Световна финансова криза 2008 - 2012

[cdms]

Луканова зима имаше, Виденова зима имаше. Сега ще чакаме Станишева или Тройно-коалиционна.

[xnet_user]

Сегашната е трилатерална 

[buden]

Икономиката днес Това е по-сложно от Библията.
Има криза в Америка и в света. Инвеститорите се одръпват от нестабилни, несигурни капиталовложения и решават да обменят парите си в злато. Така доларът приема златно покритие. Едновременно с това и множество долари биват изтеглени от оборот - ето че доларът си повишава стойността.
От друга страна федералните създават пари по разни "спасителни" планове, което пък понижава стойността на долара.
Банките даваха кредити, които си бяха невъзможни да се възвърнат. Хората, които ги вземаха заемите не бяха умни. Мислеха си те, че първите години ще плащат само лихвите, а после ще успеят някак да платят не само лихвите, но и заемът . И от къде стотици хиляди за една къща?
Първата вълна се получи добре за купувачите, защото евреите като им казаха, че след 5 години цените ще са по-високи и те ще ги продадат къщите на други хора за повече така и стана. Но втората вълна не сполучи за купувачите. Защото цените се вдигаха, вдигаха и взеха да падат после. Кой изкуствено надуваше цените - търсенето, те самите или и двете?
Пък банките фалирват, защото не си възвръщали кредитите. Но пък нали получават недвижимото имущество, което е по-ценно. Е вероятно, защото след години талашитените американски къщи няма да са толкова скъпи. А това "регулиране" на цените не се ли получава от създаването на парите?

 
Руснаците се правят на силни, но когато Америка понижи вноса на петрол, цените на петрола паднаха, а руснаците се уплашиха макар и да не го показват. Защото при тях добивът е труден и скъп, и себестойността на петрола е около $70 барел/сега цената е под $80/. Под $70 ще са на загуба ако го продават. Без петрол и газ Русия няма да са това, което са. Дори и Либия които са против Запада и плюят Америка повече от най-запалените червени бабички у нас, та дори и те ползват техника произведена в УСАаа. Чавес и той плаши гаргите и лъха популизъм на максимум. И все пак Америка се страхувала от Русия?
Абе такива кризи ми иде да им раздам на всичките.

Всичко е една игра, която като се опитам да си я обясня става голяма бъркотия и ми идва да им тегля едни и да стискам палци да се срине системата възможно най-скоро. Дори и да има загуби за мен, важното е че после може да е по-добре. Дори и възможност да е само си заслужава.

[otnesen]

Защо пък Русия да се страхува от падането на цените на петрола?Дали пък не компенсират с покачване на цените на газта?

[jediguardian]

И газта пада. Цената се контролира от търсенето. Хората като нямат пари за газ колкото и да качват руснаците никаква файда.

[insomnia1304]

10-10-2008
Ройтерс: Нововъзникващите пазарни икономики са изложени на най-голям риск от финансовата криза
 
След като световната финансова криза предизвика рязко забавяне на много нововъзникващи пазарни икономики, страните от Източна Европа се определят от анализаторите като изложени на най-голям риск от нестабилните валутни курсове и увеличаващите се корпоративни дългове, съобщава агенция Ройтерс, цитирана от БНР.

Според класация на швейцарската банка Креди Сюис (Credit Suisse) най-големи са макроикономическите рискове за Исланди, следвана от България, Естония, Литва, Украйна, Латвия, Румъния и Унгария. Южна Африка заема 10-о място след Великобритания. В случай че рисковете се разпространят от корпорациите към държавите, според изследването на Креди Сюис, най-застрашените страни ще бъдат България, Естония, Литва, Украйна, Латвия, Румъния, Унгария и Южна Африка. Изследването сочи, че Русия е сред страните, изложени на най-малък риск.

Вниманието е насочено и към държавите с големи дефицити по текущата сметка и огромни външни дългове. Данни на американската банка Браун брадърс Хариман (Brown Brothers Harriman) показаха, че външният дълг на България и Естония е достигнал 101 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на тези страни, а в Унгария този показател е 96%.  >

C:\Documents and Settings\AVALON\My Documents\Ройтерс Нововъзникващите пазарни икономики са изложени на най-голям риск от финансовата криза - Портал ЕВРОПА.mht



Кризата в САЩ май е нищо пред това, което иде в Русия. А коя банка у нас ще фалира първа?


Александър Медведев - вторият човек в “Газпром” - призова ОПЕК и правителствата в САЩ и Западна Европа да не позволят цената на петрола да падне драстично, защото това ще съсипе руските компании – това съобщиха световните агенции вчера. Както известно, цената на газа е обвързана с цената на петрола. “Газпром” се клати. И капиталистите на Кремъл искат спекулативно да се поддържат високи цени, за да си играят казачока, както досега.

