Надеждата

[cassio]

Надеждата не пречи ли на принципа на празнотата?

Погледнато от една гледна точка, това е желание за резултат.
А според дзен трябва да има независимост от резултата.

От гледна точка на магическото съзнание, ......................................... седнал да се надява.
Той ПРАВИ НЕЩАТА. Не чака надеждата.
.......................
Казано с други думи, наливаш жизнена сила в бездействие, в непродуктивност. Независимо дали тая сила е малко или много. Тя си заминава от теб.
Ако ще наливаш жизнена сила в бездействие, трябва да нямаш намаерение и желание за нищо, за да задържиш и натрупаш силата в теб. А не по разни мечти да изветрява.

Кой е този принцип на празнотата? Някой, който го имплицирате с чистота?
Мисля, че надеждата може само да помогне, отколкото да пречи. Затова и уточних да не се смесва или препознава с мечта. Мечтите и илюзиите са друго. И принципно такова безинтересно друго, че спорът за тях дори не е възможен и в някакъв виртуален свят.
Жизнена сила ... в какво конкретно наливаме всъщност? В дърво, което засаждаме, в дете, което създаваме или в къщата, която построяваме. Вливането на жизнена сила, от каквото и да е провокирана и в името на каквото и да е може само да ни изтощава. Така че, не е много желателно да я леем тази жизнена сила. А при надеждата не е нужна още по-малко. На надеждата са й нужни съвсем минимални основания, заради които да помогне или да открие алтарнативи пред някой в безизходност .  

[old4]

...................................

casio, тук никой не говори за мечти и разни ....говорим точно за надеждата!
Надеждата си е едно самозаблуждение и бягане от истината, това е .

[Iris]

След като си независим от резултата - дали той е положителен или отрицателен за какво служи надеждата? Това е пълна безсмислица.
Надежда би имало само при условие, че очакваме определен резултат, да стане именно така както на нас ни се иска.

Надеждата е свързана със стремежа ни към определен резултат – със усещането, че той може да бъде реализиран. Това не е очакване. Очакването задължително да бъде реализиран резултата, който смятаме за благоприятен, наистина е зависимост, но това очакване и надеждата невинаги се покриват. Аз мога да се стремя към нещо и въпреки това да допускам възможността то да не се реализира. Важното е да направя това, което зависи от мен, без да съм зависим от крайния резултат. При това ще се надявам резултатът да е положителен, но дори и да не е, ще знам, че съм направил всичко по силите си. Ако нямах надежда просто бих се отказал от стремежите си, въпреки вероятността те да бъдат реализирани. Всъщност в живота никога не можеш да имаш абсолютна сигурност. Развитието на събитията в бъдеще не може да се предвиди точно, а винаги с някаква степен на вероятност. Как тогава можем да изключим надеждата? Та това би означавало да вярваме в абсолютната предопределеност.

[eses]

 Темата не се развива, а тъпче на едно място.
Мисля само ,че тези които "плюят" надеждата са много по отчаяни от другите.Точно защото я отричат.Само страха отрича.
Надеждата дава спокойствие за това което не разбирате, тя не е очакване.Но няма как да го знаете,защото мислите, че всичко можете да разберете,а тя е ирационална.Когато се откажете от това,ще разберете какво е надеждата и защо казвам ,че е спокойствие.Тя не ни е дадена за да се държим за нея като удавник за сламка,тя ни е дадена за да ни отведе по нагоре, но за да я използвате по предназначение трябва да се доверите сляпо,нещо което не можете ,затова не я разбирате и отхвърляте.

[Спорт-Здраве4]

Е след като не може да живее велико, човек трябва да умре велико. Наистина няма по-унизително нещо от това да се държи някой като удавник за сламка.

[old4]

Наистина няма по-унизително нещо от това да се държи някой като удавник за сламка.

Много добре казано!

[алибаба]

Никой не плюе и не храчи и не отрича нищо...коментираме смисъла на нещо, опитваме да разнищим едно от възловите понтия...което, заедно с още няколко от този сорт са носещите греди на една конструкция...искаме да видим от какъв материал са направени те, дали са надеждни, дали можем да разчитаме на тях.
Ако някой гледа на това като плюене, отричане и пр...тоз-и някой си има проблем..най-вероятно той е залепен, той е в другата крайносдт на това, което му се струва, че правим. Той подхожда емоционално. Лично аз не. Аз подхождам без да влагам емоциии и без да съм зависима от евентуалният рпезултат на това изследване (разнищване). Може да се окаже, че материалът на тази подпора е надежден , но може да се окаже, че е точно обратното! Ако е първото - никой нищо не губи, ако е второто - печели много, защото се освъбъждава от една илюзия.
Е Есес, ти го каза, надеждата е спокойствие. СПОКОЙСТВИЕ??!! Какво спокойствие може да има в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!

[why now]

Надеждата си е едно самозаблуждение и бягане от истината, това е Wink.

Позволи ми,Олди,да не се съглася.
Най-малкото,защото всичко,което почваш да правиш трябва да тръгнеш в началото именно с надежда,че ще се случи,а не непременно с очакване за точно определен резултат.Имам предвид чисто емоционални неща.Да кажем една връзка-почваш я с определени очаквания ли?
Ми не!
Това би опорочило всичко преди да е почнало.
И би ни разочаровало,ако не се получи както го очакваме.

[why now]

Е Есес, ти го каза, надеждата е спокойствие. СПОКОЙСТВИЕ??!! Какво спокойствие може да има в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!

Погрешно е да търсим спокойствието в света около нас.Той винаги ще е такъв-бързо въртяща се въртележка,от която може да се изсипеш всеки един момент по независими от теб причини.
Но,Аличка,спокойствието е вътре.То е нещото,от което зависи дали ще паднем или просто ще се олюлеем.

[Спорт-Здраве4]

Най-малкото,защото всичко,което почваш да правиш трябва да тръгнеш в началото именно с надежда,че ще се случи,а не непременно с очакване за точно определен резултат.Имам предвид чисто емоционални неща.Да кажем една връзка-почваш я с определени очаквания ли?

Не казваш нищо съществено  - това означава нищо оправдано и обосновано - а вместо това запознаваш останалите с твоята лична пирамида от предразсъдъци.

Благодаря, но това не е целта на разговора.

[Melody]

  Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.Понякога,като натежи кръста се появява отчаянието,друг път околната среда  поставя препятствия,част от обкръжението  пълни раницата с още камъни.Ако остане дълго време в това състояние,е много вероятно да се откаже.Разбира се зависи от психиката на човека.Но така или иначе надеждата се явява като вътрешен стимул да продължи напред.Тя дава кураж и върви с теб през целия път.Тя е мястото,на което разбираш,че това,което правиш има смисъл.

[why now]

Хм.Интересно.
Твоята цел обща ли е?
И защо очакваш да е такава?
Всеки има нещо,на което дава отговор или търси такъв.
Ти какво очакваш от събеседниците си?Да пишат точно това,което искаш да прочетеш?
Първо,Хелти,трябва да избягаш от собствените си предразсъдъци по темата-твоите са доста по-натоварващи такива.Свързани са с това,което ти предстои-не само в емоциите,а в живота изобщо и с това как да го изживеем.
Но мислейки,че ако отречем надеждата изобщо ставаме по-разумни е леко...смешно.

[Спорт-Здраве4]

Но мислейки,че ако отречем надеждата изобщо ставаме по-разумни е леко...смешно.

Наистина ли се опитваш да ме убедиш, че си прочел/а какво искам да кажа и си седнал/а да го обмислиш и че наистина включването ти не е плод на първосигналност? По-скоро това е леко смешно.

[why now]

Радвам се,че си се усмихнал/а.
Аз не се опитвам да убеждавам никого в нищо.
Но ето-надеждата ми беше,че ще покажеш емоция-дори и насмешка да е.

[алибаба]

  ....Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.....

Опитвайки се да вървим докато сме сакати имаме нужда от патерици...или пък докато сме бебета - някои ползват проходилки, което е...извинявайте унизително за бебето, защото то е силно и можещо и здраво и много по-бързо и лесно ще се научи да ходи ако не му се предлагат проходилки, каиши и прочие патерици...същото и за биберона...унизително е спрамя бебето да бъде ...залъгвано...заради ..удобството на родителя му...и заради ..неговото неумение да разбира детето и неговите истински нужди.

В този смисъл, в ролята на патерица (проходилка, биберон) надеждата може би е ценна...докато сме сакати (невежи), неопитни (бебета)...
Но я си представете...патерица, изигната в нещо като култ на цяла една вара за човечеството?
Биберон издигнат в патетичен символ на вярата..?
Проходилка....която браним и защитаваме...защото не желаем дори да си представим какво би било без нея?!