Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eli в Февруари 01, 2010, 21:24:48 pm
-
Пиша за ситуацията, в която се опитвате да решите голям и тежък проблем, а все се случва така, че каквото и да правите все удряте на камък. Дори и в абсурдни ситуации, когато сте сигурни, че решението няма как да не проработи се случва така, че проблема не е решен. Ровите в себе си, търсите причини, отстранявате ги. Знаете, че не трябва да сте отчаяни, силни сте, разглеждате проблема от много страни и продължавате да търсите решение. Казвате си няма да се предам, ще продължавам да търся начини. Но идва момент, когато силите свършват - когато сте изпробвали всичко и след всички камъни и сблъсъци разбирате, че има външна сила, която поддържа реалността такава каквато не можете да я промените и че вашата малка реализационна власт не може да й повлияе. Какво правите оттук нататък? Лично аз точно тук се отчаях. Виждам се заклещена в някаква ужасна доилка, от която няма изход. Все се мъча да мисля, че всяка ситуация, добра или лоша има някакъв смисъл и ни носи някакво знание. Но започвам да мисля, че има и ситуации и проблеми, които са създадени само, за да тормозят, без да носят нищо полезно. Как се оправяте с този род ситуации - понякога не става просто да бъдат подминати, а за тях решение няма.
-
Когато съм пробвала всичко и и въпреки това нищо не става,чакам,чакам до като дойде момент в които отново има какво да направя,а ако не дойде такъв най вероятно го примам.Някой неща не могат да бъдат решени,те просто са такива.
-
Всеки е имал такива състояния. Има нещо специфично за тях, и това е, че те са моментни, временни. В един миг ти се струва, че света се е срутил, че дори няма смисъл да се живее, че нищо няма смисъл. Но като си починеш, като се наспиш и нещата не изглеждат така страшни.
Забелязал съм постоянна връзка - винаги, когато си с ниска енергия си склонен към депресии, самосъжаление и отчаяние. Ниската енергия може да е заради най-обикновена умора, недоспиване, стрес, липса на почивка, или пък най-тривиална настинка или грип. Слабостта е тази, която предизвиква негативните емоции.
Имаше една тема, за "Екзистенциалната дупка". Тогава се изказах от една гледна точка, но така и не се организирах да се изкажа от другата. А тя е по-важната.
Казано накратко, всички възможни негативни мисли, всички възможни емоционални дупки, депресии и всички други подобни са продукт на личното Его. Когато това се случи, човек може да се бори (ако иска) на два фронта. От една страна реално да разреши проблема в своя полза, и от друга, да дистанцира себе си от проблема. Казно с други думи, да го "приеме", да не съди. В това се състои именно духовното израстване. Именно, когато жертваш нещо скъпо (или не чак толкова), важна е нагласата ти по време на жертвата. Дали се бориш до последно в ума си, и "неприемаш" реалността (което е поведение на Егото), или "приемаш" и си казваш. Ще понеса и това. Щом такава е реалността.
Няма рецепта за това. Просто се мъчиш да го приемеш. Има една окуражаваща мисъл, че нищо (никоя трудност) не ти се дава (в живота), ако не можеш да я понесеш. Ако нещо ти се е случило, то ти имаш достатъчно сила и воля да го изтърпиш.
Един начин за преборване с негативните мисли, това е когато си намериш някое "тук и сега" занимание. Каквото е например играта баскетбол. (за ужас на eses ще го рекламирам още веднъж ::) :P) Ако не ти е по мерак, може да пробваш и с бойни изкуства, или пък чайна церемония и шиене на гоблени. Въпрос на вкус. Но вярвам, че всеки човек има нещо, което обича да прави (освен да ходи по голяма нужда ;D) иначе що за човек е ...
Гледай филма "Четири сезона".
