Министерството на икономиката иска да спаси "Кремиковци"
07-01-2008 в раздел Актуално • Източник: В-к "Дневник"
Между Столичната община и "Кремиковци" започнали срещи за сближаване на позициите. Министерството на икономиката, официално обяви, че е против ликвидирането на металургичния комбинат "Кремиковци" (KREM).
Според министерството, което е собственик на 25% от комбината, той бил "структуроопределящ и с изключително важна роля за икономическото развитие на страната".
Дестабилизация на "Кремиковци" АД щяла да доведе до намаляване на износа и влошаване на дефицита по текущата сметка.
От министерството твърдят, че затварянето на комбината щяло да доведе и до понижаване на потенциалния БВП. Нетните приходи от продажби на "Кремиковци" за деветмесечието на 2007 г. представлявали почти 2% от БВП на страната. Щели да намалеят приходите за държавния бюджет, които сега от ДДС, акцизи, данък печалба, данък общ доход и осигуровки годишно надхвърляли 170 млн. лв.
Щели да се увеличат безработните, щяла да бъде влошена дейността на други ключови за икономиката дружества.
От министерството на икономиката признават, че комбинатът има екологични проблеми, но те трябвало да се решават с инвестиции.
В същото време в. "Дневник" съобщава, че между Столичната община и "Кремиковци" са започнали срещи за сближаване на позициите.
Кметът Бойко Борисов обяснил, че общинското ръководство не е против съществуването на комбината, стига замърсяването да спре.
Кметът и главният архитект на София Петър Диков са се обединили, че компанията трябва да продължи да съществува. Условието било временно да спрат само замърсяващите мощности. Те ще бъдат пуснати в действие веднага след като компанията съумее да ги приведе в съответствие с екоизискванията.
Изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов също потвърди, че вече се намират допирни точки и отрече всякакви възможности за закриване.
Конфликтът остава, тъй като нарочените за спиране мощности - агломерационното производство и доменните пещи - са ключови за компанията и са с непрекъснат цикъл.
Кметът Борисов предлага докато те не се приведат в съответствие с екоизискванията, което би могло да стане чак през 2011 г., компанията да използва за производството на стомана само скрап, но от комбината казват, че това е невъзможно.
"Дневник" напомня, че през април миналата година "Кремиковци" получи отказ за комплексно разрешително и подаде заявление за ново, по което трябва да получи становище до края на този месец.
/Р.М.
Източник:http://www.imoti.net/nd/news/news.php?id=3868
Отделно, който е слушал новини министър Петър Димитров го каза пред протестиращите, когато имаха митинг пред икономическото министерство.
Сринаха се цените на акциите на Уолстрийт
Водещите индекси на фондовия пазар в САЩ се сринаха с около 3% в петък (6 юни), водени най-вече от новото рязко поскъпване на долара, съобщават осведомителните агенции.
Индексът "Дау Джоунс" (Dow Jones Industrial Average) на 30-те водещи компании на борсата изгуби близо 400 пункта, като при края на официалната търговия бе 12 209 - 3,13% по-малко спрямо предходния ден. Друг индекс - S&P 500, смятан за по-добър пазарен барометър, се смъкна с 43 пункта до 1360,68, а високотехнологичният NASDAQ отбеляза спад от 75 пункта до 2474.
Доверието на инвеститорите бе сериозно разклатено от данните за рязък ръст на безработицата в САЩ и от рекордното в историята поскъпване на петрола с над 10 долара за барел, до повече от 139 долара.
Сутринта на 6 юни във Вашингтон бе съобщено, че безработицата в САЩ се е покачила от 5% на 5,5% през май - най-високият скок на този показател за последните две десетилетия.
Акциите на фирмите за финансови услуги и авиокомпаниите бяха сред най-губещите на търговската сесия в петък. При "Юнайтед Еърлайнс" спадът в стойността на ценните книги бе близо 15%, а при "Нортуест Еърлайнс", "Континентал Еърлайнс" и при най-големия в света авиопревозвач - "Американ Еърлайнс" - почти 9 на сто.
Лошите новини от отвъд Атлантика незабавно повлияха и на настроението на инвеститорите в Европа. В Лондон, FTSE 100 спадна с 1,48%, DAX във Франкфурт с 1,99%, а парижкият CAC 40 с 2,28 на сто.
"В петък Уолстрийт понесе най-тежката си загуба за последните два месеца, наказан от рекордното поскъпване на долара и данните за безработицата", пише вестник "Ню Йорк Таймс" на 7 юни. Изданието цитира анализатори, според които, в момента пазарът се изправя лице в лице с най-сериозните си страхове.
Фондовият пазар в САЩ навлезе в "бурни води" през последните две седмици след период на относително спокойствие. Спадът в петък бе повторение на трицифрените сривове от февруари и март, когато борсата бе разтърсена от опасността от фалит, надвиснала над инвестиционната банка "Беар Стърнс".
Последният толкова сериозен спад на индекса "Дау Джоунс" бе регистриран още при първите новини за криза в пазара на ипотечни кредити в САЩ през февруари 2007 г., припомня вестникът.
Източник:http://business.actualno.com/new_165417.html
Хаосът (http://news.yahoo.com/nphotos/Stock-Markets-Barack-Obama-members-of-congress-Presidential-candidates-Cabinet-Room/ss/events/bs/081202stock/s:/ap/20080926/ap_on_bi_ge/financial_meltdown/im:/080922/photos_bs/2008_09_19t134821_450x328_us_financial_bailout/#photoViewer=/080926/photos_ts_afp/e99b2e3692197a7b47e28481e91b1d2c)
Слайдшоу от 153 снимки на текущото положение на WallStreеt.
Кой ще играе на финала на Уимбълдън?!? ;D :P
(http://www.techcrunch.com/wp-
content/uploads/2008/09/septembermadnessb.jpg)
Кой е виновен за световната криза?
www.investor.bg (http://www.investor.bg)
http://www.investor.bg/?cat=91&id=74861 (http://www.investor.bg/?cat=91&id=74861)
Най-сериозната криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а бедствие, провокирано от дейността на хората, в което всеки един човек има принос. В опит да разбули реалната история зад кредитната криза журналист от Guardian прави анализ, отвеждащ до имената на около 25 души със значителна роля в метаморфозата на световната икономика до настоящото й състояние. Investor.bg ви ги представя, събирайки аргументите за тяхната вина.
Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006 г.
Благодарение на професионализма, с който управлява пазара по време на краха на фондовия пазар през 1987 г. и последствията от терористичните атаки на 11-ти септември, само допреди няколко години Грийнспан беше известен с прозвището „оракулът“ и „маестрото“.
Сега обаче той е считан за един от главните виновници за кризата. Обвиняван е заради това, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар заради поддържането на ниски лихви и липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Много години той се е застъпвал за бизнеса с деривати, които почти не са съществували, когато поема поста си, но се умножават от 100 трлн. долара през 2002 г. до повече от 500 трлн. пет години по-късно.
Грийспан е направил всичко възможно, за да защити пазара от това, което е считал за ненужен контрол. През последните месеци обаче признава, че поне някои от неговите дългогодишни убеждения са се оказали неправилни.
Бил Клинтън, бивш президент на САЩ
Клинтън споделя поне част от вината за настоящия финансов хаос. Той подкрепи наредбите, които принудиха ипотечните кредитори да отхлабят критериите си, с което да позволят на заематели в по-неизгодна социална позиция да получават одобрение за ипотечен заем.
През 1999 г. Клинтън отмени акта, който гарантира пълно разграничение между търговските банки, които приемат депозити и инвестиционните банки, които инвестират и поемат рискове. Този ход е дал старт на ерата на супербанките и е задвижил колелата на ипотечната криза. Годината преди анулирането на закона заемите към ненадеждни платци са били само 5% от всички ипотечни кредити. До момента, в който избухна кризата, този дял е бил близо 30%.
Гордън Браун
Британският премиер е поставил интересите на финансовия сектор пред тези на останалите сектори в икономиката, като промишлеността например. Браун даде подкрепата си за по-либерално регулиране и по-облекчен данъчен режим за хиляди чуждестранни банкери без постоянно местожителство, работещи в Лондон и за фондове за инвестиции в дялов капитал.
Джордж Буш
Клинтън може и да е дал старт на ипотечната криза, но администрацията на Буш със сигурност направи малко, за да ограничи големия обем от Нинджа кредити – ипотеки, отпускани на хора без доходи, работа и активи.
Сенатор Фил Грам
Бившият щатски сенатор от Тексас, привърженик на теорията за свободните пазари, години се бори за финансово дерегулиране. Неговата дейност, насърчавана от Бил Клинтън, позволи бързия ръст на деривати като кредитните суапове. Впоследствие той напуска сенаторското бюро и започва работа за UBS като инвестиционен банкер.
Геир Хаарде, исландски премиер
Хаарде обяви в петък, че ще подаде оставка и ще свика предсрочни избори през май, сред бурните антиправителствени протести заради недоволството от неуспеха на премиера в справянето с кризата. През октомври трите най-големи исландски търговски банки претърпяха фалит. Страната беше принудена да вземе заем от 2,1 млрд. долара от Международния валутен фонд и няколко европейски страни.
Аби Коен, старши стратег от Goldman Sachs
Смятана преди за най-влиятелната жена в САЩ, тя не успя да прогнозира понижението в цените на акциите и даваше само положителни прогнози.
Морис Гийнбърг, шеф на застрахователната група AIG до 2005 г.
Грийнбърг успя да превърне компанията в най-големия застраховател в света. След понижаването на кредитния й рейтинг обаче компанията е била изправена пред ликвидна криза, заради което получава финансиране от американското правителство.
Анди Хорнби, бивш шеф на HBOS
Един от най-кадърните възпитаници на Харвард, който обаче предприема погрешна стратегия при сливането на Royal Bank of Scotland и Halifax, което доведе до частичното национализиране на новосформираната супербанка.
Сър Фред Гудуин, бивш шеф на RBS
Един от любимците на Гордън Браун, сега Гудуин е обвиняван за неуместната си стратегия по отношение на RBS, която доведе до 28 млрд. паунда загуба и 70% държавен контрол в банката. Загубите отразяват мащабното кредитиране на дейности, които не генерират възвръщаемост, и понижаване на стойността на придобивания през годините, ръководени от Гудуин.
Стивън Кроушоу, бивш шеф на B&B
С оглавяването му на Bradford & Bingley Кроушоу започва специализацията на компанията в областта на ипотеките за покупка на имоти с цел последващо отдаване под наем и ипотеки, при които заемателите не е трябвало да доказват редовен доход. Крахът на пазара води до национализирането на банката и последващото й придобиване от испанската Banco Santander. Няколко седмици преди национализацията обаче Кроушоу напуска поста си заради сърдечни проблеми.
Адам Апългарт, бивш шеф на Northern Rock
Неговата вина е в това, че бизнес моделът, който използва, се оказва неустойчив на кредитната криза.
Ралф Киофи и Матю Танин
Киофи и Танин, банкери в Bear Stearns, са подведени по отговорност за това, че са представили подправени данни пред инвеститорите за средствата, които са заделяли за рискови ипотеки и за това, че са изтеглили собствените си пари, когато са усетили влошаването на условията.
Люис Раниери
Заради приноса си в ипотечното финансиране Раниери е бил класиран от Business Week през 2004 г. наред с Бил Гейтс и Стив Джобс за един от най-великите иноватори за изминалите 75 години. През 2006 г. Раниери предупреждава за рисковете от прекомерния ръст на секюритизиране на ипотеките. През ноември миналата година обаче той не успява да предотврати краха на неговата Franklin Bank Corp.
Джоузеф Касано, AIG финансови продукти
Касано е ръководил отдела за финансови продукти в AIG, който е отговорен за фалита на застрахователя. След като управляваното от него звено губи 11 млрд. долара, Касано е уволнен.
Чък Принс, бивш шеф на Citigroup
Когато печалбите на банката започват да намаляват през 2007 г., Принс твърди, че това е само „кихване“, но след като загубите за милиарди долари от рискови ипотеки изкристализират, Принс е принуден да подаде оставка от поста си.
Анджело Мозило, председател и изпълнителен директор на Countrywide Financial
Мозило е позволил увеличаването на рискови ипотеки в банката до неконтролируем обем, което е наложило спасяването й от Bank of America.
Други банкери, които носят част от вината за кризата, са Стан О'Нийл, бивш шеф на Merril Lynch, Джими Кейн, бивш шеф на Bear Stearns.
