Когато сте на границата на отчаянието

[emilkos]

Съвети за справяне с отчаянието много и то работещи, но ми е интересно има ли съвет за премахване на причината за него?

Няма.

Винаги има причина а има ли причина има първопричина- търси я нея!

 ;D Зная, за това и зададох така въпроса, но май никой освен теб и Н. не му обърна внимание. Всякакви решения за справяне с проблема могат да се намерят, но ако не се търси начин за изкореняване на първопричината проблемите се завръщат.

[Tangrata_]

Въпроса ти беше съвсем неясен и затова не му обърнах внимание.

Под първопричина може да се разбират две неща.
Първото е страсти и желания в човека по принцип. Спирането им, спира и всички случки от кармата.
Второто е, реално измерими физически случки. Например нямаш пари. Решението е да си намериш. Или пък редовно те бият. Решението е да се научиш да се защитаваш (ако си мъж), или пък да се преместиш другаде и тн.

Тъй като бях отговорил и на 2та въпроса още преди твоя постинг, не счетох за нужно да пиша пак.

Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина  ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва

По приницип и ти си прав. И все пак живота наистина е борба, но главно със самия себе си.

[emilkos]

Въпроса ти беше съвсем неясен и затова не му обърнах внимание.

Под първопричина може да се разбират две неща.
Първото е страсти и желания в човека по принцип. Спирането им, спира и всички случки от кармата.
Второто е, реално измерими физически случки. Например нямаш пари. Решението е да си намериш. Или пък редовно те бият. Решението е да се научиш да се защитаваш (ако си мъж), или пък да се преместиш другаде и тн.

Да може би беше малко неясен...

Не би трябвало да го разделяш на първо и второ защото, страстите и желанията пораждат физически случки, а пък физическите случки от своя страна пораждат страсти и желания. Това е един омагьосан кръг в които се въртим поради факта, че не определяме сами реалноста си, а се опитваме да живеем в чужди реалности.

Реалността която ни заобикаля е както създадена от нас така и не е.
Създадена е от нас чрез нашето бездействие по ключови въпроси засягащи смисъла на съществуването ни, и не е създадена от нас, а от някои друг които се възползва от бездействието ни по тези ключови въпроси за да създаде реалност която на него му харесва. Това е главната причина според мен която ни докарва до ръба на отчаянието, защото в определен момент се получава несъответствие между разбиранията ни за живота и реалноста. Разбиранията ни за живота първоначално се определят от средата в която живеем, а тя се контролира от онези които се възползват от нашето бездействие и безхаберие.

Доскоро смятах, че живота просто е такъв какъвто го виждам. Много пъти съм изпадал до моменти на отчаяние поради неразбирането ми за смисъла на всичко около мен, но да си призная до ръба не се е стигало. След това осъзнах, че това което виждам ми е било натрапено от онези които са създали тази реалност която ни заобикаля. В момента при мен тече процес на трансформация, чиято крайна цел е създаване на собствена реалност която да придаде смисъл на всичко. Идеята на тази реалност е да бъде в пълен синхрон със заобикалящия ме свят. Този баланс може да служи за пример, а колкото повече примери се появяват, толкова по скоро натрапената ни реалност ще се промени.

Нали и това ни е целта в крайна сметка - Баланс?
Тогава за отчаяние няма и да си говорим...

[mitko]

Доскоро смятах, че живота просто е такъв какъвто го виждам. В момента при мен тече процес на трансформация, чиято крайна цел е създаване на собствена реалност която да придаде смисъл на всичко. Идеята на тази реалност е да бъде в пълен синхрон със заобикалящия ме свят. Този баланс може да служи за пример, а колкото повече примери се появяват, толкова по скоро натрапената ни реалност ще се промени.
Нали и това ни е целта в крайна сметка - Баланс?
Тогава за отчаяние няма и да си говорим...

      Утопия!!  Аз  отдавна  живея  в  свой  собствен  свят,  където  всичко  е  идеално,  но  щом  си  покажа  носът  навън  се  сблъсквам  с  "натрапената"  ми  действителност  и  се  убеждавам,  че  моят  свят  е  един  пашкул  където  мога  да  се  скрия  само  временно!!  Спечелих  само  това - да  бъда  смятан  за  странна  птица  и  нищо  повече!  Да  живееш  в  синхрон  с  заобикалящият  те  свят  е  възможно  само  когато  се  сливаш  с  него,  в  противен  случай  тръгваш  срещу  течението! 
     Осъзнах  макар  и  късно,  че  загубих  в  изграждане  на  моята  реалност  време  и  сили  напразно!  Сигурен  съм,  че  ако  бях  успял  да  променя  ценностите  на  поне  едно  съзнание  щях  да  съм  спечелил  една  битка  с  тази  действителност! 
     Живота  е  борба  и  вкусът  на  победата  е  страхотен!
     "Правиш  ли  едно  и  също,  ще  ти  се  случва  едно  и  също"  Й. николова   

[emilkos]

А защо създателите на тази реалност не смятат своите действия за утопия?
Тази реалност е създавана в продължение на много поколения. Ако смятаме нашите действия за утопия, то предоставяме възможноста на останалите да създават нашата реалност. Капсулирането не е решение и аз ни най-малко не правя това. Около мен хората първоначално започанаха да ме гледат странно, но чрез бавно и напоително разясняване започнаха да разбират за какво иде реч. За мен това е много по-важно, защото така им предоставям материал за размисъл, а те от своя страна могат да го разяснят на други.
Да живота е борба, но по-важна е каузата. С грешна кауза си е загуба на време. Повечето хора се борят за грешна кауза, поради липса на информация или по-точно заради дезинформация.
Доста дълго време се "сливах" с предоставения ми живот, че нещо ми се прииска да тръгна срещу течението, защото само така ще стигна до извора 

[mitko]

А защо създателите на тази реалност не смятат своите действия за утопия?
Доста дълго време се "сливах" с предоставения ми живот, че нещо ми се прииска да тръгна срещу течението, защото само така ще стигна до извора 

       Има  една  приказка  за  стълбата  много  е  поучителна!
       Страхотен  девиз  дано  имаш сили  да  го  следваш  до  извора!

