Това което аз се затруднявам да си обясня по повод темата е дали доказвайки на себе си качествата си,ние просто проявяваме това което сме или се опитваме да докажем на себе си че имаме нещо което всъщност все още нямаме но се стремим към него.Малко ми се преплитат,а смятам че е важно.
Разбира се, че е важно. Защото и двата вариянта са налице и от тук нататък е нормално да се затрудняваш. Не би трябвало да ти се преплитат просто ги свържи т.е завържи възела, двата края или трите. Гледам, че си на прав път само трябва да намериш най-удачният вид възел.
Вече за какво ще го използваш е другят въпрос. Именно затова, колкото е полезно доказването или вече "себедоказването" толкова и не е.
В крайна сметка са важни подбудите, мотивите и пр...т.е причините. Нека първо тях да открием за да продължим нататък, за да не строим къщата от покрива.
Например може да се разгледа като стремеж за себепознание(във всички разновидности) например егоутвърждаване. ;D Като инструмент нужен за изковаване на личността и нейните способности или, като стремеж да изразиш своята... хайде истина да я наречем макар, че тя не търси себедоказване защото тя сама се доказва. Тръгнеш ли да доказваш свършена е тя.
Именно затова мъдрецът няма претенции за себедоказване, както се спомена по назад. Защото той е прибодил живота си...разбрал е всичко за него, са себе си за другите и т.н. и то чрез личен опит а, не само да плямпосва. Нали и за това хората ходят при мъдреците или там гурута и пр, а не обратно.
Всичко е практика на всички нива.
Много често човек тръгвайки да доказва нещо било то и на себе си, се опитва да докаже своята "свобода" или поне да я почувства.