Има и друго. Липсата на мотивация, на желание за усилия, живот, също идва от егото. Това не е естествено състояние. Човек в естествено състояние е пълен с мотивация, с енергия, има желание да прави каквото и да е. Единствено егото ни демотивира и ни изсмуква енергията за действие. Затова обичайте усилията. Борете се. Живота награждава трикратно, о стократно, който влага усилия. Награждава го с умението да надвива себе си, егото си. И да се развива.
Та отново ще се повторя. Лошото състояние е предизвикано заради егото. Егото се засяга, уголемява и заема центъра, и почти всичкото място. Оттам нататък или приемаш Егото и оставаш на същото ниво, или се разграничаваш от него, и спечелваш една малка битка.
Важно е, човек да си почине, физически, емоционално, всякак. Да спре работа (ако може), да иде някъде на почивка за по-дълго, и да намери занимания, радващи душата. Някое изкуство.
Ето един мой пример.
Аз винаги съм обичал да играя баскетбол. Доставяло ми е огромно удоволствие просто да стъпя на игрището, да държа в ръцете си топката и да погледна към коша. Да си пострелям, дори и сам. Да се помъча да вкарвам по-често.
Винаги съм го ползвал, когато искам да се пречистя. Винаги съм бил пълен с огромно желание и радост, когато съм на игрището. Да, ама не винаги. Имаше един път случай, бях и аз в най-голямата си дупка. Просто светът беше посивял и се бе срутил за мен. За мен оптимиста, който за всички приятлеи бях оптимист до степен на психично болен. Та имаше такъв момент. Беше замесено и момиче. Успя да ме разочарова доста (меко казано). Както и да е. Успя наистина да предизвика много егото ми, и аз страдах много, наистина много. Имаше момент (!!), в който се насилвам насила да ида на игрището, държа в ръцете си топката, гледам я тъпо и си казвам "Това няма никакъв смисъл! Тази игра няма никакъв смисъл. Ужасно е глупаво да стрелям към коша. Кому му пука ще вкарам ли или няма да вкарам!? Най-малко на мен! Тя пак ще си бъде такава и такава, ще прави така и така, това е ВАЖНОТО. Най-важното нещо в живота ми. А това тук с топката изобщо не е. И да вкарам и да не вкарам все тая. И да не дойда днес на игрището, или пък никога повече все тая. Какъв е смисълът да стрелям изобщо!? Какъв е смисълът да живея изобщо!?"
Но ... се насилвах и стрелях. Колкото и тъпо и безмислено да ми изглеждаше тогава. Сега, няколко месеца по-късно (почти година) не ми пука за нищо, ама за нищо. Не мога да се нарека най-щастливият човек на земята, но определено съм ок. Излекуван.
-
...........................
Тангра , с такава лекота раздаваш съвети , чудя се на колко години си .
-
Тангра добре си го казал.И аз се убеждавам,че повечето"проблеми"са продукт на егото или ума.Когато не мога да справя с дадена ситуация и се боря срещу нея,тогава наистина съм много нещастна.Забелязала съм,че когато се успокоя(ама наистина)и приема реалноста такава каквато е,не само,че спира да боли..ами и нещата вземат,че се наредят накрая,и после още повече ме яд на мене си,че съм се нервирала за"глупости"
Естествено има ситуации,в които"нещата"не могат да се наредят.. :(Но какво можем да направим,освен наистина да се смирим(не примирим!)и да приемеме това което се случва.
п.с.Ели,наскоро бях в такава ситуация.Бях изпаднала в дупка,и на само не виждах смисъл да живея,ами и съжалявах,че съм се родила,съжалявах,че съм станала майка..Изобщо исках само да ме няма..Е,поосвестих се,но в такава"криза"не бях изпадала никога.Мисля,че преминах границата на отчаянието,и то само за да разбера,че не е толкова страшно!Сблъсках се очи в очи със собствените си страхове,и видях,че те са само плод на ума ми..В крайна сметка каквото и да ми се случи,няма да е"завинаги"..Все някъде има изход...Но той води навътре в нас самите. :hi:
-
съжалявах,че съм станала майка..
Това никога не го пиши повече! Това е най голямото щастие на света и нищо друго не може да го замести или измести!
