И така....идеята ми е, че при по-древните народи (това племе), а също и това, което е влязло във народния фолклор ...вероятно когато трябва се прави жертва...тя има чисто биологични причини..те са в основата на подобни избори и действия.
В случая с племето жената, която е свидетел на това (цивилизована жена) първоначално е потресена от гледката, защото изглежда просто ужасяващо..една майка да убие токущо роденото си дете.
След като живее година (или повече) с тези хора тя започва да разбира техните мотиви и вижда ,че те са диктувани от самата природа и нямат нищо общо с ценностите в цивилизованото обещство. Те изглеждат понякога ужасни, но при по-дълбоко вникване ..се оказва, че имат основание....в биологичен смисъл. Майката няма право да рискува своя живот заради новороденото, защоот тя може да роди още 10-тина деца...с което да допринесе за оцеляването на вида и т.н.
Всеки път, когато слушам песента "сестра кани брата на вечера" ...изпитвам смесени чувства, нещо се сблъсква в мен...нещо ме разтърсва като ток, едновременно съм бясна като си помисля за това невинно малко прекрасно детенце..иде ми да експлодирам, в същото време изтръпвам пред силата на такава обич към брата,дори сега в момента настръхвам...и при този сблъсък...мисълта ми търси убежище....търси островче, трети вариант...този, за който говоря - съображенията на самата природа.
Когато мислим за ценностите и пр. имаме ли я предвид природата? Или само нашите емоции и чувство за справедливост?
Какво общо има човешката справедливост с тази на Природата?
Такива неща не ми дават мира и поисках да ги споделя с вас.
Съжалявам, ако съм засегнала нечие его.
