Истината относно съвеста?

[mitko]

Според мене няма такова животно като "социална съвест" - това, за което говорите е програма, действаща на дълбоко спящия човек, т.е на човека, който не различава собствените си от външните подбуди. Съвестта е индивидуално понятие. Параметрите и също са индивидуални.
А отговор на въпроса: "Как бих се чувствал, ако това, което правя се случваше с мен?" може да си зададе само сравнително порастнал на годинки човек, не и малкото дете. Затова си мисля, че съвестта е нещо, за което имаш в себе си някакви "чертежи", но в по - голяма степен е дресировка.

П.П. и самодресировка, разбира се...

Съгласен,  но  чак  пък  дресировка,  хайде  да  не  отиваме  в  крайности.  Вие  подценявате  този  въпрос,  но  съм  сигурен,  че  когато  дойде  времето  ще  отговаряте  толкова много  пъти  на  този  въпрос,  е  малко  префразиран,  разбира  се - Разбра  ли  как  се  е  чуствал  той  когато  ти  направи  това?  И  този  въпрос  ще  звучи  толкова  пъти  докато  не  го  приемем  като  задължителна  норма  на  поведение  както  горе  така  и  тук  на  Земята!!!  А  за  това  са  нужни  хилядолетия.         

[Търсеща]

:

Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността

да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход.

    Съветвала  те  е,  но  не  си  я  чула!  Чувството  за  вина  е  следствие  именно  от  това  нечуване  и  пренебрегване  на  този  гласец!

Извинявай, mitko. Май и ти не си сигурен, кое ни съветва (защо да не е разума) и ще ти цитирам твоите думи:

Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.

[Maq]

Търсеща,аз за това казах още в началото да слушаме преди да действаме

[old4]

Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?

[m2f]

Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?

На мен, като на добре дресирано човече, което е пострадало от такава дресировка. Не само ми е говорила...не мога да я нарека "съвестта", по - скоро "програмата за вина", ами и в някои ситуации съм се самоизяждала и самонаказвала преди да съм имала възможността да направя "грешката" си, или изобщо без да съм направила "грешката" си. АЗ ГОВОРЯ ЗА ПРОГРАМИРАНЕ НА ВИНА. Дали това е въпросната "съвест" - не знам, честно казано. За това и участвам в този разговор - току виж разбера това ли е или не.
И следват въпроси: добре де, ако съвестта не е дресировката, а нещо различно от нея, то защо не се прояви тази съвест и по отношение на мен самата /във вид на някакъв протест/, когато зловредните изкуствени програми бяха набивани в главата ми?

[old4]

Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.

[m2f]

Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.

Не, говоря за ВИНА. Вина, че си жив, вина, че си млад, вина, че си здрав, вина, че мислиш за себе си, вина, че другите са зле, вина, че не си достатъчно добър, вина, че не си достатъчно отговарящ на високите критерии на родителите си...Да продължавам ли?

П.П. http://www.book.store.bg/p11250/chetirite-sporazumenia-toltekska-kniga-na-mydrostta-don-migel-ruis.html
едно безценно четиво!!! Имам го и в електронен вид, но не знам как да го прикача тук и дали изобщо е възможно. Който го иска - ще му го пратя - нека каже/на лични/.

П.П.2 намерих линк за сваляне на книжката : http://zashto-kak.hit.bg/sporazumeniq.htm
 

[old4]

Че кой говори за вина? Дали този който отнема човешки живот има чувство за вина или му "говори" съвеста? Явно говорим за различни неща ..... всеки разбира само себе си и своя свят, но явно така сме създадени .....!

[Passiflora]

Това което говори преди да се оплескат нещата не е така наречената съвест а съвсем друго, нека да го наречем простичко страх.

 Страх да се противопоставиш на обществото и родителите си, страх да бъдеш такъв какъвто си, защото обществото и родителите очакват да си друг и много хора искат да оправдаят тези очаквания, за да спечелят одобрението на близки и околни, но по този начин създават само една илюзия - лъжа.

