя, изразено чрез планините, водите, децата ми от различните видове. Те също са разумни, но по- млади и неразвити. Вашите уши не долавят моите стонове, не чуват плача на водите, нито протяжната песен на отровените от замърсения въздух дървета…Не чувате воплите на изчезващи животни, птици и растения, нито на рибите, които се задъхват от отпадъците и боклуците, изхвърлени от вас в реките, моретата и океаните…Понякога китовете и делфините мълчаливо протестират чрез своята смърт на брега…
Аз, Гея ви обичам, защото и вие сте мои деца – най-непуслушните и най-опасните, които могат чрез неразумния си нрав да погубят всички живи твари, заселени тук преди еони.
Затова, както родителят вдига ръка, за да сплаши непослушното дете, така и аз понякога взимама жертви чрез урагани, наводнения, суша, земетръси и изригнали огньове и лава…
Това е заложено да става и без моя избор, когато се премине критичната точка на екологичното и биологичното равновесие. За него следят потомците на две мощни цивилизации. И днес, без да знаете древната тайна и истина, те обитават от хилядолетия подземните дълбини, както морската и океанската пустош – там, където вие все още не можете да стигнете.
Наследници са на древните посветени от потъналия континент, който търсите от векове – Атлантия, както и на жреците от древен Египет и на цивилизацията построила пирамидите…Сфинксът и те са знаци – и за Космоса и за земния разум. Ребус, който води към древни знания, пророчества и технологии, изпреварили и вашето време…Защото са дадени от мъдра раса живееща тогава на Сириус. Друга част от познанието, пазено в Хималаите и Рила, е от пришълци от Орион и Голямата мечка….
В дълбините на Големия океан, там, където според земните учени е най-дълбокото място на планетата, има други духовни съкровища, както и бази за летящи тела, които наричате НЛО. В Атлантическия океан и под полюсите също има бази на на тези цивилизации. В тях работят и пратеници от вашето бъдеще, потомци на онези, които преди хилядолетия напуснаха планета-майка…
Има подземните цивилизации, които почти не се интерисуват от вас, смятата ви за дегенерати и мутанти, оставени сами на себеси, но не допускат да застрашите еволюционното и геохронологичното равновесие, от което биха пострадали техните бази, лаборатории и обитатели. Тук те синтезират някои вещестква, добивани от енергиите на огъня /лавата/ и морската вода. Тук отглеждат и потомство, което след определен цикъл за приспособяване и укрепване се изнася на космическите бази и в новите им звездни домове.Често сте наблюдавани от други пришълци, различни от вас, хората. За някои от тях сте безинтересни. Смятата ви за неразвити и без потенциал за оцеляване, защото агресията, излъчвана от човечеството, е много силна и доминираща като лъчение в атмосферата. Други идват тук, прекосявайки Вселената, в търсене на нов дом, пригоден за техните тела и сетива. Трети не ви забелязват, защото правят анализи на материята в различните й разновидности и понякога ви взимат за някой вид от флората и фауната.
Аз, Гея не бих позволила вие, моите деца, да бъдете изтласкани от дома, създаден от Сеячите на Живота и Разума. Аз, Гея, и вие човеците сме двете страни на едно цяло. И ако, аз, планетата мога да съществувам и без вас – хората, то обратното за вас ще е фатално!
Част от мисията на тези, които живеят под повърхността ми и във водите, е да следят механизмите, които поддържат орбитата на въртене – спрямо Слънцето, Луната и другите ми по-големи сестри планети. По –мъдрите от вас се грижат и за ориентацията на защитните щитове в атмосферата, които ни пазят от сблъсъци с астероиди, комети и метеори.
Често има( благодарение и на вас ) аномалии с магнитните полета и със завихрянията в горните атмосферни слоеве, които пораждат унищожителни циклони, тайфуни и урагани, както и високи приливни вълни. Това влияе на прецизното въртене на моята ос и на точното отчитане на така нареченото вселенско време, частото което е и земното…
Предстоят десетилетия на промяна, а тя винаги поражда болка…Вие как раждате децата си? С болка, но после много ги обичате…
И човекът като разумен ще трябва да се отърси от това, което е вече стара одежда. Време е да се научи да чува гласа на Земята си, на водите, дърветата, животните, птиците, облаците и ветровете, за да разбере, че и те са част от Дървото на Живота…Надарени са с разум, но са избрали СЛУЖЕНЕТО, за да се развива човекът използвайки енергията им… Сътрудничество, а не изтреблението е ключът към оцеляването ви, деца! Ако отворите сърцата и душите си , ако се вслушате в песента на водите, в шума на дърветата, в бърборенето на вятъра, в диханието на падащите листа, ще чуете толкова много неща…
Аз, Гея, и моите деца, сред които сте и вие, хората, сме създадени да съществуваме заедно. Да еволюираме, за да съхраним дарения Живот и Разум, и да докажем, че Този, който ни е създал, е имал правото да го стори…
Уморена съм от вашето нежелание да ме чуете, деца… А времето изтича…Тогава, когато механизмите за автокорекция се задействат, ще оцелеят тези, които са определени за Новото време…Другите ще започнот Пътя си на души отново….Можете да ми помогнете – почистете ме и ме освободете от отровите на разпадналия се атом…Това е най-страшният капан за вас! Дано сте ме чули, мен, Земята ви, Гея…
Нина Ничева - "Земята, нашето училище"