Истината относно съвеста?

[Maq]

Явно някои от писателите са нямали съвест

[agrippa]

За кои писатели говориш?

[bogoizbrania]

Явно за тези на Библията.
Това е показател, че самото понятие за съвест е философско и може да се ползва за поучение, но не и за представяне на Евангелието.

[mitko]

    Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.
    Това  е  онази  сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!  Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!  Езикът  на  съвеста  е   езикът  на  интуицията!
     
     Да  не  забравяме,  че  съвеста  може  да  убива  в  буквалният  смисъл!

[Търсеща]

 

Осъзната необходимост от морал.(акцентирам на "необходимост")

свръх Аз-а

чувство за отговорност:

потребност

програмна   матрица на дадена "институция"

съвестта е висшия ни съдник. Безпристрастния наблюдател

сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!

Много отговори, а на мен ми изникват все повече въпроси.
mitko, аз доколкото знам, това, за което говориш е способност и носи името емпатия и може да се развива. Ако допусна, че е сила ми се иска да знам от къде идва тя?
Висшия ни съдник не е ли Бог,Sangre? Той може и да е безпристрастен, но съвеста е далеч от това според мен.
mitko и не мога да се съглася, че езика на съвеста е езикът на интуицията.

Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!

Подсъдим? Значи всички сме подсъдими? И КОЙ ще отсъди каква е присъдата? Тази същата сила или някаква друга?

[396]

Значи всички единодушно разпознаваме съвестта като едно нещо - като пречка.


А отъкде идва, какво прави, как изглежда и как да се отнасяме с нея - това са точно същите въпроси, които човек си задава като има камък в обувката.


Открих, че колкото по-дълго време си задавам тези въпроси, толкова по-дълго време камъка в обувката ми си стои. А пък намирам доста отговори, които не ми развързват ситуацията.



Затова гледам да не се чудя много, ами по-бързо да си махам камъните. Така в моите чепици е спокойно и могат да ме заведат навсякъде.

[Търсеща]

Значи всички единодушно разпознаваме съвестта като едно нещо - като пречка.


А отъкде идва, какво прави, как изглежда и как да се отнасяме с нея - това са точно същите въпроси, които човек си задава като има камък в обувката.


Открих, че колкото по-дълго време си задавам тези въпроси, толкова по-дълго време камъка в обувката ми си стои. А пък намирам доста отговори, които не ми развързват ситуацията.



Затова гледам да не се чудя много, ами по-бързо да си махам камъните. Така в моите чепици е спокойно и могат да ме заведат навсякъде.

@--- :hi:Аз сигурно няма да спра да си задавам въпроси. Това не ми пречи, съвеста ми е чиста и съм щастлива.
Неможели да споделиш някои от твоите отговори?

Библейско тълкуване: Съвестта е обща способност на всичките нравствени деятели - Рим. 2:13-15. С нея хората различават добро от зло, и одобряват доброто и осъждат злото. Съвестта отсъжда за всичките нравствени деяния, като се ръководи от Божията воля, открита в природата и в Св. Писание. Наличието на тази нравствена способност, доказва най-явно, че душата е отговорна пред Бога за делата си, и нейният глас е до голяма степен глас Божий; когато е чиста и добре уведомена, съвестта е непогрешима и сочи право към пътя на истината и на правдата. При човека обаче, тази способност много пъти се заблуждава, защото понякога тя попада под влиянията на необуздани страсти или на развратена душа. Например, ако Павел помислил в себе си, че трябва да преследва Христовите последователи - Д.А. 26:9. Това беше грях, защото той беше длъжен да просвети съвестта си с всичките средства в силата си, и да я пречисти с Божествена благодат. "Добрата" и "чиста" съвест - 1Тим. 1:5 и 3:9, е поръсена с Христовата кръв; тя открива Божията воля, и ни повелява да я вършим от евангелски побуждения; такава съвест е "непорочна" - Д.А. 24:16, и имащите такава съвест блаженствуват. Една "слаба", (нерешителна и сляпа съвест) - 1Кор. 8:7; една "осквернена" съвест - Тит 1:15; една "прегоряла" съвест - 1Тим. 4:2, закоравяла в престъпленията на законът и на евангелските повеления, ако не се промени чрез благодат, ще стане накрая мъстителна съвест, и средство на страшно и вечно мъчение. Никакви телесни мъчения, не са толкова тежки и нетърпими, колкото мъчението на съвестта; и макар тя и да дреме тука на земята, ще дойде време, когато ще се събуди и ще бъде като огън негасим.

http://www.kakvo.org/tword/съвест
bogoizbrania, какво ще кажеш за това тълкование? Мислиш ли, че

нейният глас е до голяма степен глас Божий

?

