Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Търсеща в Април 22, 2011, 19:51:17 pm

Титла: Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 22, 2011, 19:51:17 pm
Много интересно мнение относно съвеста прочетох в........., няма да казвам засега къде :nea:. Някои хора смятат, че съвеста е глас Божии. Други смятат, че това изобщо не е вярно и тя всъщност е гласът  на някой друг, родител примерно. Или пък внушени ни морализми...?
Какво всъшност според вас е съвеста? Oт къде идва тя? Чии глас е тя? И глас ли е изобщо?
С ваша помощ ше се надявам да си припомня що е то съвест?
Обаче неизменно идва и въпросът ми сещатели се за моменти когато вслушването в съвеста ни не е най-оптималното решение?



Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Yoda в Април 22, 2011, 20:22:43 pm
Много "истинно" едно такова е станало тук напоследък :) Аз не се наемам с Истината за съвестта, но ще споделя моето мнение по въпросът как аз разбирам съвестта (си)
Сигурно има и по-лесен вариант като "богоизбран" да потърсим в Гугъл и да разберем разни неща, но мен нещо ме мързи и ей така ще попиша по темата, че има само едно мнение и няма нужда да се четат други отпреди години.

Съвестта ... какво НЕ Е:

1. Не е глас (все пак за някой шизофренично-болни може и да е, не знам)
2. Не е тази на някой друг (дори и на двама родители-светци)- може да има влияние на определено възпитание, но определено не е нещо, което може да се "копира", ако ти харесва и да я взаимстваш.
3. Не е константа и в същото време е доста зависима от психиката на човек (да се разбират емоциите, които понякога са по-силни от тялото и могат доста да попроменят иначе съвестната съвест (извинете за тавтологията))

Съвестта Е:

1. Осъзната необходимост от морал.(акцентирам на "необходимост")
2. Възможност за подчинение и контрол на Волята при евентуални избори и решения.
3. Тази част на съзнанието, която повече помага отколкото вреди, когато е нужно да вярваме в нещо, а нямаме достатъчно основания.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 22, 2011, 22:35:08 pm
Цитат
1. Осъзната необходимост от морал.(акцентирам на "необходимост")
A този морал не се ли определя от обществото в което живееш? Или може би от културата? От вярата, която изповядваш?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: voodoogoo в Април 22, 2011, 23:44:25 pm
Разбира се.Колкото повече пари печелиш на гърба на другите ,толкова повече съвеста ти замлъква.А ако случайно попаднеш в друго общество и култура веднага забелязваш как съвеста им говори други неща,различни от приетите от теб за добри и лоши,правилни и неправилни.
  Старая се да не ми се налага да слушам гузната си съвест,като избягвам да вземам такива решения,НО ми направи вчепатление как мозъкът може да излъже сам себе си или просто да забравя .
  Изборът е в нашите ръце,или умове ::).

  П.п.Преди време намерих един телефон и реших да го върна ,защото видях от контактите в него ,че е на човек вършещ бизнес на борсатоа и ще е тъпо да загуби всичките си контакти за работа.Това савест ли е ,или правилното решение взето от добър човек.Както сам се отговорих ,ако кажеш ,да аз съм добър човек ,тогава се съобразяваш с избора се и съвеста ти говори едно ,а при друго решение -друго.Може би коренът на думата носи и значението и СЪВЕТ С ,но може и да се бъркам ,но така де малките деца не изпитват гузна съвест ако не знаят ,че са направили нещо грешно,а когато поотраснат ... аби какно казваше в една от сериите на Хари потър,Дъмбълдор "Настават трудни времена Хари.Сега трябва да избираш между това което е правилно и това което искаш".
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: sidewinder в Април 23, 2011, 00:19:40 am
Според философията съвестта идва от свръх Аз-а. Един пример: Пияница пие от поредната бутилка. Това, което кара човека да се налива, се нарича "То" според философията, човекът е Аз-а, а свръх Аз-а е този, който би му прошепнал да спре да се налива и да се прибере вкъщи. "То" го разбирайте както искате - егрегори, тъмнини сили и прочие...
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 23, 2011, 09:18:22 am
 В тълковния речник е представена като чувство за отговорност:
Цитат
съвестта̀, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание.
sidewinder, знаеш ли дали свръх Аз-а, според философията е различно от подсъзнанието?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Elen в Април 23, 2011, 09:51:25 am
Съвестта е потребност на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми.

Възникването на усещането за съвест - угризения на съвестта - по своята същност е:

изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или
осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността.

bg.wikipedia

Чистият Аз не усеща и е неограничен във всяка една ситуация,просто той е блестящ.
Когато възникнат желания тогава се включват и личноста-егото,съзнанието и ако желанието е много силно се взема най доброто решение според възникналата ситуация,решение което във повечето случаи е грешно,но след като мине време се вижда че е било грешно решение,по простата причина че съзнанието и Азът са били замъглени от мечти и блянове относно това желание.Тогава се включва самата Съвест,като се мъчи по някъкъв начин да обори личноста-егото.Докато съществува егото ще има и желания,ще има вътрешни разпри,едва когато се спре вътрешният спор,тогава и съвеста утихва,едва тогава може да се наблюдава истинският АЗ.

Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 23, 2011, 13:10:17 pm
Цитат
Чистият Аз не усеща и е неограничен във всяка една ситуация,просто той е блестящ.
Когато възникнат желания тогава се включват и личноста-егото,съзнанието и ако желанието е много силно се взема най доброто решение според възникналата ситуация,решение което във повечето случаи е грешно,но след като мине време се вижда че е било грешно решение,по простата причина че съзнанието и Азът са били замъглени от мечти и блянове относно това желание.Тогава се включва самата Съвест,като се мъчи по някъкъв начин да обори личноста-егото.Докато съществува егото ще има и желания,ще има вътрешни разпри,едва когато се спре вътрешният спор,тогава и съвеста утихва,едва тогава може да се наблюдава истинският АЗ.
Много ми допада това определение. :hi: Само че, ми се губи наличието на подсъзнанието? :writer:
Съвест и подсъзнание едно и също нещо ли са?
Цитат
Възникването на усещането за съвест - угризения на съвестта - по своята същност е:

изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или
осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността.
Може би, точно заради това определение Джоузеф Мърфи е настроен негативно към съвестта. Той казва, че чувството за вина е универсално и, че
Цитат
Самообвинението е най-смъртоностната отрова за човешкия ум!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: bogoizbrania в Април 23, 2011, 15:50:03 pm
Благодаря за темата, като погледнах в Писанията вто какво видях.
Сега виждам, че смата дума за съвест се среща в едно от най-измислените места в Евангелието на Йоан глава 8, където се готвят да убиват блудница в самия Храм. В останалите Евангелия и целия СЗ няма никъде думата съвест, а след това на още 29 места в посланията на Павел и деянията се среща
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 23, 2011, 16:06:04 pm
Здравейте.
Според мен, трябва да слушаме съвеста си преди да направим каквото и да е действие,а не след това.
Направим ли го сме предпазени от съжалението и гузноста след грешката.
И не съвеста ни е гузна а ние.Съвеста е чиста,тя само ни дава шанс и избор как да постъпим.

ПС
Този форум май ще ми е интересен :)
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: sidewinder в Април 23, 2011, 17:04:00 pm
В тълковния речник е представена като чувство за отговорност:
Цитат
съвестта̀, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание.
sidewinder, знаеш ли дали свръх Аз-а, според философията е различно от подсъзнанието?

Възможно е! Подсъзнанието е безпристрастно. То прави каквото му каже съзнанието. Ако съзнанието е подвластно на "То", тогава и подсъзнанието започва да говори с езика на "То".
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: agrippa в Април 23, 2011, 17:06:01 pm
A kakва разлика правите примерно между съвест и интуиция?

 Според мен съвестта си е чисто и просто програмна   матрица на дадена "институция", която действа като изпълнително звено в системата, докато интуицията се явява като арбитър между съвестта,  разума и висшето съзнание на човека.

Пример: Разглеждате съвестта от гледна точка на филиософията, евангелията и религията, но не и от своя.Това говори че само доизяснявате за вас самите какво е това съвест, но вие самите не сте наясно какво в действителност е това...!!!!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: P.E.A.C.E. в Април 23, 2011, 17:06:10 pm
Благодаря за темата, като погледнах в Писанията вто какво видях.
Сега виждам, че смата дума за съвест се среща в едно от най-измислените места в Евангелието на Йоан глава 8, където се готвят да убиват блудница в самия Храм. В останалите Евангелия и целия СЗ няма никъде думата съвест, а след това на още 29 места в посланията на Павел и деянията се среща

Още ли бъркаш вехтия завет с Учението на Христа?!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Sangre в Април 23, 2011, 18:34:00 pm
Доста философска тема. :)
Мисля че съвестта е висшия ни съдник. Безпристрастния наблюдател.

Според Фройд(перифразирам): "Свръх АЗ" е по средата, нещо като балансьор, който трябва да направи избора между "Его"-животинските инстинкти и "Аз"-възпитанието. Демек да задоволи нуждите ни с общоприетите методи.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: bogoizbrania в Април 23, 2011, 19:19:03 pm
. . .
Още ли бъркаш вехтия завет с Учението на Христа?!
Вие как обяснявате тази разлика, на едното мято я няма и после изведнъж се появява и то без обяснение?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 23, 2011, 19:34:01 pm
Явно някои от писателите са нямали съвест :)
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: agrippa в Април 23, 2011, 19:48:25 pm

За кои писатели говориш?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: bogoizbrania в Април 23, 2011, 20:27:34 pm
Явно за тези на Библията.
Това е показател, че самото понятие за съвест е философско и може да се ползва за поучение, но не и за представяне на Евангелието.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 24, 2011, 00:04:05 am
    Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.
    Това  е  онази  сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!  Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!  Езикът  на  съвеста  е   езикът  на  интуицията!
     
     Да  не  забравяме,  че  съвеста  може  да  убива  в  буквалният  смисъл!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 24, 2011, 10:14:48 am
 
Цитат
Осъзната необходимост от морал.(акцентирам на "необходимост")
Цитат
свръх Аз-а
Цитат
чувство за отговорност:
Цитат
потребност
Цитат
програмна   матрица на дадена "институция"
Цитат
съвестта е висшия ни съдник. Безпристрастния наблюдател
Цитат
сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!
Много отговори, а на мен ми изникват все повече въпроси.
mitko, аз доколкото знам, това, за което говориш е способност и носи името емпатия и може да се развива. Ако допусна, че е сила ми се иска да знам от къде идва тя?
Висшия ни съдник не е ли Бог,Sangre? Той може и да е безпристрастен, но съвеста е далеч от това според мен.
mitko и не мога да се съглася, че езика на съвеста е езикът на интуицията.
Цитат
Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!
Подсъдим? Значи всички сме подсъдими? И КОЙ ще отсъди каква е присъдата? Тази същата сила или някаква друга?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: 396 в Април 24, 2011, 11:02:31 am
Значи всички единодушно разпознаваме съвестта като едно нещо - като пречка.


