Няколко думи за духовните водачи. Аз предпочитам думата ръководител. Направете си аналогия с шефа на една фирма. Той ни ръководи, доколкото можем да изпълняваме определени функции във фирмата.Процесът е двустранен - ние си имаме своите отговорности, задължения и поле в което да действаме свободно от името на организацията, според развитието и възможностите си, ръководителят си има свои. Той насочва и организира нашата работа, ако желаем да му сътрудничим (по-скоро на организацията) и да бъдем от помощ, но в никакъв случай не ни задължава за това. Сега да си представим една духовна йерархия, простираща се далеч извън пределите на Земята. Първо ние трябва да искаме да сме част от тази йерархия, което означава да споделяме целите и принципите й (доколкото ги разбираме). После ние трябва да притежаваме съответните качества необходими ни да изпълняваме определени функции в нея. Това означава ученикът да е готов в думите: Когато ученикът е готов, учителят ще дойде. Същото важи и за черното братство, само дето целите, възгледите, които членовете му споделят и необходимите качества са различни (не всички, има и някои общи). Тези, които не са нито от едните, нито от другите така или иначе нямат нужда от учители. Много често те си представят учителя като човек, който е дошъл по някаква причина да им помогне да задоволят егоистичното си желание за добиване на знания и способности и в същото време наричат всичко това духовност.
С написаното искам да кажа, че целта на духовните учители не е в индивидуалното развитие на даден човек. То се осъществява и учителят е загрижен за него, но не е от първостепенно значение. Самите духовни качества, които ученикът трябва да развие са свързани с поставяне на интересите на хората като цяло, над своите собствени. Това включва и заменянето на желанието за индивидуално развитие с желание за развитие на цялото човечество и отдаването на всички сили именно за второто, вместо за първото.
