Страхът от...

[persefona]

Този страх от 'Смъртта' никога не съм го разбирала. Да мислила съм си за края на мои близки, и колко би ми било непоносимо без тях. Но от собствената ми смърт-край...представям си го буквално като сън, след който няма да се събудя...все едно да ме е страх да заспивам...

[mitko]

    Страх!  Едно  време  питах:  Що  е  това  страх???  Единадесет  годишен  точно  в  полунощ  влязох  в  едно  гробище  и  запалих  свещ  на  един  паметник! 
    А  сега  се  страхувам!  Страх  ме  е  да  не  бъда  безпомощен!  Страх  ме  е  от  това  да  не  бъда  в  тежест  на  семейството  си,  защото  ще  трябва  да  сложа  сам  точката,  а  дали  ще  мога! 
    Срамувам  се  от  това,  че  отида  ли  си  близките  ми  ще  научат  какви  съм  ги  вършил  и  ще  се  срамуват  заради  мене,  вместо  да  се  гордеят! 
    Така  че,  колкото  повече  се  приближава  денят  Х  толкова  повече  се  притеснявам  за  равносметката!  Не  се  притеснявам  от  факта,  че  ще  давам  отчет  някому,  а  че  ще  се  изправя  пред  собствената  си  съвест!   

[old4]

.................................. 

[fishbone]

    Така  че,  колкото  повече  се  приближава  денят  Х  толкова  повече  се  притеснявам  за  равносметката!  Не  се  притеснявам  от  факта,  че  ще  давам  отчет  някому,  а  че  ще  се  изправя  пред  собствената  си  съвест!   

Привет.
Та тя равносметката не е ли един вид отчет пред съвестта?

[mitko]

       Ех,  Фишбоне!  Има  разлика  между  съвеста  тук  и  съвеста  там  горе,  но  това  е   друга  тема!

[fishbone]

Навярно тогава затова те е страх, защото си правил разлика, а там е работата, че няма особенна разлика. Другият вариянт е да не си живял в синхрон със собственната си съвест, която пък на свой ред е свързана, както с Бог, така и егото над което и би трябвало да стои.
Общо взето цялата работа опира до това с какво си се е асоциирал човек през живота си и защо си живял.
 Грехът ражда страха, а страхът от Бога е начало на мъдростта. Но от страх до страх разликата е от небето до земята. Има страх от любов има и страх от невежество
Няма безгрешни хора. Ако имаше то те шяха да са богочовеци, което на този етап е  почти невъзможно.
Смятам, че не сме се отклонили принципно от темата защото има множество допирни точки, а и не може да се буксува на едно място, което разбира се не означава и обратното.

[persefona]

Въобще не сте се отклонили, дори.  А, много добре я развивате, за което ви благодаря!

Особено това, много ми хареса:

"Има страх от любов има и страх от невежество"

Абсолютно съгласна съм. И искам да попитам, кое е по-силно? И къде Безсилието надделява? Мерси.

[mitko]

      Радвам  се  за  теб,  Фишбоне,  срещнах  един  праведен,  дано  останеш  такъв  до  края  на  дните!  

[mitko]

    Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!

[fishbone]

     Радвам  се  за  теб,  Фишбоне,  срещнах  един  праведен,  дано  останеш  такъв  до  края  на  дните!  

Колко съм праведен само Господ Бог знае. Аз знам само колко съм грешен та дори и това не знам. А дори и да знам това не ме прави по-малко грешен, или безгрешен. Защото да знаеш не означава, че си озъзнат, а да си осъзнат не означава, че си безгрешен или по малко грешен.

  Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!

Това не е лошо. Би следвало радостта ти да бъде по голяма.

[fishbone]

И искам да попитам, кое е по-силно? И къде Безсилието надделява? Мерси.

И аз мерси.
Ако съм разбрал правилно въпросите ви(ако може да са малко по обосновани) ;)бих казал следното:
Понятията, и определенията за същността на чувствата и техният произход са навързани, като свински черва.
 Страхът от Любовта е по силен, защото тя е толкова неизследима и необятна. Силата на страха зависи от това до каква степен не желаем да приемем дадено събитие обикновенно в бъдеще време. Страхът е слабост, неопитност, а защо не невъзможност и липса. Той е грешна представа, липса на информация била тя и визуална или в по суров вид, и нейното неправилно асимилиране, ако има такова. Стархува се умът, сърцето неможе да се страхува.
Ако се страхуваме значи сме допуснали мислите да надделят над чувствата, или обратно инстинктитее над мислите.
Относно безсилието какво е то ...прилагателно? То може да е резултат от най-различни причини няма да ги изброявам предполагаеми такива, защото за всеки е индивидуално кажи-речи. Силата на безсилието зависи и от неговият характер обикновенно многопластов. Къде надделява за всеки е индивидуално то не е "знаменател" но пак си е в единственно число само дето е в ср.род.

[eses]

Страхувам се да не загубя хората които обичам.От друго май не се страхувам.Преди време и аз се страхувах че хората могат да разберат за грешките в живота ми,но вече не ме е страх от това, защото се чувствам чиста.Всеки греши,а вината е най жестокото самобичуване.Опитвам се да не мисля за миналото.
Митко, никога не е късно.Може би мислиш че е късно защото очакваш края, но ако края създава понятието късно,то дори за млад човек осъзнал се на 24 и починал на 25 би означавало късно.Не се страхувай че си изпуснал,напротив,получил си,защото си правил грешки.

[mitko]

 
 Грехът ражда страха, а страхът от Бога е начало на мъдростта. Но от страх до страх разликата е от небето до земята. Има страх от любов има и страх от невежество
Няма безгрешни хора. Ако имаше то те шяха да са богочовеци, което на този етап е  почти невъзможно.

      Фишбоне,  не  ме  е  страх  от  Бога!  Не  може  да  се  страхуваш  и  в  същото  време  да  изпитваш  обич!  Срам  ме  е,  а  това  чуство  е  по-тягостно  от  страхът!  Страхът  се  преодолява - срамът  никога  не  си  отива!
      Страхът  е  началото  на  падение  и  не  може  да  бъде  началото  на  никакво  помъдряване! 
      Не  разбирам  израза:  Страхувай  се  от  Бога!

[ДАВИД]

    Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!

Щом вече "виждаш", май няма от какво да се страхуваш...

[persefona]

Срам, Съвест.... Страх- не ми се вписват. Това е по скоро някакъв тип съжаление, а не страх.
Страхът за мен е повече обвързан с безсилието- НЕ с безволието- ав това да НЯМАШ възможност дори и през съзнанието да се Освободиш от условностите и да се пребориш.

Продължава да ми е интересен този Страх от любов.... дам... много интересен бих казала.