[Iris]

Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина  ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва

Да, това е точно така. Ще използвам цитираните думи за да задам един въпрос. В борбата някои хора израстват и стават по-силни, а други биват тотално изцедени. Откъде идва разликата при едните и при другите?

    Няма  по-приятно  чуство  от  това  на  победата!

Можеш ли винаги да се чувстваш победител? Когато постигнеш такова състояние, единствено тогава може да се каже, че познаваш вкуса на победата.

[old4]

Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина  ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва

Да, това е точно така.

Като е точно така , с Косев ми обяснете (защото това са мои думи ) какво е живота !

[mitko]

     Привет  Олд,     
Що  е  то  живот? - Низ  от  изпитания  за  които  не  ни  е  дадено  време  да  се  подготвим!  И  безкрайно  време  да  се  борим  с  последствията!
     Ирис,  може  да  ти  прозвучи  високопарно,  но  досега  винаги  съм  побеждавал  в-и-н-а-г-и!!!! Винаги  съм  постигал  целите  си  и  ще  ти  кажа  как:  с  безкрайно  търпение,  упоритост  и  познаване  на  възможностите  си!  За  да  не  съм  голословен  ето  ти  пример:  Можеш  ли  да  си  представиш  каква  радост  е  епилептик  да  стане  професионален  шофьор?  Не,  не  можеш!
     Да  някои  се  чустват  изцедени  по  единствената  причина,  че  едно  от  горните  условия  е  подценено! 

[kossev]

Не искам да се ангажирам, да обяснявам на някой по-голям от мен какво е живота.По тая тема всеки има мнение.Мое мнение е,че всеки получава това ,в което вярва.Всичко според мен , е въпрос на личен избор.
Както казват някой - светът е огледало.Казваш,че живота е непрекъсната борба и огледалото го отразява - ок ,борба е.Ще се бориш непрекъснато.Твой избор.
Казваш ,че живота е песен и... ок песен е :)Ако го вярваш разбира се.

Мога да кажа,че живота е смъртоносна болест,предавана по полов път, но това е за друга тема

[Iris]

     Ирис,  може  да  ти  прозвучи  високопарно,  но  досега  винаги  съм  побеждавал  в-и-н-а-г-и!!!!

Аз написах „винаги да се чувстваш победител“, а не „винаги да побеждаваш“. Защото ако винаги си побеждавал, това означава със сигурност едно: ти не умееш да губиш. Няма как да се научиш да губиш, ако никога не си губил. А ако не умееш да губиш, това е слабост. Можеш ли да се чувстваш победител и то истински, не само на думи, тогава, когато губиш?

Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина  ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва

Да, това е точно така.

Като е точно така , с Косев ми обяснете (защото това са мои думи ) какво е живота !

Има тема за живота във форума. И защо реагираш така, сякаш някой е написал, че животът не е борба? Напротив, и в двете мнения може да се намери потвърждение, че това може да бъде точно така, понякога.

[old4]

И защо реагираш така, сякаш някой е написал, че животът не е борба? Напротив, и в двете мнения може да се намери потвърждение, че това може да бъде точно така, понякога.

Не съм искал никого да засегна !

П.С.Не знаех че има такива хора , каквото и да им се случи те са щасливи и всичко е "песен" .Човек се учи докато е жив !

[mitko]

   Защото ако винаги си побеждавал, това означава със сигурност едно: ти не умееш да губиш. Няма как да се научиш да губиш, ако никога не си губил. А ако не умееш да губиш, това е слабост. Можеш ли да се чувстваш победител и то истински, не само на думи, тогава, когато губиш?

        Губил  съм,  Ирис,  губил  съм  и  още  как  съм  губил!  Ти  прецени  дали  съм  бил  на  ръба!  Три  и  години  половина  живях  с  мисълта,  че  съм  погубил  собственото  си  дете!  След  това  научих  случайно,  че  бившата  не  е  абортирала,  а  е  подхвърлила  детето  в  някой  дом!  Е  намерих  го!  А  ако  не  бях,  какъв  товар  трябваше  да  нося! 
     Да  губил  съм,  но  загубите  са  наложени  отвън,  което  не  намалява  болката!

[old4]

Да  губил  съм,  но  загубите  са  наложени  отвън,  което  не  намалява  болката!

Млади са , дано никога не се сблъскват с "крайни" неща.
Дано живота им да бъде винаги слънчев , желая им го от сърце на всички млади хора !

[Iris]

Ако оправдаваш всяка загуба с това, че е наложена отвън, значи не умееш да губиш.

...
     Да  губил  съм,  но  загубите  са  наложени  отвън,  което  не  намалява  болката!