А отъкде идва, какво прави, как изглежда и как да се отнасяме с нея - това са точно същите въпроси, които човек си задава като има камък в обувката.


Открих, че колкото по-дълго време си задавам тези въпроси, толкова по-дълго време камъка в обувката ми си стои. А пък намирам доста отговори, които не ми развързват ситуацията.



Затова гледам да не се чудя много, ами по-бързо да си махам камъните. Така в моите чепици е спокойно и могат да ме заведат навсякъде.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 24, 2011, 11:21:09 am
Значи всички единодушно разпознаваме съвестта като едно нещо - като пречка.


А отъкде идва, какво прави, как изглежда и как да се отнасяме с нея - това са точно същите въпроси, които човек си задава като има камък в обувката.


Открих, че колкото по-дълго време си задавам тези въпроси, толкова по-дълго време камъка в обувката ми си стои. А пък намирам доста отговори, които не ми развързват ситуацията.



Затова гледам да не се чудя много, ами по-бързо да си махам камъните. Така в моите чепици е спокойно и могат да ме заведат навсякъде.
@--- :dance: :hi:Аз сигурно няма да спра да си задавам въпроси. Това не ми пречи, съвеста ми е чиста и съм щастлива.
Неможели да споделиш някои от твоите отговори?
Цитат
Библейско тълкуване: Съвестта е обща способност на всичките нравствени деятели - Рим. 2:13-15. С нея хората различават добро от зло, и одобряват доброто и осъждат злото. Съвестта отсъжда за всичките нравствени деяния, като се ръководи от Божията воля, открита в природата и в Св. Писание. Наличието на тази нравствена способност, доказва най-явно, че душата е отговорна пред Бога за делата си, и нейният глас е до голяма степен глас Божий; когато е чиста и добре уведомена, съвестта е непогрешима и сочи право към пътя на истината и на правдата. При човека обаче, тази способност много пъти се заблуждава, защото понякога тя попада под влиянията на необуздани страсти или на развратена душа. Например, ако Павел помислил в себе си, че трябва да преследва Христовите последователи - Д.А. 26:9. Това беше грях, защото той беше длъжен да просвети съвестта си с всичките средства в силата си, и да я пречисти с Божествена благодат. "Добрата" и "чиста" съвест - 1Тим. 1:5 и 3:9, е поръсена с Христовата кръв; тя открива Божията воля, и ни повелява да я вършим от евангелски побуждения; такава съвест е "непорочна" - Д.А. 24:16, и имащите такава съвест блаженствуват. Една "слаба", (нерешителна и сляпа съвест) - 1Кор. 8:7; една "осквернена" съвест - Тит 1:15; една "прегоряла" съвест - 1Тим. 4:2, закоравяла в престъпленията на законът и на евангелските повеления, ако не се промени чрез благодат, ще стане накрая мъстителна съвест, и средство на страшно и вечно мъчение. Никакви телесни мъчения, не са толкова тежки и нетърпими, колкото мъчението на съвестта; и макар тя и да дреме тука на земята, ще дойде време, когато ще се събуди и ще бъде като огън негасим.
http://www.kakvo.org/tword/съвест
bogoizbrania, какво ще кажеш за това тълкование? Мислиш ли, че
Цитат
нейният глас е до голяма степен глас Божий
?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 24, 2011, 12:00:00 pm
Аз не съм съгласна с това, че е пречка. Даже обратно,можем да я използваме като съветник.Всички я имаме,съгласни ли сте?Само, че при някои е подтисната и заровена.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: bogoizbrania в Април 24, 2011, 12:18:58 pm
Не може Давид и Авраам да нямат съвест а при Павел и Тимотей тя изведнъж да се появи, не може да е Божи глас, а само начин за обясняване на някои неща и представи. Това  е относително и субективно понятие и мен лично не ме интересува, моите интереси са по богоизбрани.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 24, 2011, 12:26:33 pm
Въпроса е до колко можеш да се довериш на тези писания?Кой ги е писал?
Защо търсиш отговора извън себе си след като и ти имаш съвест?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: forian в Април 24, 2011, 13:07:03 pm
Изчетох какви ли не небивалици относно "съвеста".Драги съфорумци, знаете ли каква е разликата между думите на теория,и думите на практика,т.е тяхното проявление ?!? Е ще Ви кажа, Земния живот, в това е разликата, Земния опит и личностно преживяване.Неможе в интернет пространството да сме най-големите теоретици,а когато ни се прати изпитание реално в живота, да постъпваме първосигнално , да забравиме цялата информация що сме чели и да не проявяваме мисъл.Знаете ли в каква малка степен булшинството от хората живее съзнателно? Т.е в "екстремни" ситуации да прояви мисъл, разсъждение.Преди всичко съвеста е качество.Съвеста е нещо, което е заложено на човек от самото му раждане.Или я имаш , или я нямаш.В редки ситуации ти се дава шанс да я придобиеш.Съвеста е пример и мерило на човек , за неговата "чистота" , за неговата доброта, за неговата отговорност и съзнание.Тя се явява като частица "отпечатък" от Божественото , въплътено в човек.Хората ,когато са деца,съвеста им е най-силно изразена,защото тогава са най-чисти.След този период,съвеста постепенно почва да "изстънява",този вътрешен глас ,който ни нашепва кое е правилно и кое не , се загубва.Хората пренебрегват съвеста си, защото са слаби, защото са безотговорни и защото нямат смелостта да се преборят със своите пороци и чужди влияния.А всичко това се свежда до вярата.Те са обезверени от Бога и от себе си и затова започват да търсят външно спасение
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: bogoizbrania в Април 24, 2011, 14:33:04 pm
Понятието за съвест явно е измислено в някакъв момент в миналото и е свързано със някакви филосовски идеи. Ето защо първо трябва да се намери източника на възникване и тогава да се разгледа промяната в смисъла с времето. Аз съм против човешката личност или съзнание да се разделят на някакви категории. Понятието за съвест е нещо такова, човек е едно цяло и така трябва да се разглежда, не да се дели на части дори и източника на неговите мисли и разбирания. Така можем да достигнем до опасна шизофрения, да разделяме мисли и поведение на части. Като кавате, че съвестта е нещо вътре в човека, то трябва да се разбере от къде е дошла, за да влезе в човек. И най вече не е ли опасно това за него. От всики намерени определения на съвестта се отдават най-възвишени и добри мотивации, което ми мирише на ню ейдж. Само единни Бог е добър, както казва Христос, в думите му никога не се среща думата съвест, ето защо смятам че понятието е некоректно и трябва да се замени с друго или да се даде някакво по-конкретно определение.
Доверието ми за Писанията е че само там може да се намери информация за миналото, а не пропаганда на някаква политика или философия от хора с нечисти помисли.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 24, 2011, 15:29:07 pm
mitko, аз доколкото знам, това, за което говориш е способност и носи името емпатия и може да се развива. Ако допусна, че е сила ми се иска да знам от къде идва тя?
Висшия ни съдник не е ли Бог,Sangre? Той може и да е безпристрастен, но съвеста е далеч от това според мен.
mitko и не мога да се съглася, че езика на съвеста е езикът на интуицията.
Цитат
Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!
Подсъдим? Значи всички сме подсъдими? И КОЙ ще отсъди каква е присъдата? Тази същата сила или някаква друга?
 
      Така  излиза,  всички  сме  подсъдими,  на  собствената  ни  съвест!  Госпожо,  даже  Бога  можеш  да  заблудиш  предизвиквайки  състрадание  чрез  покаяние  и  други  трикове,  но  собствената  си  съвест  никога  и  в  никакъв  случай!!!          Дали  ни  съди  Бог,  твърдо  не,  прекалено  ни  обича  за  да  е  обективен!!  Как  ти  би  съдила  собственото  си  дете,  затова  ни  е  дал  съвеста!
"Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите."

"Емпатията е пълно разбиране на другите хора, на изразяваните от тях мисли и чувства, но и на по-дълбоките им емоции и мотиви."

Да бъдеш емпатичен, значи да бъдеш топъл и подкрепящ и да видиш проблема от гледна точка на споделящия. Тове ще рече да възприемеш вътрешния свят на другия точно, със запазване на емоционалните и смисловите оттенъци. Сякаш ставаш този друг, но без да губиш усещането за сякаш."  
  Е,  когато  там  горе  те  съди  съвеста  ти,  не  сътреживяваш  а  преживявяш,  не  разбираш  другият,  а  си  онзи  наранен  някой,  тук  имаш  усещатето  за  сакаш,  а  горе  няма  сякаш!!!  Тука  разбираш  и  съчустваш  на  страдащият,  но  ако  ти  си  виновна  по  една  или  друга  причина  за  това  страдание  (извинения  няма),  там  горе  изстрадваш  така  както  нараненият!  Ти  си  Той!
 
Съвеста
Тя не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Тя ще ни ос­та­ви да се раз­къс­ва­ме от тре­во­ги и при­тес­не­ния, ще ни по­то­пи в дъл­бо­ка деп­ре­сия, ще обър­ка ума ни с ира­ци­о­нал­ни­те си изис­к­ва­ния, ще ни до­ка­ра без­сън­ни кош­мар­ни но­щи; ще сри­не са­мо­чув­с­т­ви­е­то ни, ще пре­чи на ка­ри­е­ра­та ни, ще ни спъ­ва по йе­рар­хи­чес­ка­та стъл­би­ца, ще ни пра­ви нес­по­соб­ни да се бо­рим в жи­во­та; тя мо­же и в зат­во­ра да ни вка­ра, мо­же да ни до­ка­ра до­там, че да по­сег­нем и на жи­во­та си... Най-стран­но­то е, че тя не е най-ожес­то­че­ни­ят ни враг, ни­то ко­вар­на зла ве­щи­ца, а най-цен­ни­ят ни дар от Бо­га ­ Съ­вест­та.

Ду­ма­та “съ­вест” в по­ве­че­то жи­ви ези­ци е пре­вод от гръц­ка­та ду­ма “си­ней­ди­сис”, на ла­тин­с­ки “кон­с­ци­ен­циа”, и оз­на­ча­ва “зна­ние с дру­ги­го”.
http://www.pravmladeji.org/node/637
........
........ чувство на спокойствие, което е основното гориво на всички положителни емоциии. Без спокойствие няма нищо хубаво за чувстване.Хайде замислете се може ли да се смеете искренно, ако не ви е спокойно, можете ли да се веселите на воля, ако вътре във вас ври и кипи, можете ли да бъдете нежни или грижовни, ако не сте спокойни. Неможете нали....това е цената на липсата на съвест или по точно на нейното пренебрегване.
Липсата на съвест = на липсата на спокойствие = на невъзможност за изпитване на положителни емоции.
       И още нещо, знаете ли че една от основните прични, ако не и основната хората да се пристрастяват към алкохола, наркотиците, храните и т.н. Е продиктувано само от едно, да си купят малко спокойствие, за да могат да изпитват щастие и радост от това че са живи и са хора.
     В крайна сметка имаме съвест и всяко нейно пренебрегване води само до поредица от неспокойства.и тотална липса на възможност за радост и удоволетворение.