В момента обезценяването на руските петролни и газови компании достига 30%, пише Ройтерс, а руските олигарси са заложили дялове от компаниите си срещу кредити, които все по-трудно обслужват. “Лукойл”, “Газпром” и “Роснефт” искат спешно от президента на Русия държавата да отпусне милиарди долари, за да си покрият дълговете и да купуват активи в чужбина. Президентът обещал. Отлагат се във времето проекти като “Южен поток”, с който, според българския президент, “ударихме джакпота”.

И каква стана тя? Путин неотдавна обяви, че Буш не можел да се справи с положението. Пък се оказа, че Русия ще закъса заради цените на петрола. Според шефа на “Лукойл” цената му не трябва да пада под 105 долара на барел, за да си изпълнят плановете. А тя в момента е 90 и нещо. Оказва се, че Русия е изцяло зависима от износа на суровини. Чуждите инвеститори ги пъдят по идеологически причини. Руската икономика няма капацитет да произвежда продукти, които да продава на света. Освен водка. И самолети на Венецуела.

И както руските олигарси потриваха ръце, че при обезценяването на активи в Западна Европа ще купят това-онова, се оказва, че им трябва помощ от държавата. Държавният капитализъм на Русия май нещо издиша повече от американския. Където държавата също налива пари в сегашната финансова криза.

Онези, които се радваха на Русия и потриваха ръце, че САЩ го закъса, може би ще проумеят, че светът вече е глобален. И когато в САЩ настъпи борсов срив, това означава, че в света е настъпила криза.

А онзи ден, когато борсовите индекси в САЩ паднаха с около 6%, на Софийската борса се сринаха с 12%. Банки като Първа инвестиционна изгубиха към 20% от капитализацията си. Акциите на още няколко банки тръгнаха надолу с по 4-5 процента на ден. Коя банка у нас ще капне първа?

Пък нека русофилите се радват още, че САЩ го закъсва.
e-vestnik.bg


Гейтс вече е песимист, очаква значителна рецесия
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-14_01.html
 

[Eon]

Точно това говоря от години на разни апокалиптици във форума, които доволно потриваха ръце и чакаха САЩ да фалират, мислейки че това ще ги остави незасегнати (или въобще не си правейки труда да мислят за това дали ще ги засегне или не). Ей го на - зле са САЩ, а сега ми кажете, че след някой друг месец няма да усетите това на гърба си...

[insomnia1304]

Monetary Stalinism in Washington
By Hossein Askari and Noureddine Krichene

http://www.atimes.com/atimes/Global_Economy/JJ11Dj03.html

[insomnia1304]

Уол Стрийт в криза

„… всичките пари, за които става дума – 700-те милиарда долара – ще бъдат взети назаем от отворени пазари. В момента ние имаме дефицит от 11 трилиона долара, като всяка година добавяме към федералния дълг почти половин трилион долара. Така че, когато ние, когато Конгресът казва, ние може да ви дадем 700 милиарда, ние ще ги вземем на заем от Китай и от други страни по света, ще им платим лихва на тези заети пари, за да се обърнем и да дадем същите пари на фирми от Уол Стрийт. Това е абсурден план!..”   


ДОНГ ШОНГ:
Здравейте и добре дошли в предаването ‘Digging into China’. Аз съм Донг Шонг предаващ от Вашингтон.

Уол Стрийт е в криза. Тя доведе Lehman Brothers до банкрут и постави American International Group в ръцете на американското правителство. Merrill Lynch се продаде на Bank of America. Goldman и Morgan Stanley стават търговски банки.

Години наред Китай оказва съпротива на натиска на секретаря на хазната на САЩ, Хенри Полсън, да отвори своята финансова система по-бързо и да добави нови продукти. Тези бариери помогнаха на нацията да ограничи своите загуби до под 1% от световната кредитна пазарна криза на обща стойност 516 милиарда щатски долара. Китайски служители предупредиха, че САЩ са започнали финансово цунами, като са позволили на кредитори от Уол Стрийт да търгуват с непървични дългове и нестабилни финансови деривати.   

Днес с нас е Робърт Шерета (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc. Добре дошли в шоуто. Радвам се да Ви видя отново.

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Благодаря още веднъж Донг.

[ДОНГ ШОНГ]:
Сега, предполагам трябва да сте много зает тези дни с проследяване, насърчаване и опити да се разбере тази ситуация.

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, беше тежка седмица.