Кристофър Дод, ръководител на сенатския банков комитет
Дод продължително се е противопоставял на натиска за затягане на регулациите за ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.
Американското общество
Нямаше да се стигне до кризата, ако американците си бяха дали сметка, че ползват повече заемни средства, отколкото могат да си позволят. Британското общество пък просто последва примера.
Марвин Кинг, гуверньор на Английската централна банка
Когато Кинг поема поста, икономиката на Великобритания се радва на стабилен ръст. Брутният вътрешен продукт е с ръст от 3%, а инфлацията на ниво от 1,3%.
През първата седмица на кризата той отказа да налее ликвидност във финансовата система заради страха от „моралната опасност“. Кинг получава упреци за това, че не е бил достатъчно проактивен и че е трябвало по-бързо да предприеме мерки за туширане на последствията от кризата.
Джон Тайнър, изпълнителен директор на британския финансов регулатор FSA през 2003-2007
Именно Тайнър е човекът, който дава съгласието си банките сами да решават от какъв капитал да заделят за покриване на рисковете си. Освен това заради нехайството на регулатора значителните рискове, до които е довела дейността на Northern Rock, не са били навреме засечени.
Ричард Фълд, изпълнителен директор на Lehman Brothers
За десетилетията, в които управлява компанията, Фълд е успявал да я запази невредима през трудни времена. Точно преди нейния колапс обаче не успява да реализира продажбата на значителен дял от нея на Korea Development Bank, която вероятно би я спасила.
Хора, очаквали настъпването на кризата
Андрю Ладе и Джон Полсън са шефове на хедж-фондове, които противно на общите тенденции залагат срещу рисковите ипотеки и успяват да натрупат огромно състояние.
Нуриел Рубини
През 2006 г. преподавателят от New York University непрестанно е предупреждават света за заплахата от кредитна криза и това, че САЩ ще бъдат изправени пред безпрецедентен срив на жилищния пазар, петролен шок и дълбока рецесия.
Рубини си остава песимист. Миналата седмица той прогнозира, че загубите във финансовата система на САЩ ще достигнат 3,6 трлн. долара преди края на кризата, което по думите му означава, че цялата банкова система на страната ще е де факто фалирала.
Уорън Бъфет
От дълго време Бъфет предупреждава за опасностите от рисковите деривати.
Джордж Сорос
През януари 2006 г. финансистът милиардер съобщи, че фондовите пазари са достигнали своя връх и САЩ и световните икономики ще трябва да се подготвят за рецесия и вероятно „трудно приземяване“. Той предупреди освен това за „огромен балон на пазара на имоти“, издуван от неразумно ипотечно кредитиране.
Стивън Айсман
Анализатор, който проследява пазара на рискови ипотеки от началото на 90-те. „Това, което научих от опита си е, че Уол Стрийт изобщо не се интересува от това, което продава.“
Мередит Уитни
На 31-ви октомври 2007 г. анализаторът прогнозира, че Citigroup трябва да намали изплащаните дивиденти или ще бъде изправена пред фалит. Ден по-късно 370 млрд. долара са били заличени от капитала на Уол Стрийт. В рамките на дни шефът на Citigroup подава оставка, а дивиденти биват намалени.
Катлийн Корбет, бивш изпълнителен директор на Standard & Poor's
Агенциите за кредитен рейтинг са широко критикувани заради това, че не са предупредили навреме за рисковете от ценните книжа, обезпечени с ипотеки. Корбет напусна Standard & Poor's през август 2007 г., ставайки обект на сериозна критика. Агенцията е обвинявана заради това, че е предписала ААА рейтинг на тези дългови инструменти, които впоследствие се оказват токсични. От сектора се оправдават, че са направили всичко по силите си на база наличната информация. Доклад на SEC, който цитира вътрешна кореспонденция в агенцията, намеква, че компаниите са били наясно с рисковете от тези инструменти.
18 септември 2008 – на косъм от глобален финансов колапс?
investor.bg
12.02.2009 12:21
На 18 септември, малко след фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers, световната финансова система е била на прага на тотален колапс, става ясно от интервю с американския конгресмен от Демократическата партия Пол Канжорски, излъчено от телевизионния канал C-SPAN.
„На 18 септември, около 11 ч. сутринта, Федералният резерв на САЩ отчита огромно изтегляне на средства от сметки на паричния пазар. За по-малко от два часа от банките са изтегелени 550 млрд. долара. Финансовото министерство на страната взема решение да окаже помощ на пазара, като налива в системата 105 млрд. долара, но бързо разбира, че тези средства са недостатъчни да спрат „вълната“ от тегления. Затова властите решават да блокират временно всички сметки на паричния пазар и да обявят гаранция по всички депозити до 250 хил. долара“, разказва Канжорски.
„Ако това не беше направено, изчисленията на финансовото министерство тогава показваха, че до 14 ч. следобед на 18 септември от банковата система на САЩ са щели да бъдат изтегелни 5,5 трлн. долара. Това щеше да доведе до пълен колапс на финансовата система и на икономиката като цяло, а в рамките на 24 часа вероятно щеше да се срине и световната икономика“, казва още конгресменът.
„Тогава се проведоха много дискусии какво би се случило при един подобен сценарий. Това щеше да бъде краят на нашата икономическа и политическа система в настоящия й вид“, коментира в Канжорски в интервюто.
На 15 септември миналата година фалира една от най-големите инвестиционни банки на Wall Street, Lehman Brothers – институция с близо 160-годишна история. Това бе и най-големият банков фалит в САЩ. Дълговете на Lehman бяха за над 600 млрд. долара.
Фалитът на инвестиционната банка е сочен и за една от основните причини за последвалото рязко свиване на световните кредитни пазари, довели до изострянето на финансовата криза в последното тримесечие на миналата година.
Изявлението на Пол Канжорски хвърля светлина върху процесите, развили се непосредствено след фалита на Lehman, и разкрива колко реална е била опасността от глобален финансов крах.
Русия, Китай и Бразилия – все така устойчиви на кризата
investor.bg
12.02.2009 12:46
Единствените големи фондови пазари, които отчитат ръст от над 8 на сто тази година, са китайският, руският и бразилският, а индийският основен индекс регистрира малка промяна. Това е достатъчен сигнал, че страните от т.нар. група BRIC (по инициалите на английски на четирите държави) показват устойчивост на кризата, немислима за САЩ, по-голямата част от Европа и Япония, пише Bloomberg.