Board=psanaliz&Number=1950886198&page=19&view=collapsed&sb=5
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 24, 2011, 15:36:21 pm
Аз сигурно няма да спра да си задавам въпроси. Това не ми пречи, съвеста ми е чиста и съм щастлива.


Защо търсиш отговора извън себе си след като и ти имаш съвест?
:hi:
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 24, 2011, 15:44:26 pm
Съвеста е нещо, което е заложено на човек от самото му раждане.Или я имаш , или я нямаш.
...
Хората ,когато са деца,съвеста им е най-силно изразена,защото тогава са най-чисти.След този период,съвеста постепенно почва да "изстънява",този вътрешен глас ,който ни нашепва кое е правилно и кое не , се загубва.Хората пренебрегват съвеста си, защото са слаби, защото са безотговорни и защото нямат смелостта да се преборят със своите пороци и чужди влияния.
Оспорвам и двете ти твърдения. Не, че не са верни твърденията ти, но далеч не са общовалидни. Те са просто частен случай. Защото има и други такива частни случаи, които също съществуват и са не по - малка истина /по - малък факт/:
Съвестта може да бъде и дресировка. Възпитание на определени реакции и представи за добро и зло. Колко хора се самоосъждат и "самоизяждат" от хипертрофирана набита от родителите им представа за вина? Огромно количество са! Къде е съвестта, онази вродената в тези случаи? След премахване на програмите им от професионалисти /психолози и психоаналитици/, въпросната дресировка се обезсилва.
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 24, 2011, 15:52:43 pm
    Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.
    Това  е  онази  сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!  Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим! 
Мисля, че знам за какво говори mitko. Поне знам на какъв принцип сработва. След смъртта  има нещо , наречено "преглед на живота", но това не било като гледането на кино, а е холографско изживяване, т.е. изведнъж се оказваш в кожата на другият, когото си наранил по някакъв начин, виждаш себе си през неговите очи, изпитваш на гърба си неговите чувства в този момент...Това задейства процеса! Така се изважда на показ "двойният стандарт" за който говори Митко.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 24, 2011, 17:26:15 pm
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!
  m2f ,  бъркаш!  Съвеста  е  нещо  вродено,  както  например  съзнанието,   и  двете  се  развиват  в  една  или  друга  насока,  но  се  развиват!

Мисля, че знам за какво говори mitko. Поне знам на какъв принцип сработва. След смъртта  има нещо , наречено "преглед на живота", но това не било като гледането на кино, а е холографско изживяване, т.е. изведнъж се оказваш в кожата на другият, когото си наранил по някакъв начин, виждаш себе си през неговите очи, изпитваш на гърба си неговите чувства в този момент...Това задейства процеса! Така се изважда на показ "двойният стандарт" за който говори Митко.
       Бих  добавил  само,  че  в  този  преглед  влиза  и  доброто  което  си  сторил  и  как  си  го  сторил  (как  е  било  възприето)!  Пример  за  такова  добро  е  как  майките  карат  децата си  да  се  хранят  (как  изглеждате  в  детските  очи)  и  още  такива  "дребни"  неща.   
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 24, 2011, 17:40:10 pm
Интересно ми е от къде сте толкова сигурни за тези неща?Да не сте умирали?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: agrippa в Април 24, 2011, 21:39:22 pm
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!
  m2f ,  бъркаш!  Съвеста  е  нещо  вродено,  както  например  съзнанието,   и  двете  се  развиват  в  една  или  друга  насока,  но  се  развиват!

   

Сега ще дам един пример за да се направи разлика между съвест и съзнание, тъй като смятам че човешките инкарнации, които се въплатяват на земята не се инкарнират  с вродена съвест, а с определена степен на съзнание.

 Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността, което ще рече че тя се изгражда на базата на някакъв вече съществуващ закон , който дава представата на индивида за "добро" и "зло" и е вече утвърден  от съответната институция ( т.е. това което е добро за институцията ще трябва да бъде прието и следвано от лицето също, независимо колко е полезно това за него, в противен случай "то"- лицето трябва да изпитва угризения за това и бъде преследвано от "съвестта" на съответната институция)...
  Случвало ли ти се някога примерно, когато си имал някакъв проблем и си бил твърде убеден в правотата си за нещо и в един момент решиш да  потърсиш правата си да се окаже че се сблъскваш не с хора със съзнания, а с хора  със съвест, които не мислят, а стриктно или (съвестно) изпълняват задълженията си...или  "съвестта " на институцията, но не и своята – на мен доста често ми случва. Примерно отиваш с чиста съвест и  натрупани аргументи  в дадено учреждение за да получиш отговор за нещо, което те са ти "стоварили като съвестно задължение".....и насреща ти се явява неадекватна служителка, която дори не те излушва, а вади някаква папка и  започва, като папагал да ти изрежда новоприети закони и параграфи....без грам мисъл и съзнание....накрая заключава ами да виждам че сте прави, но такъв е законът и това  са ми задълженията . Т.е.изпълнява си съвестно задълженията......хаха....за каква съвест може да говорим изобщо.... на кого?
 Представи си сега че тази служителка е осъзнала факта и реши да действа по законите на нейната съвест и съзнание, а не на тази на институцията, поствяйки се в положението на отсрещната страна; какво би се получило.....ами щяха да я уволнят и и лепнат етикета на "безсъвестен" служител,който  не  е изпълнявал съвестно задълженията... ;D
 
  Така, че мисълта ми бе, че в едно човешко тяло могат да бъдат инкарнирани  съзнания с различна степен на развитие, като се почне  от тези от "животински" тип и се стигне до тези със свръх развито съзнание.... да речем децата от "шестата раса", но не и съвест – тя е програмеруема и е  производна функция на "системата".  







Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Sekhmet в Април 24, 2011, 23:23:06 pm
Нашата съвест определено според мен е закодирана във всеки един от нас както доброто и злото. Възрастта на индивида няма нищо общо - или я имаш или я нямаш. Преди две години бях свидетел на края на едно престъпление - ДВЕ МАЛКИ ДЕЦА БЯХА ПУСНАЛИ КОТКА ОТ 5 ЕТАЖ ЗАДА ВИДЯТ КАК СЕ МЪЧИ КОГАТО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО Е НАТРОШЕНО!!!!!! Съжалявам че единственото което можах да направя за горкото коте е това че им го отнех и го оставих да умре нао спокойствие, защото те имаха идеи май да го пуснат от 7 етаж...... ЗА КАКВА СЪВЕСТ И ЧОВЕЧНОСТ ИЗОБЩО ГОВОРИМ? И ИМАМЕ ЛИ У НАС МИЛОСТ КЪМ БЕЗЗАЩИТНИТЕ?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Passiflora в Април 24, 2011, 23:37:30 pm
. . .
Още ли бъркаш вехтия завет с Учението на Христа?!
Вие как обяснявате тази разлика, на едното мято я няма и после изведнъж се появява и то без обяснение?
Зависи от епохата, начина на живот, разсъждения на по-голямата част от населението...
Информацията за духовното израстване се подава според степентта на възможността за усвояване.

От Библията, едно е: Изход 21 и най-вече прочутото 24
"око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,"
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=2&g=21&s=24&sw=%E7%FA%E1%20%E7%E0%20%E7%FA%E1&tr_search=2

Друго е Матей 5:39
"Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата."
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=40&g=5&s=39&sw=%EE%E1%FA%F0%ED%E8%20%E8%20%E4%F0%F3%E3%E0%F2%E0&tr_search=2
и т.н.
Човек първо учи буквите една по една и тогава започва да срича...
Аз така си го обяснявам. :bye2:

Относно темата за съвестта...  :unknown:  Все по-размито понятие ми става, къде е морал, етика, обичаи, ритуали, възпитание, гладен стомах, празен джоб... съвест?!? :unknown:  
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 24, 2011, 23:39:44 pm
Нашата съвест определено според мен е закодирана във всеки един от нас както доброто и злото. Възрастта на индивида няма нищо общо - или я имаш или я нямаш.
Според мен понятията "добро" и "зло" напълно отсъстват у най - малките деца, следователно те /понятията добро и зло в човека/са резултат от "обучение и възприемчивост - в комбинация". Подкрепям те в това, че възприемчивостта към обучението в добро и зло е различна...Следователно явно има една постоянна и една променлива компонента в този процес на отглеждане на съвест?

П.П. Има един прекрасен филм, казва се "В какво се превръщат мечтите" - ето линк, за който се заинтересува: http://zamunda.net/details.php?id=48679&hit=1
В този филм героинята се оказа след самоубийството си в ада, защото беше твърде добър човек и се самоосъждаше за онова, което се бе случило с децата и, макар вина като вина тя да нямаше за това, което им се случи...Още една гледна точка за "съвестта"  :(
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Sekhmet в Април 25, 2011, 00:01:24 am
Доброто и злото се ражда заедно с нас! Злото обаче винаги ни съпътства и на нашепва ДУМИ. Божествената искра не винати гори с ярък пламък и .... когато Луцифер види че сме се разколебали относно Божията обич ... веднага идва и предлага услугите си ..... - например Виж как ще отнемеш на едно живо същество животът.... как ще подчиниш друго същество заради  пари.... и.т.н. НО Е ОБРЕЧЕН ЛУЦИФЕР И ГО ЗНАЕ И ТОЧНО ЗАТОВА СА ТОЛКОВА КРАЙНИ МЕТОДИТЕ МУ, ЧЕ ЗАОЧНА ДА ВЗЕМА ДЕЦА ОТ УЛИЦИТЕ, КОИТО НИЩО НЕ СА МУ НАПРАВИЛИ  ИМАМ ПРЕДВИД ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ СНОЩИ ...
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: 396 в Април 25, 2011, 07:25:28 am
Човекът е суверенно същество - престанете да се унижавате. Човекът е родител и на доброто и на злото, никой нищо не му нашепва и с нищо не се ражда, а се ражда като творец на всичко, което произлиза от него.

Угризенията на съвестта са порок на слабата личност, просто окрасена метафора за страх от собственинте си действия.


Да приемаш сам себе си като съдба, да приемаш всяко същество като съдба за самото себе си - това е висш разум до който твърде малко хора стигат, а става все по-късно за това. Множеството предпочита вместо това да живее в суеверия.