[ДОНГ ШОНГ]:
Мисля, че положението е лошо, това е повече от тревожно. То е толкова страшно, че хората не искат то да се разкрие. Вие сте работили на Уол Стрийт над 20 години. Какво мислите за тази криза?

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Мисля, че тя е реална. Смятам, че това се видя най-добре в показанията на някои тази седмица в Сената и Камарата, които удариха в целта като казаха, че много от това, което става на финансовите пазари, както винаги, е свързано със степента на доверие. И когато това доверие е загубено - което изглежда е случаят сега - след това почти всичко може да се случи, и най-вече загуба на доверието да се търгува и да се осъществява търговия един с друг. Това е ситуацията, в която сме намираме сега, и за която всеки е толкова притеснен, че има замразяване на кредите и на изграждането на кредити за разширяване на бизнеса и на потребителите днес.

[ДОНГ ШОНГ]:
Председателят Бернанке при своето изявление пред Конгреса каза, че ако Конгресът не предприеме някакви действия, БВП ще се понижи, ще се загубят работни места и безработицата ще тръгне нагоре. Той описа една много, много лоша картина на бъдещето. Вие вярвате ли в това?

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, вярвам. Но нека бъде ясен. Аз смятам, че това ще стане независимо какви мерки предприеме Федералният резерв или Конгресът. Аз смятам, че вече сме в рецесия и това го изтъквам в продължение на няколко месеца. Данните на правителството ще наваксат с това понятие рано или късно.

Смятаме, че икономиката определено се забавя, в резултат на което, независимо, че съществуват хора, които - не забравяйте, че това е политическа целесъобразност за всеки, включително служители на агенции, конгресмени и сенатори, както и президента и тези, които искат да станат президент - да кажат, че трябва да се предприемат действия. Защото, ако не го направят и икономиката продължава да се забавя, тогава всеки ще сочи с пръст местните политици и техните ръководители на агенции, и ще казва ако бяхте взели мерки, нещата щяха да бъдат по-различни.

Така, че те ще предприемат действия, в това няма съмнение. Аз се съмнявам, че действията ще бъдат напълно правилни. Не мисля и че ще са много вредни, но в крайна сметка не вярвам, че това ще направи някаква разлика. Аз гледам на икономиката на САЩ например като на гигантски параход, и което Федералният резерв и другите могат да правят е което влекачите правят – те могат да вкарват кораби в пристанището и да ги изкарват извън него, но когато корабите опрат нос в нос, те не могат да направят много по въпроса.

[ДОНГ ШОНГ]:
Искате да кажете, че няма значение какво правят правителството, Конгресът или Федералният резерв, нас ни очаква една лоша, лоша ситуация?

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, в момента и в близко бъдеще - да. 

[ДОНГ ШОНГ]:
Доколкото разбирам, тъй като Уол Стрийт е взимал много на брой лоши решения, те купуват много ипотеки, за да подплатят гаранциите... 

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
И те измислиха тези гаранции...

[ДОНГ ШОНГ]:
Да, и разбира се те направиха много пари от тях, а хората не могат да си плащат ипотеките, така че това се превърна в лош заем и те трябваше да го отпишат. Така, че аз си мисля ...

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Но това отне дълго време да се случи и много от нас – аз напълно не съм съгласен с тях – казват, че не е имало предупредителни сигнали и никой не е могъл да види какво идва. Като не говоря само за себе си, имаше всъщност хора в агенциите, в правителството, голям брой хора, които вдигнаха ръка и казаха: това не може да продължава вечно, нещо не е наред с финансовите пазари. Така, че е ясно от доста време накъде вървят нещата - бих казал, най-малко от едно десетилетие. Някои казват от няколко десетилетия. Но най-вече през последните 6 до 8 години видяхме едно истинско отслабване на регулаторните принципи, които се опитваха да управляват някои от тези дейности.

И само още нещо да спомена, говоря конкретно за нормативния акт, който раздели предварително банковите от инвестиционните функции. След това АСС излезе с някои правила само преди няколко години, което либерализира значително количеството на средства, които обезпечителните фирми могат да използват, за да увеличават не само обезпечителните си дейности, но буквално да работят с много малки резерви и да правят губещи ходове на пазара. Ето какво ни докара този проблем.   

[ДОНГ ШОНГ]:
Сега Уол Стрийт е напълно променена. Петте големи инвестиционни банки, за които знаем, са изкупени, разпродадени или превърнати в търговски банки. Не смятате ли, че един 700-милиарден спасителен план - майката на всички спасителни планове - ще реши проблема? 

