Китайската следа във финансовата криза на САЩ
Поставени на колене финансово, САЩ се опитват да се изправят на крака със 700 милиардна инжекция от правителството, т.е. от данъкоплатците. Последните изразяват недоволство, но политици и бизнесмени ги увещават, че ако мярката не се приеме, ще колабира финансовата система на САЩ, а и на света. Така не малко хора се питат къде отидоха стотиците милиарди щатски долари от елитни финансови институции? Как така финансови колоси като LehmanBrothers и AIGколабираха отведнъж? В търсене на отговори финансови анализатори се обърнаха към историята на тези компании, и ги намериха.
Следата на колапса на американския застрахователен гигант AIG (Аmerican International Group) и неговото спасяване от правителството на САЩ (за 85 милиарда щ. д.), превърнали се в показатели за финансовата криза на САЩ, се оказа, че води директно в Китай, писа след колапса на AIG Asia Times Online.
Онлайн медията представя историята на AIG, започвайки с факта, че бидейки най-големият застраховател в света, според списъка на Forbes за 2007 г., AIG е една от малкото институции на САЩ, които са основани в Китай.
През 1919 г. Корнелиус Вандер Стар (Cornelius Vander Starr), ветеран от Първата световна война, създава малка застрахователна компания в Шанхай, наречена American Asiatic Underwriters, по-късно превърнала се в AIG.
Приемникът на Стар, Морис Р. Грийнбърг (Maurice R Greenberg), също започва да изгражда рано своите отношения с китайските лидери, още през 1975 г., когато посещава за пръв път страната. След неговото посещение, Китай започва промени за отваряне към Запада, предприети от тогавашния лидер на Китайската комунистическа партия и държава, Дън Сяопин.
Отношенията на Грийнбърг с лидери на Китай изиграват ключова роля в изграждане на връзките между САЩ и Китай.
Корнелиус Стар завещава цялото си богатство на фондация C V Starr, една от най-големите фондации в Съединените щати, с над 3 милиарда щатски долара активи. Грийнбърг става председател на тази фондация, още докато управлява AIG. Под негово ръководство, компанията преуспява, докато той самият става една от главните фигури в американската външна политика.
През 1977 г. Грийнбърг става член на Съвета за чуждестранни връзки (Council of Foreign Relations), безспорно най-влиятелният американски тинк-танк, като през следващите три десетилетия той ще заема многобройни лидерски постове в Съвета, кулминиращи в основаният през 1997 г. пост ‘Председател Грийнбърг’ (Greenberg Chair).
Днес Председател Грийнбърг е "най-висшето лице, носещо пряка отговорност за състава и управлението" на тинк-танка. Освен това Грийнбърг е член на Борда на директорите на Ню Йоркската фондова борса; бивш председател, заместник-председател и директор на Federal Reserve Bank на Ню Йорк; член на Американо-китайския бизнес съвет, председател на Общество Азия; и член на Консултативния комитет за търговска политика и преговори към президента на САЩ.
Възгледите за външна политика на Грийнбърг са силно повлияни от два фактора. Единият е личния му опит от Първата световна война в освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Дахау. Другият е наследената от Стар любов към Китай. Последният фактор в крайна сметка ще изиграе огромна роля при оформянето на американската политика спрямо Китай в продължение на повече от четвърт век.
Във всичките си действия и с цялото си влияние, Грийнбърг изпълнява напористо желанието си да насърчава сътрудничество между Съединените щати и Народна република Китай. Влиянието на това желание може да се види в направеното от Грийнбърг за академични институции и политиката на САЩ.
Лобиращите усилия на Грийнбърг са също така и главният движещ фактор, стоящ зад решението на Америка да подкрепи приемането на Китай в Световната търговска организация през ноември 2001 година.
На Грийнбърг и ресурсите, генерирани от AIG, се дължи и създаването на благоприятна за Китай американска политика.
Развитието на AIG в Китай е също подчинено на тази кауза. То приема често различни, разтърсващи форми. През 1980 г. бива учредена Китайско-американска застрахователна компания (China America Insurance Company), като джойнт венчър 50-50 между фирми на AIG и Народната застрахователна компания на Китай (People's Insurance Company of China / PICC) – първата съвместна инициатива между чуждестранна застрахователна организация и PICC.
През 2005 г., когато китайското правителство продължава да разхлабва захватката си върху финансовия сектор, Частната банка на AIG (AIG Private Bank) става първата чуждестранна частна банка, получила одобрението да отвори представителен офис в Шанхай.
Личните връзки с бъдещи лидери на Китай също се засилват непрекъснато. През 1990 г. AIG финансира и ръководи конференция в Шанхай, асистирайки на тогавашния кмет на града, по-късно премиер на страната, Джу Ронгджи (Zhu Rongji), да представи на международната финансова общественост привлекателните инвестиционни възможности в Шанхай.
Днес влиятелната роля на Грийнбърг относно Китай е поета вече до голяма степен от наплива на западни бизнес лидери, сред които се откроява Хенри Полсън (Henry Paulson), председател и главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, посвещаващ също много време и усилия в изграждане на лични отношения с настоящите китайски лидери.
Назначаването на Полсън за Секретар на Държавната хазна на САЩ през 2006 г. става в момент на нарастване на напрежението между Вашингтон и Пекин, дължащо се на нежеланието на Китай да засили своята валута и на неговия растящ търговски излишък спрямо САЩ.
Исканията за поскъпване на китайския юан все още продължават, но тонът за това стана значително по-мек след като Полсън пое своя правителствен пост, пренасочвайки вниманието към промени посредством Стратегически икономически диалог за по-широки дългосрочни двустранни икономически интереси.
По ирония на съдбата, когато Федералният резерв на САЩ пое доминиращата роля при спасяването на AIG, Полсън бе този, който дърпаше конците за това във Вашингтон, докато Морис Грийнбърг стоеше на страничната линия.
През 2005 г. Грийнбърг бе обвинен във финансови злоупотреби. В произтичащия от това скандал, той бе свален от лидерския пост на AIG. Въпреки това, той задържа 39 милиона акции в AIG, както и 243 милиона акции от инвестиционната компания, която все още контролира, C V Starr and Co.
В началото на тази година, неговите акции са на обща стойност 15,8 милиарда щатски долара. В края на деня, когато AIG колабира (16 септември 2008), при затваряне на стоковата борса те са на стойност малко над 1 милиард щатски долара.
Факти като показателното топене на стойността на акциите на Грийнбърг и настоящата финансовата криза на САЩ повдигат въпроса колко спасителни планове ще трябва да изнесат на гърба си американските данъкоплатци, за да осъзнаят цената на близките отношения на бизнесмени и ключови фигури в американското правителство с комунистическите лидери на Китай?
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-03_01_d.html politicalfriendster.com
atimes.com