Автор Тема: Когато сте на границата на отчаянието  (Прочетена 20933 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен eli

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 167
Когато сте на границата на отчаянието
« -: Февруари 01, 2010, 21:24:48 pm »
Пиша за ситуацията, в която се опитвате да решите голям и тежък проблем, а все се случва така, че каквото и да правите все удряте на камък. Дори и в абсурдни ситуации, когато сте сигурни, че решението няма как да не проработи се случва така, че проблема не е решен. Ровите в себе си, търсите причини, отстранявате ги. Знаете, че не трябва да сте отчаяни, силни сте, разглеждате проблема от много страни и продължавате да търсите решение. Казвате си няма да се предам, ще продължавам да търся начини. Но идва момент, когато силите свършват - когато сте изпробвали всичко и след всички камъни и сблъсъци разбирате, че има външна сила, която поддържа реалността такава каквато не можете да я промените и че вашата малка реализационна власт не може да й повлияе. Какво правите оттук нататък? Лично аз точно тук се отчаях. Виждам се заклещена в някаква ужасна доилка, от която няма изход. Все се мъча да мисля, че всяка ситуация, добра или лоша има някакъв смисъл и ни носи някакво знание. Но започвам да мисля, че има и ситуации и проблеми, които са създадени само, за да тормозят, без да носят нищо полезно. Как се оправяте с този род ситуации - понякога не става просто да бъдат подминати, а за тях решение няма.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #1 -: Февруари 01, 2010, 21:49:49 pm »
Когато съм пробвала всичко и и въпреки това нищо не става,чакам,чакам до като дойде момент в които отново има какво да направя,а ако не дойде такъв най вероятно го примам.Някой неща не могат да бъдат решени,те просто са такива.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #2 -: Февруари 02, 2010, 04:10:23 am »
Всеки е имал такива състояния. Има нещо специфично за тях, и това е, че те са моментни, временни. В един миг ти се струва, че света се е срутил, че дори няма смисъл да се живее, че нищо няма смисъл. Но като си починеш, като се наспиш и нещата не изглеждат така страшни.
Забелязал съм постоянна връзка - винаги, когато си с ниска енергия си склонен към депресии, самосъжаление и отчаяние. Ниската енергия може да е заради най-обикновена умора, недоспиване, стрес, липса на почивка, или пък най-тривиална настинка или грип. Слабостта е тази, която предизвиква негативните емоции.
Имаше една тема, за  "Екзистенциалната дупка". Тогава се изказах от една гледна точка, но така и не се организирах да се изкажа от другата. А тя е по-важната.
Казано накратко, всички възможни негативни мисли, всички възможни емоционални дупки, депресии и всички други подобни са продукт на личното Его. Когато това се случи, човек може да се бори (ако иска) на два фронта. От една страна реално да разреши проблема в своя полза, и от друга, да дистанцира себе си от проблема. Казно с други думи, да го "приеме", да не съди. В това се състои именно духовното израстване. Именно, когато жертваш нещо скъпо (или не чак толкова), важна е нагласата ти по време на жертвата. Дали се бориш до последно в ума си, и "неприемаш" реалността (което е поведение на Егото), или "приемаш" и си казваш. Ще понеса и това. Щом такава е реалността.
Няма рецепта за това. Просто се мъчиш да го приемеш. Има една окуражаваща мисъл, че нищо (никоя трудност) не ти се дава (в живота), ако не можеш да я понесеш. Ако нещо ти се е случило, то ти имаш достатъчно сила и воля да го изтърпиш.

Един начин за преборване с негативните мисли, това е когато си намериш някое "тук и сега" занимание. Каквото е например играта баскетбол. (за ужас на eses ще го рекламирам още веднъж  ::) :P) Ако не ти е по мерак, може да пробваш и с бойни изкуства, или пък чайна церемония и шиене на гоблени. Въпрос на вкус. Но вярвам, че всеки човек има нещо, което обича да прави (освен да ходи по голяма нужда  ;D) иначе що за човек е ...
Гледай филма "Четири сезона".
Има и друго. Липсата на мотивация, на желание за усилия, живот, също идва от егото. Това не е естествено състояние. Човек в естествено състояние е пълен с мотивация, с енергия, има желание да прави каквото и да е. Единствено егото ни демотивира и ни изсмуква енергията за действие. Затова обичайте усилията. Борете се. Живота награждава трикратно, о стократно, който влага усилия. Награждава го с умението да надвива себе си, егото си. И да се развива.