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Не, не смятам. И мисля, че е ясно, че докато това ще предотврати някои от проблемите, Уол Стрийт със сигурност ще реагира положително на него. Тъй като това отървава от отговорност много от тях, те ще могат да се отърват от много от своите не само отровни и токсични дългове, но и от греховете в миналото си, най-вече близкото минало. И докато много от тях ще потърсят, сигурен съм, кариера в други фирми и на други места, това вероятно отбелязва края на САЩ като финансов лидер в света за период от време. То би могло да бъде възстановено отново, но бих казал, че става дума най-вероятно за 5-годишен срок, за който период ние ще сме извън играта. 

[ДОНГ ШОНГ]:
Налице е прецедент, не в Америка, но в Китай. През 2004 китайското правителство се опита да направи четирите най-големи банки акционерни. Те използваха около 250 милиарда долара за закупуване на лошите дългове и направиха така, че техният финансов баланс като на акционери да изглежда добре. Затова в моето изказване в началото аз споменах, че китайските банки са по-малко уязвими от американските.  Искам да кажа, че това проработи в Китай, не е ли така?   

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Абсолютно, но там има две големи разлики. Първо, това беше огромна сума за един пазар, който беше доста малък по отношение на капитализацията тогава. Така че тази сума направи огромна разлика за тези институции. Разбира, в допълнение на това беше, и дава достатъчно увереност, това, че сега тези банки са готови да станат част от обществените пазари.

В сегашния случай обаче, 700 милиарда наистина бледнеят в сравнение с някои от другите проблеми, които назряват в икономиката. Защото в този момент нещата не се ограничават до ипотечните дългове на пазара. Има много видове дългове, които са направени, и които ще се върнат да ни преследват в следващото десетилетие или повече години. 

Аз също вярвам лично, че в Китай това е направило голяма разлика, защото те са имали излишък на активи. И всеки път, когато съм в това шоу, ние продължаваме да говорим, че сега те са стигнали 1.8 трилиона резерви, основно в щатски долара. Те работят с излишък, който продължават да увеличават всяка година.

Ние от друга страна, при абсурда на действията, за които Конгресът призова сега, всичките пари, за които става дума – 700-те милиарда долара – ще бъдат взети назаем от отворени пазари. В момента ние имаме дефицит от 11 трилиона долара, като всяка година добавяме към федералния дълг почти половин трилион долара. Така че, когато ние, когато Конгресът казва, ние може да ви дадем 700 милиарда, ние ще ги вземем на заем от Китай и от други страни по света, ще им платим лихва на тези заети пари, за да се обърнем и да дадем същите пари на фирми от Уол Стрийт. Това е абсурден план!   

[ДОНГ ШОНГ]:
Как бихте сравнили сегашната криза с минали бедствия, като например провала със спестовния заем? 

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Аз мисля, че тя може да се сравни със станалото през 80-те години при провалилия се спестовен заем, тъй като макар цифрите да бяха по-малко от няколкостотин милиарда долара, ако сравнението се направи при сегашните инфлационни факти, вероятно ще се получат цифри, сравними с което имаме сега. Проблемът сега е че ние не вярваме, че ще бъдем доволни с тези 700 милиарда. Смятаме, че ще се стигне до трилион само ако се вземат предвид ипотечните задължения и различните допълнителни и производни. Но както казах, тука става дума за търговския ипотечен пазар, проблеми има и с някои фондове на паричния пазар, имаме застрахователни компании и не на последно място ще продължаваме да чуваме за още много банки, които са в беда. През последната година 13 банки са обявени в САЩ за неплатежоспособни. Според оценката на Държавната хазна, над 100 (банки) може да са в подобно положения в този момент.      

[ДОНГ ШОНГ]: 
Последната анкета показва, че на мнозинството от американците не им харесва идеята за спасителния план. Независимо от това, какво правят Конгресът или правителството, нас ни очакват трудни времена, тогава защо ни трябва тази мярка?

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Според нас планът е грешка, защото така както се предлага в момента – още не е гласуван, макар че докато хората ни гледат може би това ще стане – но там не изглежда да има достатъчно обезпечаване. Мисля, че ако 700 милиарда могат да бъдат намерени, те могат да бъдат използвани много по-добре в друго отношение, ако създадем траст компании да подкрепят банките, да подкрепят Fanny Mae и Freddy Mac. Аз виждам средствата, вложени по-скоро в това, отколкото да се дадат на фирми от Уол Стрийт, за да си изкупят дълговете, с надеждата, че тези дългове ще се продадат отново като такива на данъкоплатците, което аз смятам, че е доста съмнителна надежда за бъдещето. Но по-важна е идеята, че можем да възстановим парите на институциите от Уол Стрийт и че те ще се обърнат и ще започнат да дават кредити на потребители и бизнеси - това намирам за много погрешен довод.    