П.С. Разбирам защо го писа , но когато ти се усмихне забравяш всико лошо на света , нали ?
-
Тази граница на отчаянието си има своите плюсове и минуси, както всяко едно нещо. Тя може да се окаже фатална, а може и "златна мина" да излезе, стига да осъзнаем чрез личният опит, че страданието е един творчески извор, един инструмент за себеоткриване.
Да вкараш кош също творчество, както по горе Tangrata_ споменава. Или примерно отиваш на диско да се разтовариш - там пък може да потанцуваш един авторски танц например ;D. Примери много. Отчаянието е и още един покзател за нашата емоционалност, чувствителност, характер и пр. То може да е вид 'белег'
Оприличавам границата на отчаянието с един трап в който човек може да е паднал но незнае, и ако съумее да излезе от него той разбира каво е открил там и продължава към другият такъв докато си научи урока.
-
Проблема се очертава да е такъв за много хора.Толкова хора останаха без работа,всеки с личната си история и утежнена ситуация.Как се дава съвет на такива хора?Те не търсят нищо, освен оцеляването си.Преди малко една такава жена ми се оплаква, какво да и говоря за оптимизъм,за други измерения и подобни.
-
Ами да, такъв ще е и по-лошо има.
Еses, ще и помогнеш с нещо което е разбираемо за нея, ако не можеш съвет да и дадеш дай и пари на заем или нещо за ядене,ако нямаш и това дай и любов, дай и енергия стани и донор. Но ако тя не те лъже, щото и това го има само мрънкат това нямаме, нова нямаме загубих си работата, загубих този и този човек, взе та умря(това наистина си е трагедия)може би единственното нещо за което си струва да се тормози човек)макар, че и това е до време. По-страшно е да загубиш себе си или да продадеш душата си. Ами сами са си виновни хората, това е. Не го пожелавам на никой. Боже, опази ни и избави ни, се казва.
-
...........................
Тангра , с такава лекота раздаваш съвети , чудя се на колко години си .
Хмм, не виждам връзката между годините и лекотата на раздаване на съвети. Ако имаш нещо конкретно против, кажи ще го пообсъдим. Ако говориш за физическо оцеляване, липса на работа, пари и тн; то тогава това е друга тема, друг въпрос, и трябва да се разисква отделно. Тук обсъждахме емоционалната страна на въпроса.
А и все пак аз не мога да живея твоя или на някой друг живота вместо него. Не мога да работя вместо него, да търся работа вместо него и тн. Всеки сам си избира и си живее. Аз си отговарям за себе си, и си работя по въпроса.
Наистина и на живо давам вид на непораснал много като характер, с детински разбирания и вярвания. Много хора ме питат, кога ще порасна. Може да е от зодията ... кой знае. Но може и да е само илюзорно. Може да знам някои работи, които другите не знаят. И просто ми харесва да се държа така, разбира се отчитайки факта, че поне за сега тази "незрялост" ми върши много добра работа.
Именно липсата на тюхкане върху проблемите е една от основните причини, хората да ме мислят понякога за дете, понякога за човек без никакви проблеми, понякога за невероятен късметлия, или пък невероятен оптимист.
Да, може да изглежда незряло, но това е само на пръв поглед. А истината е, че там е основната мъдрост, за това как да се живее. (имаше го и заложено в новия филм Аватар)
Ако ти имаш някакви проблеми, които терзаят егото ти, и които не можеш да превъзмогнеш, не мисли, че в мен е вината ... и в моите съвети ...
-
......................................
Нямал съм и капка умисъл да те обиждам ! Просто констатирам , нямам ли право да попитам ?
-
Не се чувствам обиден. Просто казах, че ако имаш нещо по-конкретно предвид може да го пообсъдим. А иначе съм на 33.
-
Не се чувствам обиден. Просто казах, че ако имаш нещо по-конкретно предвид може да го пообсъдим. А иначе съм на 33.
Не си никак малък , Христовата възраст .
