Честно да Ви кажа,и аз преди време бях като щраус.Все търсех кусурите на другите.Все някой друг ми беше виновен,а аз все се изписвах-Пресвети ARRI Невиний ;D.Обаче преди по-малко от 1 год. ми се случи нещо ужасно (което не искам да коментирам) та тогава се вгледах надъъълбоко в себе си и си направих една ревизия на живот,характер и пр.,и това което ми се случи ми се видя като детско забавление пред това,което осъзнах за самия мен.Бях шокиран,ужасен и отвратен от себе си.Знам,че ще Ви се стори инфантилно и смешно това,което казвам,но за мен,да си посоча и призная недостатъците и грешките,си беше като велик подвиг.