А може би причината за страхът е, че са вложили преклено много в своите надежди заложили са всичко на тях прилепнали за тях. И сега се сещам че където има страх - любовта липсва, а надеждата без любовта издиша ли издиша и се лишава от всякакъв смисъл.
Сега ти си право в целта.
Надеждата не е нищо повече от самоилюзия и нейната коварност е в това, че хората и се предават напълно, да, прилепнали са за нея, дори са се сраснали с идеята, че утре ще им предостави много повече шансове, отколкото днес, защото днес не се харесват много.
В мнимата будност винаги се налага да избираме или/или, в случая или страх или надежда и съвсем логично, за да остане разумът "здрав" избира това състояние, което ще му донесе комфорт.
По този начин сваляме от себе си оговорността и я предаваме на съдбата, по -висша сила или нещо друго там, в което вярваме.
Но както и да кълчим думите, колкото и ярост и сърказъм да влагаме в литературните опити да издигнем надеждата на пиедестал, чисто голата истина няма да се промени, а тя е, че надеждата е начин да подтиснем страха от неизвестността на утре.
И съвсем правилно, там където има страх, любовта и разбирането липсват.
