Световна финансова криза 2008 - 2012

[Eon]

Практически в САЩ не останаха инвестиционни банки:

Bear Sterns - ги купиха JP Morgan Chase
Lehman - банкрутираха
Merryll Lynch - купиха ги BofA
Morgan Stanley и Goldman Sachs - станаха търговски (под контрола на ФЕД)

а Fannie Mai & Freddie Mac - и те фалираха, ако може да се считат за инвестиционни 'банки'

ааа, и да не забравя Barclays купиха северноамериканското подразделение на Lehman, a Nomura Holding купиха азиатското.

На база на всичко това се сещам за един лаф: "Кризата свършва, когато инвеститорите почнат с големите сделки." 

Платихме войната в Ирак... Сега да видим кво ни готвят.

[Eon]

Та в подкрепа на горния ми пост, вижте ква новинка излезе преди малко:

Бъфет инвестира 5 млрд. долара в Goldman Sachs, пазарите реагираха с ръст

24.09.2008 09:29

Пазарите в Азия се повишиха тази сутрин, след като получиха неочаквана подкрепа от новината, че Уорън Бъфет, един от най-известните и уважавани инвеститори в света, ще инвестира 5 млрд. долара в американската инвестиционна банка Goldman Sachs, съобщи Ройтерс.

Щатските фючърси върху основните индекси също регистрираха повишения.

Компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway ще купи преференциални акции на Goldman за 5 млрд. долара, които изплащат 10% дивидент. (Еон: И тъй като това е преференциален дивидент, той се плаща от чистата печалжа след данъци… Опалааааа  ;D )

Освен това преференциалните акции дават право на Бъфет да закупи 43,5 млн. акции на стойност 115 долара за брой до 5 години. Ако Бъфет упражни това право, той ще притежава около 9 на сто от инвестиционната банка.

Акциите на Goldman Sachs затвориха вчерашната сесия при нива от 125,05 долара за ценна книга. Този вот на доверие от страна на един от най-големите инвеститори може да подкрепи пазарите в много труден за тях момент.

Новините идват малко след като стана ясно, че японската банка Mitsubishi UFJ Financial Group Inc. ще купи 20 на сто от Morgan Stanley.

Японската новинарска агенция Kyodo съобщи, че и Sumitomo Mitsui Financial Group - третата по големина банка в Япония, планира инвестиция на стойност няколко милиарда долара в Goldman.

След новините щатските фючръси се повишиха. Фючърсите върху Dow Jones се търгуват с 1,12 на сто по-високо от нивото им при последното затваряне, а тези на S&P 500 - с 1,24 на сто по-високо до 1 201,7 пункта.

Няма гаранции обаче, че инвестицията на Бъфет ще помогне на проблемните пазари. Припомняме, че, при сходна ситуация, друг именит инвеститор – Джордж Сорос, реши да подкрепи Lehman в труден момент и това може да е му е коствало скъпо. Според някои изчисления загубите на Сорос може да са между 180 и 450 млн. долара.


Ето и едно анализче:

Нека видим в детайли колко плащат Голдман за този капитал:
 
• Goldman Sachs плащат плосък дивидент на Berkshire Hathaway - 10% върху $5 милиарда rs – което е $500 милиона на година.

• Бъфет взема варанти на стойност $5 милиарта (!!!) с цена на упражняване $115, или около 43.47 милиона акции. Варантите имат срок 5 години.

Ако Бъфет беше излязъл на Уолстрийт малко по рано днес да купи 44 милиона акциИ с цена на упражняване $115 (около 2010г.),  те биха му стрували около $1.5 милиарда долара. И тъй като GS сега се търгуват на $135, $5 милиардната инвестиция на Бъфет е по-скоро $3.5 милиардна, в смисъла на нетните разходи. Оттук, 10% лихва вече изглежда 14%-това.

Дъг Кас мисли, че това е дори по-добра сделка за Berkshire – той слага вътрешна стойност на варантите около $2 милиарда. Това прави нетния разход за Бъфет - $3 милиарда – така, че ефективната доходност е близка до 17%. (Еон: Ухааа  )

[Eon]

Капиталисти от всички страни - обединявайте се!
24.09.2008 10:50
От: Георги Пантеров
[email protected]

Едва ли има хора, вярващи в принципите на свободната пазарна икономика, които да не гледат с интерес и с голяма доза критика последните развития около американската икономика. Това, което се случи през последните месеци в САЩ, няма нищо общо с принципите на свободния пазар и може най-лесно да се опише като отпускане на социални помощи за Wall Street.

