Автор Тема: Истината относно съвеста?  (Прочетена 30348 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #30 -: Април 24, 2011, 15:52:43 pm »
    Какво  е  това  съвест!  Това  е  съдникът  ни  когато  си  отидем  в  къщи.
    Това  е  онази  сила  която  ни  кара  да  се  поставим  на  мястото  на  другият  и  няма  нищо  общо  с  някакъв  морал!  Нарушиш  ли  правилото - "Не  прави  това  което  не  искаш  да  ти  се  случва" - вече  си  подсъдим! 
Мисля, че знам за какво говори mitko. Поне знам на какъв принцип сработва. След смъртта  има нещо , наречено "преглед на живота", но това не било като гледането на кино, а е холографско изживяване, т.е. изведнъж се оказваш в кожата на другият, когото си наранил по някакъв начин, виждаш себе си през неговите очи, изпитваш на гърба си неговите чувства в този момент...Това задейства процеса! Така се изважда на показ "двойният стандарт" за който говори Митко.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #31 -: Април 24, 2011, 17:26:15 pm »
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!
  m2f ,  бъркаш!  Съвеста  е  нещо  вродено,  както  например  съзнанието,   и  двете  се  развиват  в  една  или  друга  насока,  но  се  развиват!

Мисля, че знам за какво говори mitko. Поне знам на какъв принцип сработва. След смъртта  има нещо , наречено "преглед на живота", но това не било като гледането на кино, а е холографско изживяване, т.е. изведнъж се оказваш в кожата на другият, когото си наранил по някакъв начин, виждаш себе си през неговите очи, изпитваш на гърба си неговите чувства в този момент...Това задейства процеса! Така се изважда на показ "двойният стандарт" за който говори Митко.
       Бих  добавил  само,  че  в  този  преглед  влиза  и  доброто  което  си  сторил  и  как  си  го  сторил  (как  е  било  възприето)!  Пример  за  такова  добро  е  как  майките  карат  децата си  да  се  хранят  (как  изглеждате  в  детските  очи)  и  още  такива  "дребни"  неща.   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Maq

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #32 -: Април 24, 2011, 17:40:10 pm »
Интересно ми е от къде сте толкова сигурни за тези неща?Да не сте умирали?

Неактивен agrippa

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 154
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #33 -: Април 24, 2011, 21:39:22 pm »
Относно децата: това, че се раждали със съвест...това не отговаря никак на моите собствени наблюдения. Жестокостта у децата е пословична, особено у най - малките!!!
  m2f ,  бъркаш!  Съвеста  е  нещо  вродено,  както  например  съзнанието,   и  двете  се  развиват  в  една  или  друга  насока,  но  се  развиват!

   

Сега ще дам един пример за да се направи разлика между съвест и съзнание, тъй като смятам че човешките инкарнации, които се въплатяват на земята не се инкарнират  с вродена съвест, а с определена степен на съзнание.

 Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността, което ще рече че тя се изгражда на базата на някакъв вече съществуващ закон , който дава представата на индивида за "добро" и "зло" и е вече утвърден  от съответната институция ( т.е. това което е добро за институцията ще трябва да бъде прието и следвано от лицето също, независимо колко е полезно това за него, в противен случай "то"- лицето трябва да изпитва угризения за това и бъде преследвано от "съвестта" на съответната институция)...
  Случвало ли ти се някога примерно, когато си имал някакъв проблем и си бил твърде убеден в правотата си за нещо и в един момент решиш да  потърсиш правата си да се окаже че се сблъскваш не с хора със съзнания, а с хора  със съвест, които не мислят, а стриктно или (съвестно) изпълняват задълженията си...или  "съвестта " на институцията, но не и своята – на мен доста често ми случва. Примерно отиваш с чиста съвест и  натрупани аргументи  в дадено учреждение за да получиш отговор за нещо, което те са ти "стоварили като съвестно задължение".....и насреща ти се явява неадекватна служителка, която дори не те излушва, а вади някаква папка и  започва, като папагал да ти изрежда новоприети закони и параграфи....без грам мисъл и съзнание....накрая заключава ами да виждам че сте прави, но такъв е законът и това  са ми задълженията . Т.е.изпълнява си съвестно задълженията......хаха....за каква съвест може да говорим изобщо.... на кого?
 Представи си сега че тази служителка е осъзнала факта и реши да действа по законите на нейната съвест и съзнание, а не на тази на институцията, поствяйки се в положението на отсрещната страна; какво би се получило.....ами щяха да я уволнят и и лепнат етикета на "безсъвестен" служител,който  не  е изпълнявал съвестно задълженията... ;D
 