П.С.Всичко добро ти желая !
-
Аз не мисля, че съветите на Танграта звучат незрели. Точно обратното звучат ми логични, защото аз прилагам подобни техники за справяне с проблемите и обикновено са успешни. Рядко достигам до границата ми на отчаяние - дали тя е много висока или пък съм нямала много големи проблеми досега незнам. Но този път се сблъсках с нещо, за което не бях подготвена и очаквах наистина по-бързо да се измъкна от проблема и да оправя нещата. Но уви. Нали на всеки му се праща толкова голямо изпитание, колкото той е способен да се справи с него. Това значи ли, че колкото по - силни ставаме, толкова по-трудни изпитания ще ни се пращат? Аз не искам повече да изпитвам или да изпитват силата ми по- този начин. Искам да се измъкна от омагьосания кръг - проблем, решаване, проблем, решаване и т.н...И знам, че не трябва да се тюхкам върху проблемите си - но този път именно не тюхкането и не отчитането на дълбочината на проблема ме доведе до ръба на пропастта. Да кажа само, че става въпрос за домашно насилие върху мен, което аз търпях известно време. Точно за да не реагирам с егото ми, за да не осъждам и защото си мислех, че съм достатъчно силна, за да помогна на човека отсреща. Това е страшна болест, наблюдавах я от близо. Не ти се иска да е истина и не можеш да го приемеш. Не се приемам като жертва, защото избора беше мой или поне така си мисля. Но се чувствах точно както е описала konstantin2007... Освестих се и прогледнах, може би свърших по - голямата част от работата вече. Остава ми една последна крачка, за да затворя страницата завинаги и се оказва, че тази крачка не мога да я направя в близките два месеца... Ето тук се отчаях и аз като власите съм напът да се удавя в края на Дунава :) Но продължавам да танцувам /това е моя баскетбол :)/, въпреки, че не спирам да се чудя за какво ми е тази сила и какво от това, като мога да простя и да продължа напред? Нима има смисъл да доказвам нещо, което винаги съм знаела?
Знам какво бих казала ако някой ме пита тези неща - че един ден може би ще намеря отговорите на всички въпроси и ще видя смисъла на всичко, което се случва сега. Но трябва да кажа, че за пръв път в живота ми се сблъсквам с нещо, което не успявам да разбера и да си обясня по никакъв начин. Ясно виждам, че ми лиспва много знание, за да успея да наредя цялата картника. Дано един ден да го имам...
Благодаря на всички ви за постовете. Имах нужда да разкажа част от историята ми.
-
Колкото и тривиално да звучи, и сухо, това се е случвало и на други хора. Наистина и аз съм се питал, за какво е нужно това страдание, не ми трябва да се доказва нищо. Няма начин. Може би именно приемането, че страдаш без видим смисъл е също вид духовно израстване. Аз също съм си казвал, че не ми трябва това. Тук вече идва рационалната мисъл. Да решиш и организираш така живота си, че да намалиш подобни случки. В твоя случай, най-вероятно развод и раздяла. След това търсене на друг, по-добър. Изобщо да избираш как да живееш живота си, как да си търсиш партньор, как да си търсиш професия и работа, пари, най-общо казано, как да се грижиш за СЕБЕ СИ, това е знание от друго естество, което е хубаво човек паралелно да събира. Само духовни уроци не могат да те изведат достатъчно далеч. Поне за сега не, докато все още живеем по светски.
Ако искаш да не страдаш, или поне прекалено много, ще трябва да се грижиш за тези земни неща, да се грижиш за себе си. Всичко това, пречупено през собствената ти воля, възможности и карма ти дава живота, който да живееш.
п.с. ще отворя малка скоба за едно, немаловажно нещо.
Значи беше казала:
""Това значи ли, че колкото по - силни ставаме, толкова по-трудни изпитания ще ни се пращат?""
Накратко казано, не вярвам.
Страданията и трудностите следват някакъв избран, нелинеен път.