Въпреки че доказателствата варират, има индикации, че потребителите в четирите най-големи развиващи се страни все още не са в „хибернация“, като в Китай те са подпомогнати от пакет стимули на стойност 4 трлн. юана (585 млрд. долара). Перспективите, че търсенето на метали от Русия и Бразилия ще се задържи, доведе до ръст на акциите на Vale do Rio Doce с 27 на сто тази година и на Северстал - с 65 на сто.
Китайският Shanghai Composite Index се е повишил с 22 на сто тази година, което е най-голям ръст от световните основни индекси, руският Micex е скочил със 17%, а бразилският Bovespa е добавил 8,8 на сто. Индийският Bombay Stock Exchange Sensitive Index е загубил 1,2 на сто, но все пак е с четвърто най-добро представяне от 15-те най-големи световни пазара.
За сравнение щатският Standard & Poor’s 500 се е понижил със 7,7 на сто заради срива на банковите акции, европейският Dow Jones Stoxx 600 е паднал с 2,6%, а японският Nikkei-225 Stock Average – с 13%.
Все пак въпреки обещаващите перспективи на BRIC, още е твърде рано да се купуват акции на тези пазари, тъй като оценките не са паднали достатъчно, за да се компенсира рискът, че рецесията ще продължи по-дълго от очакванията на инвеститорите, смята Джейсън Хепнър, специалист по стратегии към Standard Life Investments в Единбург.
Предвид лошите икономически новини от BRIC, Хепнър коментира: „Необходима е известна сигурност по отношение на перспективите за глобален растеж или оценките трябва да паднат до абсолютни крайности, където да усещаме, че всякакви бъдещи лоши новини вече са включени в цените”. Нито едно от тези условия още не е покрито, добавя той.
В Китай двумесечният ръст на индекса на производствената активност подхранва спекулациите, че усилията на правителството да възобнови растежа имат ефект.
„Китайците имат много пари и големи банкови сметки и сега ги харчат”, твърди инвеститорът Джим Роджърс, известен с нетрадиционните си изказвания. „Китай ще излезе от тази ситуация в по-добро състояние от повечето останали страни”.
Глобалната рецесия принуди индийската централна банка да намали силно основния лихвен процент, а правителството обяви мерки за общо 31 млрд. долара за поддържане на растежа.
Очаква се индийската икономика да нарасне със 7,1 на сто за годината до 31 март спрямо едва 0,5 на сто глобален ръст, прогнозиран от Международния валутен фонд. Анализатори обясняват тази тенденция, освен със стимулите за икономиката, и с все още силното вътрешно потребление.
Перспективите пред Бразилия и Русия пък са добри благодарение на залежите им от метали, необходими за инфраструктурни проекти.
Робин Грифитс от Cazenove Capital коментира, че страните от BRIC, и по-специално Китай и Индия, все още са в „дълготрайна положителна тенденция” заради по-бързия ръст на населението и икономиките им от този на развитите държави.
Руската икономика се срива
investor.bg
16.02.2009 17:18
Индустриалното производство на Русия се е смъкнало с 16 на сто през януари на годишна база вследствие на глобалната икономическа криза, съобщава ВВС.
Регистрираната стойност е най-големият годишен спад на показателя от октомври 1994 година насам и идва след понижение от 10,4 на сто през декември миналата година.
Промишленото производство на страната се понижило с 24,1 на сто през януари, докато добивът на суровини се е свил с 3,6 на сто. Особено драматичен е сривът при производството на автомобили, който възлиза на цели 79,7 на сто.
Свиването на производството е по-голямо дори от това, отчетено през септември 1998 година, месец след началото на острата криза в Русия, която доведе до спиране на плащанията по външния дълг на страната и драстични борсови спадове в Централна и Източна Европа.
Заради проблемите на кризата властите в Русия предупреждават, че икономическият растеж на страната вероятно ще бъде на нива в близост до нула през настоящата година, с което ще бъде сложен край на продължилия десетилетие икономически бум.
Основните трудности за страната идват заради острия спад в цената на петрола, който завърши 2008 година на цени под 50 долара за барел, след като през юли достигна рекордните 147 долара за барел.
Световните лидери: Положението е от лошо по-лошо
www.dnevnik.bg (http://www.dnevnik.bg)
Световната криза продължава да се разраства неудържимо и поне до средата на годината положението ще става от лошо по-лошо. Това предупредиха в четвъртък шефовете на Международния валутен фонд, Световната банка и Федералния резерв на САЩ.
Европа се подготвя за извънредна антикризисна среща на върха на 1 март, а източноевропейските членове на ЕС се опитват да сглобят обща позиция, преди да седнат на една маса с богатите си западни партньори в съюза.
В интервю за в."Файненшъл таймс" президентът на Световната банка Робърт Зелик предупреди: "Минаха 20 години от обединението на Европа през 1989 г. и ще е огромна трагедия, ако позволим тя отново да се раздели." Той съобщи, че банката се опитва заедно с МВФ и други международни институции да помогне на Източна Европа, но че е нужна повече подкрепа и от Брюксел. Според Зелик помощен пакет от 25 млрд. долара може да е готов преди ключовата среща на Г-20 на 2 април в Лондон, като банката ще поеме най-рисковата част от кредитите.
Мрачно бъдеще очаква и шефът на МВФ Доминик Строс-Кан - пред френския в."Еко" той заяви, че прогнозите за глобалната икономика са много, много лоши и фондът отсега може да каже, че ще ревизира силно надолу очакванията си за 2009 г. Едва на 28 януари МВФ сви прогнозата си за ръст на световната икономика до 0.5%, а днес Строс-Кан обяви, че в следващия доклад след три месеца данните вероятно ще са "близко до нулата". По думите му правителствата изостават с размера и времето на помощните пакети и ако все пак това се поправи, първи признаци на възстановяване може да има чак след една година. "Картинката никак не е розова. Особено тежко е и в развиващите се икономики и фондът е готов да им помогне", допълва той.
Малко преди това Федералният резерв на САЩ намали прогнозата си за рецесията в Америка за тази година - свиване между 0.5% и 1.3%, докато светът разчита най-силната икономика най-после да го издърпа от кризата.