През последната година кредитният пазар в САЩ започна да изпитва все по-големи затруднения.

Безразборното отдаване на ипотеки на хора, които не могат да си позволят такива, и тяхното „пакетиране“ и продаване на световните финансови пазари, липсата на прозрачност на този процес и тяхното погрешно рейтинговане като „investment grade“ облигации отприщиха лавина от проблеми за финансовите пазари, която стана причина за фалита на два от колосите на американската финансова система – Bear Sterns и Lehman Brothers.

Колосите на ипотечната система – Fannie Mae и Freddie Mac, гарантиращи трилиони долари ипотеки и създаващи основата на американския жилищен пазар, се оказаха в изключително тежко състояние и правителството се намеси, като на практика национализира гигантите и пое техните задължения.

Сходен бе и случаят с AIG, чието финансово състояние се оказа толкова лошо поради застраховките на рискови финансови инструменти с нереално висок кредитен рейтинг, че правителството се намеси отново и подкрепи застрахователя заради важното му положение в икономическия живот на страната.

В момента конгресът на САЩ обсъжда новото предложение на финансовия министър Хенри Полсън за инжектиране на 700 млрд. долара в системата и изкупуването на някои от най-проблемните книжа с цел подкрепяне на финансовата системата.

При всички тези случаи политиците излизаха с аргументи от типа „алтернативата е по-лоша“; „ако не действаме сега, проблемите на финансовата система ще бъде пагубни за цялата икономика“; един американски сенатор, цитирайки Бернанке, каза: „Банковата система представлява артериите на икономиката. В момента артериите са запушени, трябва да се действа скоро, иначе пациентът може да получи сърдечен удар“.

Но какво, ако алтернативата не е по-лоша? Какво, ако най-правилният ход е саморегулация на пазара?

Хората, защитаващи тези аргументи, имат на своя страна израза „Морална опасност“ (Moral Hazard). Моралната опасност представлява страхът, че ако правителството спаси дадени банки, компании или институции, това ще накара и другите да очакват подобна помощ, което да ги стимулира да поемат неразумни рискове.

Проблемите на американската икономика през последните години не бяха поради липса на интервенция на правителството (като това не омаловажава нуждата от регулации на някои финансови пазари, например на т. нар. credit default swaps, липсата на които безспорно доведе до влошаване на кризата), а напротив – поради прекомерното участие на държавата във финансовия живот на страната.

Нека погледнем едни от главните виновници за ипотечната криза – Fannie Mae и Freddie Mac. Те изкупуваха ипотеките от по-малки банки и ипотечни търговци и ги „пакетираха“ в облигационни емисии и препродаваха на финансовите пазари. Тази практика имаше много добри страни за американската икономика. Съществуването на Fannie и Freddie улесни достъпа до евтини ипотеки и така много хора успяха да закупят жилища. Добре смазаната ипотечна система улесни достъпа до кредити на почти всички американски граждани и това бе един от основните двигатели на икономическия ръст.

Тези, които купуваха и продаваха облигации на Fannie и Freddie (инвестиционни банки, измежду които основни играчи бяха Lehman Brothers и Bear Sterns), въпреки че знаеха, че двете институции са частни, имаха неофициалните уверения от страна на американското правителство за „гаранция“ на облигациите. Така инвеститорите получаваха по-висока доходност, отколкото на държавните ценни книжа при на пръв поглед същата безрискова инвестиция, тъй като тези облигации са гарантирани от правителството (макар и неофициално).

Не само партньорите на Fannie и Freddie, но и техните мениджъри очакваха, че при евентуална криза правителството ще се намеси. Именно тази негласна правителствена интервенция на тези две частни корпорации (целяща, по ирония, създаване на стабилност и доверие), ги окуражи при поемането на рискове. Регулациите бяха занижени и качеството на ипотеките се жертваше за техните обеми, тъй като правителственият „гръб“ гарантираше пазар за тях.

