Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?

[mitko]

Няма общовалидна за всички Истина, всеки си търси неговата.
Ако си щастлив/а безпричинно(не благодарение на нещо или някого) значи си на прав път.
Поздрави.

 Да  така  е!  И  тук  възниква  въпроса,  всички  ли  истини  трябва  да  ги  откриваме  самостоятелно,  не  можем  ли  да  ползваме  и  чужд  опит?  Нали  има  такава  сентенция:  "Недоверчивият  се  учи  от  собственият  си  грешки,  а  будният  ум  се  учи  от  чуждите."  Ако  приемем,  че  можем  да  се  учим  от  чуждият  опит,  то  на  какви  личности  можем  да  имаме  доверие,  от чии  опит  да  вземем  поука?  За  мен  лично  доверие  заслужават  онези  личности,  които  твърдо  стоят  зад  убежденията  си,  даже  и  да  са  на  диаметрално  противоположни  позиции  спрямо  моите!  Защото  тези  хора  заслужават  уважение,  да  ме  извиняват  ветропоказателите!          

[Tangrata_]

Чуждият опит е ключов. Но също е и нож с две остриета.

И вече остава въпросът, дали този опит е добър или не. Истински, или не.

Напъваш се докъдето можеш, за да разбереш дали е истински. Но от един момент нататък приемаш на сляпо и действаш.

Може би е и въпрос на късмет/карма, дали ще попаднеш на истински съветници/учители/гурута, или на фалшиви.

Казват, че ако много си искал, гуруто те намирал.

Но пък кой гуру? Въпрос на съдба е, мисля аз.

Много отдавна, в една книжка за у-шу, бях чел, че според източните вярвания има няколко пътя за просветление (може да пропусна някой):
на война, монаха, йога, магьсника (отшелника, аскета?! ... тоя май си го съчиних)

Според други вярвания, съсредоточването в едно изкуство (или малък брой), развитието там, също е път (те движи по пътя) на самоусъвършенствнето.

Аз лично избрах пътя на война.
Не бързам, като вървя по него. В повечето време се занимавам със светски цели. Образование, кариера, работа, жени и тн.
Но когато реша да отделя време за занимания, практикувам него.

Всеки трябва да си избере какво го вълнува.
И след избора си, да се обърне към класиката.
Война да потърси някой голям майстор, йогата да вземе да чете книжки за йога от някоя голяма йога и тн. Ако ще ставаш аскет, отиваш при някой бездомник и го разпитваш, да те научи как се става. За монашеството, ще трябва да си избереш религия. Християнство, мюсулманство, будизъм, индуизъм и тн.

Някъде из форума преди много време бях писал принципни правила, по които да се познават хората и опита/съветите, който дават. Дали водят в правилната посока.
Доста подробен и дълъг постинг. Някой ден ще го потърся да го копирам. Че вече нямам време да пиша както преди.

[N*e*a]

Всеки трябва да си избере какво го вълнува.
И след избора си, да се обърне към класиката.

 Автора на темата (според мен) точно това не е направил.
 Кой би попитал дали практиката му за развитие е контролирана от илюминатите, ако му харесваше заниманието? Ами никой.
 Когато се стремиш само към способности, а си забравил най-важното - да помислиш ти какъв си, дали се познаваш достатъчно, дали си готов да дадеш всичко от себе си в заниманията си..ако не си обеден в тия неща, ще е шанс на съдбата дали ще успееш. Какво може да ти донесе 1 способност, след като си объркан за най-важните неща. Дори да си нямал за цел да си задоволиш егото и да го правиш само защото искаш да си нещо повече от другите, пак резултата ще е сходен, ако това ти е първоначалната цел. А резултата може би бил забавяне в развитието, както и неочаквана горчилка по пътя.
 

Няма общовалидна за всички Истина, всеки си търси неговата.
Ако си щастлив/а безпричинно(не благодарение на нещо или някого) значи си на прав път.
Поздрави.

  Да  така  е!  И  тук  възниква  въпроса,  всички  ли  истини  трябва  да  ги  откриваме  самостоятелно,  не  можем  ли  да  ползваме  и  чужд  опит?  Нали  има  такава  сентенция:  "Недоверчивият  се  учи  от  собственият  си  грешки,  а  будният  ум  се  учи  от  чуждите."  Ако  приемем,  че  можем  да  се  учим  от  чуждият  опит,  то  на  какви  личности  можем  да  имаме  доверие,  от чии  опит  да  вземем  поука?  За  мен  лично  доверие  заслужават  онези  личности,  които  твърдо  стоят  зад  убежденията  си,  даже  и  да  са  на  диаметрално  противоположни  позиции  спрямо  моите!  Защото  тези  хора  заслужават  уважение,  да  ме  извиняват  ветропоказателите!         