Лидерите на 8 държави в ЕС от Централна и Източна Европа, включително България, може да се съберат на 1 март преди извънредната среща на всичките 27 държави същия ден, за да опитат да изработят обща позиция на разговорите със силните си западноевропейски партньори.
Според Ройтерс поканата е на полския премиер Доналд Туск, а целта му е антикризисният форум да не се окаже доминиран от интересите на западните държави членки. "Искаме да отправим послание, че дори във времена на криза ЕС трябва да спазва принципите на единния пазар и да избягва протекционизъм", заяви полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич.
Притесненията на по-бедните източноевропейци е, че богатите изсипват милиарди за защита на банките и бизнеса си и някои от тях водят политика, определена от чешкото председателство на ЕС като "да докараш съседа си до просешка тояга".
Най-лошото за американската икономика може скоро да отмине?
investor.bg
24.02.2009 23:07
Въпреки че не е видно от поведението на фондовите пазари икономическата ситуация в САЩ става малко по-малко мрачна, пише анализаторът на MarketWatch Ъруин Келнър.
Благоденствието може да не е толкова близо още, но има все повече статистически доказателства, че най-лошото от рецесията скоро ще премине.
“И преди да ме залеете с мейлове с твърдения, че не съм в час с реалния свят нека кажа още в началото, че нито за минута не твърдя, че икономиката е спряла да спада”, пише той. Келнър обаче смята, че икономиката се свива с по-бавни темпове.
“Очевидно това няма нищо общо с пакета от стимули, който президентът миналия месец подписа като закон. Всъщност ако рецесията наистина свърши през следващите месеци това вероятно ще бъде по-скоро въпреки този пакет, отколкото заради него.”
Ако трябва да се отчете приноса на някоя политика, то това е фискалната политика, смята той. Комбинацията от ликвидност, която Федералният резерв наля в икономиката, специалните програми за кредитиране и капиталовите инжекции в банките имат най-голям принос.
Като пример той дава няколко ключови показателя в икономиката. Индексът на водещите икономически индикатори на Conference Board се е повишил в продължение на два последователни месеца. Производствените цени също са се покачили през последните два месеца.
Стойността на индикатора Baltic Dry Index, който измерва доставките на най-важните суровини като мед, стомана и желязо, се е покачил повече от двойно от дъната си
наскоро. Този месец доверието в сектора на строителството се е повишило. Нарастват и молбите за нови ипотеки или рефинансиране на съществуващи ипотеки, след понижените лихвени нива. Почасовото заплащане е отчело ръст от 4,5% през декември след ръст от 3,3% през ноември.
Наред с това през януари са се подобрили очакванията на потребителите. Търговията на дребно също се е покачила с 1% през януари, което е първият месечен ръст от юни миналата година. Спадът в потребителските кредити е станал по-умерен.
Паричната маса също се повишава, което е знак, че в икономиката има достатъчно ликвидност, смята той. Някои от ценните книжа в балансите на банките са започнали да възвръщат стойността си.
Въпреки всичко това икономиката все още е далече от цветущо състояние, смята той.
“Но помнете, че първо трябва да можете да пълзите преди да ходите и изглежда, че икономиката се кани да направи точно това”, коментира той.
Въпреки неговите оценки от САЩ днес дойдоха поредните негативни икономически данни. Цените на еднофамилните жилища в 20 града са паднали с 18,5% през декември спрямо година по-рано, сочи индексът Standard & Poor's/Case-Shiller, което е най-резкият спад в историята му. Доверието на потребителите този месец отчете най-ниското си ниво от 1967 г. насам.
По думите на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке икономиката на САЩ може да се възстанови преди 2010 г. ако се вземат мерки за възвръщане на стабилността във финансовата система.
Май ще ми се сбъднат прогнозите, че началото на съвземането ще е в 2010г.
Швейцарската банка UBS със загуба от 20,9 млрд. франка за 2008 г.
| (http://www.ubs.com/1/live/images/uco24.gif) | Най-голямата швейцарска банка UBS отчете загуба от 20,9 млрд. швейцарски франка (18 млрд. долара) за 2008 година, съобщи Bloomberg. Резултатът е по-лош от предварително оповестените прогнози, тъй като финансовата институция е предприела разходи за уреждането на административни спорове в САЩ и извънредни преоценки на активи. |
Разликата с предварителните оценки идва от това, че в края на миналия месец UBS се съгласи да заплати глоба от 780 млн. долара за уреждане на административни спорове в САЩ. Те бяха свързани с отказа на банката да разкрие тайни сметки на свои клиенти, които са били създавани с цел укриване на данъци. Част от тези разходи са включени в разходната част на отчетите за миналата година, съобщават от банката.
Загубата на UBS е най-голямата в историята на Швейцария. Тя идва след отписването на активи за над 50 млрд. долара от изострянето на кредитната криза досега. Банката се принуди да съкрати 11 хил. от своите служители, както и да проведе процедури за привличане на 32 млрд. долара нов капитал.
11.03.2009
http://www.investor.bg/?cat=6&id=76941
ФЕД експериментира с нови мерки на паричната политика
19.03.2009 16:05
http://www.investor.bg/?cat=91&id=77405
Седмица след като Английската централна банка започна да печата пари, Федералният резерв на САЩ заяви, че е дошъл моментът, в който централните банки да започнат да експериментират с нетрадиционни мерки на паричната политика, се казва в анализ на списание The Economist.
Според председателя на Федералния резерв на САЩ – Бен Бернанке, най-голямата пречка пред икономическото възстановяване на страната е липсата на политическа воля.
За да демонстрира силата на собствената си воля, Бернанке съобщи, че през следващата седмица Федералният резерв започва да изкупува дългосрочни американски държавни облигации на стойност 300 млрд. долара. Изкупуването на ипотечни облигации пък се увеличава до 1,25 трлн. долара, а до 200 млрд. долара се вдига прага за изкупуване на ипотечните облигации, гарантирани от Fannie Mae и Freddie Mac.
Новината оживи инвеститорите: Dow Jones IA се повиши с 1,2%, а доходността по 10-годишните държавни облигации намаля с рекордните 51 базисни пункта до 2,5%.
Новите мерки ще увеличат баланса на ФЕД до 4,5 трлн. долара, което е приблизително една трета от брутния вътрешен продукт на САЩ. Само допреди година активите на централната банка са били 1 трлн. долара.
