Никой не плюе и не храчи и не отрича нищо...коментираме смисъла на нещо, опитваме да разнищим едно от възловите понтия...което, заедно с още няколко от този сорт са носещите греди на една конструкция...искаме да видим от какъв материал са направени те, дали са надеждни, дали можем да разчитаме на тях.
Ако някой гледа на това като плюене, отричане и пр...тоз-и някой си има проблем..най-вероятно той е залепен, той е в другата крайносдт на това, което му се струва, че правим. Той подхожда емоционално. Лично аз не. Аз подхождам без да влагам емоциии и без да съм зависима от евентуалният рпезултат на това изследване (разнищване). Може да се окаже, че материалът на тази подпора е надежден , но може да се окаже, че е точно обратното! Ако е първото - никой нищо не губи, ако е второто - печели много, защото се освъбъждава от една илюзия.
Е Есес, ти го каза, надеждата е спокойствие. СПОКОЙСТВИЕ??!! Какво спокойствие може да има в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!