 Когато гледаш от чуждия опит и си направиш равносметка за себе си, не означава че може да избегнеш винаги подобен проблем, но може да ти е в полза за да го преодолееш по-лесно и да не се отчаяш. Ако не трябваше да гледаме и другите хора, нямаше да живеем на Земята. И наистина трябва да отбираш кръга от хора, защото все пак, всеки си е стигнал до някакво ниво и без да се усетят някои хора ти вредят. Когато гледаш чужд опит, макар и от човек който не е твърд в позицията си, винаги можеш да откриеш и нещо истинско в него, макар и по-малко. Като по-малко имам предвид по-незначително за теб самия.
 Трябва да си гледаш интереса винаги, защото винаги ще има хора които ще ти кажат, че грешиш или ще те изманипулират, или пък Арри ти да не мислиш че твойте подигравки означават нещо? Да не мислиш, че си нещо повече? Направо по-мухлясал поуст от твоя няма  ;D Поне да беше казал защо мислиш така. Какви са тия ехидни подмятания или може би си е чисто избиване на комплекси. Когато не искаш да застанеш зад думите си, по-добре си замълчи. Другите поне са казали в кое вярват, но и за това се изисква смелост.
 "....Тук се дръж прилично, не ги опровергавай, не оспорвай, прави се, че си тъп, а те просветени...., ама не им чети каламбурите. Те се включват само по езотеричните теми Wink.....в другите ги няма...."
Защо пък да не опровергава?
 Защото ти не можеш или може би пък си по-просветен и ние простолюдието нямаме право да знаем истината? Мисля че и двамата знаем какъв е отговора, но ако можеш отговори. Може малкия Буда да се е вселил в теб.
 Разговора по принцип е многопластов и е хубаво примерно, когато казваш "всеки знае истината" или "никой не знае истината" да се обясни в каква насока е мисълта. Аз мисля, че всеки знае истината, но не всеки я осъзнава и я изживява пълноценно. Мисля също, че всеки има желание да го направи, но не всеки възпитава волята си, за да го направи.
 Манипулациите по принцип са навсякъде и ако няма на кой да се довериш, потърси го в себе си. Може това да е по-добрия вариант. Друг е въпроса, че щом си останал сам да търсиш отговора може би вече го знаеш.

[Iris]

...

Хич не ми харесват култовете към луцифер сатаниски и илюминатски идеали за създаване на единна религия държава пари и тн..
Аз така чувствам нещата които правя и те ме правят щастлив и работят за мен по начин по който ми харесва.
Та приятели кажете на прав път ли съм или съм се майндконтролнал сам със ню ейдж beliefs ;D ?
Как да откривам кое е Ню ейдж и се опитва да ме вкара в техния филм и кое си е свързано с моя път?
За сега следвам интуцията ми, но не бих отказал и малко логика  ;D

Какво, страх те е да не се окажеш заблуден или излъган ли? Хайде по-смело и с повече вяра в собствената ти преценка. То все ще има нещо за което да се заблуждаваш – всички се заблуждават в по-голяма или по-малка степен. Някои неща трябва да се опитат за да се види резултатът, а различаването на истината от лъжата идва само с опита. Така че не се притеснявай – и да сбъркаш някой път в преценката си за това кое е истина и кое е лъжа, няма значение, стига да си наясно какво точно искаш да постигнеш. Ако знаеш към какво се стремиш, можеш лесно да забележиш и коригираш грешките си.

[Ashaman]

Не може да имаш широк изглед, само от свойта камбанарийка, или тя трябва трябва да е най-високата от всички а пък зрението ти да е всеобхватно. Както го измислих напомня за всевиждащото око на Саурон
А и на практика, човек не може да се отдели от средата още от времето когато е бил в корема. Това е реалността, че дори да те хвърлят в гората, ще получиш знания за живота и от храстите или от животните.
Изобщо има някои опити, и може да не са пълноценни, но ако човек бъде изолиран това го води до един вид оскотяване или по-точно е че го прави друго създание, което не може да се нарече човек.
Физиологически и умствено, човек реагира на външните сигнали и така се развива независимо от насоката, но в зависимост от нещо друго ги пречупва по свой собствен начин. Но дали това нещо друго е определено само от средата - според мен не само, защото това е крайност а аз мисля, че крайностите са само част. Те не са цяло.

[konstantin2007]

Не може да имаш широк изглед, само от свойта камбанарийка,

Широк,тесен..тва е положението.С чужди очи,и да гледаш,пак няма да видиш,онова което биха видели твоите.А то това е на-важното.