В края на миналата година Федералният резерв фиксира основния лихвен процент в страната в интервала 0-0,25% и по този начин изчерпа възможностите на основния инструмент на паричната политика.
По същото време централната банка на САЩ започна да прилага и нетрадиционни подходи за увеличаване на ликвидността и кредита. Бяха предоставени огромни заеми на AIG, Bear Stearns, Citigroup и Bank of America и започна изкупуването на корпоративни ценни книжа.
Ръководството на ФЕД заяви, че всички мерки имат за цел да се облекчи достъпът до кредитен ресурс и да се понижат лихвените проценти по заемите. Кредитният пазар е скован поради недоверието между банковите институции и оскъдния банков капитал.
С изкупуването на държавни ценни книжа, ФЕД позволява на правителството да финансира своите разходи с новонапечатани пари, вместо да увеличава данъците. Тези мерки обаче подхранват страховете от появата на инфлация, и дори хиперинфлация, и компрометират независимостта на централната банка.
Според правителството на САЩ страхът от инфлация е преувеличен, като за февруари тя възлиза на едва 0,2% на годишна база. Много е вероятно инфлацията да продължи да се забавя, защото високата безработица и неизползваният производствен капацитет ще тласкат надолу цените и заплатите.
Относно независимостта на Фед Бен Бернанке заяви, че Комитетът за парична политика е взел вчерашното си решение единодушно и е склонен да поеме този риск в името на по-агресивните мерки за противодействие на рецесията. За централната банка най-важно в момента е да се намалят разходите за кредитиране на частния сектор.
Федералният резерв не може да се справи сам с икономическата криза. Ето защо администрацията на Барак Обама предприе мерки, с които да подпомогне рефинансирането на ипотечни кредити и кредитирането на малкия и среден бизнес. В рамките на следващите няколко дни икономическият екип на президента на САЩ ще обяви и по какъв начин ще премахне токсичните активи от счетоводните баланси на банките.
Остава въпросът дали мерките на Федералния резерв ще осигурят дългосрочно икономическо възстановяване на САЩ.
Мръсната тайна на "Беър Стърнс"
Докато точно преди година проядената американска инвестиционна банка задълбаваше във внезапна смъртоносна спирала, главният й изпълнителен директор Алън Шварц даваше пресконференция в Палм бийч.
Председателят на борда на директорите на петата по големина в САЩ инвестиционна банка Джими Кейн играеше на турнир по бридж в Детройт и не бързаше особено да се върне в Ню Йорк.
Човекът, който трябваше да събира отломките - Джейми Даймън от "Джей Пи Морган Чейс", се подготвяше да празнува 52-ия си рожден ден в "Авра", гръцки ресторант в Манхатън (ЛД: Всеки сам прави своя избор ... сега и тримата ще си платят сметките за дребните удоволствия. Едва ли някой от тях не може дори да сънува подобно влияние и позиция вече).
Тези три факта от първата глава на книгата "Кула от карти" на Уилям Д. Коан са само началото на умела възстановка върху почти 470 страници на имплозията на "Беър Стърнс" - мрачен епизод от историята на Уолстрийт, ефектът от който се усеща и днес в американската икономика.
Коан е бивш репортер и банкер в "Лазард Фрерс енд ко", известен с бестселъра си, на базата на който е направен филмът "Последните богаташи" (The Last Tycoons). Сега той се е заел да опише хронологията на гордия възход и шеметния крах на "Беър Стърнс", чието падане в ръцете на "Джей Пи Морган" през март 2008 г. разкри алчността, самоувереността и лудостта, потопили света в най-тежката финансова криза от Голямата депресия насам.
Опасностите, с които е изпълнена Уолстрийт, днес излязоха на бял свят. Инвестиционни банки като "Беър Стърнс" заемаха десетки милиарди долари на ден само на основата на репутацията си и на активи, много от които бяха неликвидни и свързани с ипотеки, пише Коан. "Малката мръсна тайна на инвестиционните къщи на Уолстрийт е, че всяка една от тях финансираше в различна степен бизнеса си по този начин и всяка една от тях беше непрекъснато на 24 часа разстояние от криза с финансирането." (Балансът на "Беър Стърнс" показа, че срещу всеки 1 долар активи тя е взела 50 долара заеми. Банката отразява като микрокосмос всичко, което се случва в огромни мащаби на Уолстрийт - бел. ред.)
Упорит журналистически труд
Това твърдение е най-сбитата формула, произведена от упорит журналистически труд. Позовавайки се на интервюта с банкови служители, централни банкери, представители на администрацията, инвеститори и анализатори, той изплита един разказ от публични изказвания и данни, имейл кореспонденции, съдебни документи и цитати от хора като Кейн, Даймън и Тимъти Гайтнер - днешният финансов министър на САЩ, а по онова време - председател на Нюйоркската банка на Федералния резерв.
Заслуга на Коан е, че е успял да убеди няколко банкери да говорят пред микрофон за такива подробности като това как шефът на "Беър Стърнс" ядосано хвърлил сакото си на пода и как банката е отказала да бъде спасена от конкурент. Кейн, палещ пурите си с миниатюрна запалка-горелка (намек за твърденията, че обичал да пуши марихуана - бел. ред.), изригва порой от трудни за цитиране квалификации по повод отказа на Гайтнер да допусне закъсалата банка до нисколихвени заеми от Фед.
"Сякаш бяхме досадна бълха по гърба на Гайтнер"
"Що за арогантност - да обявиш пред американския народ, че решаваш дали е добре или зле една толкова голяма голяма компания да получи кредит!", коментира Кейн действията на Гайтнер, когото той нарича още "счетоводител" (и още по-лоши неща). "Сякаш той трябва да бъде решаващият фактор, а ние сме някаква бълха, пълзяща по гърба му. Все едно искаш да минеш по "Голдън гейт" и той заповядва "Вдигайте моста!", нарежда Кейн. От книгата научаваме още, че той не отлетял за Ню Йорк веднага щом научил за кризата. Човекът, който забогатя благодарение на "Беър Стърнс" (лично богатство от 1 млрд. долара през 2007 г.), предпочел да се мотае из Детройт и да играе карти с Алфредо Версаче.