Има обаче друг момент. В зависимост от нивото ти, може да имаш непожелани страдания - болести, насилие, какви ли не неща.
Може обаче да имаш живот и с пожелани страдания. (да, eses,пак позна, опряхме и до баскетбола отново, а защо не и бойните изкуства). Те са по-добрия вариант, защото ги посрещаш с пълно съзнание, решимост, и винаги можеш да се откажеш ако поискаш.
Разбира се, не говорим за страдания увреждащи тялото и организма, а по-скоро развиващи го.
Има хора, достигнали далеч в това отношение. Години и години болезнени тренировки. Много хора тук, а и по принцип са скептични към този тип развитие. Искат си някакво безболезнено развитие. Хоп, и докато си киснеш мързеливо в медитация, и един ден ставаш богоравен. Ами не знам дали може така. Егото трудно се смирява. Болката върши много добра работа.
Има си упражнения, уж физически, а всъщност чисто духовни. Заставаш си в някаква стойка, и докато нормален човек може да изтърпи 10-20 секунди, ти да стоиш да кажем час, два, а в редки случаи има по-напреднали стоят и по 6 часа (!!!) ...
Разбира се, всяка секунда докато стоиш много боли ...
Но после пък, натрупваш сила. И някак в живота ти потръгва повече. (разбира се, всевъзможни са вариантите на кармата.)
Ако някой си казва, това не е за мен, аз не мога да понасям болка ...
Ами мога да му кажа, асоциацията с болката, е пропорционална на асоциацията с егото ...
Всеки да си прави сметка какво може.
-
Живота е една непрекъсната борба .
Цял живот съм се борил , не ме е спирала никаква трудност , никога не съм унивал .Най голяма борба съм водил с неправдата с хорската злоба и завист но ...... но живота ми намери цаката , сега съм един стар мухльо безпътник !
П.С. Бъдете щастливи младежи (деца) , не унивайте , знайте че живота е най ценното нещо и го пазете !
-
Съвети за справяне с отчаянието много и то работещи, но ми е интересно има ли съвет за премахване на причината за него?
-
Eli съчувствам ти за проблема който имаш, дано нямаш деца в момента които също да носят този товар.Пожелавам ти попътен вятър и бързо излизане от този кошмар.
Тангра- не съм взела толкова присърце тренировките ти по баскетбол, спокойно не си създавай излишни главоблъскания за това на някой харесва ли му или не баскетбола :drinks:
-
eli, моята лична философия към най-тежките проблеми, е следната.
Те идват, те винаги идват и запретват ръкави, озъбени, настървени, готови да разкъсват на части душата ти.
Големи или малки, това го решават "очите ни", онези на страха или другите на мъдростта. Предизвикват ни, обсебват, първо мислите, съня ни, настоящето, заграбват миговете, дните, месеците.....колкото им позволим.
Казвам си, война е неизбежно е да се размине без жертви. Воювам. И в миговете на отмора, пресмятам хладнокръвно загубите. Когато станат твърде големи, спирам да оказвам съпротива. Тогава кулминацията идва най-бързо, нощта е най-черна, но се напрягам да чуя щурците, бурята е най-силна, но виждам как най-малко страда тревата.
Нямам формула за добра стратегия, единствено осъзнавам, че признаването на неговото съществуване, моето "поражение", заедно с платената цена, която доброволно или не ще бъде взета, водят до решение в по-кратки срокове.
И тогава идва изгрева...или жадуваната победа.
Успех и сили ти желая!
-
Веднъж допуснах отчаянието до себе си и се озовах на дъното, там откъдето не можеш да падаш повече! И тогава една мъдра жена ми каза следното: Момче, има само два начина да изживееш живота си - като мъж или като дрисльо! Оттогава изключих задната скорост и съм добре, даже бих попитал: - Отчаяние що е то? Нека очите ви се смеят и всичко ще бъде наред!!!
-
eli, решението на проблемите идва когато разбереш, че си част от тях, а не самостойна единица. Ти си причината за всичките си проблеми. Остава да разбереш с какво си ги привлякла и да разтвориш от полето си тези мисловни модели. Тогава постепенно ще дойде и психичната и физическата свобода.
