Медитация

[Iris]

  Втори път задавам този въпрос към господин Хунг: Кой е учил първият учител?

Въпросът е некоректен. По същия начин мога да попитам: кой е бил първият учител? Всъщност, такъв просто няма. Иначе, както вече написах, наличието на учител или липсата му не е гаранция, нито пречка, че ще се научим да медитираме.

[mitko]

По същия начин мога да попитам: кой е бил първият учител? Всъщност, такъв просто няма. Иначе, както вече написах, наличието на учител или липсата му не е гаранция, нито пречка, че ще се научим да медитираме.

    Привет,
    Има първи учител, нарича се ЛЮБОПИТСТВО неговото учебно помагало е прозрението. Човек притежаващ любопитство има най-добрият водач, а когато срещне и прозрението никакъв учител не му е нужен. Най-лесният и сигурен начин да се срещне прозрението е медитацията.
    Всеки сам решава дали да черпи познания от първоизточника или от втора, трека и т.н.ръка. Знанията придобити чрез прозрение за да се превърнат в мъдрост непремено трябва да преминат през ситото на емпиризъма.

[remalyks]

Eми първият учител е бил самияТ човек!

[hung]

Това не е лесен въпрос. Ако изходим от тезата на Буда, че света няма начало и край..., как може да се отговори на този въпрос, при положение че не си спомняме миналия си живот и сме забравили имената на първите си три гаджета през този си живот?
Трябва да имаш много широко и абстрактно мислене, за да осъзнаеш че пространството е радостно и безгранично, а ние постоянно му налага ме граници, правила, и прочие други наши концепции за същноста на живота.
Поздрави,
Всичко най-добро,
Хунг

[aldonea]

 :)hung , Ако няма цел живота за какво ти е?
Все пак струва ми се,че самоусъвършенстването е също цел или ти не мислиш така?  

[mitko]

Eми първият учител е бил самияТ човек!

    Бих добавил отворен за ирационалното.

:)hung , Ако няма цел живота за какво ти е?
Все пак струва ми се,че самоусъвършенстването е също цел или ти не мислиш така? 

    Извинявам се, но бих добавил: Може ли някой да посочи нещо което съществува безцелно.

[hung]

  Че аз не твърдя че водим безцелно съществуване.Целта е всеки да си извърви пътя който му предстои. Някой същества имат по-висши цели, други имат за цел задоволяване на първичните нужди и тн.
Моята цел е да реализирам буда състоянието което е заложено във всеки човек.Това е състояние на абсолютно щастие и осъзнатост, за това "как стоят нещата".От тази позиция, пробуденият или събуденият човек може да облагодеталства безброй същества.
Отвъд дуално състояние, при което няма "ЕГО" - концепцията за "аз" и "ти",разделението м-ду "тук" и "там", предизвиква появата на смущаващи чувства: привързаност към това, което човек иска и зложелателство към това, което се смята за неприятно.След това привързаноста довежда до алчност: това, което човек харесва - иска да запази, а отблъскването става завист: онези, които не харесва - не желае да види щастливи. Основното невежество само по себе си - причина за всички трудности, произвежда изключващия, вреден тип гордост.Тук вярваме, че моментни условия, като приятели, богатство или красота - ситуации, в които имаме превъзходство, са реални и не осъзнаваме неспособността си да контролираме или дори запазим.Включващата гордост, от друга страна би трябвало да бъде постоянно състояние на йогите.Виждайки, силата, потенциала и истинната природа на всички същества, човек вече е една чиста страна и като се учи от другите, така и спонтанно ги облагодеталства.

[hung]

В момента на някакво преживяване, не медитиращите не могат да осъзнаят, че тези чувства не ги е имало преди, че точно сега се променят и няма да ги има по късно: - и в същност е глупаво да им се дава енергия.Вместо това, хората ангажират тялото, речта и ума си с такива преходни състояния и така постоянно сеят семената на бъдещото страдание и в подсъзнанието си, и в света.Когато тези семена съзреят като по-нататъшни трудности, малцина няма да потърсят грешката в другите.  Забравяйки че, те самите са причина за това което им се случва, обвиняват обществото,семейството,партньорите или което и да е друго на мода.Вместо да използват ценната възможност да разберат и променят навиците от предишните и от настоящия си живот, те отново ще посеят семената на бъдещото напрежение и болка.

[eli]

hung, съгласна съм със всичко, което казваш, но не разбирам защо ми е нужна медитация, за да стигна до тези правилни изводи. Медитацията единствения път ли е? Или е само един от пътищата, които водят до там. По пряк може би, макар че и това е относително.

[frozenbrain]

hung, съгласна съм със всичко, което казваш, но не разбирам защо ми е нужна медитация, за да стигна до тези правилни изводи. Медитацията единствения път ли е? Или е само един от пътищата, които водят до там. По пряк може би, макар че и това е относително.

"Без медитация няма мир и без мир няма щастие" - Бхагават гита.
Така, мога да кажа, че на пазара се навъдиха милиони техники за медитация, но смисъла й е да си тук и сега, нито в бъдещето, нито в миналото. По - този начин се събуждаш и осъзнаваш себе си и света около теб. Но това елементарно на думи нещо налага система от упражнения: мисловни (съзерцанието е !), физически и дихателни, както и морални възгледи и хранителни режими плюс изучаването не свещенни текстове и молитви и камара още работи  ;D. И по целия този път започваш развитието на висшите сидхи и т.н. Желателно е по пътя на освобождението пътеводителят ти да е любовта, за да не цопнеш във "вражеския лагер" .

В Христянството Св. Григории Синаит казва за Умната(Умствена) молитва "...Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен... "
Медитацията е застъпена навсякъде, защото тя е още по просто казано контрол над ума.

