Страхът от...

[ultrafutur]

Скромният ми опит показва, че най-големият страх, който човек изпитва, е този - от Любовта.

[алибаба]

И моят скромен опит показва същото 

[ДАВИД]

...Защото се страхуваме от това, което не познаваме???...

[Blue|_Star]

Скромният ми опит показва, че най-големият страх, който човек изпитва, е този - от Любовта.

Защото ни е страх да сме това,което сме наистина.Също така човек изпада в див ужас,ако има шанс да е истински свободен.Просто е по-лесно за да имаш куп сметки и скапан партньор до себе си,отколкото всичките ти мечти да са реалност
(Поне за повечето хора е така.).Пък и нали непрекъснато ни набиват в главата,че реалността е някаква научна фантастика.То човек си се обучава и дресира,а тези,които ни дърпат конците определено са доста добри.Въпреки че и те го правят за добро,в крайна сметка всичко си зависи от нас самите.

[алибаба]

Да, така е страх ни е да бъдем това, което сме...но КОГО го е страх...страх го е онуй нещо, нащият стар познайник ЕГОТО защото ЗНАЕ, ама много добре знае, че любовта е неговата смъртна присъда.
Егото надешва това отдалече и прави всичко възможно да предотврати това...все пак то е една енергоинформационна структура, която също се бори за живота си....от тук следва просто и ясно..., че най-прекият път за стопяване на егото или за ОСВОБОЖДАВАНЕ и напред прав към страховете ни. Там се крие разковничето.
Това от което най-много ни е страх - там е ключът. За всеки е различно. Просто чрез страха егото само показва пътя за сломяването си....

[cassio]

Егото няма нищо общо със страхът. 
Като стана въпрос, все пак. Едно бебе има ли его? Внимавай какво ще отговориш. Защото да не излезе, че сама ще се убедиш- в нещо, което трябваше да минеш през темите за любовта, егоизма, съдбата, свободната воля, дежавиую, какво мразиш и обичаш, да ги разбъркаш така, че накрая да излезе, че Христос е Бог. Нямаше нужда.

[алибаба]

Не може да се слагат граници на темите!Абсолютно всичко е свързано! Това фрагментиране е един чудесен начин да не се стигне до никъде.
Спорт-Здраве също го каза.
Говорим за единство, говорим за това, че всички и всичкопсме едно и сме свързани и всяко нещо е свързано с друго,  а тука всеки те дебне да не излезеш от границите на темичката. Ми няма как просто. Ако наистина искаме нещо да осъзнаем е невъзможно да не се прекрачват тези граници защото те са формални, измислени.
Щом така заплашително ме питаш да отговоря на въпроса ти ще поискам време за да съчиня по-аргументиран отговор.
А за Христос за момнта има 2 варианта - или един човек, който се е осъзнал и се е подлъгал, че може да спасява....или един посветен, който е изиграл ролята за да даде едно знание, което е било необходимо за да даде стимул за развитието на човечеството за момента. На мен по ми се нрави втория вариант. Дори мисълта,че може да е първия ме разстройва много.
 

[cassio]

Добре. Щом на теб така ти харесва, пиши си и си чети. Но на мен лично ми е доста объркано, и в един момент, честно казано спирам да те чета. Извинявай, ако те обиждам. И има нещо друго. Че така подвеждаш и останалите участници тук, и съвсем неприятно ми става, че се налага и тях да спра да чета.

Съжалявам за оффтопика. И един удивителен знак е достатъчен.
Лесно е. Мисли си за темата, а не за себе си: как всичко да ти просветне на мига

[алибаба]

Не ме чети, не се обиждам, няма нужда да спираш да четеш другите заради мен. Просто ме прескачай.
И не ми се ядосвай толкова, че започвам да се чувствам виновна...не мога да нося повече вина, погълнала съм вина за целия китайски народ.
МОЛЯ, не ме чети и не ми се ядосвай
Приеми, че съм откачалка и ме прескачай
Моля

[cassio]

Не си откачалка. Не спекулирай така с елементарни добронамерени реплики. Пишеш интересни неща, но просто се концентрирай да са под някаква тема  така се систематизират знанията, това е предимство, а не недостатък на границите.
Преди време Iris беше споменал нещо за едни други ограничения. Твоето е прекрасен пример, за да се разбере, какво щеше да се получи, ако съзнанието беше НЕОГРАНИЧЕНО.
 
Страхът не е страшен. Страшна е представата за него.

[алибаба]

Ох, олекна ми, благодаря ти

[mitko]

      Хей,  каква  е  тая  глупост - Страх  и  то  най-големият  бил  страхът  от  любовта!
      Страхува  ли  се  бебето  от  раждането - да!  Когато  се  роди  плаче,  а  не  се  смее!   А  от  какво  се  страхува  майката?   Страхът  на  двете  безкрайно  ОБИЧАЩИ  се  същества  е  един - какъв  е?
      Страхува  ли  се  от  смъртта  възрастният  човек - да!  Защо  страдат  и  се  страхуват  околните!  Страхът  и  на  умиращият  и  на  изпращащите  го  е  един - какъв  е?
      Страхувате  се  от  любовта - добре,  но  защо  се  страхуват  близките  за  вашата  лювов?  Страхът  е  един - какъв е?

...Защото се страхуваме от това, което не познаваме???...

     
   

И моят скромен опит показва същото 

     

     Ето  това  е  корена  на  всеки  страх - нарича  се  неизвестното!!!  И  много  се  учудвам  защо  го  игнорираме  в  темата!

[алибаба]

Митко, това което казваш ти и ние с Ultrafuture, и Давид - не си противоречим. Всички  ние всъщност казваме едно и също нещо. Любовта винаги е скок в неизвестното. Ти влизаш в нея открит и уязвим и поемаш риск, ти нищо не знаеш, не знаеш какви ще бъдат последиците от навлизането ти в неизвестното..хората наистина се страхуват от любовтта (и страдат от това).
Страхът от любовта и страхът от смъртта не са нещо различно. Любовта е нещо, което е свързано със смъртта. Ти влизаш в нея един, но не оставаш същия (ако останеш значи това просто не е любов). Любовта ТРАНСФОРМИРА тотално. А всяка трансформация е свързана със смъртта на старото и възникване на новото.
Даже би могло да се каже, че любовтта е ЕДИНСТВЕНАТА трансформираща сила, а пред трансформацията всеки трепери защото новото е напълно неизвистно.

[mitko]

    Аз  не  тръся  противоречието!  Сматам,  че  любовта  е  раждане  и  смърт  едновременно! 
    Но  въпроса  остава  открит:  Защо  се  страхуваме  от  неизвестното,  защо  не  можем  да  свикнем  с  тази  несигурност,  та  тя  е  навсякъде!

[An!]

~Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа.~        
К. Паустовски