Тъй като Федералният резерв позволяваше единствено облигации на Fannie и Freddie да бъдат залагани срещу нисколихвени федерални заеми, това даде възможност на двете компании да теглят на практика неограничени кредити и да създават колосална задлъжнялост. Получи се един крупен "carry trade", който направи задълженията на двете ипотечни фирми огромни.

Заедно Fannie Mae и Freddie Mac имаха капитал от 83,2 млрд. към края на 2007 година. Този капитал подкрепяше дълг от 5,2 трлн. долара. Така съотношението собствен капитал към дълг беше 1:65. Дори на хора извън икономически професии е ясно, че за една частна компания това е изключително голям дълг и е изключително рисково да се оперира при това състояние. Въпреки това обаче двете компании имаха най-високия кредитен рейтинг – AAА.

Именно негласната подкрепа от правителството създаде „моралната опасност“ от ексцесии.

Това, макар и в по-малка степен, важеше и за големите финансови институции (някои търговски банки, инвестиционни банки и застрахователни компании), за които се говореше, че са „твърде големи за да фалират“. Поемането на рискове и трупането на дългове беше улеснено и компаниите се втурнаха в безразсъдно гонене на печалби.

От друга страна, систематично ниските проценти от страна на Федералния резерв (както при Грийнспан, така и при Бернанке) направиха достъпа до кредити лесен. В американската система имаше много и евтини пари. Ливъриджът, при който оперираха инвестиционните банкери, беше изключително голям. Причината за ниските проценти беше паническият страх от рецесия и при всеки проблем правителството се намесваше (например балонът на доткомите), като инжектираше ликвидност, смъкваше лихвените проценти и на практика печаташе пари.

„Евтините“ пари действаха и на друго ниво – надуваха балона на цените и на жилищата и стопяваха спестяванията. Нито един централен банкер, както и нито един политик, не искаха да ограничат потреблението и да затруднят бизнеса (по разбираеми причини), което ограничаването на ликвидността би направило. Систематичното инжектиране на средства в системата обаче стимулираше потреблението и намаляваше стимулите за спестяване, което пък надуваше ценовия балон и паралелно увеличаваше задлъжнялостта на американската икономика.

Това избягваше в краткосрочен план рецесията, но я "избутваше" напред във времето с потенциал да стане по-сериозна в бъдеще.

Последните действия на Полсън и Бернанке оправдаха очакванията на бизнеса. На практика рисковете, поети от инвестиционните банки, се оказаха за сметка на данъкоплатците, а печалбите - за шепа хора на Wall Street. Тази страница от икономическата история на САЩ ще остане като най-близкия експеримент (до момента) на Америка със социализма (и то само за шепа богати инвестиционни банкери).

Но нека за момент да проучим „пагубната“ алтернатива от бездействието на регулаторите. Все пак много експерти идентифицират проблема като такъв, но коментират, че държавната интервенция е по-малкото зло в случая, защитавайки Полсън и Бернанке.

Алтернативата, разбира се, е да се остави икономиката да изпадне в рецесия. Но все пак толкова ли е лоша една рецесия?

Рецесиите са нещо нормално и позитивно (в повечето случаи). Те изчистват финансовата система, коригират цените на активите и наказват неефективните и некачествени предприятия с банкрути. След рецесиите икономиката започва наново и на чисто. Те са естественият регулатор на една пазарна икономика.

Според някои експерти, именно липсата на такъв регулатор е една от причините за икономическия колапс на Съветския съюз. По време на тоталитаризма дори неефективните предприятия не се затваряха поради идеологически или други причини. Те бяха систематично подкрепяни от правителството и накрая системата се напълни с неефективни икономически агенти.

Но това е несериозно, ще кажат някои, визирайки голямата важност на финансовата система. Все пак банките не са обикновени фабрики. Това безспорно е така.

Но ако най-могъщата икономика на света е поставена на колене от фалита на няколко инвестиционни банки, което е на път да вкара света в глобална рецесия, то безспорно трябва драстично реорганизиране. В такъв случай една по-тежка рецесия може би няма да е толкова лоша алтернатива, ако изчисти и реорганизира системата.

