Страхът от...

[konstantin2007]

Олд,никъде не съм казала,че не ОБИЧАМЕ децата си.Напротив,казах,че майчината любов е много силна и може би най-силната обич на която хората са способни..не знам.Но не мисля,че дори тази обич е съвсем безкористна(или поне много рядко е такава) поради ред причини.Като начало,причината да се възпроизвеждаме.Много рядко това е възвишен мотив като дълбока любов.Не.Напротив.Хората търсят някого в когото да се"влюбят"именно за да създадат потомство.(и това в добрият случай)Защото често пъти децата се"случват"по погрешка от невежество,безотговорност и т.н.Във почти всички случаи причината за създаване на потомство е егото.Да има кой да пренесе гените ти във времето,да си видиш"семката",да има кой да обичаш,да"осмислиш"някак си живота(щото и другите така правят)и т.н...После..начинът по който родителите показват безкористната си любов..Не го разбирам.Вчера енда малка 4 годишна принцеска беше ошамарена и засрамена до сълзи от безкрайно и безрезервно любящата си майка,само защото си подръпва чоропогащника между крачетата,понеже и пречи да тича ..И въпросната майка наистина трепери над детето си,познавам я и знам,че прави всичко за доброто на детето(школи,обучение,езици,спорт)много добре финансво,презадоволено дете,но..въпросът е дали наиситна от любов към детето си или за да задоволи своите собствени амбици и стремежи.Его.Дори да не е изразено в такава силна форма като в посоченият пример,истината е,че колкото и силна де е нашата родителска любов,ние имаме някакви очаквания към децата си!Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.А всички ние имаме такива(пък дори и тайни и непризнати)

[cassio]

Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.

Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.

[old4]

Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.

Браво cassio.

[fishbone]

Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.А всички ние имаме такива(пък дори и тайни и непризнати)

Може но е важно първо на кое залагаш ;D: очакванията или безрезервната обич. Майтап...тва е в сферата на шегата.
Всъщност въобще не важно и това защото човек или обича и лЮби истинки, или не. Средно положение няма, няма и да има.
И друго....Ако човек наистина изпитва бекористна любов то очакванията сами по себе си ще отпаднат ако е имало и такива, понеже нещата сами ще се случват,а човека ще бъде просто само свидетел на благодатта от тази негова обич. И за жалост или не
все по радко сме свидетели на подобно нещо.

Както бе казал един поет истински безкористна любов е отминалата, защото нама какво да очакваме от нея. Колко тъжно.

И да не забравя да поздравя cassio за казаното:

И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.

[konstantin2007]

 :)Блажени са вярващите.Но...който разбрал,разбрал.Другите могат да продължават да се заблуждават,че любовта им е безкористна.casio се е докоснал леко до идеята за безкористната обич,но пак казвам:Да обичаш безкористно,означава да не се страхуваш да разгърнеш целият потенциал от любов!Не може да има никакъв страх от нищо при такава обич!Човечеството към днешна дата,все още не е способно на подобни чувства или поне са изключително малко онези които са.

[fishbone]

Ами дано да е рзбрал тоа който е разбрал.
Как пък отсече, че и човечеството. Освен това никой тука не е казал, че любовта му е безкористна или користна.

[persefona]

konstantin wrote: "Да обичаш безкористно,означава да не се страхуваш"

Не става въпрос за страх, ЧЕ обичаш- няма как да те е страх, че обичаш-това са взаимноизключващи се- оксиморон-ични- чувства.
А за страх към това, което/който  обичаш.

Чувствата и емоциите са към/за нещо- имат интенция-насоченост- това е смисълът им.
Това ни кара да се чувстваме пълноценни- щастливи или нещастни- чувствителни човешки същества.
В момента, в който спре да ти пука- т.е. да не очакваш- според теб- тогава си... мъртъв.

[konstantin2007]

 Както вече казах,който рабрал,разбрал!
Теорията за взаимно изключващите се неща е проза.Защото говоря за любов която е над страхът от каквато и да било загуба!Съжалявам,че това се оказа толкова непонятно..

[Tangrata_]

Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.

Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.

Логиката ти е напълно погрешна.
Ако от А следва Б, тогава далеч не винаги от не-А следва не-Б.
Не обръщай така произволно нещата.
Това би било валидно само ако А и Б са еквивалентни.

Ето ти контра пример.
Ако А е кола, следва че има 4 гуми.
Но ако не-А не е кола, далеч не следва, че всичко що не е кола е с не-4 гуми.

[Iris]

Страхът е напълно излишен. Ако обичаш някого, то любовта ти се изразява в загриженост за него, за неговото благополучие, за неговото развитие. Страхът обаче не е загриженост и двете не трябва да се смесват. С други думи, дори и да съществува страх, че нещо ще се случи на човека който обичаш, този страх е следствие на една слабост. Можеш да си загрижен за някого и без да се страхуваш, и това е оптималния вариант, в който любовта се проявява най-пълно. Когато се страхуваме, част от енергията ни се поглъща от страха, вместо да бъде насочена към този, когото обичаме.

[cassio]

Ами сега?
Като не разбирам много от логика/и. Чудя се, кое е по-интересно? Да НЯМА логика или да е "напълно погрешна"?
Все пак имам някакъв спомен за някакви:
модус поненс
и
модус толенс.
Дали могат да са ни от полза?
Може да включим малко достатъчно и необходими условия. И ако е удобно пак да направим едно умозаключение, което да не е с напълно погрешна логика.
Ще се радвам, ако в примера са включени `страх`, `любов`- може и `безкористност`, ама не и автомобили, че не се сещам, в примера за МПС-то какъв да е аналога на `безкористност`. Ако беше кон, файтон, или нещо...

[Tangrata_]

http://en.wikipedia.org/wiki/Modus_tollens

If P, then Q.

¬Q Therefore, ¬P.

Забележи, много важен момент: При негирането (отрицанието), местата на Q i P са разменени.

т.е. не можеш да твърдиш Ако ¬P то , ¬Q

Т.е. приложено в нашия случай може да кажем:
"Ако любовта е безкористна, тогава няма да има очаквания."

Но не бихме могли да твърдим "Ако няма очаквания, то любовта е безкористна"


http://en.wikipedia.org/wiki/Modus_ponens
А тук никъде няма отрицание.

А за определението за безкористност, ясно е, че всеки си има свое определение и точно тук се осра работата.

[cassio]

Защо си толкова объркан? Какво всъщност целиш да ме убедиш? Не разбирам.
Кое конкретно не ти "хареса" в моята теза?

Разбираш ли, че предикатът (Р) не е "безкористно", а любов?
След което пак, погледни модусите и това, което си написал...
Логиката ми е Бетон от всякъде! 

[old4]

Аз пък друго немога да разбера , защо всеки съди по себе си и си мисли че няма такова "животно" като безкористна любов .

[Tangrata_]

...Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.

Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.

Ето за това ставаше дума.

Ако негираме на Константин твърдението ще получим:

"Ако нямаме очаквания, МОЖЕ да обичаме безкористно, НО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО"