Надеждата

[Iris]

      Да  ви  попитам,  какво  значи  това  чуство  безнадежност

Не знам. Не съм го изпитвал. Може да съм изпитвал съжаление, че нещо не може да се осъществи така, както желая, но в крайна сметка винаги се е оказвало, че неосъществяването на желанието ми не ми се е отразявало особено негативно, т.е. това, което съм желал се е оказвало маловажно. Светът, събитията в света са илюзия. От значение е единствено това, което ще изградим от самите себе си. А то не зависи от никой друг освен от нас самите. Който осъзнае това, мисля, че никога няма да изгуби надежда. Но ако придаваме нереално-висока стойност на външните събития, то и надеждата ни ще е погрешно насочена и често ще бъдем спохождани от разочарования.

[ДАВИД]

Безнадежност...може би е отказ, може би значи да се предадеш... Не искам да я познавам!

[mitko]

Безнадежност...може би е отказ, може би значи да се предадеш... Не искам да я познавам!

        На  никого  не  пожелавам  да  поживее  в  нея,  но  я  има  и  е  страшничко!

[Спорт-Здраве4]

Значи какво излиза? "Не искам да се страхувам". Евала пичове! Вие сте духовни великани, дръжте здраво надеждата да не избега!

[ДАВИД]

Може и такова да излиза, но само от теб...Аз лично, не искам да се парализирам пред лицето на страха.
 
ПП. Спорте, а ти какво точно спортуваш? Мятане на чукове по въображаеми противници? Това не ми се струва много здравословно, но ти май си шампионът на махалата! 

[Iris]

Значи какво излиза? "Не искам да се страхувам". Евала пичове! Вие сте духовни великани, дръжте здраво надеждата да не избега!

Че има ли нещо реално в страховете ни? Надеждата винаги надживява страховете, защото дадено събитие от което се страхуваме евентуално ще се случи и ще отмине, а илюзията на страха може да бъде преодоляна. Докато надеждата – наистина тя често е свързана с илюзии, но може също така да е свободна от тях.

[mitko]

        Освободете  надеждата,  вярата,  любовта  от  илюзиите  и  ще  полетите!
        Утопия  или  някой  е  опитвал  и  ще  каже,  че  не  е! 

[old4]

        Освободете  надеждата,  вярата,  любовта  от  илюзиите  и  ще  полетите!
        Утопия  или  някой  е  опитвал  и  ще  каже,  че  не  е! 

Мите, тези три грации са голяма заблуда и измишльотина , да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда, а ако си имам илюзии за невъзможното, пак за какво ми е тази надежда питам аз и сам си отговарям, ами непотрбност си е някаква.За вярата не ми се говори, а за пустата любов, ами всеки обича само себе си и в краен случай родата си, да си видял или срещнал човек който да обича всички, защото аз Христос не съм го срещал.

[Iris]

... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...

Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо. Ако можеш да постигнеш нещо, но не осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е липса на надежда. Ако можеш да постигнеш нещо и осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е надежда. Ако не можеш да постигнеш нещо, а си мислиш, че можеш – това е илюзия. В този случай да се говори за надежда е погрешно, въпреки че това често се получава.

[old4]

Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо. Ако можеш да постигнеш нещо, но не осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е липса на надежда. Ако можеш да постигнеш нещо и осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е надежда. Ако не можеш да постигнеш нещо, а си мислиш, че можеш – това е илюзия. В този случай да се говори за надежда е погрешно, въпреки че това често се получава.

Това е твоя интерпретация, аз когато реша нещо го правя ако не стане зная че съм се заел със непосилна задача, и така никога не се заемам да правя или да искам неща които немога да изпълня или претижавам.Докато бях млад съм мечтал, но такова "животно" надежда не съм ползвал.Да сте чували думата реалист?

[ДАВИД]

Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си. 

[Iris]

Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си. 

Значи злоупотребяваш с нея, защото целта на надеждата е да те стимулира за действие, а не да оправдае бездействието ти. Къде е проблемът: в надеждата или в тебе?

[mitko]

Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си.  

   
        Какво  е  това  Надежда - няма  определение!  
        Какво  е  това  Вяра - няма  определение!
        Какво  е  това  Любов - няма  определение!  
        Няма  еднозначно,  даже  никакво  сносно  определение,  защото  това  са  чуства  подарени  ни  от  Бога,  чуства  правещи  ни  хора!  
        Олд ти  отричаш  надеждата,  не  я  вишдаш  защото  всичко  в  тебе  е  надежда,  просмукан  си  от  нея  до  мозъка  на  костите!    

[old4]

Съгласен съм че определение за тези три чувства (емоции) няма и ако се даде ще е невярно.
А затова че Бог ни ги бил дал е под съмнение, и ако е истина за какво ни ги е дал, за да си живеем в заблуда че да не разберем каква е истината, затова ли ?
А за просмукване с надежда, грешка!
Това че аз ги отричам,не означава че другите трябва да го правят, всеки има право да си ги ползва, нали затова били дадени .

[Спорт-Здраве4]

... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...

Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо.

Но не го постига.

Докато осъзнаваш, че можеш да го постигнеш(докато се надяваш), но не знаеш как(не разбираш как), няма и да го напарвиш.

Затова тези, дето се надяват, а започва тда го правят, им се вика некадърници.

Минава се ПРЕЗ надеждата. Но ако не минеш ПРЕЗ нея, и не я оставиш зад гърба си, няма до никъде да стигнеш.

Можеш да си осъзнаваш колкото си искаш, че можеш да направиш нещо, но докато не знаеш как, можеш само да пиеш една студена вода.


И това поражда вярата в господ, или в късмета. И тази вяра поражда любовта, осонвана на нуждата да постигнеш нещо. Използваческа любов.


Ако някой тук се е занимавал сериозно с покер, който се върти именно около тези неща, знае, че САМО ЗНАНИЕТО постига, а НАДЕЖДАТА НА ПРОТИВНИКА носи пари на теб!


Празнувайте си надежда -> вяра -> и любов колкото си искате. То е като да се въртите в кръг всяка година.