Нека направим кратка равносметка до момента на държавните интервенции. С решението си да подкрепи Fannie и Freddie американското правителство удвои дълга си за една седмица, тъй като добави над 5 трлн. долара задължения, които двата гиганта имаха. Неспирното инжектиране на ликвидност в системата има и друг негативен ефект – обезценява долара, което на практика прави американското население по-бедно. Голямата задлъжнялост и готовността за използване на печатницата на пари пък намалява доверието в американските дългови книжа и може да стане по-трудно за Америка да финансира потребителските си навици в бъдеще. В много от случаите (като например с AIG) решението на федералното правителство да се намеси всъщност внесе още повече паника на пазарите и клиентите на AIG в Сингапур започнаха да ликвидират полиците си.

Но може би най-сериозният проблем на тази непазарна политика ще се окаже „моралната опасност“ от раздаването на „златни парашути“. Вместо пазарът да накаже безразсъдните шефове на банки и некомпетентни бизнесмени с фалити, правителството ги спаси, като в случая с Bear Sterns ръководството дори не трябваше да върне големите си бонуси за 2006 и 2007 г. Това, което причини кризата, е именно това, което американските регулатори предписват сега като лекарство за нея - още държавни гаранции и още евтини пари.

Скоро ще стане ясно дали последните интервенции на американското правителство ще се увенчаят с успех или не. Дотогава няма начин да знаем дали Полсън и Бернанке ще влязат в историята като финансисти с визия и трезва преценка или като некомпетентни и късогледи чиновници, но едно е сигурно - свободните пазарни принципи и капитализмът понесоха тежък удар през последните месеци и то именно от основния им защитник и пропонент - САЩ.

[insomnia1304]

 
  "Газпром" пред фалит ? 

24/09/2008         mediapool.bg

Най-голямата руска компания "Газпром", от чието благосъстояние в голяма степен зависи благополучието на руската икономика, балансира на ръба на финансова криза. До този извод са стигнали авторите на независимия експертен доклад "Путин и "Газпром" Борис Немцов, бивш първи вицепремиер (1997-1998), и Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката (2002).

Компанията е изправена пред технически колапс - заемите може да не бъдат достатъчни да покрият всички разходи. Ситуацията се влошава от падането на добива на газ и растящия недостиг на гориво на вътрешния пазар, посочват те.

Основните обвинения на авторите на изследването са адресирани към Владимир Путин, който от 2000 г. фактически управлява концерна, като прокарва неговите интереси както в страната, така и в чужбина.

"Газпром" като явление в руския политически и делови живот е уникален. През 2007 година печалбата на концерна е надхвърлила 93 млрд долара, което представлява 7 на сто от руския БВП. Това е 2.5 пъти повече от разходите за отбрана.

"Газпром" осигурява повече от 12 процента от промишленото производство, около 16 процента от руския експорт. Той дава около 43 на сто от производството на първични енергоносители и също такъв е неговият процент в структурата на вътрешното потребление на енергийни ресурси. "Газпром" осигурява до 40 на сто от производството на електроенергия в страната. В действителност концернът е енергийната сърцевина на руската икономика и от това доколко ефикасно и надеждно работи той зависят в голяма степен стабилността и перспективите на руската икономика.

Компанията играе ключова роля и на световния енергиен пазар. Добивът на нефт и газ от "Газпром" представлява 5 на сто от световното производство на енергийни ресурси. Повече от 50 процента от износа на газ за страните от Европейския съюз се пада на "Газпром".

"Газпром" е личен проект на Владимир Путин, който е и формалният, и фактическият ръководител на концерна, посочи Борис Немцов при представянето на доклада. Днес може да се каже, че това е най-зле работещата руска енергийна компания, единствената, която при неговото управление не е увеличила добива на газ. На фона на икономическия растеж това е изключително лошо". През периода 2000-2008 г. руският БВП е нараснал с повече от 70 на сто, промишленото производство се е увеличило почти с 65 процента, а добивът на "Газпром" практически не е увеличен.

През 1999 г. "Газпром" е добивал 546 млрд куб. м газ, а през 2007 г. този показател се е увеличил съвсем малко и е стигнал 548 млрд куб. м. Ако се сравни с 2006 г., когато са били добити 556 млрд куб. м газ, става ясно, че миналата година добивът на газ е намалял. От януари до август т.г. концернът е увеличил добива с 2 на сто в сравнение със същия период на предишната година.