  Така, че мисълта ми бе, че в едно човешко тяло могат да бъдат инкарнирани  съзнания с различна степен на развитие, като се почне  от тези от "животински" тип и се стигне до тези със свръх развито съзнание.... да речем децата от "шестата раса", но не и съвест – тя е програмеруема и е  производна функция на "системата".  








Неактивен Sekhmet

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #34 -: Април 24, 2011, 23:23:06 pm »
Нашата съвест определено според мен е закодирана във всеки един от нас както доброто и злото. Възрастта на индивида няма нищо общо - или я имаш или я нямаш. Преди две години бях свидетел на края на едно престъпление - ДВЕ МАЛКИ ДЕЦА БЯХА ПУСНАЛИ КОТКА ОТ 5 ЕТАЖ ЗАДА ВИДЯТ КАК СЕ МЪЧИ КОГАТО ЦЯЛОТО Й ТЯЛО Е НАТРОШЕНО!!!!!! Съжалявам че единственото което можах да направя за горкото коте е това че им го отнех и го оставих да умре нао спокойствие, защото те имаха идеи май да го пуснат от 7 етаж...... ЗА КАКВА СЪВЕСТ И ЧОВЕЧНОСТ ИЗОБЩО ГОВОРИМ? И ИМАМЕ ЛИ У НАС МИЛОСТ КЪМ БЕЗЗАЩИТНИТЕ?

Неактивен Passiflora

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 215
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #35 -: Април 24, 2011, 23:37:30 pm »
. . .
Още ли бъркаш вехтия завет с Учението на Христа?!
Вие как обяснявате тази разлика, на едното мято я няма и после изведнъж се появява и то без обяснение?
Зависи от епохата, начина на живот, разсъждения на по-голямата част от населението...
Информацията за духовното израстване се подава според степентта на възможността за усвояване.

От Библията, едно е: Изход 21 и най-вече прочутото 24
"око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,"
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=2&g=21&s=24&sw=%E7%FA%E1%20%E7%E0%20%E7%FA%E1&tr_search=2

Друго е Матей 5:39
"Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата."
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=40&g=5&s=39&sw=%EE%E1%FA%F0%ED%E8%20%E8%20%E4%F0%F3%E3%E0%F2%E0&tr_search=2
и т.н.
Човек първо учи буквите една по една и тогава започва да срича...
Аз така си го обяснявам. :bye2:

Относно темата за съвестта...  :unknown:  Все по-размито понятие ми става, къде е морал, етика, обичаи, ритуали, възпитание, гладен стомах, празен джоб... съвест?!? :unknown:  
« Последна редакция: Април 24, 2011, 23:39:54 pm от Passiflora »

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #36 -: Април 24, 2011, 23:39:44 pm »
Нашата съвест определено според мен е закодирана във всеки един от нас както доброто и злото. Възрастта на индивида няма нищо общо - или я имаш или я нямаш.
Според мен понятията "добро" и "зло" напълно отсъстват у най - малките деца, следователно те /понятията добро и зло в човека/са резултат от "обучение и възприемчивост - в комбинация". Подкрепям те в това, че възприемчивостта към обучението в добро и зло е различна...Следователно явно има една постоянна и една променлива компонента в този процес на отглеждане на съвест?

