eli, моята лична философия към най-тежките проблеми, е следната.
Те идват, те винаги идват и запретват ръкави, озъбени, настървени, готови да разкъсват на части душата ти.
Големи или малки, това го решават "очите ни", онези на страха или другите на мъдростта. Предизвикват ни, обсебват, първо мислите, съня ни, настоящето, заграбват миговете, дните, месеците.....колкото им позволим.
Казвам си, война е неизбежно е да се размине без жертви. Воювам. И в миговете на отмора, пресмятам хладнокръвно загубите. Когато станат твърде големи, спирам да оказвам съпротива. Тогава кулминацията идва най-бързо, нощта е най-черна, но се напрягам да чуя щурците, бурята е най-силна, но виждам как най-малко страда тревата.
Нямам формула за добра стратегия, единствено осъзнавам, че признаването на неговото съществуване, моето "поражение", заедно с платената цена, която доброволно или не ще бъде взета, водят до решение в по-кратки срокове.
И тогава идва изгрева...или жадуваната победа.
Успех и сили ти желая!
