Знаете ли каква е разликата между: капама, буламач, ястие-манджа?
(ще го уточня накрая)
Предвидливо написах първо мнение след авторското. Да помогна. Понеже съм добър човек, харесвам Философията/sic!/и реших по най-достъпния начин да задам нещо като план-конспект (доста опростен на пръв поглед, но определено Философски в цялото си съдържание). Какво се получи оообаче? Авторката реши да вземе едно от позитивните определения- от общо три, с пълен игнор на негативните, което е грешка от философска гледна точка- и да погледне в тълковния речник какво е съвест. Ок. Щом тълковния речник е източник за "научаване" на тълкуване на думи с два синонима и три определения, добре. Няма лошо да видим и какво е мислил проф. Тълковников като е писал речника. Но аз например искам да ви попитам какво е:
Аперцепцияще погледнете в Гугъл и също като добри хора, ще ми отговорите в темата ми "Истината за аперцепцията". Като влезете в Гугъл там ви излизат няколко вида обяснения. Едно от тълковен речник на проф. Тълкователов от `85, едно на уикито, написано от анонимен без работа многознайко и едно от Христо Стоев. Хъм- Кой е тоя Христо Стоев?
Няма да продължавам по нататък да доразвивам или само да си представя на какво ще заприлича темата МИ, ако реша да я пусна. Но тогава със сигурност знам, че няма да добавите теологични тълкования от Библията (нещо като сол на Крем Брюле), да се появят Аз-а, ТО-то, Ние, Вие, тя и сие (като сметана на пиле в сладко-кисел сос) или пък Педагогика на дивиантното поведение с лоши дечица изхвърляйки котки от терасата, а не майка си или баща си (загорял боб в гърне да омекне, че не се е сварил)- А ще си цъкам за Лайбниц и Кант, ще си пафкам и пия вино и ще умирам от кеф, че никой не пише в темата ми.
По същество:
1. Съвестта е морална категория. Етиката е една уважавана част от Философията! Може да почетете Етика, ако не ви харесва си мислете за това, че кучето ви няма съвест. Защо? Кога се разплаквате всъщност, на/за какво?
2. Съвестта е свързана със съзнанието, но не е свързана с психологията. Още преди Фройд и последователите му да се сетят за местоименията се е обсъждало това и определено не е свързано с подсъзнанието. Връзката със съзнанието е освен на моменти използването им неправилно като синоними, а и чисто корелативното отношение на двете- ин-ян-ски казано, ако Съзнанието е МъжО, Съвестта е Жената
3. Споменаванията в Библията и отношението с вярата е, че по-скоро пречи, отколкото помага една "самосиндикална" съвест необременена от догми. За това, може би като са разбрали как да я използват като "инструмент" в своя полза, тогава са започнали да я експлоатират с "доброто", греховете и разни други страхоооовити неща.
(ха-ха сега виждам, че то се казва Диабло, много сладко- приятно ми е Диабло, аз съм Йода ;D)
4. Дивиантните деца- По-скоро споменаването, че е вродена. Не е вродена. доказателството е, че би се получило много съвестно, ако се раждахме със съвестите на майка и татко. Това е този дял от мозъка и съзнанието, който (да) ти помага да взимаш решения. Както имаш дялове, с които научаваш математиката, говора, изразяването, писането, карането на колело, играенето на волейбол и т.н., да се храниш, да Предпочиташ, да пиеш, да пушиш, така изграждаш постепенно и съвестта си. Може да се възпитава, но за това споменах и волята, че понякога е трудно.
Защото, ето пример дали аз постъпвам съвестно или едно дете. Отиваме на кино с детето. Салона празен, освен нас двамата, филма е някаква анимация. Загасят светлините и след малко влиза някакво друго дете, самичко без придружител. Идва и сяда до нас, по-близо до детето ми. В тъмното не се вижда ромче ли е, как е облечено. Добре изглеждащо по някакви контури в полусенките. Ние си имаме пуканки, и в един пакет сандвич с пържени картофи, щото детето ми не е обядвало и после да се нахрани. Сяда това, моето дете му се усмихва, дава му пуканки, нещо си коментират, смеят се. Обаче по едно време това ме пита "какво сте си купили за ядене?" - "сандвич"- "може ли да го опитам, че не съм ял от два дни"- замълчах и отговорих след това- "ние сме дошли да гледаме филм, а не да те храня". След малко детето ми каза- "той мирише ужасно, искам да се преместя"- но едва ли не чака разрешение от мен, щото му е СЪВЕСТНО!
Та, за децата е интересен момента като се "сблъскат" две различни съвести. Представяте ли си едното от децата да се възпротиви и да им каже- оставете котката. Ще го спукат от бой, а нищо чудно и да го убият, предвид петнадесетгодишните, които нямат скрупули, а не съвест, за да го направят с връстници. Думата ми е, че не трябва да се унифицира така за децата, защото на моменти са много по-съвестни, и ако не са видяли или чули около себе си като поведение, неприемливо поведение и реакции биха могли да научат родителите си на повече неща.
Малко дългичко се получи, но Моля ви пишете в този раздел философски. Не е трудно, опитайте поне.