-
Така е, ние сме удивителни същества, намираме сили дори и в мрака да се усмихваме и да знаем, че след бурята изгрява слънце, въздуха е свеж и дъжда е измил старите и опадали листа от дърветета.
Мисля, че в това е величието на Човека и се радвам, че тука намирам хора способни на това.
Чак се плаша от тази си способност - просто да се обърна да продължа напред със същата си жажда за живот и същата усмивка на лицето си. И си казвам дано някой ден не срещна по - голямо изпитание, което да премери колко Сила имам. Защото това беше достъчно голямо и повече не искам друго. Истина е, че само в такива моменти откриваме тази си удивителна способност да бъде недосегаеми Човеци, но все си казвам дано вече нямаме нужда от проблеми, за да откриваме себе си. Дано скоро се опазнаем добре, дано не забравяме кои сме, за да не се налага да си припомняме в бурята.
Така приятели, Благодаря ви за милите думи, пожелавам ви и на вас Сила и способност за усмивки в тези трудни времена.
Чудя се дали и преди нас хората са живяли в такива усложнения или наистина напоследък са настанали трудни времена за човечеството?
-
eli, решението на проблемите идва когато разбереш, че си част от тях, а не самостойна единица. Ти си причината за всичките си проблеми. Остава да разбереш с какво си ги привлякла и да разтвориш от полето си тези мисловни модели. Тогава постепенно ще дойде и психичната и физическата свобода.
Ох, аз знам, че съм причината за проблемите си. Този път го видях много ясно. Проблема е, че някои модели са толкова надълбоко вкоренени в начина ни на мислене, че е много трудно първо да ги видим, а после да се оттървем от тях. Но се опитвам да работя по въпроса. Аз моите модели поне ги видях. Не смея да твърдя, че съм осъзнала всички, това е невъзможно - но поне много добре видях резултата. Беше ми показан по начин, по който нямаше как да се направя, че не съм го видяла :) Сега остава най - трудната задача да ги изкореня от себе си. Дано успея по - бързо /макар че понякога се съмнявам/, защото не искам сценария да се повтаря.
-
Обикновено тези неща са инкарнационна примка и не могат да бъдат изчистени. Когато човекът не го осъзнава. Ти обаче знаеш. Това значи 100%, че има начин за разграждане. Трябва да простиш най-вече на себе си. Другото не е важно.
-
Мила Eli!
Това което аз се опитвам да правя и когато успея- дава ефект, е следното.
.Давам си малко почивка от мислене и чувства.
.Казвам им нещо от сорта- след малко пак...
.Всред природа, или любими животни или музика.
.Старая се да изпитам към себе си, някак отстрани- топло чувство.
.Дишам дълбоко.
.Не съдя НИКОГО И НИЩО. Включая и себе си.
.Аз съм християнка и за да спра потока, си повтарям Исусовата Молитва
Господи Исусе Христе, Сине Божий, Помилуй ме!
Може и нещо друго... Да се спре Инерцията...
.Добавям и мисълта, че и други са в депресия и отчаяние, става ми мило за тях!
И-някак моята мъка се размива.
РЕШЕНИЕТО ВИНАГИ Е НА 1/2 ръка разстояние, но за да го видим- трябва да се успокоим и да не съдим НИКОГО И НИЩО!
Ценка
-
“Стой на границата на отчаянието. А когато не можеш повече, отдръпни се и седни, изпий чашка чай” :)
-
Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва
-
Няма по-приятно чуство от това на победата!
-
Когато съм пробвала всичко и и въпреки това нищо не става,чакам,чакам до като дойде момент в които отново има какво да направя,а ако не дойде такъв най вероятно го примам.Някой неща не могат да бъдат решени,те просто са такива.
Много точно казано!
-
Съвети за справяне с отчаянието много и то работещи, но ми е интересно има ли съвет за премахване на причината за него?