Та отново ще се повторя. Лошото състояние е предизвикано заради егото. Егото се засяга, уголемява и заема центъра, и почти всичкото място. Оттам нататък или приемаш Егото и оставаш на същото ниво, или се разграничаваш от него, и спечелваш една малка битка.
Важно е, човек да си почине, физически, емоционално, всякак. Да спре работа (ако може), да иде някъде на почивка за по-дълго, и да намери занимания, радващи душата. Някое изкуство.

Ето един мой пример.
Аз винаги съм обичал да играя баскетбол. Доставяло ми е огромно удоволствие просто да стъпя на игрището, да държа в ръцете си топката и да погледна към коша. Да си пострелям, дори и сам. Да се помъча да вкарвам по-често.
Винаги съм го ползвал, когато искам да се пречистя. Винаги съм бил пълен с огромно желание и радост, когато съм на игрището. Да, ама не винаги. Имаше един път случай, бях и аз в най-голямата си дупка. Просто светът беше посивял и се бе срутил за мен. За мен оптимиста, който за всички приятлеи бях оптимист до степен на психично болен. Та имаше такъв момент. Беше замесено и момиче. Успя да ме разочарова доста (меко казано). Както и да е. Успя наистина да предизвика много егото ми, и аз страдах много, наистина много. Имаше момент (!!), в който се насилвам насила да ида на игрището, държа в ръцете си топката, гледам я тъпо и си казвам "Това няма никакъв смисъл! Тази игра няма никакъв смисъл. Ужасно е глупаво да стрелям към коша. Кому му пука ще вкарам ли или няма да вкарам!? Най-малко на мен! Тя пак ще си бъде такава и такава, ще прави така и така, това е ВАЖНОТО. Най-важното нещо в живота ми. А това тук с топката изобщо не е. И да вкарам и да не вкарам все тая. И да не дойда днес на игрището, или пък никога повече все тая. Какъв е смисълът да стрелям изобщо!? Какъв е смисълът да живея изобщо!?"
Но ... се насилвах и стрелях. Колкото и тъпо и безмислено да ми изглеждаше тогава. Сега, няколко месеца по-късно (почти година) не ми пука за нищо, ама за нищо. Не мога да се нарека най-щастливият човек на земята, но определено съм ок. Излекуван.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #3 -: Февруари 02, 2010, 09:27:30 am »
...........................

Тангра , с такава лекота раздаваш съвети , чудя се на колко години си .
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 322
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #4 -: Февруари 02, 2010, 10:09:01 am »
Тангра добре си го казал.И аз се убеждавам,че повечето"проблеми"са продукт на егото или ума.Когато не мога да справя с дадена ситуация и се боря срещу нея,тогава наистина съм много нещастна.Забелязала съм,че когато се успокоя(ама наистина)и приема реалноста такава каквато е,не само,че спира да боли..ами и нещата вземат,че се наредят накрая,и после още повече ме яд на мене си,че съм се нервирала за"глупости"
Естествено има ситуации,в които"нещата"не могат да се наредят.. :(Но какво можем да направим,освен наистина да се смирим(не примирим!)и да приемеме това което се случва.
п.с.Ели,наскоро бях в такава ситуация.Бях изпаднала в дупка,и на само не виждах смисъл да живея,ами и съжалявах,че съм се родила,съжалявах,че съм станала майка..Изобщо исках само да ме няма..Е,поосвестих се,но в такава"криза"не бях изпадала никога.Мисля,че преминах границата на отчаянието,и то само за да разбера,че не е толкова страшно!Сблъсках се очи в очи със собствените си страхове,и видях,че те са само плод на ума ми..В крайна сметка каквото и да ми се случи,няма да е"завинаги"..Все някъде има изход...Но той води навътре в нас самите. :hi:

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #5 -: Февруари 02, 2010, 10:49:10 am »
съжалявах,че съм станала майка..


Това никога не го пиши повече! Това е най голямото щастие на света и нищо друго не може да го замести или измести!


П.С. Разбирам защо го писа , но когато ти се усмихне забравяш всико лошо на света , нали ?
« Последна редакция: Февруари 02, 2010, 10:51:18 am от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #6 -: Февруари 02, 2010, 11:33:09 am »
    Тази граница на отчаянието си има своите плюсове и минуси, както всяко едно нещо. Тя може да се окаже фатална, а може и "златна мина" да излезе, стига да осъзнаем чрез личният опит, че страданието е един творчески извор, един инструмент за себеоткриване.
 Да вкараш кош също творчество, както по горе Tangrata_ споменава. Или примерно отиваш на диско да се разтовариш - там пък може да потанцуваш един авторски танц  например ;D. Примери много. Отчаянието е и още един покзател за нашата емоционалност, чувствителност, характер и пр. То може да е вид 'белег'
 Оприличавам границата  на отчаянието с един трап в който човек може да е паднал но незнае, и ако съумее да излезе от него той разбира каво е открил там и продължава към другият такъв докато си научи урока.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #7 -: Февруари 02, 2010, 13:58:15 pm »
Проблема се очертава да е такъв за много хора.Толкова хора останаха без работа,всеки с личната си история и утежнена ситуация.Как се дава съвет на такива хора?Те не търсят нищо, освен оцеляването си.Преди малко една такава жена ми се оплаква, какво да и говоря за оптимизъм,за други измерения и подобни.

