Един от най-фините пластове на организираното днес заробване на хората е впръскването на привидно удоволствие. Някога хората са били по принцип свободни и само някои, на определени места, са били оковавани като роби и качвани да гребат в галерите; тогава е могло да видиш робите, защото те са явно оковани, а останалите се разхождат на свобода. Някой мозъчно-промит "демократ" може да ми се опули с твърдението, че днес робство няма и аз веднага ще го попитам: коя вратовръзка от улицата "се разхожда свободно"? Може би няма белезници, но има GSM с organizer на него, който като GPS определя от минута до минута към кой офис вратовръзката следва да бъде отнесена. В някои фирми дори има глоби, ако до десет секунди не си вдигнете GSM-ма при позвъняване на шефа и съм напълно сигурен, че МНОГО ОТ ТУК ПРИСЪСТВАЩИТЕ са именно на такъв затворнически режим. Веднъж седмично в настоящата епоха на робите се позволява да се поразходят из затворническото си каре - за един ден да пресънуват свободата и докато още не са се опомнили, камо ли отпуснали, звънецът отново отмерва понеделнишката сутрин; опомнянето се случва чак към третото кафе в офиса...
Днес робството е подвързано с панделките на привидно удоволствие: парите могат да се натрупват, кредитите - да се получават или да се изплащат, стоките - да се закупуват. В действителност обаче, натрупването не прави живота по-богат, а коя да е операция с кредита нито донася щастие, нито дава свобода; само една мастурбационна замяна на свободата "да се разхождаш" с едно мимолетно решаване на наболял битов проблем, който ще изплащаш месеци наред след това. Днешното престъпно управление лишава хората от свобода и им твърди, че така им дава свобода.
Идвайки към офиса, в който съм прикован (слава Богу, че зад мен няма камера, която да следи какво пиша тук!), видях на спирката едно дребно, неизкъпано човече, с къси и тесни дрешки по него, които не бяха много здрави и чисти. Автобусът дойде и всички се качихме, а аз забелязах как хората излъчват ненавист към неугледността и я отбягват. В действителност този човек имаше чист поглед, ведро съзнание и веднага забеляза моя интерес (моят интерес не е много показен), на което отвърна с яснота. Колко от вратовръзките са способни на същото?
И така, днешното общество ни учи да се гнусим от всичко, което се различава от унифицирания модел, да се страхуваме от него и да го избягваме, осъждайки го, че си е позволило да се отклони. Може би този дребен човек е клошар. Може би от социална гледна точка животът му е ужасен, но дали това е така? Древна Гърция е блаженствала с това, че философът е можел да си позволи да бъде различен...
Възпитавайки този страх и пропагандирайки, че стандартното е добро (хитовете, които познаваш и обичаш), съвременната матрица нагнетява робска психика: човекът не може да търси своите ценности, а трябва да ратифицира предложените му отвън; ако откаже, околните ще се гнусят и ще го отбягват в автобуса. Вие представяте ли си какво ще настане, ако започна да говоря в офиса за нещата, които ви пиша в xnetbg?
Страхът от самотата, страхът за сигурността и който и да било такъв страх не е нищо друго, освен един инструмент на матрицата да ни държи в това невидимо робство, което разполага и с времето ни, и с местата, където "се разхождаме", и с мечтите ни (които иска да споделим с едно банково обещание за кредит!). Страхът обаче в същината си е едно празно пространство. Тази празнина страхуващият се от крокодили най-точно ще я усети, когато влечугите го връхлетят и започнат да го разкъсват. Тогава няма страх, няма дори емоция; гледаш отстрани какво става с тялото, някак като трети човек следиш случващото се и природата е така милостива към теб, че да те обгърне по време на "ужасната ти гибел" с една спокойна хладина. После може да дойде страх, съжаление или каквото и да било, но в момента на апокалипсиса имаш най-чистото съзнание, за което много будисти могат само да ти завиждат! В този критически пример можем да видим какво всъщност е страхът и дали изобщо има същност в него. Един приятел гениално ми каза, че не е важно това, че се страхуваш; по-важното е да се научиш да не се страхуваш от това, че се страхуваш... А от космическа гледна точка там, където има страх, страхът ще изчезне и на негово място ще дойде любопитството.
Земята мисли и диша чрез нас. Главната й задача е да бъде хранителница на съзнание и цялата еволюция не е нищо друго, освен зараждане на организми, биосфера и цивилизации, които да съдържат и разработват това съзнание. Сега хората са изправени пред портите на един грандиозен прелом: момента, в който това съзнание ще придобие цялостна взаимност и ще започне да се самоосъзнава. Това е великата задача на следващия еон. Ето защо имаме задачата да оставим страха назад, защото това мърляво човече в автобуса си ТИ, а не някой друг. А там, където няма страх, има истина, която ни прави свободни; тогава робство не може да съществува...
