Примерите са хубаво нещо, когато служат за оформяне на една теза.
Аз не разбирам каква е твоята теза конкретно, относно ценностите- в случая моралните.
Но все пак ще коментирам историите от фолклора.(африканския и подобен)
1. Жертвата в случая не "стои", защото майката не жертва нещо, а Убива живот. Това не е жертва. Жертва щеше да е, след като вече е родила второто дете, да даде всичко от себе си, за да живеят и двете. От намиране или установяване на бащата/и, кой/ито да се грижи/ат за тези деца. До това, тя да си намери работа или друг, който да й помага за отглеждането. Убийството не е жертва. Никъде не виждам коя ценност се пренебрегва и за сметка на кое? Затова по-горе писах, че ценностите не си ги създаваме и "възпитаваме", за да ги потъпкваме в един момент. А напротив. Да ги използваме, за да съществуваме и да е по-смислен живота ни.
2. Ако тук се визира семейството. Сестрата по никакъв начин не е длъжна на брат си? Все пак, това престъпно деяние с Убийство не е нейно. И братът трябва да понесе отговорността си за това деяние. Като сам предложи живота си срещу живота, който е отнел. А той е убил, именно защото е нямал ценности. Или не ги е осъзнавал. Ако имаше, никога нямаше да убие. Аз лично бих се отказал/а от такъв брат. И ако се наложи собственоръчно бих го убил/а. Без да потъпча ценност.
Може да звучи жестоко, но ценностите не са, за да се оправдаваме заради тях. Те са, за да ни помагат да постъпваме правилно. Ако не ни харесва и не можем да ги осъзнаем и понесем, си е наш проблем, не на околните, които не са длъжни да се жертват, заради нашите слабости и грехове.
Знам че Христос ти е любим, но той просто е можел да го понесе, а ние НЕ!