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #8 -: Февруари 02, 2010, 14:28:01 pm »
   Ами да, такъв ще е и по-лошо има.
  Еses, ще и помогнеш с нещо което е разбираемо  за нея,  ако не можеш съвет да и дадеш дай и пари на заем или нещо за ядене,ако нямаш и това дай и любов, дай и енергия стани и донор. Но ако тя не те лъже, щото и това го има само мрънкат това нямаме, нова нямаме загубих си работата, загубих този и този човек, взе та умря(това наистина си е трагедия)може би единственното нещо за което си струва да се тормози човек)макар, че и това е до време. По-страшно е да загубиш себе си или да продадеш душата си. Ами сами са си виновни хората, това е. Не го пожелавам на никой. Боже, опази ни и избави ни, се казва.
« Последна редакция: Февруари 02, 2010, 20:00:28 pm от Mirotvorec »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #9 -: Февруари 02, 2010, 17:57:34 pm »
...........................

Тангра , с такава лекота раздаваш съвети , чудя се на колко години си .
Хмм, не виждам връзката между годините и лекотата на раздаване на съвети. Ако имаш нещо конкретно против, кажи ще го пообсъдим. Ако говориш за физическо оцеляване, липса на работа, пари и тн; то тогава това е друга тема, друг въпрос, и трябва да се разисква отделно. Тук обсъждахме емоционалната страна на въпроса.
А и все пак аз не мога да живея твоя или на някой друг живота вместо него. Не мога да работя вместо него, да търся работа вместо него и тн. Всеки сам си избира и си живее. Аз си отговарям за себе си, и си работя по въпроса.

Наистина и на живо давам вид на непораснал много като характер, с детински разбирания и вярвания. Много хора ме питат, кога ще порасна. Може да е от зодията ... кой знае. Но може и да е само илюзорно. Може да знам някои работи, които другите не знаят. И просто ми харесва да се държа така, разбира се отчитайки факта, че поне за сега тази "незрялост" ми върши много добра работа.
Именно липсата на тюхкане върху проблемите е една от основните причини, хората да ме мислят понякога за дете, понякога за човек без никакви проблеми, понякога за невероятен късметлия, или пък невероятен оптимист.
Да, може да изглежда незряло, но това е само на пръв поглед. А истината е, че там е основната мъдрост, за това как да се живее. (имаше го и заложено в новия филм Аватар)
Ако ти имаш някакви проблеми, които терзаят егото ти, и които не можеш да превъзмогнеш, не мисли, че в мен е вината ... и в моите съвети ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #10 -: Февруари 02, 2010, 18:09:08 pm »
......................................

Нямал съм и капка умисъл да те обиждам ! Просто констатирам , нямам ли право да попитам ?
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #11 -: Февруари 02, 2010, 19:03:54 pm »
Не се чувствам обиден. Просто казах, че ако имаш нещо по-конкретно предвид може да го пообсъдим. А иначе съм на 33.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #12 -: Февруари 02, 2010, 19:10:39 pm »
Не се чувствам обиден. Просто казах, че ако имаш нещо по-конкретно предвид може да го пообсъдим. А иначе съм на 33.

Не си никак малък , Христовата възраст .

П.С.Всичко добро ти желая !
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен eli