[ДОНГ ШОНГ]:
В краткосрочен или в дългосрочен план? Имам предвид Уол Стрийт ще научи ли урока си и ще се държи ли по-добре?     

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
О не, Уол Стрийт никога няма [да го направи], единственият урок, който Уол Стрийт учи, е неспирна алчност и грабвай парите и бягай. Въпреки това, ние вярваме, че ако го приемат [спасителния план], това ще предостави известно краткосрочно облекчение за Уол Стрийт и борсата, но той няма да предотврати икономическата рецесия.

Ако от Хазната искат да направят това, ние трябва да действаме като суверен фонд. Ние всъщност даваме на чужди суверенни фондове много повече свобода на действие, и със сигурност показваме повече уважение при инвестиране в наши собствени фирми от Уол Стрийт, отколкото към собствените си данъкоплатци и Хазна. Какво имам пред вид? Само преди няколко месеца Ситибанк беше в отчаяна нужда от капитал. Те се обърнаха към Абу Даби, които имат суверен фонд. Те (Абу Даби) направиха умна сделка, като казаха: за нашето обвързване [заем] за 7,5 милиарда долара, ние искаме не само 11% лихва, но и 5% от най-добрите акции на Ситибанк.

Американските данъкоплатци и Хазната трябва да направят същото. И аз единствено бих пожелал някой в Хазната да се бори за нас като данъкоплатци по същия начин - ок., ние можем да дадем на Уол Стрийт тези пари, но те не само ще ни плащат високи лихви за това, но като Хазна и ще получаваме дял от тях, а и ще имаме в комисията хора, които да ги съветват и да подсигуряват, че техните действия ще са коректни за в бъдеще.         

[ДОНГ ШОНГ]:
Значи решението, което Вие предлагате, е суверенен фонд към американското правителство.

[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Защо не? Всяка друга страна го прави, време е и ние да го направи за собствената си страна.

[ДОНГ ШОНГ]:
Радвам се да чуя нещо оптимистично за бъдещето ни.

http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-15_05_d.html

http://english.ntdtv.com/?c=219
 

[insomnia1304]

Oct 17, 2008 
Russia's next revolution has started - at the bank
By John Helmer
 
http://www.atimes.com/atimes/Central_Asia/JJ17Ag02.html
 

[insomnia1304]

Stock Slump Imperils Putin’s Effort to Pump Up Russian Wealth, and His Legacy

By CLIFFORD J. LEVY
http://www.nytimes.com/2008/10/13/world/europe/13russia.html?_r=1&oref=slogin

       
 

Крах фондового рынка угрожает попытке Путина создать богатую Россию и всей его системе в целом


   Неделю Россия находится под сильным давлением финансового кризиса. Но известно об этом избранным – государственные телеканалы не обеспечивают зрителей собщениями о надвинувшейся экономической проблеме.

   1) Необходимо ли России государственное смягчение освещения шаткого положения на фондовом рынке? Для чего?
   2) Где искать истоки российского финансового кризиса?
   3) Каких последствий кризиса и способов его преодоления, по вашему мнению, стоит ожидать?

   Крах фондового рынка угрожает попытке Путина создать богатую Россию и всей его системе в целом
Клиффорд Леви


   Москва. – Здешний фондовый рынок так часто за последние недели был "при смерти", что регулирующему органу постоянно приходилось приостанавливать торги, словно Россия, столь сильно желающая быть активным финансовым игроком, вдруг превратилась в очередную унылую заводь мировой экономической системы. Олигархи, эти связанные с Кремлем магнаты, совсем недавно удивляли мир своим богатством, теперь же они дрожат от страха. А Владимир Путин сталкивается еще и с угрозой выстроенной им системе, которая подразумевала для этой страны рост, стабильность и политическое бахвальство.

   Мировой финансовый кризис не пожалел Россию. Он как ветром сдул миллиарды долларов ее богатств и вынудил правительство принять обширный антикризисный план для поддержки банков. На кону вот уже почти десять лет как сильная экономика, впервые позволившая многим жителям России попробовать на вкус блага, давно знакомые людям на Западе.

   Пока что урон в большей степени был нанесен российской элите. Несмотря на то, что российский рынок обрушился примерно на две трети с уровня своего майского максимума (сильнее США и Западной Европы), в стране по-прежнему еще нет широкого класса инвесторов, а большинство людей не доверяет свои сбережения рынку.

   В результате, хотя фондовый рынок и "похудел" на 1,5 трлн долларов по стоимости (крупнейшее падение в мире), это коснулось лишь очень узкой группы инвесторов. Там преобладали западные и российские инвестиционные фонды, устремившиеся наперегонки к выходу, когда дела пошли не так.

