Страхът от...

[mitko]

    Дължа  извинение!!  Отговор  94  "Мисълта  на  майката......"  е  цитат,  а  не  мои  мисли!  Още  веднъж - простете!

[persefona]

Вижте сега. Може да ви прозвучи леко надменно, но всички нещо се 'стреснахте' от това ...психиатър. Странно.

Та, някак ще се опитам на всички ви да отговоря накуп.

Алибаба, не знам, в кой момент ти се губи съществената част от мненията ми, но и преди съм споделяла некомфорта си, от това да се Повтарям.
Пиша го за последен път! Интерпретирайте го и през Стивън Кинг, ако щете.

Страхът е О-СЪ-ЗНАТ!
Едно бебе не е осъзнато същество. Колкото и примери от опита си и бегемама да ми преведете, нЕма ка да ме убедите, че бебе като се разплаче (ло) изпитва страх.
Като ти шибна шамар и се разревеш, кво изпитваш?

Как може да сравнявате, Усещания на бебе с Осъзнати емоции?
Не че ви ...придирям, ...виждам, че ви е интересно, ама светнете се малко за кво става въпрос! баси!
Не за спомени, не за тва кой как е раждал и коя приятелка какво е споделила, а за Реално преодоляване на СТРАХ!- тва не е болест, или нещо заразно, между другото- от нас. С какво и как се справяме! баси! Ще го напиша още пет пъти, заради цялото време което си изгубих да чета...'интересни' Тези! за страхЪТ!
Та, психиатрите, са едни готини хора, които могат на теория да ви пообяснят някои неща, дори без да споменават Фройд, защото той не бил актуален, баси, поне от 50-се години!
Що ли така?
Та преди да ме послушате, и да си запазите час- помислете бе, хора!
Едно бебе- Чъки! как точно като се насере, мое да прецените, че е физиологично, а не е от страх?

Когато вие?
Толко разбиращи  ..... се панирате от насочен пистолет-дуло- в главата! кво прайте?
На мен са ми насочвали.
Еми, сори, ама последното, което се сетих е някой екшън...стоиш и гледаш...дулото на зареден, съвсем истински пистолет!
Едно бебе, ако му насочиш същия пистолет? кво?

Жалко просто. Че не Осъзнавате елементарни неща, а сте тръгнали да ми обяснявате...
защо Ромео се самоуби.
защо?някой да ми каже?

[old4]

......................................

persefona, един съвет по добре за такива неща да се ходи на психолог .... щото стигне ли се до психиатър ще е вече късно  !

[Blue|_Star]

persefona,значи според теб едно бебе е неосъанзато същество?  ;D

[persefona]

Блу Стар, според мен, значи...последното ти мнение отново не е по темата.
интересно ми е тия двете хилещи се топчета, които се въртят наляво-надясно, какво ли ще стане, ако без да искат се преобърнат по лице?

[Blue|_Star]

Ще заприличат на хората,дето все са критични и поучаващи другите,понеже отказват да се погледнат в огледалото.Та,тея двете човечета поне някво оправдание ще имат. 

[Мама Котка]

Добре де, щом бебето е неосъзнато същество, защо ли като огладнее иска да яде? И не съм съгласна, че се стряскаме от думата психиатър. Защо да им вярвам?! Единият ще каже едно, другият точно обратното... Нали са от здравната система, говорят каквото им изнася и според това колко ще източат от здравната каса. Ако усетят нагласата ти, че бебето е осъзнато същество, ще го изкарат такова, ако не- обратното.

[Tangrata_]

ок, де, Страхът от кой дял на мозъка се предизвиква? Кората, или някъде по-надълбоко?

Животните изпитват ли страх? Кучета, котки, вълци, зайчета? А крокодилите?

Значи може би, страхът се крие някъде в по-долните и първични дялове на мозъка. Рептилният мозък, може би?
А комплексите, които имат някои хора? Безумният страх от вода, от високо, от самолет, от кораб. Те осъзнати ли са или неосъзнати?
Ок, ти си имала случка с дуло на пистолет. А има хора, които само като видят плитка вода, без видима причина обезумяват от страх. Това какво е?

Има ли осъзнат и неосъзнат страх?

Персефона, аз разбирам, че в случая конкретно те интересува осъзнатия страх, и начините на борба с него. Но не можа ли точно така да си кръстиш темата?
Например: "Как се борите/преодолявате страха?"

[%00]

Страх ме е от дедо торбалан.

[persefona]

Tangrata_ wrote: "Персефона, аз разбирам, че в случая конкретно те интересува осъзнатия страх, и начините на борба с него. Но не можа ли точно така да си кръстиш темата?
Например: "Как се борите/преодолявате страха?""

Борба... казваш. Не мисля. Преодоляване по ми харесва. Това е усещане, което не мога да изкореня или унищожа, за да се боря с него. Но мога да го преодолея.
Относно заглавието на темата. Не виждам нещо вече да е неясно.
По скоро, тези, които искат да споделят за страхът на бебетата или непонятния за мен "неосъзнат" страх, нека те да си отворят тема. Аз в тази достатъчно съм пояснила.... включително и още в първия си пост, че не ми е интересно да обсъждам фобиите, въпреки, че и при тях има известна степен на осъзнатост, но неконтролируемост на подсъзнателно ниво.
Докато при насочен пистолет, имаш реална възможност да отреагираш, ако си тренирал инстинктите и реакциите си. Не става въпрос да си гледал филми и да си тренирал бойни изкуства, а .... да насочиш правилно емоцията от изненадата. 

[Blue|_Star]

Страх ме е от дедо торбалан.

Хахаха,тука има хора,които ще те научат как да го преодолееш.  ;D  Страхът си е хубаво нещо,ако го използваме правилно.Но да се борим с него или преодоляваме?  Това да не е мечка или някое препятствие,което да прескочим с коня си?!

[алибаба]

За пръв път ще отговоря от какво ме е страх. Досега не можех да го формулирам. Сега мога. Страх ме е, че няма да успея, че нещо ще ми попречи да се РЕАЛИЗИРАМ. А какво разбирам под реализация токущо написах в темата за любовта и егоизма.

[ДАВИД]

Страхът си е хубаво нещо,ако го използваме правилно.Но да се борим с него или преодоляваме?  Това да не е мечка или някое препятствие,което да прескочим с коня си?!

Аз също мисля, че в определени дози и с ясно съзнание, страхът е полезен! Понякога той е бронята, която ни пази от злополучия! Освен това предизвиква стремеж за борба, амбиция да прескочим именно, а не да заобиколим препятствието, с кон или без кон няма значение!

[mitko]

     Привет,
     Много  интересно  преживяване  е  преодоляването  на  чуството  за  страх!  Коленете  ти  омекват,  краката  сякаш  са  от  олово,  времето  е  спряло  своя  ход,  а  ти  правиш  крачка  след  крачка - напред!  Да  не  говорим  за  неприатната  студена  пот!
     След  всяко  такова  изживяване  прагът  на  страх  пада!

[ДАВИД]

Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D