Този форум и първоначалната му идея заслужават повече от това.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 25, 2011, 08:30:53 am
Аз не съм съгласна с това, че е пречка. Даже обратно,можем да я използваме като съветник. Всички я имаме,съгласни ли сте?Само, че при някои е подтисната и заровена.
Maq, защо ми е този съветник :
Цитат
Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността
да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход. :diablo:
А ако се притесняваш и имаш нужда от съветник смиреността нямали да се справи?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 25, 2011, 11:27:57 am
:
Цитат
Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността
да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход. :diablo:
    Съветвала  те  е,  но  не  си  я  чула!  Чувството  за  вина  е  следствие  именно  от  това  нечуване  и  пренебрегване  на  този  гласец!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Yoda в Април 25, 2011, 11:56:15 am
Знаете ли каква е разликата между: капама, буламач, ястие-манджа?
(ще го уточня накрая)

Предвидливо написах първо мнение след авторското. Да помогна. Понеже съм добър човек, харесвам Философията/sic!/и реших по най-достъпния начин да задам нещо като план-конспект (доста опростен на пръв поглед, но определено Философски в цялото си съдържание). Какво се получи оообаче? Авторката реши да вземе едно от позитивните определения- от общо три, с пълен игнор на негативните, което е грешка от философска гледна точка- и да погледне в тълковния речник какво е съвест. Ок. Щом тълковния речник е източник за "научаване" на тълкуване на думи с два синонима и три определения, добре. Няма лошо да видим и какво е мислил проф. Тълковников като е писал речника. Но аз например искам да ви попитам какво е:

Аперцепция

ще погледнете в Гугъл и също като добри хора, ще ми отговорите в темата ми "Истината за аперцепцията". Като влезете в Гугъл там ви излизат няколко вида обяснения. Едно от тълковен речник на проф. Тълкователов от `85, едно на уикито, написано от анонимен без работа многознайко и едно от Христо Стоев. Хъм- Кой е тоя Христо Стоев?
Няма да продължавам по нататък да доразвивам или само да си представя на какво ще заприлича темата МИ, ако реша да я пусна. Но тогава със сигурност знам, че няма да добавите теологични тълкования от Библията (нещо като сол на Крем Брюле), да се появят Аз-а, ТО-то, Ние, Вие, тя и сие (като сметана на пиле в сладко-кисел сос) или пък Педагогика на дивиантното поведение с лоши дечица изхвърляйки котки от терасата, а не майка си или баща си (загорял боб в гърне да омекне, че не се е сварил)- А ще си цъкам за Лайбниц и Кант, ще си пафкам и пия вино и ще умирам от кеф, че никой не пише в темата ми.

По същество:
1. Съвестта е морална категория. Етиката е една уважавана част от Философията! Може да почетете Етика, ако не ви харесва си мислете за това, че кучето ви няма съвест. Защо? Кога се разплаквате всъщност, на/за какво?

2. Съвестта е свързана със съзнанието, но не е свързана с психологията. Още преди Фройд и последователите му да се сетят за местоименията се е обсъждало това и определено не е свързано с подсъзнанието. Връзката със съзнанието е освен на моменти използването им неправилно като синоними, а и чисто корелативното отношение на двете- ин-ян-ски казано, ако Съзнанието е МъжО, Съвестта е Жената  8)

3. Споменаванията в Библията и отношението с вярата е, че по-скоро пречи, отколкото помага една "самосиндикална" съвест необременена от догми. За това, може би като са разбрали как да я използват като "инструмент" в своя полза, тогава са започнали да я експлоатират с "доброто", греховете и разни други страхоооовити неща.  :diablo:
(ха-ха сега виждам, че то се казва Диабло, много сладко- приятно ми е Диабло, аз съм Йода  ;D)

4. Дивиантните деца- По-скоро споменаването, че е вродена. Не е вродена. доказателството е, че би се получило много съвестно, ако се раждахме със съвестите на майка и татко. Това е този дял от мозъка и съзнанието, който (да) ти помага да взимаш решения. Както имаш дялове, с които научаваш математиката, говора, изразяването, писането, карането на колело, играенето на волейбол и т.н., да се храниш, да Предпочиташ, да пиеш, да пушиш, така изграждаш постепенно и съвестта си. Може да се възпитава, но за това споменах и волята, че понякога е трудно.
Защото, ето пример дали аз постъпвам съвестно или едно дете. Отиваме на кино с детето. Салона празен, освен нас двамата, филма е някаква анимация. Загасят светлините и след малко влиза някакво друго дете, самичко без придружител. Идва и сяда до нас, по-близо до детето ми. В тъмното не се вижда ромче ли е, как е облечено. Добре изглеждащо по някакви контури в полусенките. Ние си имаме пуканки, и в един пакет сандвич с пържени картофи, щото детето ми не е обядвало и после да се нахрани. Сяда това, моето дете  му се усмихва, дава му пуканки, нещо си коментират, смеят се. Обаче по едно време това ме пита "какво сте си купили за ядене?" - "сандвич"- "може ли да го опитам, че не съм ял от два дни"- замълчах и отговорих след това- "ние сме дошли да гледаме филм, а не да те храня". След малко детето ми каза- "той мирише ужасно, искам да се преместя"- но едва ли не чака разрешение от мен, щото му е СЪВЕСТНО!
Та, за децата е интересен момента като се "сблъскат" две различни съвести. Представяте ли си едното от децата да се възпротиви и да им каже- оставете котката. Ще го спукат от бой, а нищо чудно и да го убият, предвид петнадесетгодишните, които нямат скрупули, а не съвест, за да го направят с връстници. Думата ми е, че не трябва да се унифицира така за децата, защото на моменти са много по-съвестни, и ако не са видяли или чули около себе си като поведение, неприемливо поведение и реакции биха могли да научат родителите си на повече неща.

Малко дългичко се получи, но Моля ви пишете в този раздел философски. Не е трудно, опитайте поне.  :hi:
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: voodoogoo в Април 25, 2011, 12:03:49 pm
Човекът е суверенно същество - престанете да се унижавате. Човекът е родител и на доброто и на злото, никой нищо не му нашепва и с нищо не се ражда, а се ражда като творец на всичко, което произлиза от него.

Угризенията на съвестта са порок на слабата личност, просто окрасена метафора за страх от собственинте си действия.


Да приемаш сам себе си като съдба, да приемаш всяко същество като съдба за самото себе си - това е висш разум до който твърде малко хора стигат, а става все по-късно за това. Множеството предпочита вместо това да живее в суеверия.



Този форум и първоначалната му идея заслужават повече от това.



   Често съвеста ми проговаря,или някаква част от мен.Казва ми в определени ситуации какво е правилното действие и това не е индивидуална съвест а социялна,защото не става въпрос за лични решения.Време е да погледнем човечеството като едно голямо съзнание което също има съвест ,докато стигне до момента за който говориш но....,първо всички трябва да стигнат вече споменатото ниво на съзнание и себевъзприятие.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 25, 2011, 12:26:56 pm
    Често съвеста ми проговаря,или някаква част от мен.Казва ми в определени ситуации какво е правилното действие и това не е индивидуална съвест а социялна,защото не става въпрос за лични решения.Време е да погледнем човечеството като едно голямо съзнание което също има съвест ,докато стигне до момента за който говориш но....,първо всички трябва да стигнат вече споменатото ниво на съзнание и себевъзприятие.

   Да  има  такова  понятие  като  социална  съвест,  аз  бих  я  нарекъл  конюктурна  съвест  и  тя  отговъря  на  въпроса - Какво  ще  кажат  хората,  тоест  стадото? 
   Има  обаче,  и  индивидуална  съвест!  Тя  отговаря  на  въпроса - Как  бих  се  чуствал,  ако  това  което  правя  се  случваше  с  мен?
   Схващате  разликата?
   Ако  приемем,  че  човечеството  е  едно  цяло,  то  това  цяло  е  сбор  от  съзнанията  и  съвестите  на  всички  хора,  нали? 
   Една  верига  е  толкова  здрава  колкото  е  най-слабата  й  брънка!!!!!!!!! 
   Та  тогава  нивото  на  съзнание  и  съвест  в  обществото  е  равно  на  най-задръстеното  съзнание  и  на  най-безскрупулните.   
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 25, 2011, 13:12:16 pm
Според мене няма такова животно като "социална съвест" - това, за което говорите е програма, действаща на дълбоко спящия човек, т.е на човека, който не различава собствените си от външните подбуди. Съвестта е индивидуално понятие. Параметрите и също са индивидуални.
А отговор на въпроса: "Как бих се чувствал, ако това, което правя се случваше с мен?" може да си зададе само сравнително порастнал на годинки човек, не и малкото дете. Затова си мисля, че съвестта е нещо, за което имаш в себе си някакви "чертежи", но в по - голяма степен е дресировка.

П.П. и самодресировка, разбира се...
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 25, 2011, 13:29:57 pm
Според мене няма такова животно като "социална съвест" - това, за което говорите е програма, действаща на дълбоко спящия човек, т.е на човека, който не различава собствените си от външните подбуди. Съвестта е индивидуално понятие. Параметрите и също са индивидуални.
А отговор на въпроса: "Как бих се чувствал, ако това, което правя се случваше с мен?" може да си зададе само сравнително порастнал на годинки човек, не и малкото дете. Затова си мисля, че съвестта е нещо, за което имаш в себе си някакви "чертежи", но в по - голяма степен е дресировка.

П.П. и самодресировка, разбира се...
Съгласен,  но  чак  пък  дресировка,  хайде  да  не  отиваме  в  крайности.  Вие  подценявате  този  въпрос,  но  съм  сигурен,  че  когато  дойде  времето  ще  отговаряте  толкова много  пъти  на  този  въпрос,  е  малко  префразиран,  разбира  се - Разбра  ли  как  се  е  чуствал  той  когато  ти  направи  това?  И  този  въпрос  ще  звучи  толкова  пъти  докато  не  го  приемем  като  задължителна  норма  на  поведение  както  горе  така  и  тук  на  Земята!!!  А  за  това  са  нужни  хилядолетия.         
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 25, 2011, 14:04:18 pm
:
Цитат
Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността
да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход. :diablo:
    Съветвала  те  е,  но  не  си  я  чула!  Чувството  за  вина  е  следствие  именно  от  това  нечуване  и  пренебрегване  на  този  гласец!
Извинявай, mitko. Май и ти не си сигурен, кое ни съветва (защо да не е разума) и ще ти цитирам твоите думи:
Цитат
Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Maq в Април 25, 2011, 14:19:19 pm
Търсеща,аз за това казах още в началото да слушаме преди да действаме :)
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 25, 2011, 22:37:51 pm
Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 25, 2011, 22:56:57 pm
Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?
На мен, като на добре дресирано човече, което е пострадало от такава дресировка. Не само ми е говорила...не мога да я нарека "съвестта", по - скоро "програмата за вина", ами и в някои ситуации съм се самоизяждала и самонаказвала преди да съм имала възможността да направя "грешката" си, или изобщо без да съм направила "грешката" си. АЗ ГОВОРЯ ЗА ПРОГРАМИРАНЕ НА ВИНА. Дали това е въпросната "съвест" - не знам, честно казано. За това и участвам в този разговор - току виж разбера това ли е или не.
И следват въпроси: добре де, ако съвестта не е дресировката, а нещо различно от нея, то защо не се прояви тази съвест и по отношение на мен самата /във вид на някакъв протест/, когато зловредните изкуствени програми бяха набивани в главата ми?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 25, 2011, 23:03:27 pm
Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 25, 2011, 23:11:40 pm
Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.
Не, говоря за ВИНА. Вина, че си жив, вина, че си млад, вина, че си здрав, вина, че мислиш за себе си, вина, че другите са зле, вина, че не си достатъчно добър, вина, че не си достатъчно отговарящ на високите критерии на родителите си...Да продължавам ли?

