Няма логика. Ценност, значи, че то е преди всичко. Не може ценност да се постави на второ място, или да се жертва.
Всяко уравнение си има допустими стойности и стойностите, които свободното съчинение на why now придава на неизвестното, не удовлетворяват условията на уравнението.
На ме ннай ми допада мнението на Ницше. Че величието е бащата на всички ценности. Хвани каквото искаш, съвокупли го с величие и ще получиш ценност.
Самото величие също е ценност само по себе си. Както казва Ницше на кратко... човекът е създаден за велики неща. Ако ще е зъл, то поне нека е велик в злото, което прави.
Понеже, като се замисли човек, не е ли странно? Великото зло все пак е по-добродетелно от просто малкото, половинчатото, или жалкото зло.
Ако човек ще се проваля, то нека е велик в падението си и така ще бъде достоен. Дори... нека да е недостоен, но нека е велик в недостойнството си - пак ще е по-човек, от онзи, който не е велик в нищо!