Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?

[konstantin2007]

Знания=придобиване на информация

[old4]

Знания=придобиване на информация

Ами каквото ни е предоставено и ние да ползваме да четем, много много "знания" за общо ползване не е раздавал , затова е имал избрани ученици и на тях е давал нещо ама като гледам какво са оставили след себе си, какво им е дал ........ един Господ знае.Или им е давал а ма те колко са го разбрали и усвоили, абе долу горе и нашата работа е същата .

  Поздрави.

[konstantin2007]

Олд,извинявай,ама очакваш да вярвам,че Висшият Космически Разум,си има"избраници"?Това е несериозно..Ако някой е"просветен"то това не е дар от"бога",а е негово лично постижение.На"индивида"имам предвид..

[xнещо]

И  търсещ и манипулиран съм . ;D
Защото условието на едното е кодирано в другото и обратно.,а двете са границата на едно и също преживяване.
Според мен да търсиш значи да си в положение на избор,и да се колебаеш дали да направиш такъв избор.Реалността е пълна с такива положения, избори ние правим всеки ден волно или не ,така че    условието на „търсещия” според мен е зададено .в характера на битието.Следствие на това се поражда следващото ниво на търсене,а именно правенето на избор. Реалността от своя страна поражда своят отговор които съответно ние четем като „правилно или не”. Реалността отново ни провокира да правим избор , а това пък от своя страна поражда по-високо ниво на търсене, провокиран от по-високо ниво на избор.Такова е и условието на „манипулацията”.., провокирано усещане породено от въпроса,причината за следващия ни въпрос….
. ..Докато имаме въпроси ще сме в параметъра на манипулацията.
.Когато зададем на реалността какво е „манипулация” тя според мен ни отговаря с нов избор от по-високо ниво,което поражда въпроса  „съм или не съм?”,или другото клише „битието или съзнанието?” .Това за мен е изборът които ще промени условията на играта чрез които ще преминем в  следващото ниво …. в което „манипулацията” ще се превърне в „творчество”, а „търсенето” в „откровение.”
 

[old4]

Олд,извинявай,ама очакваш да вярвам,че Висшият Космически Разум,си има"избраници"?Това е несериозно..Ако някой е"просветен"то това не е дар от"бога",а е негово лично постижение.На"индивида"имам предвид..

 
Ами има си колкото и да не ни харесва на теб на мен и другите .Как се става просветен , я ми кажи на мен незнаещия, чрез медитиране и хоп просветление, цялата истина изведнъж изплува в мозъка от хилядите "прераждания" или пък "даскалите" дето стоят до стотици пъти прераждала се душа да и дават акъл, ама тя няма как да го чуе .... ееее ама стига с детските приказки.На индивида му "идва" само когато Ония му го разреши, той идва с тази даденост но трябва да си я открие сам, няма кой да му подсказва , прочети повече за Иисус, макар че отричаме религията там нещата са написани, лошото е че разни "знаещи" са се намесвали и тотално са объркали всичко и сега иди разбирай кое как е .... оффф не ми се пише повече, всеки да решава сам за себе си, аз на тези измислици не вярвам, не в ирационалното а само в измислиците прикачени към него, да го уточня за още неразбралите.

[konstantin2007]

.Как се става просветен , я ми кажи на мен незнаещия,

Когато спреш да светиш с отразена светлина и се довериш на маяка вътре в теб,повече нямаш нужда от чужда светлина..."Просветва ти"и сам ставаш лампичка.

[Smilоdon Fatalis]

Най-голямата неистина е да се твърди че другите не знаят истината. защото това означава че твърдящия я знае :-)[/size], аз например съм bogoizbrania и знам почти цялата истина, но само дребни детайли съм пропуснал, но и тях скоро ще намеря. [/color]

Цитирам буквално от "Вечният човек" на Дж. Честъртън:
"Защото докато не приемем напълно факта като факт, колкото и удивителен да е той, всички обикновени опити да се приближим до него всъщност все повече ни отдалечават от него. Бог е достатъчно велик, за да бъде Бог, достатъчно велик, за да  нарече Себе си Бог. Що се отнася до човешката природа - колкото е по-извисена, толкова е по-малка вероятността да  заяви такова нещо. "Бог е Бог" казват мюсюлманите. Но великият човек знае, че не е Бог, и колкото е по-велик по-добре го знае. В това се състои парадоксът- всичко което се приближава до този пункт, просто се отдалечава от него. Сократ най-големият мъдрец, знае, че нищо не знае. Един луд може да си мисли, че е всезнаещ, а един глупак може да говори сякъш е всезнаещ. Но Христос е всезнаещ в друг смисъл - Той не само знае, но и знае, че знае."
  

[eses]

     Колкото  до  това,  че  ако  съм  истински  знаещ  ще  трябва  да  си  мълча!  Е  и  аз  мислех  така  тоста  време,  но  едни  Хора  ми  казаха  буквално  следното:  "Знанието  не  се  дава  за  лично  ползване,  то  трябва  да  се  споделя  и  който  е  порасъл  за  него  ще  го  разбере  и  ще  се  възползва."  Както  винаги  се  оказаха  прави. 