Според Коан външни на фирмата хора са възприели като бягство от отговорност отказа на борда на директорите от намеса в този момент. Вътрешни хора в банката пренебрегват този факт, защото за тях той е само класически пример за обидната корпоративна култура в "Беър Стърнс", която "продължаваше да действа като партньорство между шепа хора, независимо че от ноември 1985 г. беше публична компания", пише Коан.
Кой купува горяща къща
Авторът остава докрай коректен към работата си. Той дава на Даймън обширно пространство за обяснение как пазаренето с "Джей Пи Морган" е довело до попадането на "Беър Стърнс" в ръцете й. "Казвам ви, да купим къща и да купим горяща къща са две съвсем различни неща", заявява Даймън. (Банката започва седмицата при 70 долара цена на акция, а в четвъртък вечер се продава за 2 долара за акция - бел. ред.)
В действителност "Кула от карти" са три книги в една. Първата представя час по час събитията от десетте дни на март 2008 г., когато "Беър Стърнс" потъна сред слухове, къси продажби, бягство на капитали и настойчиво изискване на инвестициите. Докато Шварц се обръща за помощ към Даймън през нощта на 13 март, балансът на банката е рухнал от 18 млрд. долара сутринта на 2 млрд. долара вечерта на същия ден, сочат данните на Комисията по борсите и търговията с ценни книжа. След броени часове екипи от банкери и адвокати - "армиите на нощта" - навлизат в централата на "Беър Стърнс" - осмоъгълният небостъргач от гранит и стъкло на "Медисън авеню" 383.
Втората част от книгата е кратка история на компанията от основаването й през 1923 г. до златната й епоха на гигант, пръскащ пари.
Третата част ни връща към детайлния разказ за катастрофалните последици от решението на "Беър Стърнс" да основе два хедж фонда, инвестирали могъщо в ипотечни облигации, повечето от които са от рискови ипотеки.
Майсторът на фокуси
По пътя се срещаме с легенди на банката като Алън "Асът" Грийнбърг, описан тук като "твърдоглав евреин от Средния запад с инстинкт на играч на хазарт и сериозен нагон да трупа пари". (Медиите пишат за него още, че особено обичал хора без особена квалификация, бедни, умни и с огромно желание да забогатеят - бел. ред.) Докато "Беър Стърнс" се бори да оцелее през март 2008 г., Грийнбърг се опитва да впечатлява хората с фокуси.
Но книгата ни предлага и такива интимни моменти като откровения разказ на Пол Флидман, старши директор и шеф на един от банковите отдели. Той си спомня как с колегите си седнали на уиски и вино, след като бордът одобрил продажбата на банката на "Джей Пи Морган" срещу едва 2 долара за акция. (Това е по-малко, отколкото струва небостъргачът. Седмица по-късно сделката е предоговорена на 10 долара за акция плюс 30 млрд. долара загуба, поета от американския данъкоплатец - бел. ред.) "Разбрахме, че това е краят. Плачехме и се напивахме." Коан допълва как групата гледала през прозорците брокерите на "Джей Пи Морган" точно от другата страна на 47-а улица.
"Беър Стърнс" оцелява в Голямата депресия, Втората световна война и атентатите от 11 септември. До декември 2007 г. банката никога не е обявявала тримесечна загуба в цялата си 85-годишна история. И изведнъж - бум! - и всичко това изчезва.
Балансираният подход на автора не отстъпва дори когато стигаме до драматичния епилог с отворен край - той обвинява всички: банката, правителството, Федералния резерв, мениджърите на хедж фондове, рейтинговите агенции... който се сетите.
Но като за първи опит да се пише история книгата е много добра.
БНБ пази резерви за 23 млрд. лева
Валутните резерви на БНБ нарастват за втори пореден месец до 23,26 млрд. лв. към 30 юни 2009 г. Това сочат данните на Централната банка, пише "Труд".
Официалните резервни активи са показател, който показва стабилността в държавата. В него се включват резервите в чуждестранна валута, в злато, както и стойността на ценните книжа.
Въпреки че през ноември 2008 г. сумата бе с 5 млрд. лв. повече, в последните месеци парите се задържат над нивото от 23 млрд. лв. Това опровергава писанията в чужди медии, че страната ни е пред колапс.
Резкият спад в края на 2008 г. се дължеше основно на намалението на задължителните минимални резерви, които банките държат в БНБ. Мярката влезе в сила от 1 декември и целта й бе да осигури ликвидност в системата и да смекчи ефектите от глобалната икономическа криза. Статистиката на БНБ показва, че през декември валутните резерви са намалели с 3,1 млрд. лв.
Месец по-късно бе предприета още една мярка за облекчаване на трезорите и резервите отново се стопиха - с 1,1 млрд. лв.
В края на 2008 и началото на 2009 г. правителството използва част от депозита си в БНБ. С парите бе увеличен капиталът на Българската банка за развитие и на Българския енергиен холдинг. Намалението на правителствения депозит също се отрази на валутните резерви на БНБ.
Ето как изглеждат официалните активи на Централната банка към 31 май 2008 г.: 18,47 млрд. лв. е стойността на ценните книжа, валутните депозити са в размер на 2,75 млрд. лв., златото се оценява на 1,74 млрд. лв., а 266,2 млн. лв. е депозитът на българското правителство.
Източник:http://business.actualno.com/new_250042.html
Обама водел Щатите към втора Велика Депресия
Джеръми Грантъм - изпълнителен директор на американската инвестиционна компания GMO, която управлява активи за 101 млрд. долара, предупреждава, че пазарът на ценни книжа е надценен. Той мрачно прогнозира, че нерационалната икономическа политика на американския президент Барак Обама ще доведе страната до втора Велика депресия.
Според него щатските акции са надценени с 25% и предстои корекция на пазара надолу от поне 15% през следващата година. Това ще понижи индекса на сините чипове Dow Jones IA в диапазона от 8000-9000 пункта, а широкият борсов измерител S&P 500 ще падне до около 800 пункта. Което все пак е по-добре в сравнение с отчетените 666 пункта от тази пролет.
В последната си статия, цитирана от колумниста на MarketWatch Пол Фарел, Грантъм припомня защо е предвидил рязкото рали, което започна през пролетта на тази година, както и защо през 2007 г. е предсказал спукването на балон, който ще засегне всички страни и всички активи и ще е първото по рода си подобно явление във финансовия свят.
