Ако прочетеш в една книга техника за медитация или приятел ти я опише, може да се каже, че за тебе описалият тази техника е учител. Това обаче че техниката е правилно описана в книгата не гарантира, че ти ще я разбереш и приложиш както трябва. Но също така нямаш гаранция, че един индивидуален учител, който наблюдава пряко процеса ти на обучение, ще те доведе да желания резултат. Това, което ти и учителят разбирате като духовни постижения, може да се окажат само илюзии, които изглеждат духовни поради необичайността и неразбирането им. Пример са сидхите, които много хора с нисък мисловен потенциал и тотална липса на духовност притежават и без да медитират, но медитиращите странно защо приемат като някакво върховно постижение. Не отричам, че сидхите са постижение, особено ако са плод на съзнателни усилия, но те не са показател за духовност.
Всъщност целта на медитацията е да разкриеш себе си; да достигнеш до чистотата на своето съзнание, освободено от натрупаните пластове от мисли, емоции, желания, предразсъдъци, които възприемаме като наши и дори като себе си, но в действителност пречещи ни да достигнем до истинската си същност. Считам, че всяка медитация, в която поне частично успяваме да се разграничим от всичко това натрупано около същността ни за успешна.