Авторите на изследването обръщат внимание на увеличаващия се недостиг на газ в Русия. През 2007 г. разликата между доставките на газ за страната - 307 млрд куб. м, и реалните нужди – 438.8 млрд е стигнала рекордната цифра от 131.8 млрд куб. м. Сега този недостиг се покрива от независими производители, които доставят около 100 млрд куб. м газ, но в най-близко време техните мощности може да се окажат недостатъчни.

Путин има късмет, че засега амбициозните международните проекти като "Северен поток" или "Южен поток" се бавят, но в случай че бъдат пуснати, те просто няма с какво да бъдат запълнени, посочват авторите на доклада.

Освен това компанията е изправена пред изключително дълбока финансова криза - нейните дългове се увеличиха от 13.5 млрд долара в края на 2000 г. до 61.6 млрд долара в края на 2007 г. - а това е две трети от нейната годишна печалба.

Натрупаният дълг, според експертите, не позволява на компанията да инвестира достатъчно средства в добива и това може да я доведе до банкрут.

Ако световните цени на петрола продължат да падат, може да се наложат сериозни мерки за изваждане на компанията от кризата, посочи Владимир Милов. Ако те паднат под 80 долара за барел, в разстояние на 6-9 месеца ще бъде необходимо да се вземат такива мерки. Държавата ще бъде принудена да задейства и резервите на Централната банка, и средства от фондовете. За населението това ще означава рязко повишаване на цените на газта, което от своя страна ще доведе до скок на инфлацията.

"Постоянно ни се казва, че "Газпром" е източник на богатството и данъците на цялата страна, но това твърдение е само мит, отбеляза Немцов. "Газпром" плаща мизерна част от данъците в бюджета. При растящите вътрешни и шеметните световни цени на петрола през 2007 г. той е платил само по малко над 7 долара на барел добити нефт и газ, докато другите петролни компании плащат по 40 долара."

"За да може руският газов отрасъл да излезе от кризата, са нужни промени - структурни и кадрови промени в "Газпром", както и кардинална смяна на стратегията. А промени ще могат да се видят, ако правителството на Путин подаде оставка", посочват в заключение експертите. 
http://www.bgben.co.uk/newsdetails.asp?nw=5550
 

[Eon]

ФБР разследва четири големи финансови институции

"Фани" и "Фреди", "Леман брадърс" и AIG може да са играли нечестно

Автор: Дневник

24 септември, 16:25

Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ проверява четири големи финансови институции, чийто крах стои в основата на настоящия хаос на световните фондови пазари и в банковия сектор, съобщи "Уолстрийт джърнъл".

ФБР разследва дали проблемите на ипотечните гиганти "Фани Мей" и "Фреди Мак", национализирани от правителството, фалиралата "Леман брадърс" и застрахователния гигант AIG, който беше подпомогнат от 85 млрд. долара държавен заем, са свързани с измами на високо ниво. По този начин разследваните институции, чиито финансови грижи произтичат от ипотечната криза, стават общо 26. Към тях се прибавят още 1400 разследвания на ипотечни измами на територията на страната.

От четирите институции отказаха да коментират действията на ФБР, които се считат за най-сериозната държавна намеса в делата на частния бизнес на САЩ. Властите обаче попадат под общественото мнение, че висшите ръководни кадри на финансовите институции трябва да поемат своята отговорност за кризата.

Ипотечните сделки помогнаха на много хора на Уолстрийт да забогатеят и това поражда завист у милионите обикновени данъкоплатци, които вероятно ще понесат на раменете си бремето на финансовата криза. Доказването на подобни измами по високите етажи на корпоративния бизнес обаче е трудно, коментират някои агенции.

Макар да получават сигнали срещу високопоставени богати банкери, които са подпомогнали за надуването на ипотечния балон, следователите от ФБР заявяват, че все още е неясно какви престъпления ще разкрият в основата на кризата. Действията на властите се затрудняват и от усложнените финансови инструменти и тяхното законово регулиране. Затова вероятният резултат ще бъде по-скоро доказани измами на ниско ниво, свързани с имотни брокери и фалшиви ипотеки, отбелязва американското издание. Следователи и прокурори допълват, че повече от половината високорискови ипотеки са дело на частни компании, които не подлежат на федерална регулация. Това затруднява тяхната работа и те трябва да копаят по-надълбоко, за да разкрият престъпленията и накажат виновниците.

Независимо дали някой ще влезе в затвора, кризата е факт. Опитът на Фед и финансовото министерство да спасят американския финансов сектор срещу поне 700 млрд. долара обаче може и да не мине одобрението на Конгреса.