Грантъм е сред малкото професионални инвеститори, които предсказват финансовата криза още през 2000 г. През всичките тези години обаче председателите на Федералния резерв твърдят, че финансовите пазари са поставени под контрол, а финансовите министри на САЩ са прекалено заети да изтъкват колко устойчива е американската икономика.
Междувременно пазарът на финансови деривати се разраства със застрашителни темпове, за да достигне стойност от 670 трлн. долара, и то без да бъде подложен на каквато и да било законова регулация. Грантъм мрачно прогнозира, че в краткосрочен план се задава корекция от 15-25% на щатските борси, която ще се задълбочи значително в дългосрочен план.
Причината за това е проста: САЩ не са се поучили от миналото и, като повтарят старите грешки, се осъждат на друга сериозна финансова криза в близко бъдеще. Като виден представител на поведенченската икономика Джеръми Грантъм се фокусира върху признаците за нерационалността на икономическата политика на президента Обама.
От една страна той критикува „предсказуемо нерационалната“ икономическа политика на Барак Обама, който не е спазил своите предизборни обещания и всъщност е застанал зад интересите на Wall Street. Грантъм нарича преизбирането на Бен Бернанке „безумна грешка“ и го сравнява с преизбиране на капитана на кораба Титаник.
Категоричното му отрицание рязко контрастира с класация на списание Foreign Policy, според която Бернанке и Обама са най-влиятелни мислители на 2009 г.
Грантъм определя финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър като „най-новия троянски кон“ на Wall Street. Като бивш председател на регионалния клон на Федералния резерв в Ню Йорк Гайтнър е допринесъл за финансовата криза и освен това се противопоставял на опитите за въвеждането на регулация на пазара на деривативни финансови инструменти, посочва Грантъм.
Доста крайният в своите възгледи инвеститор не спестява своите критики и по адрес на алчните заемополучатели и компаниите от строителния сектор, които са презастроили страната. И въпреки това с нерационалната си политика правителството е продължило да насърчава това безумие, като отпуска данъчен кредит за покупката на ново жилище.
Грантъм нарича американците нация от свръхконсуматори, които са забравили как се спестява. Той критикува политиците, които насърчават излишното потребление и наказват хората, които желаят да спестяват, с изкуствено занижени лихвени проценти. Точно по този начин са се подхранвали ирационалните спекулации, които са довели до сегашната криза, казва той.
Според Грантъм банковата система в САЩ е извън контрол. Той смята, че финансовите компании трябва да бъдат по-малки и по-просто устроени, за да не може един банков фалит да застрашава толкова много икономиката. Вместо да коригира този проблем, политиката на Барак Обама всъщност е направила банките още по-големи и влиятелни.
Грантъм разкритикува и безотговорно раздадените огромни бонуси на банкерите. Той припомня, че две-трети от огромната печалба на Goldman Sachs е отишла за изплащането на бонуси. Според инвеститора трудът на изпълнителните директори на множество американски компании е много силно надценен.
Той посочва, че през 1964 г. заплатата на един главен изпълнителен директор в САЩ е била от 20 до 40 пъти по-голяма от средната заплата на един служител. Това съотношение се запазва през следващите 30 години, след което започва да расте бързо в края на 90-те години на 20-ти век, за да достигне до 600:1 в полза на мениджмънта през 2006 г.
Фонд мениджърът, който управлява личните средства на много знаменитости, оприличава американските компании на прекомерно задлъжнели зомбита. Според него губещи фирми, които са поемали твърде голям риск, несправедливо са получили финансова помощ от държавата, а това не е здравословно за дългосрочното състояние на икономиката.
Най-нарицателен пример за нерационално управление е автомобилната индустрия на САЩ. Нейните мениджъри са най-късогледите за последните 20 години, а американците си остават нация, пристрастена към автомобили, умиращи си за повече бензин, казва Грантъм.
Той критикува най-много бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, който по думите му старателно е разрушил целостта на финансовата система на САЩ. Грийнспан не само е игнорирал заплахата от надуването на балон, но в действителност я е увеличил чрез умишленото поддържане на реалните лихвени проценти на ниво близо до нула.
Източник: http://www.investor.bg/?cat=6&id=90707
Eто го и продължението на горния ми пост.
БРИКС се прощават с американския долар
Страните от БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР/ съкращават използването на долара, тъй като предвиждат да използват при търговията помежду си и да се кредитират взаимно националните си валути.
Договорът за това се очаква да бъде подписан на 29 март в Ню Делхи на срещата на БРИКС, отбелязва Файненшъл таймс.
Банката за развитие на Китай /CDB/ ще започна да дава кредити в юани на членките на БРИКС. Предварителните условия на договора предвиждат CDB да отпуска кредити в юани, а останалите членки също да кредитират чрез собствените си валути.
От Morgan Stanley посочват, че в момента делът на юана в търговските операции на територията на Азия е 13%. HSBC прогнозира, че до края на 2015 г. той ще нарасне до 50%.
“Съглашението между страните от БРИКС за създаване на кредитни линии в национални валути е още една крачка встрани от американския долар – пише FT. – То отразява съмнението на бързоразвиващите се страни в заявленията на САЩ, че няма да допуснат обезценка на долара при решаването на проблема с държавния си дефицит”.
Под меморандума трябва да се подпишат също така руската Външно-търговска банка, бразилската BNDES, експортно-импортната банка на Индия, и Банката за развитие на Южна Африка.
Китайският юан /с официално название женминби, “народни пари”/ не е свободно конвертируема и, следователно, не е международна резервна валута. Въпреки това Русия и Китай вече няколко години работят по разширяване ролята на юана и рублата при взаимните им разплащания.
На срещата в Ню Делхи ще се обсъждат и въпросите за създаване на Единна инвестиционна банка и Фонд на БРИКС.
Наскоро Индонезия също изяви желание да врезе в групата БРИКС.
Аналитици и експерти считат, че Китай предприема опити да направи националната си валута международно популярна и търсена. Като начало китайското правителство е решило да направи “експеримент” със страните от БРИКС, и ако той се увенчае с успех, да разшири тази политика и в другите региони на света. Това решение е далновидно, отбелязват експертите, тъй като доларът и еврото постепенно губят доверието и светът търси нова, стабилна опора.
http://http://zhivkozhelev.com/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0/ (http://http://zhivkozhelev.com/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0/)