П.П. http://www.book.store.bg/p11250/chetirite-sporazumenia-toltekska-kniga-na-mydrostta-don-migel-ruis.html
едно безценно четиво!!! Имам го и в електронен вид, но не знам как да го прикача тук и дали изобщо е възможно. Който го иска - ще му го пратя - нека каже/на лични/.

П.П.2 намерих линк за сваляне на книжката : http://zashto-kak.hit.bg/sporazumeniq.htm
 :)
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 25, 2011, 23:25:14 pm
Че кой говори за вина? Дали този който отнема човешки живот има чувство за вина или му "говори" съвеста? Явно говорим за различни неща ..... всеки разбира само себе си и своя свят, но явно така сме създадени .....!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Passiflora в Април 26, 2011, 09:02:04 am
Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.
:good:  Страх да се противопоставиш на обществото и родителите си, страх да бъдеш такъв какъвто си, защото обществото и родителите очакват да си друг и много хора искат да оправдаят тези очаквания, за да спечелят одобрението на близки и околни, но по този начин създават само една илюзия - лъжа.

Че кой говори за вина? Дали този който отнема човешки живот има чувство за вина или му "говори" съвеста?
old4, такъв човек е "програмиран" по друг начин. Обстоятелства, събития, начин на живот... Неразбран, отритнат, борещ се срещу целия свят... Изпитвал ли си такава голяма болка, че да искаш и другите да ги боли? И ДА, само съвестта е способна да те спре, за да не нараниш някого, но при доста хора не успява.  :(
Друг фактор е гнилостта в обществото. Човек е свикнал да подражава и когато едно общество тотално е загубило морала си, как да очакваме от някого живеещ в такова общество да е морален? Огледай се вече започнахме да прeтръпваме с цялата тази пoмия около нас. Смърди, цапа ни, но сбръчкваме нос и продължаваме напред.  
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 26, 2011, 11:28:26 am
Страх да се противопоставиш на обществото и родителите си, страх да бъдеш такъв какъвто си, защото обществото и родителите очакват да си друг и много хора искат да оправдаят тези очаквания, за да спечелят одобрението на близки и околни, но по този начин създават само една илюзия - лъжа.
такъв човек е "програмиран" по друг начин. Обстоятелства, събития, начин на живот... Неразбран, отритнат, борещ се срещу целия свят... Изпитвал ли си такава голяма болка, че да искаш и другите да ги боли? И ДА, само съвестта е способна да те спре, за да не нараниш някого, но при доста хора не успява.  :(
Страха да се противопоставиш на онези, които те дресират може да се прояви само когато ти не вярваш безрезервно на родителите си. Когато си достатъчно дистанциран от тях емоционално.Например в пубертета това може да стане. Но когато това опитомяване е ставало в най - ранна детска възраст, или когато не е било налице емоционално дистанциране дори през пубертета /да, възможно е!/, иначе казано - вярвал си им и си ги обичал, то тогава програмите се предават на детето. И резултатите от някои от тях са пагубни.
ето цитат от горецитираната книга:
"Парадоксът е, че имаме нужда да бъдем приемани и обичани от другите, а не можем да приемем и да обичаме себе си. Колкото по-малко обичаме себе си, толкова повече се самоизмъчване. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето - от илюзорната ни представа за съвършенство и непостижимостта на този деал.Илюзорната ни представа за съвършенство е причината да се самоотхвърляме и да не приемаме себе си такива, каквито сме. След това преставаме да приемаме другите такива, каквито са. Завъртаме се в омагьосан кръг от отхвърляне и самоотхвърляне, търсим изход и сменяме психотерапевтите или залагаме на прошката, само за да открием, че когато простим едно, изскачат още сто.
Защото никой не ни е казал, че най-трудно е да осъзнаеш, че трябва да простиш на себе си за това, че си вярвал на родителите си и си бил безпомощен, когато са те опитомявали.
"

Понеже изглежда като да сме се отплеснали от темата на разговора, ще добавя, че споменавам горните неща за да покажа как съвестта може да бъде заменена от самоунищожителни програми, имитиращи действието на съвестта, както и това, че чувството за добро и зло /съвестта/ е нещо, което в много по - голяма степен се възпитава, отколкото идва с раждането на човека.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Sangre в Април 26, 2011, 12:30:51 pm
Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?

Да, но в този случай май се нарича интуиция.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 26, 2011, 14:23:13 pm
Точно, онова дето му викат съвест започва при свършен факт.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 26, 2011, 14:42:46 pm
Привет  Олд, 
        Гласът  на  съвеста:  Няма  да  шофирам  пил  съм! 
        Гласът  на  интуицята:  Ще  стане  сакатлък!
        Съвеста:  Толкова  ли  съм  неспособен  мъж,  че  да  изнасилвам?
        Интуицията:  Следва  пандела  и  там  ........ 
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Iris в Април 26, 2011, 18:00:34 pm
Митко, не виждам нито съвест, нито интуиция в това дето си написал.
Съвестта поставя винаги загрижеността на себе си на втори план, а на първи план – загрижеността за другите. Така че гласът на съвестта би бил: няма да шофирам, защото може да ударя някого и да го нараня. При изнасилването е същото: не заради себе си няма да го направя, а заради другия. При интуицията просто знаеш нещата, без да ги извеждаш логически. Самата съвест е интуитивно възприятие за това кое е правилно и кое не от гледна точка на човешката душа.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 26, 2011, 18:48:31 pm
Ти лично съвестен ли си ?

Винаги ли поставяш своите цели и нужди на второ място, СЛЕД тези на околните?

Съмнявам се.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 26, 2011, 19:41:20 pm
Привет   Ирис  
        Гласът  на  съвеста:  Няма  да  шофирам  пил  съм! и  мога  да  нараня  някого!          
        Гласът  на  интуицята:  Ще  стане  сакатлък! и  той  става!        Съвеста:  Толкова  ли  съм  неспособен  мъж,  че  да  изнасилвам? тоест  да  наранявам        Интуицията:  Следва  пандела  и  там  ........  ще  изнасилват  мене ... и  става! 
 

 Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #18 -: април 24, 2011, 12:04:05 »   Ирис,  ако  не  те  мързи  прочети  този  пост!  

--------------------------------------------------------------------------------
    
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 26, 2011, 19:45:27 pm
Привет  Олд, 
        Гласът  на  съвеста:  Няма  да  шофирам  пил  съм! 
        Гласът  на  интуицята:  Ще  стане  сакатлък!
        Съвеста:  Толкова  ли  съм  неспособен  мъж,  че  да  изнасилвам?
        Интуицията:  Следва  пандела  и  там  ........ 
Гласът на страха ....
Гласът на страха ....
.....................
Гласът на глупоста ... я и какво като съм пил ами аз съм пекан ... и бау отнесохме 6 невинни душички
Е тука вече заговорва пустата съвест  ???... ама вече е късно!
Та така Мите стоят нещата.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 26, 2011, 19:59:30 pm
    Да  напълно  съм  съгласен,  ако  човека  е  страхлив,  но  понеже  знам,  че  ти  не  си страхлив,  питам  ти  как  би  постъпил?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: old4 в Април 26, 2011, 20:48:23 pm
    Да  напълно  съм  съгласен,  ако  човека  е  страхлив,  но  понеже  знам,  че  ти  не  си страхлив,  питам  ти  как  би  постъпил?
В мен първо говори разума, но пак греша и тогава заговорва пустата "госпожа" и хич не ми е лесно Мите.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Iris в Април 26, 2011, 21:36:13 pm
Ти лично съвестен ли си ?

Винаги ли поставяш своите цели и нужди на второ място, СЛЕД тези на околните?

Съмнявам се.
Не винаги. А и тук става въпрос за загриженост за другите, а не да се съобразяваш с всичките им прищявки без значение колко глупави са.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 26, 2011, 21:51:15 pm
    Да  напълно  съм  съгласен,  ако  човека  е  страхлив,  но  понеже  знам,  че  ти  не  си страхлив,  питам  ти  как  би  постъпил?
В мен първо говори разума, но пак греша и тогава заговорва пустата "госпожа" и хич не ми е лесно Мите.
 
       Е  падне  ли  пердето  какъв  ти  разум!!
Ти лично съвестен ли си ?

Винаги ли поставяш своите цели и нужди на второ място, СЛЕД тези на околните?

