Надеждата

[eses]

коментираме смисъла на нещо

Честно казано аз не виждам да се коментира, защото когато някой изрази различно мнение от това че Надеждата е пълна заблуда и прочие, виж какво се случва

Не казваш нищо съществено  - това означава нищо оправдано и обосновано - а вместо това запознаваш останалите с твоята лична пирамида от предразсъдъци.

Интересно ми е вие какво правите и какво казвате?
why now Не знаеш ли че на Спорта не се опонира,той винаги е прав и всички останали нищо не разбират,нищо не казват и темите им са несъществени.
Спорте, защо не си избиваш комплексите върху чашите ти с вода?

[why now]

Защо разглеждаш надеждата като илюзия?
Много интересно как човек може да е така обезверен от нещо,че да отрича хубавото в това да се надяваш на нещо.
Ти когато искаш нещо да се случи,но виждаш,че трябва време за това какво правиш?Гледаш отстрани,отдръпваш се и чакаш,ама ей така,без да очакваш?Просто присъстваш,почти заспал емоционално?
Невъзможно.
А за бебетата дето си го написала,Аличка,не го разбирам.Това със залъгалките например.Не е за удобство само на родителите,а и за бебешкото такова.Защото то милото си се тръшка и като му спестиш рева пак е нещо.Не го разбират? ;D ;D ;D

[mitko]

      Всеки  изгубил  Надеждата  си  е  вече  мъртъв!

[eses]

  ....Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.....

Опитвайки се да вървим докато сме сакати имаме нужда от патерици...или пък докато сме бебета - някои ползват проходилки, което е...извинявайте унизително за бебето, защото то е силно и можещо и здраво и много по-бързо и лесно ще се научи да ходи ако не му се предлагат проходилки, каиши и прочие патерици...същото и за биберона...унизително е спрамя бебето да бъде ...залъгвано...заради ..удобството на родителя му...и заради ..неговото неумение да разбира детето и неговите истински нужди.

В този смисъл, в ролята на патерица (проходилка, биберон) надеждата може би е ценна...докато сме сакати (невежи), неопитни (бебета)...
Но я си представете...патерица, изигната в нещо като култ на цяла една вара за човечеството?
Биберон издигнат в патетичен символ на вярата..?
Проходилка....която браним и защитаваме...защото не желаем дори да си представим какво би било без нея?!

хайде сега от 100 кладенеца вода да извадите ,пак не ще успеете да направите надеждата толкова смешна колкото е всъщност и разбирането ви за нея. Защо продължавате да спорите? Всеки има право да си я изживява както си иска и както си я разбира,вие какво мислите че ще убедите някой в противното ли? Или просто нямате работа и се чешите пръстите на клавиатурата.
А относно спокойствието алибаба, спокойствието не се търси навън в

в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!

спокойствието се търси вътре в нас самите,а надеждата изиграва ролята на свързващ елемент между това което си и онова което не разбираш.И за да ти стане по ясно ще ти дам пример.
Ти не знаеш какъв е смисъла на нечия смърт,живот,случка и надеждата ти дава спокойствието,че смисъла е в общата картина,която ти не можеш да видиш,която не разбираш,която е скрита от теб и която е за доброто на всички.Без надежда,няма да намериш никога покои,защото няма да спираш да търсиш смисъла и живота ти ще протече в едно голямо Защо(живея) вместо в Защото(творя,изграждам,създавами тн.)

[алибаба]

Това, което казва Митко е доста точно...в някакъв смисъл чувството е подобно, но това, което после става е, че едва след този момент разбира каквое живота и за пръв път успява го почувства...има ПАРАДОКС. Едва, когато "умреш" за този свят в който вилнеят бурите на залудите и илюзиите се събуждаш за ...другия, светът на яснотата (на ясното съзнание) или казано по друг начин - за царството небесно.
Познато ли ви е "Аз съм ВЪВ света, но не съм ОТ този свят"...едва когато умреш приживе се раждаш за света на духа. Ако отлагаш това за момента на физическата смърт, това, което ще се случи е, че събитието ще бъде шокиращо и човекът ще изпадне в безсъзнание, тъй че ще пропусне всичко.
Разбира се не става по този начин, някой да ти каже - изхвъли надеждата и умри приживе за да се преродиш и онзи да каже ДОБРЕ! и хоп!
Не, така не става. До дотогава докато човекът може ще се държи за нея и това е естествено.
Но, животът (ДУХЪТ) сам го прави...той  подрежда събитията така, води човекът така, че далеч преди моментът на физическата смърт този човек да може да се пробуди...понякога отнема надеждата му...все едно взема патерицата му и казва "ХОДИ!"...и едва тогава този човек за пръв път разбира...че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!

