Страхът от...

[алибаба]

И когато преодолееш някой страх, който те е държал в ноктите си с години и дори с десетки години и се обърнеш назад и видиш, че всъщност не е имало от какво да се страхуваш, че си пропуснал купища невероятни неща от нещо, което е било напълно несъстоятелно, дори ти се струва вече несъществуващо.....изпитваш едно моного особено чувство...задаваш си едно голяяямооо ЗАЩО?!

[Tangrata_]

Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D

Хм, това е валидно, но само в някои случаи.

Например доста хора ги е страх да скачат от високо. Да кажем 20 метра. Но колко често живота ги среща с този им страх? Почти никога.
Доста хора ги е страх и да заговарят непознати мадами. Отново, колко често живота ги среща с това? Почти никога.

Не, не мисля, че имането на страх има някаква връзка със срещането на тоя страх в живота. Просто всичко зависи от личното решение и избор. Или пък от късмета/съдбата.

[ДАВИД]

Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! А това е все едно да заметеш боклука под килима и да си кажеш- изчистих!
Страхът от високото ( какъвто имам и аз), ами то не е нужно да е кой-знае колко високо, за да го почувствам. Страхувам се да се возя на лифт, например! Страхувам се да погледна през терасата от 6-ти етаж... Страхувам се да гледам как 3-годишният ми син хвърчи на бебешкото бънджи... ...Да, ама стискам зъби!

А за срамежливковците, ами и те имат шанса да осъществят контакта с нвпознатата , но  се ограничават само с това да точат лиги...Кофти за тях! Въпрос на избор , на кураж...
Затова казах и на осъзнаване! Нужно е да не храним илюзии относно страховете си. Хубаво е да се запознаем с тях и да се опитваме да ги борим!

[mitko]

И когато преодолееш някой страх,.....изпитваш едно моного особено чувство...задаваш си едно голяяямооо ЗАЩО?!

 
     И  душата  ти  пее!!!

Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! !

    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

[алибаба]

Може да я е страх от хлебарки.. ;D

[ДАВИД]

Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! !

    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

Може би не преодолява страх, а любопитство...

[Blue|_Star]

Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D

А случайно на някой да му е хрумнало,че,докато се страхува от нещо-със страха си предизвиква точно това нещо?!Примерно страх те е от змия и хоп като по някаква невероятна случайност от някъде изкача змия...Страх те е да закъснееш за работа и хоп,дори два часа да си тръгнал по-рано-попадаш в задръстване,колата ти се разваля и т.н..Та въпросът е дали страхът ни кара да се изправяме пред страховете си или именно това,че ни е страх предизвиква осъществяването на страховете ни(един вид визуализация или нещо подобно изживява почти всеки като го е страх,нали така,или бъркам?!)?!

[алибаба]

Страхът е нещо като трънче в мозъка, непрекъснато е забито в ума ти и нарушава естественото спокойно и равновесно състояние.
В транссърфинга на Вадим Зеланд се обяснява какво са равновесни сили и какво значи нарушаване не енергийния потенциал.
Точно това се случва според мен. Тъй като ние не сме нещо отделно от всичко около нас, нарушаването на нашето равновесие нарушава и общото и тоава самия живот се стреми да те сблъска с причината на страха за да се възвърне равновесието.
Страхът го има само в ума, което означава когато ти не си в центъра на събитието, а си далеч от него във времето и пространството. Страхът изчезва когато СИ В ситуацията и когато си се срещнал с нещото.
Много е типично при сценичната треска, всеки го е изпитвал. Страх те е докато не излезеш там отпред и не започнеш да говориш (или там каквото правиш пред публика). В момента в който вече се в действие си тотално спокоен.
Така, че сблъсъкт с обекта на страхът е решението на проблема, който ти предлага самия живот.

[persefona]

........
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

Не е много риторичен, ама карай.
Преодолява страхът от това да 'ПОСЕГНЕ' да удари някой. Да контролира агресията, да я преодолее, като разбере, че може да я извади от себе си, чрез нападане и защита от несъществуващ реален противник.
И когато в реалността се изпречи реалният противник, тогава няма първосигнално да отвърнеш с агресията напред, а с удър последван от агресия. Чисто и просто преодоляваш страха от лошите, като осъзнаваш, че имаш сила да се справиш с тях 

[jah]

Искам да ви попитам, от какво се страхувате, и по-важното как го преодолявате?

Страхувам се от себе си. Преодолявам го, като държа възможно най-малък кръг приятели покрай мен.

какво е да се страхуваш от себе си?

[ДАВИД]

........
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

Не е много риторичен, ама карай.
Преодолява страхът от това да 'ПОСЕГНЕ' да удари някой. Да контролира агресията, да я преодолее, като разбере, че може да я извади от себе си, чрез нападане и защита от несъществуващ реален противник.
И когато в реалността се изпречи реалният противник, тогава няма първосигнално да отвърнеш с агресията напред, а с удър последван от агресия. Чисто и просто преодоляваш страха от лошите, като осъзнаваш, че имаш сила да се справиш с тях 

Добре казано! Повечето си мислят, че е точно обратното! Че ти ставаш лош!

[Tangrata_]

Да, наистина добре казано. Но макар и кратко формулирано, това е дълъг път.
Нещо повече. След толкова години опит, усещам различните страхове свързани малко или много в една обща маса страх. Т.е. свиквайки да преодоляваш определени страхове, ти привикваш да преодоляваш страха по принцип. И това ти носи някакви дивиденти и в преодоляването на други страхове. Разбира се, от друга страна при различните страхове има специфични неща, и тогава е необходимо предоляването именно на конкретния страх.

А случайно на някой да му е хрумнало,че,докато се страхува от нещо-със страха си предизвиква точно това нещо?!Примерно страх те е от змия и хоп като по някаква невероятна случайност от някъде изкача змия...Страх те е да закъснееш за работа и хоп,дори два часа да си тръгнал по-рано-попадаш в задръстване,колата ти се разваля и т.н..Та въпросът е дали страхът ни кара да се изправяме пред страховете си или именно това,че ни е страх предизвиква осъществяването на страховете ни(един вид визуализация или нещо подобно изживява почти всеки като го е страх,нали така,или бъркам?!)?!

Понякога така става, но не винаги. Може би нещата са свързани и със свободния избор и съдбата. Т.е. ако ти е писано, като се страхуваш от нещо ще го предизвикваш. Но ако не ти е писано, няма да го предизвикваш, дори и да се страхуваш.
Явно зависи от избрания път.

[алибаба]

Танграта, това което си забелязал за страховете, че се сливат в обща маса и едни влече други, преодоляването на един води до преодоляване на страха по принцип....същото е и с любовта. И там любовите са навързани и една любов (една разновидност на любовта)повлича всички останали. Така, че хващаш тази, която ти е най - под ръка, която ти е най-естествена и най-лесна и тя повежда парада...може да е към жена, може да е към бръмбър....има ли значение...така или иначе обикнеш ли едното обикваш и другото.

[Tangrata_]

Ох,
ама разликата е, че при различните видове любов само думата е обща. Иначе говорим за коренно различно чувство. Така че не е същото, както при страха.

[алибаба]

Е то и за страха спорехме кое е страх и кое не е и има ли различни видове страх и дали е осъзнат или не..но все пак там кашата не е толкова голяма както е с любовта де. И това е защото прекалено много се експлоатира и се говори за любовта и твърде малко за страха.