Съмнявам се.
Не винаги. А и тук става въпрос за загриженост за другите, а не да се съобразяваш с всичките им прищявки без значение колко глупави са.
  Загриженост  как  моите  действия  ще  се  отразят  на  околните!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Passiflora в Април 26, 2011, 23:58:07 pm
Сещам се за няколко парадокса.
Не убивай! Ясно е, че при всеки ще проговори съвестта в мирно време, но как реагира човек когато е на война? Колкото повече врагове - толкоз по-добре.
Не кради! Като е нахранен човек - ясно, но ако примира от глад и няма особени алтернативи?
 :unknown:
Съвест, която зависи от обстоятелствата? Не ми звучи много логично, а интуицията ми тук нещо мълчи! Единствената логика, която намирам е че във война и при глад си намираме по-лесно оправдание "Ами трябваше да оцелея някак си!"
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 27, 2011, 13:49:28 pm
И моля, сега да споделя това, което прочетох в "Как да преодолеем безпокойството и да спрем да се тревожим"от д-р Джоузеф Мърфи, и ме накара да проверя разбирането си, относно съвестта.
" През вековете истината е била манипулирана, изопачавана, купувана и продавана многократно. Ето защо чувството за вина е универсално. Психолозите го наричат най-тежкото проклятие над човечеството.
Трябва да проумеете, че чувството за вина се заражда в онова, което наричаме съвест. Много хора си мислят, че гласът на съвестта е глас Божи. Не е така. Съвестта е нашето вътрешно чувство, породено от гласът на някой друг. Често този глас придналежи на невежеството, страха, суеверието, предрасъдъците, заблудата и измамната представа за Божията любов и е внушен от родителите или от други авторитети.
Вие не се раждате с чувство за вина. Вината е болест на ума.
Не се водете по вашата съвест, защото тя може да е плод на погрешни мисли.
Самоовнинението е най-смъртоносната отрова за вашия ум. То отнема радостта, ентусиазма, и енергията ви. То може да разтрои всичките ви вътрешни органи...."
Не мога да скрия, че вината може да е основателна и тогава дори може да е двигател към промяната към по-добро.
Обаче научих, че никой от нас не се ражда със съзнателно чувство за вина. Доста често обаче тя се оказва основен инструмент за възпитание в семейството и то , както пише Алгафари,не защото родителят не обича детето си, а защото и той го прави несъзнателно, тъй като и него самия са го възпитавали по-този начин.
Има деца които растат закърмени с вина и ниско чувство за значимост. И това могат да бъдат основите на бъдещия садомазохистичен характер, който много по-често от останалите се чувства жертва, изпитва вини и желание за реванш и " наказателно-връщащо" поведение.
И се сещам като пример, за абсурдни неща, още има деца, които ги гризе съвестта и се чувстват виновни и се срамуват, защото са си пипали гениталиите. Сигурно и вас са ви възпитавали, че телесното удоволствие е нещо мръсно, срамно и грешно? Моралът и религията понякога, отново бих цитирала същата авторка, обявяват такава война на природата, че резултатът е пагубен за физическото и психическото ни здраве.
Знам, че има хора, които заслужават да бъдат щастливи, и имат нужда да се разтоварят от вините, които в много случаи без никакъв смисъл носят на гърба си!
Не може една самотна майка, да се чувства непълноценна, само защото, майка й,  която цял живот е била домакиня, многократно и е повтаряла, че не е добра майка, защото много работи и не е до децата. А жената работи за да може да им осигури добро образование. Обаче съвестта й казва, ти си лоша майка! Честно ли е?
Не говоря за себе си, аз също съм от тези майки, които смятат, че мястото им е до децата и все пак аз не съм самотна майка.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 27, 2011, 15:41:48 pm
Ето за това говоря и аз - поздравления, Търсеща, кратко, точно и ясно! В десятката! :yes:

Остана ми само един въпрос неразгадан: кой е съдника ни след смъртта ни? Същата тази "съвест" ли? :-X
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 27, 2011, 15:43:10 pm
И на мен ми е интересно?  ;)
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: fishbone в Април 27, 2011, 16:18:35 pm
А аз като чета цитата на таз Д-р Мърфи направо ми се повдига.
...аз със какво чувство съм се раждал ...бала, бала.
Захаросан НЮ ЕЙДЖ буламач - преспивна песничка за комплексираните овчици.

 
Цитат
Сигурно и вас са ви възпитавали, че телесното удоволствие е нещо мръсно, срамно и грешно?
;D

То затова се нароиха толкоз гейове и простутки, лесби и пр. Само дето не са тръгнали по улиците да се шляк*т.  :bad:
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 27, 2011, 16:45:14 pm
И моля, сега да споделя това, което прочетох в "Как да преодолеем безпокойството и да спрем да се тревожим"от д-р Джоузеф Мърфи, и ме накара да проверя разбирането си, относно съвестта.
 
    
Ето за това говоря и аз - поздравления, Търсеща, кратко, точно и ясно! В десятката!

 
    Браво  момичета  намерихте  истината  за  този  боклук  наречен  съвест!  Радвам  се  за  вас!  Възпитавайте  децата  си  в  този  дух!  Но  знаете  ли,  не  бих  искал  да  бъда  на  ваше  място  когато  започнете  да  берете  плодовете  от  възпитанието  си!!!!!!!!!!!!!!  
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Passiflora в Април 27, 2011, 17:04:09 pm
Остана ми само един въпрос неразгадан: кой е съдника ни след смъртта ни? Същата тази "съвест" ли? :-X
И на мен ми е интересно?  ;)

Кой е казал, че има "съдник" след смъртта?  :-X

mitko, не е видяна кой какви плодове ще бере. Знам само едно, че прекалено съвестните деца като порастнат не са от най-щастливите. По-скоро са нерешителни и затворени, поставят своите потребности след тези на другите хора и така стават лесни за манипулиране, до момента когато се осъзнаят... Дано да греша тук, но се съмнявам.
Не става дума да се изкорени всякаква съвест в едно дете, но може би преди да му се скараме е по-добре да разберем и неговите основания за извършване на някаква безсъвестна постъпка (безсъвестна - според нашите възгледи).
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 27, 2011, 19:10:40 pm
mitko, не е видяна кой какви плодове ще бере. Знам само едно, че прекалено съвестните деца като порастнат не са от най-щастливите. По-скоро са нерешителни и затворени, поставят своите потребности след тези на другите хора и така стават лесни за манипулиране, до момента когато се осъзнаят... Дано да греша тук, но се съмнявам.
Не става дума да се изкорени всякаква съвест в едно дете, но може би преди да му се скараме е по-добре да разберем и неговите основания за извършване на някаква безсъвестна постъпка (безсъвестна - според нашите възгледи).
Именно. @--- Все едно, че разказваш за мен, за моят живот. От същата люпилня съм. Докато се събудих. Какво ми е струвало - аз си знам.
Стигнала съм до извода, че грешките от всякакъв характер, правени от родителите се дължат на неспособността им да изпитват безусловна любов. Бог не ни съди, ние се съдим, не е ли очевидно за какво става въпрос? И аз не говоря да "шляпаш през просото".
Митко, реакцията ти е гола емоция , сякаш не си прочел изобщо написаното от Търсеща, а само си "прелетял" през него. Къде видя думата "боклук"? Но си прав, мноооого боклук има в някои от въпросните програми.
Относно лошото в човека и липсата на съвест: мисля, че живота разполага с достатъчно механизми да даде обратна връзка на всеки от нас. Но може би човек е редно да се учи от собственият си опит, а не чрез програмите. Как ще си сигурен, че нещо което правиш е твоя идея, а не продукт на прогромиране, ако си задънен от програми? Програмата не може да види себе си!!!
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 27, 2011, 23:43:34 pm
А аз като чета цитата на таз Д-р Мърфи направо ми се повдига.
...аз със какво чувство съм се раждал ...бала, бала.
Захаросан НЮ ЕЙДЖ буламач - преспивна песничка за комплексираните овчици.

 
Цитат
Сигурно и вас са ви възпитавали, че телесното удоволствие е нещо мръсно, срамно и грешно?
;D

То затова се нароиха толкоз гейове и простутки, лесби и пр. Само дето не са тръгнали по улиците да се шляк*т.  :bad:

fishbone, не можеш ли да си малко по-толерантен към различните?
А и аз доколкото съм се образовала по въпроса, това не е техен избор, както не можеш да си избереш родителите, така не можеш да си избереш дали си хомо или хетеро, дали да си мъж или жена. Можеш да провериш, нещо с хронозомите им имаше.

 О, ето един прекрасен начин за конструтивно изразяване на агресията, какво ще кажеш Tangra? ;D
Я, ми кажи, какво имаш против цитирам:
Цитат
Захаросан НЮ ЕЙДЖ буламач 
. И кои са те, че ме заинтригува?
Цитат
Кой е казал, че има "съдник" след смъртта?  Lips Sealed
Честно Passiflora и аз се запитах този въпрос?
Даже ще пусна такава тема?
И Мите, ако не те обиждам, че така те наричам, не питам само себе си, защото, неискам отговора само за себе си :hi:
Прочете ли темата " филисофия на родителството"?
Искам да ти кажа, че моето дете ще е съвестно, защотото аз съм прекалено съвестна! Можеш ли да разбереш, че има хора, които са безсъвестни, има и такива, които са прекалено съвестни? Жалко, че не си срещал такива хора? Ти ли си най-съвестния сред всички? Питам те с най-добри чувства?
Ние не отхвърляме разума, аз пак ти казвам, говорим за съвестта( след като си направил нещо) и съвпътстващите я чувства?
Аз съм отговорна, поемам отговорността за всичко в моя живот, за обстановката в която живея, за хармоничните ми взаимоотношения между хората....
Знам, че един от начините да се намали агресията е да се повиши емпатията между хората, обаче за мен са две различни неща?
А ти какво имаше предвид като казваш, че съвеста убива в буквалния смисъл?
И Мърфи го казва и той е мъж между другото.

Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 28, 2011, 13:10:59 pm
Митко, реакцията ти е гола емоция , сякаш не си прочел изобщо написаното ...
 
     Да,  много  си  права,  но  задай  си  въпроса  защо,  какъв  е  повода  да  избухне  тази  емоция! -  Ще  ви  отговоря  защото  вие  залисани  в  това  да  търсите  виновен  за  това  което  сте  няма  да  дапуснете,  че  един  непознат  дятка  може  да  ви  уважава  заради  вашата  младост  и  неспокоен  дух!  Да  го  боли  когато  види  някой  макар  и  непознат  да  повтаря  грешките  му  от  младоста!  Да  емоционален  съм  защото  съм  човек!  "Емоцията  краси  човека  отвътре  и  прави  го  човек  с  главно  Ч"

Прочете ли темата " филисофия на родителството"?
 Можеш ли да разбереш, че има хора, които са безсъвестни, има и такива, които са прекалено съвестни? Жалко, че не си срещал такива хора? Ти ли си най-съвестния сред всички? Питам те с най-добри чувства?
Аз съм отговорна, поемам отговорността за всичко в моя живот, за обстановката в която живея, за хармоничните ми взаимоотношения между хората....
Знам, че един от начините да се намали агресията е да се повиши емпатията между хората, обаче за мен са две различни неща?


       Ще  ти  отговоря  на  всеки  въпрос  поотделно:
       Първо -  Писал  съм  във  въпросната  тема - Дете  се  възпитава  само  с  личен  пример  и  с  нищо  друго!!!  Детето  се  оглежда  в  майка  си  от  първият  миг!  Но питам  ако  огледалото  е  изкривено  какво  ще  види  и  какъв  образ  ще  изгражда!
       Второ - Не  мога  да  преценя  кой  е  съвестен  и  кой  не.  За  себе  си  мога  да  кажа,  че  си  мъча  да  спазвам  правилото,  "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва"  и  добавям - Ако  нешо  ти  се  върне  със  същата  монета  прояви  смирение!!
       Трето - Щом  поемаш  персонално  отговорност  за  какво  се  безпокоиш  товава??  Изразяването  на  духовното  качество  съвест  в  нашият  материален  свят  се  нарича  отговорност!!!
        Четвърто -  Да  съвест  и  емпатия  са  различни  понятия,  но  не  съвсем.  Емпатията  е  препоръчителна,  а  съвеста  е  задължителна! Един  съвет - Опитвай  да  практикуваш  емпатията,  пази  съвеста  си  будна,  но  спокойна  и  ще  бъдеш  щастлива,  е  тогава  обаче,  ще  трябва  да приемеш  и  свикнеш  с  факта,  че  в  очите  на  доста  бих  казал  мнозинството  хора  ще  изглеждаш  странна,  много  меко  казано!!
 