[Eon]

Хаосът

Слайдшоу от 153 снимки на текущото положение на WallStreеt.

[ultrafutur]

Финансовата група Washington Mutual беше закрита от властите

Федералните регулатори закриха късно снощи най-голямата компания за потребителско банкиране в САЩ, Washington Mutual, съобщиха световните агенции.

Активите на банката бяха незабавно купени от конкурента й Джей Пи Морган Чейз (JPMorgan Chase & Co.) за 1,9 милиарда долара.

По този начин се гарантира, че клиентите й няма да загубят парите си.  ;D


news.expert.bg/n182727/

[insomnia1304]

Сумата по сделката за европейските операции на Lehman е 2 долара

Сумата по сделката за закупуването от японската банка Nomura Holdings Inc. на европейските операции и операциите в Близкия изток на фалиралия инвестиционен банкер Lehman Brothers e едва 2 долара, предаде AFP.

Цената е толкова ниска, тъй като японската банка купува само работниците на Lehman, без това да включва клиентските сметки, облигации или каквито и да било активи.

Nomura плати 225 млн. долара за азиатските операции на Lehman, тъй като сделката в Азия включваше не само екипа, но и брокерското оборудване на компанията.

Според някои анализатори Nomura ще трябва да похарчи десетки милион йени, за да може персоналът на Lehman в Азия, Европа и близкия изток.

По-рано тази седмица японската банка съобщи, че ще задържи всички служители на Lehman в Азия, които наброяват 3000 души, и голяма част от служителите им в Европа, които са около 2500 души.

Според Nikkei Nomura са предложили най-добрите условия за персонала на Lehman за разлика например от Barclays, които купиха американските операции на компанията и небостъргача на Lehman в Ню Йорк.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=69349

[insomnia1304]

Американците винят Уолстрийт, правителството и Конгреса за кризата
 
Вината за най-тежката финансова криза в САЩ от времето на Голямата депресия е най-вече на алчните инвеститори от Уолстрийт и на републиканското правителство на Джордж Буш. Това показва поредното социологическо проучване сред американските избиратели, проведено от в. "Лос Анджелис таймс" и агенция Блумбърг и цитирано от ИТАР-ТАСС.
Резултатът не предвещава нищо добро за републиканците на предстоящите през ноември президентски избори, още повече, че кандидатът на партията Джон Маккейн вдъхва на американците много по-малко доверие в способността си да се справи с кризата от своя съперник от Демократическата партия Барак Обама, отбелязва изданието.
Една от основните причини за сътресенията на финансовите пазари в САЩ и в много други страни са продължителните спекулации с ценни книжа, гарантирани с ипотеки. Това доведе до фактическата национализация на двете основни компании за ипотечно кредитиране в САЩ, до фалита на няколко големи и някога ползващи се с авторитет на Уолстрийт инвестиционни банки, и до изчезването на самия модел на инвестиционното банкиране.
Почти една трета от американците са убедени, че на първо място самите борсови играчи са виновни за кризата. Една четвърт обвиняват правителството във Вашингтон, а около 11 на сто - Конгреса.
55 на сто от анкетираните са се изказали срещу пакета от мерки на стойност 700 млрд. долара за преодоляване на кризата, предложен от Белия дом, докато едва 31 на сто подкрепят спасителния план.
Друго проучване на общественото мнение, проведено по-рано от изследователския център Пю, обаче показа противоположен резултат.
Организаторите на последното проучване уточняват, че тогава 57 на сто от запитаните са отговорили утвърдително на въпроса дали би било правилно от страна на властта "евентуално да вложи милиарди долари в обезпечаването надеждността на инансовите институции и пазари".

http://lev.bg/view_article.php?article_id=20351

[insomnia1304]

Най-голямата банка в Европа HSBC уволни 1 100 служители

Лондон, Великобритания
   Британската банка HSBC, най-голямата в Европа по пазарна стойност, уволнява 1 100 служители от отдела за междубанково кредитиране, съобщи агенция Блумбърг. По този начин банката намалява с около 4 % служителите в този отдел. Общо в банката работят 335 000 души. Уволненията са резултат от трудностите, които среща банката вследствие на кредитната криза в САЩ и Европа. Около половината от уволнените са от британските клонове на банката, а 100 – в страни в Азия. До момента банковият сектор в света съкрати 120 000 работни места. Най-мащабните съкращения бяха проведени в американската банка Citigroup, откъдето бяха освободени 14 000 души. Швейцарската UBS пък уволни 7 000 души. Загубите на банките и останалите финансови институции от кризата надхвърлиха 520 милиарда долара, посочва ЛентаРу. /БЛИЦ
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/15837