[mitko]

Всеки трябва да си избере какво го вълнува.
И след избора си, да се обърне към класиката.

 Автора на темата (според мен) точно това не е направил.
 Кой би попитал дали практиката му за развитие е контролирана от илюминатите, ако му харесваше заниманието? Ами никой.
 Когато се стремиш само към способности, а си забравил най-важното - да помислиш ти какъв си, дали се познаваш достатъчно, дали си готов да дадеш всичко от себе си в заниманията си..ако не си убеден в тия неща, ще е шанс на съдбата дали ще успееш. Какво може да ти донесе 1 способност, след като си объркан за най-важните неща. Дори да си нямал за цел да си задоволиш егото и да го правиш само защото искаш да си нещо повече от другите, пак резултата ще е сходен, ако това ти е първоначалната цел. А резултата може би бил забавяне в развитието, както и неочаквана горчилка по пътя.
 

   Има  неща  които  се  случват,  въпреки  желанието,  или  психичната  нагласа  на  личноста!  Аз  също  бях  избрал  пътя  на  войната,  но  някой  някъде  бе  решил  друго  и  стана  неговото,  а  не  моето.  Така,  че  манипулацията  може  да  е  не  само  от  триизмерна  личност,  но  и  от  духовните  ни  наставници.  Затова  казвам,  че  истинският  учител  е  онзи,  който  те  учи  да  чуваш  интуицията  си,  вътрешният  си  глас.  Веднъж  достигнеш  ли  това  ниво  никога  няма  да  се  чустваш  объркан.  Да  искаш  да  си  повече  от  другите  е  една  опасна  утопия,  а  демонстрацията  пред  другите  й  е  индикация  за  завършена  манипулация. 
    Когато  една  манипулация  е  външна  тя  може  да  се  отхвърли  (е  ще  се  изкара  един  тежък  махмурлук,  но  ще  мине),  веднъж,  обаче  достигнала  подсъзнанието  вече  е  станала  част  от  теб,  а  от  това  за  да  избягаш  ти  трябва  нещо  разтърсващо.   

[N*e*a]

" Има  неща  които  се  случват,  въпреки  желанието,  или  психичната  нагласа  на  личноста! "
  Сигурно има и такива неща, но казвам че можеш да се подготвиш за тях, поне за повечето, кой ли е готов да преживее всичко? Аз не познавам такъв човек. Казвам по принцип как мисля, че се случва. А изключения има винаги.
 И аз мисля че истинския учител ти показва как да се научиш да слушаш вътрешния си глас, защото ти дори да знаеш как да отидеш някъде, когато отидеш ще ти се случат различни неща. За щастие е така, иначе би било скучно и безинтересно.
 "  Когато  една  манипулация  е  външна  тя  може  да  се  отхвърли  (е  ще  се  изкара  един  тежък  махмурлук,  но  ще  мине),  веднъж,  обаче  достигнала  подсъзнанието  вече  е  станала  част  от  теб,  а  от  това  за  да  избягаш  ти  трябва  нещо  разтърсващо"
 Или силна воля. Зависи дали разбираш какво ти се случва, защото ако го разбираш имащ избора да се справиш.

[mitko]

 "  Когато  една  манипулация  е  външна  тя  може  да  се  отхвърли  (е  ще  се  изкара  един  тежък  махмурлук,  но  ще  мине),  веднъж,  обаче  достигнала  подсъзнанието  вече  е  станала  част  от  теб,  а  от  това  за  да  избягаш  ти  трябва  нещо  разтърсващо"
 Или силна воля. Зависи дали разбираш какво ти се случва, защото ако го разбираш имащ избора да се справиш.

       Не,  говаря  за  манипулации  които са  така  проведени,  че  личноста  няма  и  представа  за  тях  и  може  да  се  съди  за  тях  само  чрез  косвени  данни.  Тук  идва  нуждата  от  буден  ум,  свикнал  да  наблюдава  и  анализира  обективно  заобикалящата  го  реалност  и  реакциите  си  спямо  нея. 
      Когато  искаме  да  намерим  изход  ние  (инкарнационният  АЗ),  ни  помагат  волята  и  разбирането  какво  искаме  и  защо го  искаме! 
      Когато  цялостният  АЗ  иска  да  се  освободи  от  някаква  манипулация  се  намесват  наставниците  й,  ако  проблема  е  много  тежък,  (водещ  до  трудно  обратими  кармични  проблеми)  наблюдаващите  инкарнацията  могат  да  я  прекъснат  окончателно  със  смърт. 

