Надеждата

[Iris]

... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...

Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо.

Но не го постига.

Докато осъзнаваш, че можеш да го постигнеш(докато се надяваш), но не знаеш как(не разбираш как), няма и да го напарвиш.

Затова тези, дето се надяват, а започва тда го правят, им се вика некадърници.

Минава се ПРЕЗ надеждата. Но ако не минеш ПРЕЗ нея, и не я оставиш зад гърба си, няма до никъде да стигнеш.

Можеш да си осъзнаваш колкото си искаш, че можеш да направиш нещо, но докато не знаеш как, можеш само да пиеш една студена вода.


И това поражда вярата в господ, или в късмета. И тази вяра поражда любовта, осонвана на нуждата да постигнеш нещо. Използваческа любов.


Ако някой тук се е занимавал сериозно с покер, който се върти именно около тези неща, знае, че САМО ЗНАНИЕТО постига, а НАДЕЖДАТА НА ПРОТИВНИКА носи пари на теб!


Празнувайте си надежда -> вяра -> и любов колкото си искате. То е като да се въртите в кръг всяка година.

Надеждата не противоречи на знанието. Да, сама по себе си надеждата не е достатъчна за да реализираш нещо, но с това, че в определен момент надеждата трябва да бъде оставена, не съм съгласен. Представи си, че нещо може да бъде реализирано единствено със съвместните усилия на двама души. Сам е невъзможно да го постигнеш. Какво би станало ако разчиташ само на знанието и изоставиш надеждата? Знаеш какво е необходимо да бъде направено за да се постигне желания резултат, имаш желанието да го направиш, но само твоите усилия не са достатъчни. Не е ли надеждата, че и другия ще положи необходимите усилия, която ще те възспре да не се откажеш от действие? Та в живота нищо отнасящо се до външния свят не зависи само от нас. Изцяло от нас зависи единствено това, което се отнася до собствения ни вътрешен микрокосмос.

[Спорт-Здраве4]

Знаеш какво е необходимо да бъде направено за да се постигне желания резултат, имаш желанието да го направиш, но само твоите усилия не са достатъчни. Не е ли надеждата, че и другия ще положи необходимите усилия, която ще те възспре да не се откажеш от действие? Та в живота нищо отнасящо се до външния свят не зависи само от нас. Изцяло от нас зависи единствено това, което се отнася до собствения ни вътрешен микрокосмос.

Не. Означава, че ще знаеш дали другия ще положи необходимите усилиа.

И когато нещо не заивси от теб, ще знаеш какво ще бъде поведението му. И това ти ще използваш в твоя посока.

[Iris]

Ако това е възможно, а то невинаги е. Например този форум и конкретно тази тема, която си открил. Ти можеш да контролираш своите мнения, но чрез тях имаш съвсем малък контрол върху развитието на темата, защото пишат и други потребители, и не всичко написано хармонира с твоето виждане за това как трябва да се развива темата. Може да се появи спам или да се стигне до спор, при който темата да бъде затворена. Какво ти остава тогава, освен да се надяваш, че темата ще бъде отново отворена? Ти разбира се ще търсиш и други алтернативи на затворената тема, но надеждата именно тази тема да бъде отново открита за публикуване, защото за тебе тя е една възможност, ще си остане. Освен това вероятно ще се надяваш другите алтернативи, които ще избереш да се окажат пълноценен заместител или да са по-добри от тази.

[Iris]

А за какво да се надява да отворят темата, има и други алтернативи  ;)сходна тема, писане на лични за да се продължи дебата и т.н. Иначе може да се надява и 100г. но тогава ще трябва да се надява и да живее толкова ;D.

П.С.То ако питате мен темата се е изчерпала, ако беше анкета че да гледаме резултати да, ама в този случай то вече е ясно лагерите са два и винаги ще си останат толкова .

Както вече споменах, надеждата, че темата ще бъде отворена, не изключва другите алтернативи. Защо да се надява ли? Ами за да може да продължи да пише в нея. Не, че ако темата не бъде отворена, това ще е краят на света, но ако бъде, ще има една възможност на разположение. Важното е човек да остане независим от желанието си, но въобще не е задължително да се откаже от него.

Ако човек започне да се надява да живее 100 години за да се реализира надеждата му, значи е станал зависим от нея, от това тя да се реализира. Човек може да се надява и без такава зависимост. Защо трябва да се прибавят допълнителни, често неизпълними условия към надеждата?

Ще продължа с разсъжденията си от друга гледна точка: Аз например като пиша във форума ми е все едно кой и доколко ще разбере и още повече кой ще се съгласи с мненията ми. Но аз все пак пиша, защото се надявам поне някой да разбере написаното. Това не зависи от мен. От мен зависи да напиша мнението си така, както смятам за удачно, и го пиша без значение дали някой ще го разбере в степента, в която аз бих желал да го разбере. Аз се надявам да има такъв човек, но не съм зависим от тази си надежда. Не може човек да знае всичко, не може всичко да му е известно, не може за всичко да е сигурен. Аз не зная кой и доколко ще разбере мненията ми, нямам и претенции в тази посока, но ги пиша именно заради надеждата. А при малко честност към себе си всеки ще забележи, че и при него поне в известна степен е така.

[Melody]

[quote author=Iris

Ще продължа с разсъжденията си от друга гледна точка: Аз например като пиша във форума ми е все едно кой и доколко ще разбере и още повече кой ще се съгласи с мненията ми. Но аз все пак пиша, защото се надявам поне някой да разбере написаното. Това не зависи от мен. От мен зависи да напиша мнението си така, както смятам за удачно, и го пиша без значение дали някой ще го разбере в степента, в която аз бих желал да го разбере. Аз се надявам да има такъв човек, но не съм зависим от тази си надежда. Не може човек да знае всичко, не може всичко да му е известно, не може за всичко да е сигурен. Аз не зная кой и доколко ще разбере мненията ми, нямам и претенции в тази посока, но ги пиша именно заради надеждата. А при малко честност към себе си всеки ще забележи, че и при него поне в известна степен е така.
[/quote]

Подкрепям напълно това +признавам си,че и аз го правя!