[Maq]

Аз не съм съгласна с това, че е пречка. Даже обратно,можем да я използваме като съветник.Всички я имаме,съгласни ли сте?Само, че при някои е подтисната и заровена.

[bogoizbrania]

Не може Давид и Авраам да нямат съвест а при Павел и Тимотей тя изведнъж да се появи, не може да е Божи глас, а само начин за обясняване на някои неща и представи. Това  е относително и субективно понятие и мен лично не ме интересува, моите интереси са по богоизбрани.

[Maq]

Въпроса е до колко можеш да се довериш на тези писания?Кой ги е писал?
Защо търсиш отговора извън себе си след като и ти имаш съвест?

[forian]

Изчетох какви ли не небивалици относно "съвеста".Драги съфорумци, знаете ли каква е разликата между думите на теория,и думите на практика,т.е тяхното проявление ?!? Е ще Ви кажа, Земния живот, в това е разликата, Земния опит и личностно преживяване.Неможе в интернет пространството да сме най-големите теоретици,а когато ни се прати изпитание реално в живота, да постъпваме първосигнално , да забравиме цялата информация що сме чели и да не проявяваме мисъл.Знаете ли в каква малка степен булшинството от хората живее съзнателно? Т.е в "екстремни" ситуации да прояви мисъл, разсъждение.Преди всичко съвеста е качество.Съвеста е нещо, което е заложено на човек от самото му раждане.Или я имаш , или я нямаш.В редки ситуации ти се дава шанс да я придобиеш.Съвеста е пример и мерило на човек , за неговата "чистота" , за неговата доброта, за неговата отговорност и съзнание.Тя се явява като частица "отпечатък" от Божественото , въплътено в човек.Хората ,когато са деца,съвеста им е най-силно изразена,защото тогава са най-чисти.След този период,съвеста постепенно почва да "изстънява",този вътрешен глас ,който ни нашепва кое е правилно и кое не , се загубва.Хората пренебрегват съвеста си, защото са слаби, защото са безотговорни и защото нямат смелостта да се преборят със своите пороци и чужди влияния.А всичко това се свежда до вярата.Те са обезверени от Бога и от себе си и затова започват да търсят външно спасение

[bogoizbrania]

Понятието за съвест явно е измислено в някакъв момент в миналото и е свързано със някакви филосовски идеи. Ето защо първо трябва да се намери източника на възникване и тогава да се разгледа промяната в смисъла с времето. Аз съм против човешката личност или съзнание да се разделят на някакви категории. Понятието за съвест е нещо такова, човек е едно цяло и така трябва да се разглежда, не да се дели на части дори и източника на неговите мисли и разбирания. Така можем да достигнем до опасна шизофрения, да разделяме мисли и поведение на части. Като кавате, че съвестта е нещо вътре в човека, то трябва да се разбере от къде е дошла, за да влезе в човек. И най вече не е ли опасно това за него. От всики намерени определения на съвестта се отдават най-възвишени и добри мотивации, което ми мирише на ню ейдж. Само единни Бог е добър, както казва Христос, в думите му никога не се среща думата съвест, ето защо смятам че понятието е некоректно и трябва да се замени с друго или да се даде някакво по-конкретно определение.
Доверието ми за Писанията е че само там може да се намери информация за миналото, а не пропаганда на някаква политика или философия от хора с нечисти помисли.

[mitko]

mitko, аз доколкото знам, това, за което говориш е способност и носи името емпатия и може да се развива. Ако допусна, че е сила ми се иска да знам от къде идва тя?
Висшия ни съдник не е ли Бог,Sangre? Той може и да е безпристрастен, но съвеста е далеч от това според мен.
mitko и не мога да се съглася, че езика на съвеста е езикът на интуицията.

Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим!

Подсъдим? Значи всички сме подсъдими? И КОЙ ще отсъди каква е присъдата? Тази същата сила или някаква друга?

 
      Така  излиза,  всички  сме  подсъдими,  на  собствената  ни  съвест!  Госпожо,  даже  Бога  можеш  да  заблудиш  предизвиквайки  състрадание  чрез  покаяние  и  други  трикове,  но  собствената  си  съвест  никога  и  в  никакъв  случай!!!         Дали  ни  съди  Бог,  твърдо  не,  прекалено  ни  обича  за  да  е  обективен!!  Как  ти  би  съдила  собственото  си  дете,  затова  ни  е  дал  съвеста!
"Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите."

"Емпатията е пълно разбиране на другите хора, на изразяваните от тях мисли и чувства, но и на по-дълбоките им емоции и мотиви."