   Кремль также пытался ограничить негативные последствия кризиса. Основные российские телеканалы, контролируемые Кремлем, принижали значение краха фондового рынка или попросту его игнорировали. Новостные выпуски вместо этого уделяли больше внимания финансовым трудностям в США и Европе.

   И все же снижение российского фондового рынка, похоже, сигнализирует о том, что инвесторы едва ли смотрят с оптимизмом на будущее национальной экономики и на вмешательство государства в нее. Несмотря на то, что Россия переживала бурный рост в течение последних лет, опираясь на доходы от продажи нефти и газа, ей пока не удалось диверсифицировать свою экономику. Также значительных сдвигов пока не было и в области обновления дорожных покрытий, энергосетей и ветхого жилья.

   Ввод российских войск в соседнюю Грузию, ощущение того, что Кремль вмешивается в дела крупных компаний, и всеобщая коррупция лишь усугубляют опасения инвесторов. Эти же причины, кстати, могут объяснить, почему российский фондовый рынок упал сильнее, чем в других бурно развивавшихся экономиках, например, в Бразилии.

   В течение последних лет бюджет России составлялся с профицитом, что позволило отложить 190 млрд долларов на непредвиденные обстоятельства. Сейчас опасаются того, что эти деньги помогут смягчить удар лишь на короткий срок.

   "Падение рынка обнажило один из основных недочетов российской экономики, – говорит Кристофер Уифер, главный аналитики в банке "Уралсиб" в Москве. – За последние восемь лет туда попало 1,3 трлн долларов от продаж нефти и газа, но эти деньги не смогли поднять инфраструктуру страны. Прежде всего мешают бюрократия и коррупция. Это большая проблема этого рынка".

   Более того, хотя большинство россиян пока что были избавлены от того беспокойства, с которым американцы наблюдали превращение своих пенсионных программ в бессмысленные бумажки, вполне возможно, что кризис вскоре ударит и по ним. Крупнейшие российские компании, включая газовую монополию "Газпром" и другие контролируемые правительством, потеряли значительный кусок своей стоимости, что может вынудить их пойти на урезание штатов и расходов.

   Другая опасность исходит от падения цен на нефть, газ, металлы и прочие природные ресурсы, собственно и являющиеся базой российской экономики. Если финансовый кризис вызовет на Западе продолжительную рецессию, то снизится и спрос на эти ресурсы, а правительство и промышленность в России пострадают от резкого снижения доходов.

   Цена на нефть закрылась на отметке 78 долларов за баррель в пятницу, чуть выше уровня, определенного в российском бюджете для расчета расходов. Как говорят официальные лица, если цены упадут еще сильнее, образуется дефицит федерального бюджета.

   "Пройдет некоторое время, прежде чем кризис ударит по российскому обывателю, – говорит Эдвард Паркер, аналитик в Fitch Ratings, компании по оценке облигаций. – Сейчас мы видим неплатежеспособность некоторых компаний и банков. Вскоре мы увидит рост безработицы и постепенное снижение доходов. В условиях падения цен на нефть структура российской внешней торговли теперь скорее помеха. Это займет некоторое время, но кризис определенно будет ощущаться".

   Его уже ощутили на себе российские олигархи, союзники Кремля, контролирующие значительную часть экономики. Один из самых богатых людей в России Олег Дерипаска, олигарх металлургической отрасли, чье богатство оценивалось в более чем 20 млрд долларов до кризиса, понес такие серьезные убытки, что его помощникам пришлось давать гарантии, что он способен расплатиться с долгами.

   Кремль объявил о нескольких планах, предусматривающих поддержку экономики за счет своих резервов, а на прошлой неделе Путин, бывший президент и нынешний премьер-министр, пытался выглядеть спокойным, чуть ли не безразличным. Будучи специалистом по дзюдо, он выпустил обучающий DVD-диск по дзюдо с самим собой в главной роли. А позже российское телевидение показывало, как ему подарили тигренка на его 56-й день рождения.

   Казалось, он был доволен экономическими трудностями в Соединенных Штатах.

   "В чем вы правы безусловно, это в том, что доверие к Соединенных Штатам как к лидеру свободного мира и свободной экономики, доверие к Уолл-стриту как центру этого доверия подорвано – и это к лучшему, я считаю", – заявил он членам парламентской фракции от коммунистической партии.

   Путин и его ставленник президент Дмитрий Медведев остаются популярными частично из-за того, что крах фондового рынка еще не затронул большую часть населения. В 1998 году, когда во время последнего здешнего крупного экономического кризиса правительство объявило дефолт и девальвировало рубль, тут все было не так. Тогда многие россияне утратили свои сбережения, копившиеся ими всю жизнь.