[old4]

Вчера ми попадна една книга от Вадим Зеланд, вземете да попрочетете нещо от него.

[eses]

Защо, той ли ще ни научи? Кой нормален човек ще повярва на друг, а не на себе си?

[old4]

Най голямата грешка на човека е самозаблудата в собственото му величие !


П.С.Eдин индивид който е като магаре на мост и Господ да слезе, все е тая !

[P.E.A.C.E.]

Най голямата грешка на човека е самозаблудата в собственото му величие !

Именно! Свръх-човека, човека-бог, "аз съм 100% свободен", "аз няма да се подчинявам или да служа на никого", и т.н. и т.н.

От къде такова его незнам, Богомилите дори са казвали, че ние все още НЕ сме станали хора, а сме човеко-зверове. Всъщност като поседиш на улицита с различни хора, може и да видиш, че това не е далече от истината...

[eses]

По стечение на обсотоятелствата този семестър (специалност Философия) учим за надеждата. Та реших да ви препиша от книгата Метафизика и Психология какво говорят за отчаянието в отношение на надеждата, философите.
" В едно изследване от 1949 г върху надеждата Пипер посочва две форми на грях в/у надеждата- самонадеяност и отчаяние.И двата гряха са насочени срещу търпението на надеждата.Те или желаят нетърпеливо веднага за изпълнение на очакваното или изобщо отказват всякаква надежда,както е в случая с отчаянието........ Основната теза на Молтман е че реализмът на надеждата е много по реалистичен от т.нар. факти на простото съобразяване с фактическата действителност.Музил нарича този реализъм на фактите където няма никакъв екзистенциялен перспективизъм на надеждата ,утопия на статуквото.простото живеене на фактическата действителност без смисъла ,простия реализъм на фактите е една утопия на статуквото.Истинския реализъм е реализмът на надеждата...... Киркегор ясно показва ,че преодоляването на отчаянието означава признанието,примирението с това че нашата собствена екзистенция е сътворена същност. Едновремено сътворено и творческо начало.Ти непременно ще се отчайваш ако само ти или само със свой сили искаш да бъдеш самия себе си или да не бъдеш самия себе си.Но признаеш ли собственото си тварно чувство,признаеш ли собствената си сътвореност, примириш ли се с тези две начала в своята собствена екзистенция- сътворено и творческо начало, тогава идва вярата и перспективата на надеждата."

[eses]

Още нещо интересно но този път от Кант, което всъщност разбива на пух и прах теорията ви ,че надеждата отнема действието.
"В "Критика на чистия разум" Кант подчертава: Всеки интерес на разума ми се съсредоточава в следните 3 въпроса.
1 Какво мога за знам?
2 Какво съм длъжен да направя
3 На какво бива да се надявам?
 

[Спорт-Здраве4]

От това не разбирам какво толкова казва Кант, че разбива теорията на пух и прах. Казва "На какво бива да се надявам", както е цитирано.
Отгоровът на това може да е "на нищо" също така.

А и Кант не е единственият философ на света и без друго. Ако той нещо разбива, друг го отвърждава например.

[fishbone]

......върху надеждата Пипер посочва две форми на грях в/у надеждата- самонадеяност и отчаяние.И двата гряха са насочени срещу търпението на надеждата.Те или желаят нетърпеливо веднага за изпълнение на очакваното или изобщо отказват всякаква надежда,както е в случая с отчаянието........ .

Ама че "грехове" ...
Добре за отчаянието се съгласявам донякъде но самонадеяността невиждам какво пречи толкова. Например веднага щом пристигна на водоема да изкарам един голям рибок тогава самонадеяността ми се награждава.
Аз като отивам за риба винаги си нося надеждата. Ако ли не по добре да си лежа под юргана.
Търпението на надеждата малко смешно ми звучи... ;D мисля, че няма граници. То е нещо което имаш или нямаш. Но в никакъв случай /аз поне/немога да кажа, че самонадеяносста е някъкъв вид нетърпение.

Пипер посочва две форми на грях

Да... това не са форми, това са причини и следствия.

[eses]

Найстина ли имаш нужда от превод?Ето ти го. Всеки твой интерес( да откриеш истината,да станеш професор,да си купиш къща и тн.)се съсредоточава в 3 въпроса.
1 Какво мога за знам?- къде да я търсиш истината,в кой университети има твоята специалност, какъв е пазара на недв. имоти и тн.
2 Какво съм длъжен да направя - да търсиш,да учиш в университет 10 години, да изкараш пари или да изтеглиш кредит за да си купиш жилище и тн
3 На какво бива да се надявам? - че ще намериш истината, че ще те приемат,ще завършиш и ще станеш професор и че ще изкараш паари или че ще ти дадат кредит,че ще попаднеш на най доброто за теб жилище.
тези неща разбиват на пух и прах теорията в в 2 отношения, 1 е надеждате е активна и предполага действие,а не че е пасивна и че е отчаяние и 2 че имаш нужда от нея каквото и да захванеш да правиш.
 
Относно Кант, много други философи говорят същото, вземи Фром,Франкъл,Златоуст, Унамуно и тн, но едва ли те интересува.

[eses]

Фишбон, под грехове имат впредвид греки отнесени към надеждата,самонадеяността в смисъл на вярата че ти си си достатъчен за всичко в този живот и надежда не ти трябва.