Да бъдеш емпатичен, значи да бъдеш топъл и подкрепящ и да видиш проблема от гледна точка на споделящия. Тове ще рече да възприемеш вътрешния свят на другия точно, със запазване на емоционалните и смисловите оттенъци. Сякаш ставаш този друг, но без да губиш усещането за сякаш."  
  Е,  когато  там  горе  те  съди  съвеста  ти,  не  сътреживяваш  а  преживявяш,  не  разбираш  другият,  а  си  онзи  наранен  някой,  тук  имаш  усещатето  за  сакаш,  а  горе  няма  сякаш!!!  Тука  разбираш  и  съчустваш  на  страдащият,  но  ако  ти  си  виновна  по  една  или  друга  причина  за  това  страдание  (извинения  няма),  там  горе  изстрадваш  така  както  нараненият!  Ти  си  Той!
 
Съвеста
Тя не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Тя ще ни ос­та­ви да се раз­къс­ва­ме от тре­во­ги и при­тес­не­ния, ще ни по­то­пи в дъл­бо­ка деп­ре­сия, ще обър­ка ума ни с ира­ци­о­нал­ни­те си изис­к­ва­ния, ще ни до­ка­ра без­сън­ни кош­мар­ни но­щи; ще сри­не са­мо­чув­с­т­ви­е­то ни, ще пре­чи на ка­ри­е­ра­та ни, ще ни спъ­ва по йе­рар­хи­чес­ка­та стъл­би­ца, ще ни пра­ви нес­по­соб­ни да се бо­рим в жи­во­та; тя мо­же и в зат­во­ра да ни вка­ра, мо­же да ни до­ка­ра до­там, че да по­сег­нем и на жи­во­та си... Най-стран­но­то е, че тя не е най-ожес­то­че­ни­ят ни враг, ни­то ко­вар­на зла ве­щи­ца, а най-цен­ни­ят ни дар от Бо­га ­ Съ­вест­та.

Ду­ма­та “съ­вест” в по­ве­че­то жи­ви ези­ци е пре­вод от гръц­ка­та ду­ма “си­ней­ди­сис”, на ла­тин­с­ки “кон­с­ци­ен­циа”, и оз­на­ча­ва “зна­ние с дру­ги­го”.
http://www.pravmladeji.org/node/637
........
........ чувство на спокойствие, което е основното гориво на всички положителни емоциии. Без спокойствие няма нищо хубаво за чувстване.Хайде замислете се може ли да се смеете искренно, ако не ви е спокойно, можете ли да се веселите на воля, ако вътре във вас ври и кипи, можете ли да бъдете нежни или грижовни, ако не сте спокойни. Неможете нали....това е цената на липсата на съвест или по точно на нейното пренебрегване.
Липсата на съвест = на липсата на спокойствие = на невъзможност за изпитване на положителни емоции.
       И още нещо, знаете ли че една от основните прични, ако не и основната хората да се пристрастяват към алкохола, наркотиците, храните и т.н. Е продиктувано само от едно, да си купят малко спокойствие, за да могат да изпитват щастие и радост от това че са живи и са хора.
     В крайна сметка имаме съвест и всяко нейно пренебрегване води само до поредица от неспокойства.и тотална липса на възможност за радост и удоволетворение.

Board=psanaliz&Number=1950886198&page=19&view=collapsed&sb=5

[mitko]

Аз сигурно няма да спра да си задавам въпроси. Това не ми пречи, съвеста ми е чиста и съм щастлива.

Защо търсиш отговора извън себе си след като и ти имаш съвест?

[m2f]

Съвеста е нещо, което е заложено на човек от самото му раждане.Или я имаш , или я нямаш.
...
Хората ,когато са деца,съвеста им е най-силно изразена,защото тогава са най-чисти.След този период,съвеста постепенно почва да "изстънява",този вътрешен глас ,който ни нашепва кое е правилно и кое не , се загубва.Хората пренебрегват съвеста си, защото са слаби, защото са безотговорни и защото нямат смелостта да се преборят със своите пороци и чужди влияния.

Оспорвам и двете ти твърдения. Не, че не са верни твърденията ти, но далеч не са общовалидни. Те са просто частен случай. Защото има и други такива частни случаи, които също съществуват и са не по - малка истина /по - малък факт/:
Съвестта може да бъде и дресировка. Възпитание на определени реакции и представи за добро и зло. Колко хора се самоосъждат и "самоизяждат" от хипертрофирана набита от родителите им представа за вина? Огромно количество са! Къде е съвестта, онази вродената в тези случаи? След премахване на програмите им от професионалисти /психолози и психоаналитици/, въпросната дресировка се обезсилва.
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!