   Популярность Кремля также выросла и вследствие победы в августовском конфликте с Грузией. И все же аналитики говорят, что через некоторое время, если этот кризис будет лишь усугубляться, а экономический рост ослабевать, лидерство Путина может быть поставлено под вопрос.

   "Население России привыкло к тому, что жизнь становилась лучше, возможно, не так быстро, как им хотелось бы, но все же становилась лучше", – говорит Борис Макаренко из Центра политических технологий, независимой консалтинговой группы в Москве.

   "Все это лежало в основе очень положительного отношения россиян к Кремлю и в целом в основе их оптимизма, – говорит он. – Долгосрочные последствия будут разъедать эту поддержку. Но совсем не так, как в США, где финансовый кризис заставил людей переосмыслить президентскую гонку".

   Даже если это так, Кремль, похоже, пытается нанести превентивный удар при помощи цензуры новостных сообщений о российском фондовом рынке на телевидении.

   В один из дней на прошлой неделе утром регулирующий орган, беспокоясь об очередном падении, просто закрыл биржевые площадки. По полуденном выпуске новостей на одном из главных телеканалов ведущий рассказывал "о новом падении мировых фондовых рынков", о снижении котировок в Японии и в Европе, которые, по его мнению, стали реакцией на снижение днем ранее в Нью-Йорке.

   Лишь в конце этой темы ведущий мимоходом упомянул, что российские площадки даже еще не были открыты. При этом он не объяснил почему.
 
http://community.livejournal.com/nytimesinmoscow/17579.html
http://www.inopressa.ru/nytimes/2008/10/13/12:14:53/crisis

[insomnia1304]

Има ли европейски отговор на световната финансова криза?

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Американската финансова "болест" се оказа много заразна Световната финансова криза постави на изпитание не само икономиката, но и европейския интеграционен модел. Какво се крие зад демонстрираното единство на Европейския съюз, що се отнася до пътя за излизане от кризата?

До скоро се смяташе, че макар и не политическа, Европейският съюз е поне една икономическа общност. Крахът на финансовите пазари опроверга донякъде това твърдение. Дискусиите по въпроса, как да бъде намерен адекватен отговор на кризата, показаха че за общност не винаги може да се говори. Разногласията се появиха по повод на френската идея, да бъде създаден общ европейски фонд за „спасяване“ на банките. Това предложение не бе прието от Германия. Опасенията бяха, че немският данъкоплатец ще трябва да подпомага банките на страни-членки с не до там стабилна банкова система.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  ЕС демонстрира единство
 
В условията на криза солидарността остава на заден план

На срещата в Париж на 12-ти октомври страните от еврозоната, заедно с Великобритания, демонстрираха външно единство, що се отнася до рецептата за излизане от кризата: държавни гаранции за междубанковите кредити, както и директни финансови „инжекции“. Всяка от страните изработва свой национален “спасителен” план. Създаването на общ европейски фонд, по подобие на този в САЩ, остана на заден план. В това няма нищо чудно – Съединените щати на Европа са все още илюзорна мечта.

Мерките, приети от политиците, едва ли могат да се сравняват с предлагания от икономическата теория „европейски отговор” на световната финансова криза. Карл Айгингер от Австрийския институт за икономически изследвания e на мнение, че Европейската централна банка трябва значително да намали лихвения процент с един или дори два пункта.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Борсовата криза изисква държавна намеса
 

Радикалната криза изисква радикални мерки

 

Що се отнася до Маастрихтските критерии Айгингер смята, че те временно могат да не бъдат съблюдавани. В условията на криза е допустимо годишният бюджетен дефицит да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт. Икономическата теория отново си спомни за Джон Мейнард Кейнс. Английският икономист анализира кризата от 1929-та и стига до извода, че в подобни ситуации не “невидимата ръка на пазара”, а намесата на държавата може да спаси  икономиката. Допустимо е, тази намеса да става за сметка на временен бюджетен дефицит. 

Що се отнася до европейската интеграция, финасовата криза има и положителни страни. Окончателно стана ясно, какво може да се случи с малки държави, които не са част от Общността. Показателен бе примерът с Исландия. Като банкрутирала страна тя бе предложена, макар и за кратко, за продан на страниците на “ebay“. Началната цена бе 1,25 евро...
http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3710335,00.html

[insomnia1304]