[Alegria]

За тези с английски:

;D

[why now]

Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!

Аличка,това звучи толкова екзалтирано някак си.
Чак ме достраша малко от този момент като те чета-кога ще ме прегърне ъъъъ...докато ми изхрущят костите.
Дотогава ще се уповавам на надеждата.

[Спорт-Здраве4]

Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?

[cassio]

............................................................................че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!

Първо да отбележа, че примерът със залъгалки, биберони, проходилки, колани и патерици НЕ Е аргумент (против Надеждата).
Защото много деца не употребяват такива. И много други като от по-старото поколение не са употребявали такива. Патерици и други помощни средства, знаем кога се използват. Когато си си счупил ВЕЧЕ крака, ръката главата. Надеждата не идва след свършен Факт, драма. Надеждата е именно това, което те кара да ритнеш проходилката или да изплюеш биберона. Т.е. абсолютно обратното на онова което се опитват да я изкарат противниците Й. Но жалко за тях. Защото явно не я разбират, а други са я отхвърлили преди да я разберат и да постигнат нещо през нея.
Така че, на който му пречи да си я отрича и заклеймява. На мен ми помага и ме кара да се чувствам добре. И ако още веднъж поясня, че ако искате да си пишете за илюзиите, може да си пишите, но уточнявайте, че е за тях без да манипулирате думата : Надежда. 

[why now]

Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?

Таите надежда темата да тръгне в точно определена насока.
Ето как понякога надеждата умира и човек почва да търси вина у другите.

А това кой какво вижда и как точно е по-скоро за темата с истините.

[eses]

Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?

Твоя коментар ли?

[mitko]

Но, животът (ДУХЪТ) сам го прави...той  подрежда събитията така, води човекът така, че далеч преди моментът на физическата смърт този човек да може да се пробуди...понякога отнема надеждата му...все едно взема патерицата му и казва "ХОДИ!"...и едва тогава този човек за пръв път разбира...че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...!
        

 
        И  аз  споделям,  просто  едно  споделяне!  
        Да  умира  надеждата  за  миг,  заменена  от  увереноста,  че  можеш  да  ходиш,  но  щом  отмине  радоста  от  това,  че  си  проходил  едно  гласче  се  обажда  и  пита:  А  ще  може  ли  да  тичаш!  Чии  ли  е  този  гласец,  Алибаба?  

[Спорт-Здраве4]

Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?

Твоя коментар ли?

Не, този на Alien.



Не е ли странен този подход, при вида на заглавие на тема, първата подбуда на човек да бъде издекламиране на онова, което знае по въпроса?


За този форум, който "Хнетбг е създаден за онези от вас, които сериозно се интересуват от уфология, конспирации, езотерика и мистика и тези, които наистина искат да научат нещо ново и интересно.", не е ли по-подходящ подходът на първоначално осмисляне на оформлението на даден въпрос? Тоест... преди животинското формиране на мнозинството, защитаващо старовековната простотия?

[eses]

Опитах се да си представя ситуация в която надеждата би ме напуснала.Например да съм на километри вътре в морето,сама,без жилетка,да е нощ и никой да не знае къде съм, пак ще се надявам,че ще се спася.Да съм заровена под 5 метра пръст в ковчег и никой да не чува виковете ми,пак ще се надявам ,че ще се спася и тн. Колкото и да се отрича надеждата в всяка една нейна форма ,тя е неделима,от човека.Сутрин ставаш и в главата ти изплуват планове за деня ,ако я нямаше надеждата че ще ги постигнеш,най вероятно няма въобще да станеш от леглото.Ако нямаш надеждата ,че ще имаш живо и здраво дете няма да го създадеш,ако нямаш надеждата ,че ще откриеш това което търсиш няма да го търсиш и тн. и тн.Всички знаем че ако се хвърлим от 20 етаж без предпазни средства ще умрем.Ако имаше някаква възможност да не умрем сигурно редовно щяхме да се мятаме.Понеже никой няма надеждата че ще оцелее ,никой и не скача, а тези малко случай който оцеляват,може би именно надеждата ги спасила.Затова ,че за какво раждане в света на духа, след смърта на надеждата говорите?Та тя от там идва.

[P.E.A.C.E.]

Със същите аргументи освен Надеждата остава да се отречете от Вярата и Любовта, после единственото нещо което Ви остава е да се присъедините към студенокръвното технологично безсмъртие и ордите на един, за който пише Щайнер...