Ако един човек е найстина просветен, биха могли да разберат неговите думи или други просветени или сляпо вярващите. В този смисъл просветения не би искал да говори.Освен разбира се ако мисията му не е като на Исус или Буда. Непросветения е способен да "отреже главата" на просветения, защото го смята за заплаха за собствената му личност,светоглед и тн. И все пак важното е не друго а вътрешния стремеж на човека и ако неговия стремеж е да казва истината,то това и ще прави, защото просветения повече от всеки знае ,че именно този стремеж е божията искра в него.

[aldonea]

  Самият факт, че говорим  ни превръща в манипулатори. А въпросите които ни минават в съзнанието , ни превръщат в търсещи!
  Но има  и такива, които не са нито едното , нито другото-  те са катализатори. 

[konstantin2007]

О,няма по-добър катализатор от умелата манипулация.
Всички сме търсещи..Осъзнати или не..

[Princess_Deja]

Самият факт, че говорим  ни превръща в манипулатори. А въпросите които ни минават в съзнанието , ни превръщат в търсещи!
  Но има  и такива, които не са нито едното , нито другото-  те са катализатори. 

Аз бих перефразирала така:
Самият факт, че мислим и общуваме, въобще живеем в някакъв социум, ни заставя да сме манипулатори. Справка, примерът по-горе за бебе, което не говори.
Но е добре, наистина да се обсъди по-прецизно "манипулацията", защото аз съм склонна да се съглася с почти всички достойни отговори на old4, и не-съзнателният ни стремеж, а по-скоро интуитивен стремеж да манипулираме, макар и виртуално. Когато се опитваме да поддържаме някаква позиция, ние съвсем откровено излагайки доводи убеждаваме някого, защо и как така мислим. Няма насилие. Не искаме някой да помисли, че ... ябълките са само червени, или полезни, само ако имат етикет, че не са генномодифицирани. Нямаме знание `свише`, което да налагаме като вяра, за да сме здрави като ядем само полезни неща. Не- ние просто си излагаме позицията, а някой ако реши, че е Основателна, може колкото си иска да ни обвинява, че сме манипулатори. Но какво от това, ако се окаже, че това е правилно и аз живея добре според тези Принципи.
Ако някой си няма принципи, виждане и мнение и ме пита: Сега от Левски или от ЦСКА да съм?
Ми който ти харесва. Ако искаш си избери по цвят, ако искаш по виждания, ако искаш по история или предразсъдъци, но на мен ми харесва... еди кой си.

Търсенето, вече е нещо много интимно и субективно. И колкото и да ми се иска, аз да съм просто търсеща, но никога ненамираща, аз предпочитам и съм явно гаден манипулатор. По- ми харесва някак. Който и както да ме е манипулирал с времето, винага съм била способна и да си променя възгледите и да достигна до по-ценни.

Това за `катализатора` нещо не го схванах. Катализатори много. Но най обичам, повече от манипулацията- спекулирането! Ей това е изкуство

[Iris]

Това че някой се опитва да убеди някого в нещо, все още не е манипулация. Манипулация имаме когато се опитаме да наложим своето убеждение или желание върху някого, като пренебрегваме неговите способности сам да прецени ситуацията и да направи избор. Ако например аз се опитам да разясня на някого даден въпрос, като се аргументирам и разчитам той да разбере това за което му говоря, то в никакъв случай не може да имаме манипулация. Аз не изземвам свободата му да мисли и да решава, а точно обратното – разчитам да го направи. Но например ако използвам убеждение от типа: толкова хора употребяват алкохол, затова че алкохолът не може да е чак толкова вреден, или пък: хората от десетилетия ползват това лекарство и ако имаше нежелани странични ефекти всички щяха да знаят – това при всички случаи са манипулации, защото аргументите само привидно имат покритие. А можем манипулирайки да засегнем желанията и навиците на манипулирания, неговите очаквания, амбиции и т.н.

Изяснявайки си какво е манипулация, ние можем да разграничим и хората, които лесно се поддават на манипулации и естествено биват по-често манипулирани. Търсачите изглежда трябва да са тези, които не се ограничават с обичайните отговори, които търсят не само знание, но и разбиране на това знание в дълбочина. После идва един трети тип, който има в една сравнително голяма степен (спрямо останалите хора) отговорите и разбиране за действителността, но е необходимо да извърши една вътрешна трансформация в себе си, за да може да издигне съзнанието си до степен да се осъзнае като своята духовна същност. Тук вече става въпрос не само за знание, не само за разбиране, но и за прилагане – докато се постигне пълно владеене на волята, мислите и чувствата, хармония с космичните закони и сътрудничество с всички сили спомагащи за човешката еволюция...

[konstantin2007]

п.п.Митко ..знаех си,че си дезинформатор! ...ма не знаех,че си илюминат..

Искам да уточня,че казаното е шега,и изобщо не смятам Митко за дезинформатор.Още по-малко пък за илюминат..

п.п.Извинявам се за спама,и моля модераторите да не трият поста ми.

[xthing]

Търсещ или манипулиран няма значение, разумът преди всичко е неразумен няма смисъл да се занимаваш с подкатегориите на една илюзия , намерението проправя път до истината, вътрешния диалог я изкривява разумът просто насочва как да стане нищо не става с добавяне, а с преразпределение.

[konstantin2007]

Е тва ми хареса..Разумът бил неразумен!И кой създаде и категоризира понятието неразумен?не е ли то дело на разума?!?