[hung]

hung, съгласна съм със всичко, което казваш, но не разбирам защо ми е нужна медитация, за да стигна до тези правилни изводи. Медитацията единствения път ли е? Или е само един от пътищата, които водят до там. По пряк може би, макар че и това е относително.

И аз си задавах днес подобен въпрос, защо само с правилна и целенасочена медитация може да се развиваме? Медитацията е огледало на нашият ум, и си струва да се оглеждаме постоянно, защото другата алтернатива е живот в матрицата на нашите постоянни смущаващи чувства, концепции и терзания, които могат да създазът хиляди негативни комбинации и мисловни процеси, които ще ни подарят още обусловени негативни кармични връзки и резултати.

[mitko]

  Привет,
  Латинската дума "MEDITATIO" означава размишление в състояние на вглъбяване
    Медитацията бива два вида:
  Неосъзнатата - неволната медитация я е изпитвал всеки.
  "Отговори на незададени въпроси" - Алдонея
  "Докосване до Божественото чрез молитва" - Ели
  Всяко интуитивно докосване до ирационалното и осмислянето му впоследствие е вид неволно медитиране.
  Осъзнатата - целенасочената медитация "е метод, който се използва за боравене с това ниво на човешката функция, което съществува извън сферата на ума, която бихме могли да наречем "висше съзнание". - Наука за дишането 1/16
   Според мен целнасочената медитация ти позволява да създадеш гледна точка извън ситуацията. Например - Разглеждайки дилемата ДУХОВНО/МАТИРИАЛНО от тази точка,  зададената дистанция превръща двете същности във фрактали. Колкото по-голяма е дистанцията толкова по-ясно е изразена фракталноста, тоест нещата са по-изчистени от нюанси и емоции, а това позволява използването на обективност при оценката на ежедневните ни проблеми. Големината на дистанцията зависи от нивото на овладяване на медитивните техники.
   Когато се достигне нивото до практическата възможност да изнесеш интелекта на АЗа си в тази точка, то тогава не ти е нужно да контролираш нито умът си, нито емоциите си, не ти е нужно да контролираш нищо, защото ти си извън действието."Да медитираш значи да станеш свидетел" - Ошо 
   Състоянието на ума в тази точка се нарича "състояние на радостният ум", не може да се обясни трябва да се изпита, ще ви кажа само, че е нещо върховно, защото умът е в своята цялост.
   В битието умът ни е разделен на две части:
   Активен - онази част позволяваща ни възможно най-добрата адаптация към заобикалящата ни реалност и оттам успешното ни съществуване като материално/духовни същности. Тази част обслужва ЕГОТО и всички привнесени отвън емоции, затова някои го наричат "бизнес ум"; "концентриран ум", а аз го наричам "втренчен ум" на който битието налага свои темпове и ценности и може да се използва и като гърмоотвод предпазващ висшата ни същност от погубно външно влияние. Така, че тази част от ума ни е жизнено необходима.
   Пасивен - онази част от ума ни (около 80%), която поради интелектуална ни немощ остава неизползвана.
   Медитацията е онази сила даваща реална възможност умът ни да достигне по-голяма част от потенциала си, от нас зависи.
   Медитация и християнство - "Къде да се молим? -  а ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш  вратата, помоли се на своя Отец, който е в тайно; и Отец ти, който вижда втайно ще ти въздаде(на яве)" - Матея 6/6  Това е твоята стая в нея можеш да бъдеш това което си. В нея можеш да поканиш всеки и да помолиш за помощ и тя няма да ти бъде отказана. Медитация "дървото на живота" - Тед Андрюс и модифицирана  от Уилям Хюит, ти също можеш да я измениш съгласно желанията  си. Еданствено стаята остава необходим атрибут. Освен в изказа аз не виждам разлика, а вие?
   Мюсюлманство - "Мистични медитации" - Хазарат Инаят Хан
   Защо да медитираме - Ели и ThreeFaces прочетете увода на Тестатика     
 

[aldonea]

  Да Митко, съгласна съм с този цитат-"Когато се достигне нивото до практическата възможност да изнесеш интелекта на АЗа си в тази точка, то тогава не ти е нужно да контролираш нито умът си, нито емоциите си, не ти е нужно да контролираш нищо, защото ти си извън действието."Да медитираш значи да станеш свидетел" - Ошо ..."
 Но вярвам знаеш, че всеки стига до там, до където сам се е завел  

[mitko]

Но вярвам знаеш, че всеки стига до там, до където сам се е завел  

    Привет,
    Не ми е ясно, не мога да разбера, как една личност тръгнала по пътеката на медитирането може да каже стига това ниво ме задоволява. Всеки преминал през вратата знае, че е невъзможно да стигне хоризонта, но въпреки това върви напред и това му доставя удоволствие, защото с всяка крачка кръгозора се разширява.
  Алдонея, премини през вратата - другото е теория или нещо много приятно, но недостатъчно. С уважение!

[Iris]

   Не ми е ясно, не мога да разбера, как една личност тръгнала по пътеката на медитирането може да каже стига това ниво ме задоволява.
...

Монетата има и друга страна. Дали така медитацията не се превръща в зависимост, а чувството за разширяващо се съзнание – в наркотик? Не искам да кажа, че не трябва да медитираме или пък, че не трябва да се стремим към по-широко съзнание... Но дали истинското разширяване на съзнанието води до зависимост? Всъщност ако не успяваме да запазим високо ниво на съзнание във всеки един момент на ежедневието си, значи все още не сме постигнали кой знае колко много, а състоянието на съзнанието ни по време на медитация е по-скоро едно изключение, а не нещо, което можем да наречем наше.