               Финансовата криза взе жертва и в Австрия
   
Австрийска банка стана жертва на финансовата криза. Междувременно германският парламент одобри плана на правителството за справяне с кризата на стойност 480 млрд. долара. Президентът Буш призна, че кризата е излязла извън Уолстрийт и „завеща” на приемника си в Белия дом да осъществи плана Полсън.
    Банката Constantia Privatbank (“Констанция”) стана първата жертва на кризата в Австрия. Банката е изцяло поета от Unicredit Bank Austria, Erste Group, Raiffeisen Zentralbank, Osterreische Volksbanken, BAWAG Postsparkasse. Петте австрийски банки учредяват Целево дружество, което да води банковите операции, съобщават австрийските медии, цитирани от БТА.
   Акциите са закупени на символична цена, а същевременно банките отпускат 400 милиона евро, за които гарант е държавата. Австрийската национална банка отпуска допълнително 50 милиона евро.
   Балансът на Constantia възлиза на 1,2 млрд. евро, 260-те сътрудници на банката управляват около 10 милиарда евро авоари на своите клиенти. Освен това банката действа като депо за повече от 250 инвестиционни фондове. Финансовият институт разполага със 172 милиона евро собствени средства и основен капитал от 104 милиона евро.
   В Германия безпрецедентно бързо германският парламент прие най-големия пакет от мерки в следвоенната история на страната за справяне с финансовата криза. Предложеният от правителството на Ангела Меркел план е на стойност 480 млрд. долара. Мерките бяха приети от Бундестага (долната камара) с 476 гласа “за”, 99 “против” и един „въздържал се”, а след това Бундесратът (горната камара) даде единодушно подкрепата си за плана. Той предвижда гарантиране на междубанковите заеми до 400 милиарда евро и за отпускане на 80 милиарда евро за рекапитализиране на затруднените банки.
   Американският президент Джордж Буш призна, че финансовата криза е излязла извън Уолстрийт и предупреди, че ще трябва време, докато се усети ефектът от правителствените мерки, предадоха световните агенции.
   Следващият американски президент трябва да превърне в свой "върховен приоритет" реформирането на финансовите правила, каза президентът Джордж Буш.
   Буш посочи, че приемникът му трябва да превърне в дело цялостния план на финансовия министър Хенри Полсън за спасяване на финансовата система и "добрите предложения" на някои други финансисти.
   Междувременно след като в четвъртък силно поевтиня, а в азиатската търговия в петък цените се повишиха, в петък, към 17,30 ч българско време петролът се повиши слабо около 71 долара за барел. В Ню Йорк лекият американски петрол се търгуваше за 71,40 долара за барел, а в Лондон нефтът сорт Брент се котира за 67,78 долара за барел.
   Нефтът от кошницата на ОПЕК поевтинява до 63,34 долара за барел спрямо 68,58 долара за барел в четвъртък.
   На валутните пазари еврото върна загубите от обедната сесия и се котираше към долара за 1,3445 долара за барел.
   Капиталовите пазари в Япония частично се възстановиха след вчерашния невероятен спад – най-голям от 21 години. Водещият NIKKEI 225 се покачи с 2,78 процента до 8693 пункта. В Китай CSI 300 прибави 0,68 на сто до 1833 пункта. Нова Зеландия и Тайланд също приключиха в зелено. 
   Песимизмът се задържа в Хонконг, където HANG SENG се понижи със 1,90 процента до 14 929 пункта. Немалки загуби се отчитат и в Тайван, Южна Корея, Австралия и Индонезия.
   В Европа към 18,26 българско време индексите са на положителна територия, като основните измерители на Лондонската и Парижката борса повишението е с над 5 на сто, а във Франкфурт DAX e нагоре с над 4 процента. В САЩ индексите Dow Jones и S&P търпят загуби от под процент, а понижението при Nasdaq e 1,54 процента.
http://www.lev.bg/view_article.php?article_id=20989

[insomnia1304]

Откриха нов виновник за финансовата криза

18 октомври 2008, 04:44Технологии

    Виновник за финансовата криза, разтърсила Америка и света, има. И това са анализаторите, разработили програми за борсовите компютри. Присъдата произнесе британският вестник "Гардиън". В последно време компютрите все по-често търгуват на борсите без участието на хора. Така например на Лондонската фондова борса броят на изцяло компютъризираните операции е достигнал 40%, а на няколко американски борси - 80 процента. Борсовите роботи са специални програми, които могат сами да извършват сделки по покупка и продажба на базата на анализ на борсовите показатели. Алгоритмите, заложени в тези програми, се основават на оценка на риска според ситуацията на пазара. От "Гардиън" посочват, че софтуерът би трябвало да се опира на точна информация за кредитоспособността на един или друг клиент, както и да предвижда последствията в случай на масова липса на ликвидност. ;D
Лондон, Великобритания
 /БЛИЦ
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/19099

[benoni]

Кризата, свободния пазар и голямото пълнене на гушите
http://bulgaria.indymedia.org/feature/display/22121/index.php