[benoni]

И какво трябва да съчустваме на оплелата се в собствената си алчност мрежа от тайни общества и банки базирани в Хамериката.
Дори и свръхкомпютрите не им дадоха ключа от бараката като как да избегнат кризата. Може би защото дори те не могат да изчислят размера на човешката алчност... Както и дийп тоут не можа да отговори на фундаменталния въпрос в галактическия стопаджия.
Жалко за обикновените хора които губят спестяванията си и доходите си щото големите клечки пак са обезщетени в размер на милиони в зелено.

[Eon]

http://www.investor.bg/?cat=6&id=69429

Поредното мащабно сливане на банки в САЩ е факт

29.09.2008 16:12

Citigroup ще придобие шестата по големина на активите банка в САЩ Wachovia Corp., предава АР. Сделката е осъществена съвместно с Федералната корпорация за депозитно застраховане и е получила подкрепата на Федералния резврв.

По този начин Citigroup се превръща в третият колос на банковия пазар в САЩ, получавайки владението върху близо 30 на сто от общия размер на депозитите в страната.

До момента детайлите по сделката не се съобщават, като е известно единствено това, че относително малкото звено за управление на активи на Wachovia ще запази автономност и ще продължи да функционира самостоятелно.

Цената на сделката е поемането на дългове на Wachovia, които са в размер на 42 млрд. долара, като останалите загуби ще бъдат поети от FDIC, става ясно от официалното съобщение до медиите. Според становището на FDIC Wachovia не е фалирала и всички вложители в банката са защитени. Същевременно се очаква фондът за гарантиране на депозитите да не претърпи никакви загуби, допълват от АР.

До момента в предварителната търговия преди началото на борсовата сесия в Ню Йорк акциите на Wachovia се сриват с 90,60 на сто до едва 0,94 долара за брой. В петък търговията приключи при 10 долара за ценна книга. Акциите на Citigroup пък поевтиняват с 3,28 на сто до 19,49 долара за един брой.

Продажбата на Wachovia идва едва няколко дни, след като в САЩ беше регистриран най-големият банков фалит в историята – този на сиатълската банка Washington Mutual. За придобиването на финансовата институция, която пострада силно от ипотечната криза, освен от Citigroup намерения бяха обявени и от страна на Wells Fargo, като мнозина анализатори сочеха именнo тях като фаворит за сделката.

Ръководителят на Фед Бен Бернанке определи сделката като „навременни действия, които демонстрират непоколебимите намерения на правителството за постигане на финансова и икономическа стабилност. Според финансовия министър на страната Хенри Полсън пък продажбата „ще смекчи потенциалните проблеми пред пазара“.


Eon: Тези сливания въобще не ми харесват. Много икономическа мощ се съсредоточава в едни ръце (въпреки че сигурно Citigroup нямат мажоритар), което изглежда доста съмнително вече... Дали е част от някакъв план?

[cccpkgb]

Със сигурност елитчето е намислило нещо

[SMSI-H]

Eon: Тези сливания въобще не ми харесват. Много икономическа мощ се съсредоточава в едни ръце (въпреки че сигурно Citigroup нямат мажоритар), което изглежда доста съмнително вече... Дали е част от някакъв план?

План е. И то добър. Нека си спомним какво стана по време на великата рецесия в САЩ през миналия век, което е било предварително замислено с цел да се създаде "Държавния"-Частен Резерв на САЩ.
  Еонски, да не кажеш сега пак, че в сферата на икономиката има случайности, особено пък, когато става дума за най-големите пари и твърде тлъстите сметки. Нали целта е богатите по-богати, а бедните по-бедни. Всичко е предварително замислено и заложено като програма за бъдещо завладяване на чуждото богатство и спечеленото от чуждия труд. Целта е да има "законна" кражба, която да бъде оправдана най-вече от всички "мислещи", а те да си мислят, че всичко е логично, законно и правилно.
  Ако внимателно прочетете Дейвид Уилкок, ще разберете, че даже и в ежедневните сделки на борсите е открита определена закономерност И АЛГОРИТЪМ, благодарение на които могат да се правят изчисления за цикличносттите даже и в действията на борсата. Всичко е математически точно определено във времето и случайности няма. Въпросът е човек да се усъмни и "откопчи" информация за тези неща. А такава има.

