Това, Ирис , е абстрактно и логично разсъждение. Като такова при него отсъства емоционален заряд. По принцип си прав, такава би трябвало да е нагласата, но понякога съдбата ни праща такива проблеми, че колкото и да осъзнаваш логически нещата, които написа, отдолу емоцията клокочи и иска друго. Някои човешки емоции могат да бъдат невеорятно силни. И далеч не е задължително да са положителни. Не е и толкова лесно да се намери "смисъла", защото в някои проблеми НЯМА смисъл, няма! Или поне няма такъв в човешките мерки за справедливост. Единствено така, обаче, можеш да калиш душата си.
Някои хора поначало водят по-спокоен живот от други. Женят се, създават си семейство, майките и бащите им са около тях, ходят си на работа и се прибират в къщи. Други имат най-разнообразни проблеми, здравословни, с работата, сами са, и нямат мъж/жена, или пък ги е оставил мъжа/жената, а те са с дете, или две деца, или пък са загубили близки в катастрофа, или нещо друго подобно, и тн и тн.
Докато ти самия не попаднеш на тяхно място, е трудно да разбереш какво чувстват те. И дори да им кажеш логически "всеки проблем отминава, времето лекува", "всичко е плод на твоето болно въображение", някак няма да им помогне особено, защото близкия им няма да се върне от гроба, нито комшията ще започне да помага да се гледа детето. Затова и малко или много трябва да си на определена възраст, да имаш малко повече опит, за да разбираш по-добре хората.
Аз например 2 години влачих едно разочарование. 2 години ме боля и ревах с глас и виех като вълк. А преди същите тия 2 години, че и преди 5, ако ми погледнеш постовете съм ги писал същите работи - ала бала, човек сам си решава дали да страда или не, трябва да си прости и тн и тн. Ама само със сухото знаене не помага. Защото подсъзнанието отдолу рита и дърпа като обезумяло. То си знае своето. То иска кръв и да къса на парчета. Човешкият мозък е на 3нива - най-долу е рептилоидния (от земната еволюция и земните рептилии идва), по-горе е примАтивния (бозайническия), и най-горе е кората - неокортекса, с който ние мислим логично.
Първия отговаря за най-основните природни нужди - глад, секс, болка, бой/оцеляване. Към тях най-веорятно спадат и загриженост за потомството, ревност, желание/страдание към срещуположния пол и тн.
Вторият е за останалите инстинкти и емоции. Например, инстинкт да се събираме в стада и тн.
Третият е за аналитичното мислене, и е присъщ само за човека.
Сега, въпреки, че някои технократи могат да се напикаят от кеф, при благоговеенето към последния мозък, истината е, че ВСИЧКИ 3 имат важни функции. Истината е, че въпреки, че само с 3я може да се мисли, най-голяма сила като заряд на електрическите импулси, а и изобщо има 1я мозък (рептилния). Истината е, че точно като компютърна програма, той има максимален приоритет, и може да override-ва (преодолява) всеки друг от горните 2 мозъка. Той е на най-основно ниво.
Когато спориш с някой с бъдещия курс на долара и край теб мине най-красивата жена, която си виждал напоследък само че гола, ще продължиш ли да си разсъждаваш логически глупостите за долара? Или ще обърнеш внимание на нещо далеч по важно и съществено? Така е устроен човека, важните неща като храна, секс, болка са най-отдолу и най-здраво закодирани. Другото с логиката е бонус.
Така че, човек може логически да си мисли едни неща, да ги вярва дори, но отдолу организма му да иска друго. И тогава много да боли.