П.П. Има един прекрасен филм, казва се "В какво се превръщат мечтите" - ето линк, за който се заинтересува: http://zamunda.net/details.php?id=48679&hit=1
В този филм героинята се оказа след самоубийството си в ада, защото беше твърде добър човек и се самоосъждаше за онова, което се бе случило с децата и, макар вина като вина тя да нямаше за това, което им се случи...Още една гледна точка за "съвестта"  :(
« Последна редакция: Април 24, 2011, 23:55:31 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Sekhmet

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 139
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #37 -: Април 25, 2011, 00:01:24 am »
Доброто и злото се ражда заедно с нас! Злото обаче винаги ни съпътства и на нашепва ДУМИ. Божествената искра не винати гори с ярък пламък и .... когато Луцифер види че сме се разколебали относно Божията обич ... веднага идва и предлага услугите си ..... - например Виж как ще отнемеш на едно живо същество животът.... как ще подчиниш друго същество заради  пари.... и.т.н. НО Е ОБРЕЧЕН ЛУЦИФЕР И ГО ЗНАЕ И ТОЧНО ЗАТОВА СА ТОЛКОВА КРАЙНИ МЕТОДИТЕ МУ, ЧЕ ЗАОЧНА ДА ВЗЕМА ДЕЦА ОТ УЛИЦИТЕ, КОИТО НИЩО НЕ СА МУ НАПРАВИЛИ  ИМАМ ПРЕДВИД ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ СНОЩИ ...

Неактивен 396

Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #38 -: Април 25, 2011, 07:25:28 am »
Човекът е суверенно същество - престанете да се унижавате. Човекът е родител и на доброто и на злото, никой нищо не му нашепва и с нищо не се ражда, а се ражда като творец на всичко, което произлиза от него.

Угризенията на съвестта са порок на слабата личност, просто окрасена метафора за страх от собственинте си действия.


Да приемаш сам себе си като съдба, да приемаш всяко същество като съдба за самото себе си - това е висш разум до който твърде малко хора стигат, а става все по-късно за това. Множеството предпочита вместо това да живее в суеверия.



Този форум и първоначалната му идея заслужават повече от това.

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #39 -: Април 25, 2011, 08:30:53 am »
Аз не съм съгласна с това, че е пречка. Даже обратно,можем да я използваме като съветник. Всички я имаме,съгласни ли сте?Само, че при някои е подтисната и заровена.
Maq, защо ми е този съветник :
Цитат
Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността
да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход. :diablo:
А ако се притесняваш и имаш нужда от съветник смиреността нямали да се справи?

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #40 -: Април 25, 2011, 11:27:57 am »
:
Цитат
Съвестта е следствие от изява на чувството за вина, за постъпка, която вече е извършена или осъзнаване на определено действие или намерение като несъвместимо с моралните и етичните норми на личността
да ме беше съветвала, преди да извърша нещо! И това чувство на вина, което я съвпътства.., прелича ми на лош педагогически подход. :diablo:
    Съветвала  те  е,  но  не  си  я  чула!  Чувството  за  вина  е  следствие  именно  от  това  нечуване  и  пренебрегване  на  този  гласец!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #41 -: Април 25, 2011, 11:56:15 am »
Знаете ли каква е разликата между: капама, буламач, ястие-манджа?
(ще го уточня накрая)

Предвидливо написах първо мнение след авторското. Да помогна. Понеже съм добър човек, харесвам Философията/sic!/и реших по най-достъпния начин да задам нещо като план-конспект (доста опростен на пръв поглед, но определено Философски в цялото си съдържание). Какво се получи оообаче? Авторката реши да вземе едно от позитивните определения- от общо три, с пълен игнор на негативните, което е грешка от философска гледна точка- и да погледне в тълковния речник какво е съвест. Ок. Щом тълковния речник е източник за "научаване" на тълкуване на думи с два синонима и три определения, добре. Няма лошо да видим и какво е мислил проф. Тълковников като е писал речника. Но аз например искам да ви попитам какво е:

Аперцепция

ще погледнете в Гугъл и също като добри хора, ще ми отговорите в темата ми "Истината за аперцепцията". Като влезете в Гугъл там ви излизат няколко вида обяснения. Едно от тълковен речник на проф. Тълкователов от `85, едно на уикито, написано от анонимен без работа многознайко и едно от Христо Стоев. Хъм- Кой е тоя Христо Стоев?
Няма да продължавам по нататък да доразвивам или само да си представя на какво ще заприлича темата МИ, ако реша да я пусна. Но тогава със сигурност знам, че няма да добавите теологични тълкования от Библията (нещо като сол на Крем Брюле), да се появят Аз-а, ТО-то, Ние, Вие, тя и сие (като сметана на пиле в сладко-кисел сос) или пък Педагогика на дивиантното поведение с лоши дечица изхвърляйки котки от терасата, а не майка си или баща си (загорял боб в гърне да омекне, че не се е сварил)- А ще си цъкам за Лайбниц и Кант, ще си пафкам и пия вино и ще умирам от кеф, че никой не пише в темата ми.

По същество:
1. Съвестта е морална категория. Етиката е една уважавана част от Философията! Може да почетете Етика, ако не ви харесва си мислете за това, че кучето ви няма съвест. Защо? Кога се разплаквате всъщност, на/за какво?

2. Съвестта е свързана със съзнанието, но не е свързана с психологията. Още преди Фройд и последователите му да се сетят за местоименията се е обсъждало това и определено не е свързано с подсъзнанието. Връзката със съзнанието е освен на моменти използването им неправилно като синоними, а и чисто корелативното отношение на двете- ин-ян-ски казано, ако Съзнанието е МъжО, Съвестта е Жената  8)

3. Споменаванията в Библията и отношението с вярата е, че по-скоро пречи, отколкото помага една "самосиндикална" съвест необременена от догми. За това, може би като са разбрали как да я използват като "инструмент" в своя полза, тогава са започнали да я експлоатират с "доброто", греховете и разни други страхоооовити неща.  :diablo:
(ха-ха сега виждам, че то се казва Диабло, много сладко- приятно ми е Диабло, аз съм Йода  ;D)

4. Дивиантните деца- По-скоро споменаването, че е вродена. Не е вродена. доказателството е, че би се получило много съвестно, ако се раждахме със съвестите на майка и татко. Това е този дял от мозъка и съзнанието, който (да) ти помага да взимаш решения. Както имаш дялове, с които научаваш математиката, говора, изразяването, писането, карането на колело, играенето на волейбол и т.н., да се храниш, да Предпочиташ, да пиеш, да пушиш, така изграждаш постепенно и съвестта си. Може да се възпитава, но за това споменах и волята, че понякога е трудно.
Защото, ето пример дали аз постъпвам съвестно или едно дете. Отиваме на кино с детето. Салона празен, освен нас двамата, филма е някаква анимация. Загасят светлините и след малко влиза някакво друго дете, самичко без придружител. Идва и сяда до нас, по-близо до детето ми. В тъмното не се вижда ромче ли е, как е облечено. Добре изглеждащо по някакви контури в полусенките. Ние си имаме пуканки, и в един пакет сандвич с пържени картофи, щото детето ми не е обядвало и после да се нахрани. Сяда това, моето дете  му се усмихва, дава му пуканки, нещо си коментират, смеят се. Обаче по едно време това ме пита "какво сте си купили за ядене?" - "сандвич"- "може ли да го опитам, че не съм ял от два дни"- замълчах и отговорих след това- "ние сме дошли да гледаме филм, а не да те храня". След малко детето ми каза- "той мирише ужасно, искам да се преместя"- но едва ли не чака разрешение от мен, щото му е СЪВЕСТНО!
Та, за децата е интересен момента като се "сблъскат" две различни съвести. Представяте ли си едното от децата да се възпротиви и да им каже- оставете котката. Ще го спукат от бой, а нищо чудно и да го убият, предвид петнадесетгодишните, които нямат скрупули, а не съвест, за да го направят с връстници. Думата ми е, че не трябва да се унифицира така за децата, защото на моменти са много по-съвестни, и ако не са видяли или чули около себе си като поведение, неприемливо поведение и реакции биха могли да научат родителите си на повече неща.