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 167
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #13 -: Февруари 02, 2010, 19:55:45 pm »
Аз не мисля, че съветите на Танграта звучат незрели. Точно обратното звучат ми логични, защото аз прилагам подобни техники за справяне с проблемите и обикновено са успешни. Рядко достигам до границата ми на отчаяние - дали тя е много висока или пък съм  нямала много големи проблеми досега незнам. Но този път се сблъсках с нещо, за което не бях подготвена и очаквах наистина по-бързо да се измъкна от проблема и да оправя нещата. Но уви. Нали на всеки му се праща толкова голямо изпитание, колкото той е способен да се справи с него. Това значи ли, че колкото по - силни ставаме, толкова по-трудни изпитания ще ни се пращат? Аз не искам повече да изпитвам или да изпитват силата ми по- този начин. Искам да се измъкна от омагьосания кръг - проблем, решаване, проблем, решаване и т.н...И знам, че не трябва да се тюхкам върху проблемите си - но този път именно не тюхкането и не отчитането на дълбочината на проблема ме доведе до ръба на пропастта. Да кажа само, че става въпрос за домашно насилие върху мен, което аз търпях известно време. Точно за да не реагирам с егото ми, за да не осъждам и защото си мислех, че съм достатъчно силна, за да помогна на човека отсреща. Това е страшна болест, наблюдавах я от близо. Не ти се иска да е истина и не можеш да го приемеш. Не се приемам като жертва, защото избора беше мой или поне така си мисля. Но се чувствах точно както е описала konstantin2007... Освестих се и прогледнах, може би свърших по - голямата част от работата вече. Остава ми една последна крачка, за да затворя страницата завинаги и се оказва, че тази крачка не мога да я направя в близките два месеца... Ето тук се отчаях и аз като власите съм напът да се удавя в края на Дунава :) Но продължавам да танцувам /това е моя баскетбол :)/, въпреки, че не спирам да се чудя за какво ми е тази сила и какво от това, като мога да простя и да продължа напред? Нима има смисъл да доказвам нещо, което винаги съм знаела?
Знам какво бих казала ако някой ме пита тези неща - че един ден може би ще намеря отговорите на всички въпроси и ще видя смисъла на всичко, което се случва сега. Но трябва да кажа, че за пръв път в живота ми се сблъсквам с нещо, което не успявам да разбера и да си обясня по никакъв начин. Ясно виждам, че ми лиспва много знание, за да успея да наредя цялата картника. Дано един ден да го имам...
Благодаря на всички ви за постовете. Имах нужда да разкажа част от историята ми.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Когато сте на границата на отчаянието
« Отговор #14 -: Февруари 02, 2010, 20:08:59 pm »
Колкото и тривиално да звучи, и сухо, това се е случвало и на други хора. Наистина и аз съм се питал, за какво е нужно това страдание, не ми трябва да се доказва нищо. Няма начин. Може би именно приемането, че страдаш без видим смисъл е също вид духовно израстване. Аз също съм си казвал, че не ми трябва това. Тук вече идва рационалната мисъл. Да решиш и организираш така живота си, че да намалиш подобни случки. В твоя случай, най-вероятно развод и раздяла. След това търсене на друг, по-добър. Изобщо да избираш как да живееш живота си, как да си търсиш партньор, как да си търсиш професия и работа, пари, най-общо казано, как да се грижиш за СЕБЕ СИ, това е знание от друго естество, което е хубаво човек паралелно да събира. Само духовни уроци не могат да те изведат достатъчно далеч. Поне за сега не, докато все още живеем по светски.
Ако искаш да не страдаш, или поне прекалено много, ще трябва да се грижиш за тези земни неща, да се грижиш за себе си. Всичко това, пречупено през собствената ти воля, възможности и карма ти дава живота, който да живееш.

п.с. ще отворя малка скоба за едно, немаловажно нещо.
Значи беше казала:
""Това значи ли, че колкото по - силни ставаме, толкова по-трудни изпитания ще ни се пращат?""
Накратко казано, не вярвам.
Страданията и трудностите следват някакъв избран, нелинеен път.
Има обаче друг момент. В зависимост от нивото ти, може да имаш непожелани страдания - болести, насилие, какви ли не неща.
Може обаче да имаш живот и с пожелани страдания. (да, eses,пак позна, опряхме и до баскетбола отново, а защо не и бойните изкуства). Те са по-добрия вариант, защото ги посрещаш с пълно съзнание, решимост, и винаги можеш да се откажеш ако поискаш.
Разбира се, не говорим за страдания увреждащи тялото и организма, а по-скоро развиващи го.
Има хора, достигнали далеч в това отношение. Години и години болезнени тренировки. Много хора тук, а и по принцип са скептични към този тип развитие. Искат си някакво безболезнено развитие. Хоп, и докато си киснеш мързеливо в медитация, и един ден ставаш богоравен. Ами не знам дали може така. Егото трудно се смирява. Болката върши много добра работа.
Има си упражнения, уж физически, а всъщност чисто духовни. Заставаш си в някаква стойка, и докато нормален човек може да изтърпи 10-20 секунди, ти да стоиш да кажем час, два, а в редки случаи има по-напреднали стоят и по 6 часа (!!!) ...
Разбира се, всяка секунда докато стоиш много боли ...
Но после пък, натрупваш сила. И някак в живота ти потръгва повече. (разбира се, всевъзможни са вариантите на кармата.)
Ако някой си казва, това не е за мен, аз не мога да понасям болка ...
Ами мога да му кажа, асоциацията с болката, е пропорционална на асоциацията с егото ...
Всеки да си прави сметка какво може.
« Последна редакция: Февруари 02, 2010, 20:21:44 pm от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27