[old4]

Когато  цялостният  АЗ  иска  да  се  освободи  от  някаква  манипулация  се  намесват  наставниците  й,  ако  проблема  е  много  тежък,  (водещ  до  трудно  обратими  кармични  проблеми)  наблюдаващите  инкарнацията  могат  да  я  прекъснат  окончателно  със  смърт. 

Мите сигурен ли си в това което пишеш, дай пример за трудно обратим кармичен проблем, щото хитлер и сие изтрепаха сума народ, ама не са били "прекъснати" отгоре .

[konstantin2007]

Когато  цялостният  АЗ  иска  да  се  освободи  от  някаква  манипулация  се  намесват  наставниците  й,  ако  проблема  е  много  тежък,  (водещ  до  трудно  обратими  кармични  проблеми)  наблюдаващите  инкарнацията  могат  да  я  прекъснат  окончателно  със  смърт. 

Мите сигурен ли си в това което пишеш, дай пример за трудно обратим кармичен проблем, щото хитлер и сие изтрепаха сума народ, ама не са били "прекъснати" отгоре .

Т'ва щото е действал в синхрон с цялостният си Аз..
п.п.Олд,все някой трябва да поддържа полярностите,инак току виж,почнат на никнат крилца...

[old4]

Т'ва щото е действал в синхрон с цялостният си Аз..
п.п.Олд,все някой трябва да поддържа полярностите,инак току виж,почнат на никнат крилца...

Не правете грешки, няма такива "бири".

[mitko]

Когато  цялостният  АЗ  иска  да  се  освободи  от  някаква  манипулация  се  намесват  наставниците  й,  ако  проблема  е  много  тежък,  (водещ  до  трудно  обратими  кармични  проблеми)  наблюдаващите  инкарнацията  могат  да  я  прекъснат  окончателно  със  смърт.  

Мите сигурен ли си в това което пишеш, дай пример за трудно обратим кармичен проблем, щото хитлер и сие изтрепаха сума народ, ама не са били "прекъснати" отгоре .

       Сигурен  съм,  Хитлер,  Сталин,  Пол  Пот  и  други  сатрапи  са  от  другата  страна  (тъмната)  и  се  подчиняват  на  други  закони.  Във  Ватикана  се  пази  договор  за  това  което  е  Хитлер.  Искам  да  кажа,  че  това  в  което  са  се  превърнали  тези  сатрапи  е  със  съгласието  на  цалостният  им  АЗ.  Сатрапа  Сталин  е  това  което  е  и  цялостният  му  АЗ  няма  вътрешно  противоречие.
      По-горе  говорех  за  проблем  който  иска  да  преодолее  цялостният  АЗ.  Например  непреодолимото  желание  да  убива  от  което  инкарнационният  АЗ  не  може  да  се  освободи.          

[konstantin2007]

....и други  сатрапи  са  от  другата  страна  (тъмната)  и  се  подчиняват  на  други  закони.  Във  Ватикана  се  пази  договор  за  това  което  е  Хитлер.  Искам  да  кажа,  че  това  в  което  са  се  превърнали  тези  сатрапи  е  със  съгласието  на  цалостният  им  АЗ.  Сатрапа  Сталин  е  това  което  е  и  цялостният  му  АЗ  няма  вътрешно  противоречие.
         

Е за тва говорех.И айде замислете се..Ако нямаше кой да го играе от лошият отбор,кой щеше да ни осигури нужните условия за развитие?

          По-горе  говорех  за  проблем  който  иска  да  преодолее  цялостният  АЗ.  Например  непреодолимото  желание  да  убива  от  което  инкарнационният  АЗ  не  може  да  се  освободи.          

А това вече е съвсем друго.

[Iris]

Няма нужда някой да играе „лошите“ за да имаме условия за развитие. Докато сме несъвършени, ще грешим. Някои ще грешат повече и така неволно влизат в ролята на „лошите“. Тук няма никакво съгласие от страна на висшия аз. Нищо не може да застави човек да бъде лош освен самия човек – нито кармата, нито висшия аз. Та един сериен убиец може десетилетия наред да е извършвал убийства в мислите си преди да направи първото си истинско убийство. Какво сега, и мисленето ни ли е предварително дирижирано? Не, има предразположения, мисловни нагласи, които също са изградени от нас самите. Що се отнася до кармата – тя може да ни постави в някакви тежки условия, но не и да предопредели реакциите ни в тях.

Що се отнася до Хитлер, ако не беше той, щеше да е някой друг, чрез който световната карма да се осъществи. Кармата може да се осъществи по хиляди начини. Тя е просто съвкупност от сили действащи към възвръщане на загубеното равновесие.