[Eon]

САЩ отхвърлиха спасителния план, тотален борсов крах**

29.09.2008 21:12
От: Андрей Любенов
[email protected]

Борсовите индекси в САЩ буквално се сринаха и са на път да вкарат днешния ден в учебниците като втори черен понеделник в американската история.

Масираните разпродажби започнаха още в началото на сесията, но след като стана ясно, че Камарата на представителите е отхвърлила плана за спасение на финансовата система на стойност 700 млрд. долара индексите буквално се сринаха.

При гласуването в долната камара на американския парламент 226-има от депутатите са се обявили срещу плана едва часове, след като лидерите и на републиканците, и на демократите обявиха подкрепата си за спешните мерки. В подкрепа на предложената от правителството програма са гласували 207 депутати. От средите на демократите 114 са гласували "за" и 94 "против", докато 132-ма от републиканците са гласували "против" и едва 66 - "за".

Сесията протече доста волатилно. В резултат на негативния сентимент Dow Jones изгуби 705 пункта (6,3 на сто), в средата на търговията, отбелязвайки най-голямото си понижение от черния понеделник на 1987 година досега. След мощната вълна на разпродажби индексът постигна известна стабилизация и в 21:10 часа българско време загубите са ограничени до 4,7 на сто. По-късно последва нова вълна разпродажби и в 22:30 понижението вече е 6,4 на сто до 10 433,86 пункта. В крайна сметка индексът приключи с впечатляващ спад от 6,92 на сто до 10 372,54 пункта, губейки 770,59 пункта.

Същевременно широкият индекс S&P 500 се срути с цели 8,73 на сто до 1 107,06 пункта, а технологичният показател Nasdaq падна ище по-силно - с 9,14 на сто до 1 983,73  пункта.

Новината се отрази силно негативно на всички отворени за търговия борси по света. В Канада основният индекс S&P/TSX се смъкна със 6,44 на сто до 11 344,89 пункта. На борсата в Бразилия BOVESPA се срина с 9,52 на сто до 45 948,40 пункта, а мексиканският индекс падна с 6,85 на сто до 23 839,89 пункта. 

На Стария континент борсите също попаднаха под масирани разпродажби в понеделник, което доведе до крах за основните индекси. Във Франция САС 40 падна с 5 на сто, британският FTSE 100 отстъпи с 5,3 на сто, а немският DAX – с 4,23 на сто. Драстичен спад регистрира основният холандски индекс AEX, който потъна с 8,75 на сто, докато в Швейцария и Швеция бяха отчетени спадове съответно с 4,6 и 5,7 на сто. 

Днешният ден беше особено активен от страна на лошите новини за състоянието на финансовата система, като през целия ден валяха съобщения за национализация на банки, мащабни сливания и опасения за бъдещето на финансовия сектор.

Още сутринта беше съобщено за решението на централните банки на Белгия, Холандия и Люксембург да национализират голяма част от капитала на закъсалата белгийска банка Fortis, по-късно се появи новината за покупката на национализираната британска банка Bradford&Bingley. В ранния следобед беше оповестена сделка за покупката на шестата по размер на активите банка в САЩ Wachovia от Citigroup. Негативните новини достигнаха дори Исландия, където се заговори за национализация на една от най-големите банки в страната, а по-късно стана ясно, че германското правителство ще направи опит да спаси закъсалия ипотечен кредитор Hypo Real Estate със заем от 35 млрд. евро.

**Актуализирано към 23:00

Eon: Мисля, че направиха добре с отхвърлянето на плана. Тези пари щяха да бъдат взети сигурно от данъкоплатеца, което още повече щеше да прецака ситуацията. СМС-Х, не можеш всичко да приписваш на някакъв план. Има доста неща, които са извън контрола на 'елита'. Вече кое е план и кое случайно стечение на обстоятелствата можем само да гадаем или да спорим безмислено.