Малко дългичко се получи, но Моля ви пишете в този раздел философски. Не е трудно, опитайте поне.  :hi:
« Последна редакция: Април 25, 2011, 12:14:02 pm от Yoda »

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #42 -: Април 25, 2011, 12:03:49 pm »
Човекът е суверенно същество - престанете да се унижавате. Човекът е родител и на доброто и на злото, никой нищо не му нашепва и с нищо не се ражда, а се ражда като творец на всичко, което произлиза от него.

Угризенията на съвестта са порок на слабата личност, просто окрасена метафора за страх от собственинте си действия.


Да приемаш сам себе си като съдба, да приемаш всяко същество като съдба за самото себе си - това е висш разум до който твърде малко хора стигат, а става все по-късно за това. Множеството предпочита вместо това да живее в суеверия.



Този форум и първоначалната му идея заслужават повече от това.



   Често съвеста ми проговаря,или някаква част от мен.Казва ми в определени ситуации какво е правилното действие и това не е индивидуална съвест а социялна,защото не става въпрос за лични решения.Време е да погледнем човечеството като едно голямо съзнание което също има съвест ,докато стигне до момента за който говориш но....,първо всички трябва да стигнат вече споменатото ниво на съзнание и себевъзприятие.
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #43 -: Април 25, 2011, 12:26:56 pm »
    Често съвеста ми проговаря,или някаква част от мен.Казва ми в определени ситуации какво е правилното действие и това не е индивидуална съвест а социялна,защото не става въпрос за лични решения.Време е да погледнем човечеството като едно голямо съзнание което също има съвест ,докато стигне до момента за който говориш но....,първо всички трябва да стигнат вече споменатото ниво на съзнание и себевъзприятие.

   Да  има  такова  понятие  като  социална  съвест,  аз  бих  я  нарекъл  конюктурна  съвест  и  тя  отговъря  на  въпроса - Какво  ще  кажат  хората,  тоест  стадото? 
   Има  обаче,  и  индивидуална  съвест!  Тя  отговаря  на  въпроса - Как  бих  се  чуствал,  ако  това  което  правя  се  случваше  с  мен?
   Схващате  разликата?
   Ако  приемем,  че  човечеството  е  едно  цяло,  то  това  цяло  е  сбор  от  съзнанията  и  съвестите  на  всички  хора,  нали? 
   Една  верига  е  толкова  здрава  колкото  е  най-слабата  й  брънка!!!!!!!!! 
   Та  тогава  нивото  на  съзнание  и  съвест  в  обществото  е  равно  на  най-задръстеното  съзнание  и  на  най-безскрупулните.   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Истината относно съвеста?
« Отговор #44 -: Април 25, 2011, 13:12:16 pm »
Според мене няма такова животно като "социална съвест" - това, за което говорите е програма, действаща на дълбоко спящия човек, т.е на човека, който не различава собствените си от външните подбуди. Съвестта е индивидуално понятие. Параметрите и също са индивидуални.
А отговор на въпроса: "Как бих се чувствал, ако това, което правя се случваше с мен?" може да си зададе само сравнително порастнал на годинки човек, не и малкото дете. Затова си мисля, че съвестта е нещо, за което имаш в себе си някакви "чертежи", но в по - голяма степен е дресировка.

П.П. и самодресировка, разбира се...
« Последна редакция: Април 25, 2011, 13:14:19 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27