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 28, 2011, 15:36:58 pm
Митко, благодаря ти за уважението и за това, че отговори на въпросите ми! :hi:
За личния пример съм абсолютно съгласна! Митко, няма как да знам, за огледалото дали е изкривено, ако не проверявам усърдно това от време на време.
Моето правило аз вече, го споделих веднъж:" Не прави това, което хората не искат да им правиш!" Поради факта, че оценявам индивидуалността на всеки човек и не всичи хора искат същото като мен.
Не се безпокоя, преразглеждам просто убежденията си!
Аз мисля, че любовта и уважението между хората е препоръчително, не си падам по това да вкарвам хората в някакви калъпи и да им казвам това е задължително, според мен няма такова животно. :hi:
Говорим много еднакви неща, но аз казам -"задължително" е самостоятелното мислене и разума, ти говориш за съвеста, едни и същи послания, различни думи.
Аз съм вече щастлива и започвам да свиквам, че ме мислят за странна.
 И не забравяй, че мнозинството е по-скоро невежо! ;)
И какво, ще кажеш за тази мисъл:
Цитат
Петролните долари определят съвестта на днешния свят.
(Авигор Либерман, политик 2002)Лъжа ли е това?
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 28, 2011, 17:08:18 pm
Митко, реакцията ти е гола емоция , сякаш не си прочел изобщо написаното ...
 
     Да,  много  си  права,  но  задай  си  въпроса  защо,  какъв  е  повода  да  избухне  тази  емоция! -  Ще  ви  отговоря  защото  вие  залисани  в  това  да  търсите  виновен  за  това  което  сте  няма  да  дапуснете,  че  един  непознат  дятка  може  да  ви  уважава  заради  вашата  младост  и  неспокоен  дух!  Да  го  боли  когато  види  някой  макар  и  непознат  да  повтаря  грешките  му  от  младоста!  Да  емоционален  съм  защото  съм  човек!  "Емоцията  краси  човека  отвътре  и  прави  го  човек  с  главно  Ч
Е, аз съм последният човек на земята, който ще те упрекне за това, че си човек! :) В случая, обаче, ми се искаше да подходиш по - аналитично и безстрастно, защото не сме на война, а изясняваме с аргументи концепция.
Колкото до причината за човешките реакции, то те се редуцират в крайна сметка само до две, винаги само до две: или любов или страх. Кое те движи - ти можеш да прецениш. Любовта никога не осъжда, по това можеш да ги различиш за себе си. Говоря за божията любов, не за романтичния и клонинг. Във всеки от нас тук има и любов и страх. Във всеки без изключение! На най - дълбоко подсъзнателно ниво. т.е. в подбудите , които може и да не осъзнаваме винаги ясно.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Април 28, 2011, 18:43:16 pm
Ето каква мисъл прочетох сега: " Ако е вярно, че човек става човек в момента, когато възникне феноменът рефлексия, тази "способност да се съсредоточиш върху самия себе си и да овладееш самия себе си..., тази способност не е просто да знаеш, а да знаеш какво знаеш"(П.Гетьи дьо Шрден,1987), макар и по-трудно, но не толкова по-необходимо е да се развие в човечеството рефлексия- способност то, човечеството, да се съсредоточи върху самото себе си, за да може да се самоовладее- да не бъде погубено от собствената си алчност и от дългото вкоренената злонамереност към майката природа.
За това, ти говоря Митко, способност не просто да знам, а да знам какво знам. :hi:
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: cassio в Април 29, 2011, 11:11:40 am
m2f wrote:

Цитат
Колкото до причината за човешките реакции, то те се редуцират в крайна сметка само до две, винаги само до две: или любов или страх. Кое те движи - ти можеш да прецениш. Любовта никога не осъжда, по това можеш да ги различиш за себе си. Говоря за божията любов, не за романтичния и клонинг. Във всеки от нас тук има и любов и страх. Във всеки без изключение! На най - дълбоко подсъзнателно ниво. т.е. в подбудите , които може и да не осъзнаваме  винаги ясно.

Леко ще се отклони темата с тая Любов (може отделна тема да се отвори), но ще уточня нещо. Пиша "отклони", защото според мен няма общо между съвест и любов. Любовта е емоция, която не може да се докаже. Съвестта е разумна и понякога доста помага. Страхът е емоция, която може да се види и докаже, но пък съвсем няма общо със съвестта. И накрая двете въобще не очаквам да са причина за човешките ми реакции. Много малко са нещата, които извършвам и регирам по начин, заради любов или страх, даже от страх не знам дали ми се събират и пет най-много, които са били по-скоро от рефлексивен страх, отколкото от тоя психо-паниращия.
Дори Божията любов не може да е упование за съвестта ми. Иначе съвестта е интересно, че може да бъде част от подсъзнанието и съзнанието едновременно. Но, разбира се в единия случай няма как да знаем, че е съвестта, а в другия я определяме като чувство за вина- което е неправилно. Вината няма общо със съвестта в разумната й част. Чувството за отговорност и вината са подвластни на съвестта и съзнанието. Но в никакъв случай една съвест не може да е причина за вина, ако няма преди това извършено деяние, неприемлива помисъл или дори бездействие при искана или очаквана от теб реакция.
Може да се разгледа и от гледна точка на правото, която е по-интересна от тази на психологията  :---
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 29, 2011, 20:26:52 pm
Big mama
Re:Въпрос около прераждането
« Отговор #292 -: Днес в 01:18:46 »   

--------------------------------------------------------------------------------
Митко, щом твърдиш, че всяка душа минава през стъргалото на собствената си съвест, как се определя тази съвест от гледна точка на социално - културните различия? За един европеец яденето на месо е нещо нормално, докато за един азиатец - будист това е убийство, както ние бихме гледали на храната на канибалско племе. За канибала не би имало нищо нередно да си хапне "мисионер с ориз на фурна". Друго, какво става с душите на извършителите на ненаказани престъпления и какво е отношението на техните жертви? И ако допуснем, че между убиец и убит, изнасилвач и изнасилена, крадец и окраден съществува някаква кармична връзка и нещата трябва да се балансират, то каква персонална кармична връзка би съществува между политик,откраднал едни милиони и хората пострали от това? Напр.-Бойко прави АЕЦ - ние плащаме комисионните. Масларова краде пари от пенсионерите и те живеят още по-зле.Царят сече реституирани гори - екологична катастрофа. Не ми се нравят обяснения от типа, че всичко това е "натрупване на опитности" или такава ни е "националната карма".
      В  темата  за  съвеста  задълбахме  много  и  резонно  стана  пълна  каша,  объркахме  накои  понятия!
      "Всяко  ниво  на  развитие  има  свои  собствени  изисквания  и  закони!  В  темата  объркахте  съвест  от  много  по-висок  ранг  и  съвеста  на  временният  (инкарнационен)  АЗ.  Не  може  изискванията  за  всички  да  са  еднакви  даже  в  една  социална  група.  Изначалното  развитие  на  инкарнационният  АЗ  предполага  и  развитие  на  съвеста  макар  и  вродена  и  това  е  задължение  на  родители  и  общество,  както  доблест;  самочуствие  и  другите  етично-морални  ценности!  Кармична  обремененост  носят  и  родителите  за  лошото  възпитани  деца.  Съгласно  закона  за  свободата  на  избор  всяко  общество  определя  ценностите  около които  да  се  развива,  това  се  отнася  и  за  отделната  личност.  Друг  е  въпроса,  че  ценностната   ни  система  не  е  синхронизирана  поне  частично  с  морално-етичните  норми  на  следващото  ниво,  не,  че  нямаме  знания  за  това. ...........  Общото  за  всички  нива  на  развитие  е -  Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва,  а  когато  ти  се  отвърне  със  същата  монета  смири  се!"  Паалла  Тук  следва  комплимент  за  Търсеща,  но  ще  й  го  спестя!  Да,  всеки  минава  през  стъргалото  на  собствената  си  съвест  и  не  бива  да  се  крием  и  оправдаваме  с  някаква  колективна  карма.  Господата  крадът  защото  им  позволяваме  ние,  нали  ние  ги  избрахме? 
      С  превода  съм  зле!!!     
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 29, 2011, 21:53:20 pm
"В  темата  объркахте  съвест  от  много  по-висок  ранг  и  съвеста  на  временният  (инкарнационен)  АЗ....
Изначалното  развитие  на  инкарнационният  АЗ  предполага  и  развитие  на  съвеста  макар  и  вродена  и  това  е  задължение  на  родители  и  общество.....
ценностната   ни  система  не  е  синхронизирана  поне  частично   с  морално-етичните  норми  на  следващото  ниво"  Паалла  
Благодаря за усилието, Митко.
От първото изречение излиза, че има две съвести - на инкарнационния аз и постоянна, по - висша. /Допускам, че по - висшата е въпросният съдник след смъртта ни, след като вероятно отпадне по технически причини по - нисшата ни съвест?/
От второто изречение излиза, че въпросните две съвести, едната от които по - висша от другата...искат и двете развитие? И то чрез действията на родителите?!?! т.е излиза, че и по - висшата съвест не се обажда докато не я възпитат? Не мога изобщо да допусна, че с по - висшата съвест, която ще ми е съдник отвъд, ще експериментират родители, възпитатели и т.н. /Имаш ли представа какви ги вършат някои родители?/Това не го разбирам. Моля, ако ти си разбрал, кажи по какво се различават двете съвести, практически как да ги различи човек, и как да определи човек върху коя от двете съвести по какъв начин са повлияли всичките възпитаващи го.
От третото изречение излиза, че двете съвести са много различни една от друга! Което не знам как се връзва с второто - че и двете съвести се възпитавали от едни и същи родители, възпитатели и т.н...
Знам, че казваш, че не те бива в превода, но ще съм благодарна ако опиташ.  :hi:

П.П. Ето линк към една книга за възпитанието, за на когото му е интересно, май повече подхожда за съседната тема за родителството, но и за тука става:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%EE%F2%F0%EE%E2%ED%E8%F2%E5+%F0%EE%E4%E8%F2%E5%EB%E8


Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 30, 2011, 00:35:24 am
"В  темата  объркахте  съвест  от  много  по-висок  ранг  и  съвеста  на  временният  (инкарнационен)  АЗ....
Изначалното  развитие  на  инкарнационният  АЗ  предполага  и  развитие  на  съвеста  макар  и  вродена  и  това  е  задължение  на  родители  и  общество.....
ценностната   ни  система  не  е  синхронизирана  поне  частично   с  морално-етичните  норми  на  следващото  ниво"  Паалла  
        Благодаря  за  разбирането  и  съчуствието,  наистина  трудно  е  да  им  превеждам,  просто  терминологията  им  е  по-сложна,  но  пък  се  успокоявам  -  на  тях  им  е  по-трудно  със  сигурност!
        Не  виждам  във  въпросното  изречение  даже  и  намек,  че  съвеста  на  постоянният  АЗ  се  нуждае  от  помоща  на  родителите  и  обществото  на  инкарнационният  АЗ.   Ако  възникне  казус  първият  помощник  е  личният  ти  наставник  след  това  неговият  наставник  и  така  по  веригата,  искам  да отбележа,  че  това  не  е  съд,  а  помощ  да  разбереш!
        Разликата  между  двете  нива  на  съвест  е  само  в  количеството  опитности,  нищо  друго!  По  знаещата  съвест  а  от  там  и  по-строгата  бих  казал  по-безпощадната  се  включва  когато  настоящата  ни  същност  се  слее  в  цялостната  картина  кото  част  от  пъзела  наречен  личност.
         Представи  си,  че  имаш  стотици  превъплъщения,  а  хиляди  и  колко  хора  са  влияли  на  оформането  ти  като  личност.
         Едно  влияние  е влияние  докато  не  го  осъзнаваш,  но  осъзнаеш  ли  влиянието  то  вече  се  превръща  в  избор!   
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 30, 2011, 14:03:27 pm
цитат №1 на Митко:"Не  виждам  във  въпросното  изречение  даже  и  намек,  че  съвеста  на  постоянният  АЗ  се  нуждае  от  помоща  на  родителите  и  обществото  на  инкарнационният  АЗ."
Как бе, човече, цялото им изречение това означава: "Изначалното  развитие  на  инкарнационният  АЗ  предполага  и  развитие  на  съвеста  макар  и  вродена   и  това  е  задължение  на  родители  и  общество....."

цитат №2 на Митко:"Ако  възникне  казус  първият  помощник  е  личният  ти  наставник  след  това  неговият  наставник  и  така  по  веригата,  искам  да отбележа,  че  това  не  е  съд,  а  помощ  да  разбереш!"
За какво говориш, изобщо не схванах?

цитат №3 на Митко:"Разликата  между  двете  нива  на  съвест  е  само  в  количеството  опитности,  нищо  друго!  По  знаещата  съвест  а  от  там  и  по-строгата  бих  казал  по-безпощадната  се  включва  когато  настоящата  ни  същност  се  слее  в  цялостната  картина  кото  част  от  пъзела  наречен  личност. Представи  си,  че  имаш  стотици  превъплъщения,  а  хиляди  и  колко  хора  са  влияли  на  оформането  ти  като  личност."
Това и аз интуитивно го чувствам като истина. Излиза нещо като това, че: съвестта ни отвъд съди себе си заради това, че е била с амнезия и в неведение, /и дресирана, включително/, когато е била тук, на земята, и през това време не е могла да бъде на собствената си висота по същите тези причини, които изредих. Така ли е? Е как да си на същата висота като си с амнезия, бе, аджеба? Продължава да е неправилно, само дето стана по - подредено като механизъм. Въпросът си стои!!!!

цитат №4 на Митко:"Едно  влияние  е влияние  докато  не  го  осъзнаваш,  но  осъзнаеш  ли  влиянието  то  вече  се  превръща  в  избор!"
Така е. Но за да осъзнаеш нещо като влияние, много цицини /непоправими последствия/ има да ти се появят на тиквата от въпросните програми! Както пише и автора на горецитираната книга: "Вие не сте отговорни за онова, което ви е било причинено, когато сте били беззащитно дете! Вие сте отговорни за предприемането на положителни стъпки, за да поправите настоящата ситуация" и още: "Това, че не си искал да ме нараниш, не означава, че не ме е заболяло"...
Благодаря ти, Митко! Извинявам се за нелепия начин по който съм оформила цитатите, но нещо не се справям с цитирането на повече от един текст.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: mitko в Април 30, 2011, 15:09:28 pm
 "Изначалното  развитие  на  инкарнационният  АЗ  предполага  и  развитие  на  съвеста  макар  и  вродена  и  това  е  задължение  на  родители  и  общество"
 Това  означава  изначалното  развитиа  на  госпожа  m2f  като  личност!  Не  знам  истинското  ти  име  -  духовното,  то  води  началото  си  назад  в  древноста!
:"Ако  възникне  казус  първият  помощник  е  личният  ти  наставник  след  това  неговият  наставник  и  така  по  веригата,  искам  да отбележа,  че  това  не  е  съд,  а  помощ  да  разбереш!"
За какво говориш, изобщо не схванах?
    Ако  възникне  проблем  и  моята  съвест  не  може  да  се  справи  идва  на  помощ  Паалла,  ако  не  може  да  ми  вразуми  дебелата  глава  намесва  се  и  Хоол  и  така  до  постигане  на  разбиране,  нищо  не  се  прави  докато  не  разбереш   и  осъзнаеш  проблема!   Единствено  по-осезаема  намеса  има  от  страна  на  наставниците,  когато  нещо  негативно  се  повтаря  във  всички  инкарнации  и  се  превръща  в  стериотип  на  поведение!  В  този  живот  отработвам  два  кармични  проблема - да  не  убивам  (справих  се  частично)  и  един  друг  за  който  не  искам  да  пиша  но  с  него  се  справих,  поне  така  мисля  след  някоя  и  друга  година  ще  разбера!  


   "Разликата  между  двете  нива  на  съвест  е  само  в  количеството  опитности,  нищо  друго!  По  знаещата  съвест  а  от  там  и  по-строгата  бих  казал  по-безпощадната  се  включва  когато  настоящата  ни  същност  се  слее  в  цялостната  картина  кото  част  от  пъзела  наречен  личност. Представи  си,  че  имаш  стотици  превъплъщения,  а  хиляди  и  колко  хора  са  влияли  на  оформането  ти  като  личност."Това и аз интуитивно го чувствам като истина. Излиза нещо като това, че: съвестта ни отвъд съди себе си заради това, че е била с амнезия и в неведение, /и дресирана, включително/, когато е била тук, на земята, и през това време не е могла да бъде на собствената си висота по същите тези причини, които изредих. Така ли е? Е как да си на същата висота като си с амнезия, бе, аджеба? Продължава да е неправилно, само дето стана по - подредено като механизъм. Въпросът си стои!!!!
     Да,  много  удобно  е  да  се  криеш  зад  амнезията,  но  това  скривалище  върши  работа  докато  разбереш,  че  е  параван!  Лично  ти  отказа  да  прогледнеш  и  сега  ако те  попита  съвеста  ама  оная  където  не  можеш  да  заглушиш - Защо  бе  аджаба  отказа  да  прогледнеш  и  скри  глава  като  щраус  в  пасъка?  Какво  ще  отговориш   ???  
       Едни  смятат,  че  смъртта  е  краят  и  живеят  като  за  последно!
       Други  вярват  в  Бог,  но  мислят,  че  ще  им  се  размине  защото  Бог  е  милостив  тоест  будала!  
      Трети  знаят,  че  това  не  е  сън  и,  че  ще  трябва  да  се  плаща  с  лихвата!  
      Как  смяташ  тежеста  на  едно  прегрешение  еднакво  ли  е  за  тримата ???  
      Да  тежък  е  товара  на  знанието,  затова  са  блаженни  низшите  духом!

 "Едно  влияние  е  влияние докато  не  го  осъзнаваш,  но  осъзнаеш  ли  влиянието  то  вече  се  превръща  в  избор!"[/b]
Така е. Но за да осъзнаеш нещо като влияние, много цицини /непоправими последствия/ има да ти се появят на тиквата от въпросните програми! Както пише и автора на горецитираната книга: "Вие не сте отговорни за онова, което ви е било причинено, когато сте били беззащитно дете! Вие сте отговорни за предприемането на положителни стъпки, за да поправите настоящата ситуация" и още: "Това, че не си искал да ме нараниш, не означава, че не ме е заболяло"...
 

       Е  кой  те  кара  да  си  повтаряш  грешките?  Мен  баща  ми  не  ме  е  пердашил  никога  за  едно  провинение  два  пъти - учех  бързо.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: m2f в Април 30, 2011, 18:11:13 pm
Да,  много  удобно  е  да  се  криеш  зад  амнезията,  но  това  скривалище  върши  работа  докато  разбереш,  че  е  параван!  Лично  ти  отказа  да  прогледнеш  и  сега  ако те  попита  съвеста  ама  оная  където  не  можеш  да  заглушиш - Защо  бе  аджаба  отказа  да  прогледнеш  и  скри  глава  като  щраус  в  пасъка?  Какво  ще  отговориш   ???
 
********
Е  кой  те  кара  да  си  повтаряш  грешките?  Мен  баща  ми  не  ме  е  пердашил  никога  за  едно  провинение  два  пъти - учех  бързо.
Митко, не е криене зад амнезията, амнезията си е факт! И, понеже другите които четат поста ти ще се чудят от какво съм се отказала...? Ще кажа, че не съм се отказвала изобщо! Само дето твоят начин не е моят! Не ставаме всички еднакво добре за астрално излизане, уверявам те, но това си е друга тема, да не спамим тука. Аз все още търся и уверявам те, ще намеря подходящият за мен начин. Не мисля, че съм по - лош или по - страхлив човек от теб, за да ми казваш, че съм "скрила главата си в пясъка" - не приемам изобщо квалификацията ти! Нямаш никакво право да ми товориш така! Никакво! :yes:
Колкото за пердашенето на баща ти - последствията са невидими за теб...Не мисля, че да се приспособиш под силата на аргумента "колан", е учене...Най - добре прочети книгата, която съм посочила по - горе. Може да откриеш интересни неща.
Титла: Re:Истината относно съвеста?
Публикувано от: Търсеща в Май 02, 2011, 09:12:27 am
От всичко, което си казахме за съвестта, и ще помоля да ме поправите,ако греша, че се получава точно обратното на това:
Цитат
Госпожо,  даже  Бога  можеш  да  заблудиш  предизвиквайки  състрадание  чрез  покаяние  и  други  трикове,  но  собствената  си  съвест  никога  и  в  никакъв  случай!!!   
Можем да   заблудим, продадем, да оставим някой друг да оправлява нашата съвест, не онази висшата. Обаче Бога няма как да го заблудим. Ако не беше така на хората, които нараняват другите хора нямаше да им е нужно да дехуманизират жертвите си, а те го правят. Това е тотална заблуда. Аз ще го наряна, защото той е....... и заслужава това, така мен няма да ме гризе съвестта. И Passiflora, хубаво отбележи, че на бойното поле хората, които убиват други хора са герои за някои............
Такаче, за да не казвам, че е по-добре да слушаме божието слово, защото явно някои хора ги дразни, ще цитирам думите на един герой : " Този тъп клюкар" там горе. Според мен никой не би сгрешил, ако се запита преди да действа: " Какво би направила любовта, в случая?". Самоче забравих, че много хора незнаят какво е истинска любов. ???