Че кой говори за вина? Дали този който отнема човешки живот има чувство за вина или му "говори" съвеста?

old4, такъв човек е "програмиран" по друг начин. Обстоятелства, събития, начин на живот... Неразбран, отритнат, борещ се срещу целия свят... Изпитвал ли си такава голяма болка, че да искаш и другите да ги боли? И ДА, само съвестта е способна да те спре, за да не нараниш някого, но при доста хора не успява.  
Друг фактор е гнилостта в обществото. Човек е свикнал да подражава и когато едно общество тотално е загубило морала си, как да очакваме от някого живеещ в такова общество да е морален? Огледай се вече започнахме да прeтръпваме с цялата тази пoмия около нас. Смърди, цапа ни, но сбръчкваме нос и продължаваме напред.  

[m2f]

Страх да се противопоставиш на обществото и родителите си, страх да бъдеш такъв какъвто си, защото обществото и родителите очакват да си друг и много хора искат да оправдаят тези очаквания, за да спечелят одобрението на близки и околни, но по този начин създават само една илюзия - лъжа.
такъв човек е "програмиран" по друг начин. Обстоятелства, събития, начин на живот... Неразбран, отритнат, борещ се срещу целия свят... Изпитвал ли си такава голяма болка, че да искаш и другите да ги боли? И ДА, само съвестта е способна да те спре, за да не нараниш някого, но при доста хора не успява.  

Страха да се противопоставиш на онези, които те дресират може да се прояви само когато ти не вярваш безрезервно на родителите си. Когато си достатъчно дистанциран от тях емоционално.Например в пубертета това може да стане. Но когато това опитомяване е ставало в най - ранна детска възраст, или когато не е било налице емоционално дистанциране дори през пубертета /да, възможно е!/, иначе казано - вярвал си им и си ги обичал, то тогава програмите се предават на детето. И резултатите от някои от тях са пагубни.
ето цитат от горецитираната книга:
"Парадоксът е, че имаме нужда да бъдем приемани и обичани от другите, а не можем да приемем и да обичаме себе си. Колкото по-малко обичаме себе си, толкова повече се самоизмъчване. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето - от илюзорната ни представа за съвършенство и непостижимостта на този деал.Илюзорната ни представа за съвършенство е причината да се самоотхвърляме и да не приемаме себе си такива, каквито сме. След това преставаме да приемаме другите такива, каквито са. Завъртаме се в омагьосан кръг от отхвърляне и самоотхвърляне, търсим изход и сменяме психотерапевтите или залагаме на прошката, само за да открием, че когато простим едно, изскачат още сто.
Защото никой не ни е казал, че най-трудно е да осъзнаеш, че трябва да простиш на себе си за това, че си вярвал на родителите си и си бил безпомощен, когато са те опитомявали."

Понеже изглежда като да сме се отплеснали от темата на разговора, ще добавя, че споменавам горните неща за да покажа как съвестта може да бъде заменена от самоунищожителни програми, имитиращи действието на съвестта, както и това, че чувството за добро и зло /съвестта/ е нещо, което в много по - голяма степен се възпитава, отколкото идва с раждането на човека.

[Sangre]

Има ли човек на когото да му "заговори" съвеста преди да е оплескал нещата?

Да, но в този случай май се нарича интуиция.

[old4]

Точно, онова дето му викат съвест започва при свършен факт.

[mitko]

Привет  Олд, 
        Гласът  на  съвеста:  Няма  да  шофирам  пил  съм! 
        Гласът  на  интуицята:  Ще  стане  сакатлък!
        Съвеста:  Толкова  ли  съм  неспособен  мъж,  че  да  изнасилвам?
        Интуицията:  Следва  пандела  и  там  ........ 

[Iris]

Митко, не виждам нито съвест, нито интуиция в това дето си написал.
Съвестта поставя винаги загрижеността на себе си на втори план, а на първи план – загрижеността за другите. Така че гласът на съвестта би бил: няма да шофирам, защото може да ударя някого и да го нараня. При изнасилването е същото: не заради себе си няма да го направя, а заради другия. При интуицията просто знаеш нещата, без да ги извеждаш логически. Самата съвест е интуитивно възприятие за това кое е правилно и кое не от гледна точка на човешката душа.

[Tangrata_]

Ти лично съвестен ли си ?

Винаги ли поставяш своите цели и нужди на второ място, СЛЕД тези на околните?

Съмнявам се.