Няма.
Винаги има причина а има ли причина има първопричина- търси я нея!
-
Съвети за справяне с отчаянието много и то работещи, но ми е интересно има ли съвет за премахване на причината за него?
Няма.
Винаги има причина а има ли причина има първопричина- търси я нея!
;D Зная, за това и зададох така въпроса, но май никой освен теб и Н. не му обърна внимание. Всякакви решения за справяне с проблема могат да се намерят, но ако не се търси начин за изкореняване на първопричината проблемите се завръщат.
-
Въпроса ти беше съвсем неясен и затова не му обърнах внимание.
Под първопричина може да се разбират две неща.
Първото е страсти и желания в човека по принцип. Спирането им, спира и всички случки от кармата.
Второто е, реално измерими физически случки. Например нямаш пари. Решението е да си намериш. Или пък редовно те бият. Решението е да се научиш да се защитаваш (ако си мъж), или пък да се преместиш другаде и тн.
Тъй като бях отговорил и на 2та въпроса още преди твоя постинг, не счетох за нужно да пиша пак.Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва
По приницип и ти си прав. И все пак живота наистина е борба, но главно със самия себе си.
-
Въпроса ти беше съвсем неясен и затова не му обърнах внимание.
Под първопричина може да се разбират две неща.
Първото е страсти и желания в човека по принцип. Спирането им, спира и всички случки от кармата.
Второто е, реално измерими физически случки. Например нямаш пари. Решението е да си намериш. Или пък редовно те бият. Решението е да се научиш да се защитаваш (ако си мъж), или пък да се преместиш другаде и тн.
Да може би беше малко неясен...
Не би трябвало да го разделяш на първо и второ защото, страстите и желанията пораждат физически случки, а пък физическите случки от своя страна пораждат страсти и желания. Това е един омагьосан кръг в които се въртим поради факта, че не определяме сами реалноста си, а се опитваме да живеем в чужди реалности.
Реалността която ни заобикаля е както създадена от нас така и не е.
Създадена е от нас чрез нашето бездействие по ключови въпроси засягащи смисъла на съществуването ни, и не е създадена от нас, а от някои друг които се възползва от бездействието ни по тези ключови въпроси за да създаде реалност която на него му харесва. Това е главната причина според мен която ни докарва до ръба на отчаянието, защото в определен момент се получава несъответствие между разбиранията ни за живота и реалноста. Разбиранията ни за живота първоначално се определят от средата в която живеем, а тя се контролира от онези които се възползват от нашето бездействие и безхаберие.
Доскоро смятах, че живота просто е такъв какъвто го виждам. Много пъти съм изпадал до моменти на отчаяние поради неразбирането ми за смисъла на всичко около мен, но да си призная до ръба не се е стигало. След това осъзнах, че това което виждам ми е било натрапено от онези които са създали тази реалност която ни заобикаля. В момента при мен тече процес на трансформация, чиято крайна цел е създаване на собствена реалност която да придаде смисъл на всичко. Идеята на тази реалност е да бъде в пълен синхрон със заобикалящия ме свят. Този баланс може да служи за пример, а колкото повече примери се появяват, толкова по скоро натрапената ни реалност ще се промени.
Нали и това ни е целта в крайна сметка - Баланс?
Тогава за отчаяние няма и да си говорим...
-
Доскоро смятах, че живота просто е такъв какъвто го виждам. В момента при мен тече процес на трансформация, чиято крайна цел е създаване на собствена реалност която да придаде смисъл на всичко. Идеята на тази реалност е да бъде в пълен синхрон със заобикалящия ме свят. Този баланс може да служи за пример, а колкото повече примери се появяват, толкова по скоро натрапената ни реалност ще се промени.
Нали и това ни е целта в крайна сметка - Баланс?
Тогава за отчаяние няма и да си говорим...
Утопия!! Аз отдавна живея в свой собствен свят, където всичко е идеално, но щом си покажа носът навън се сблъсквам с "натрапената" ми действителност и се убеждавам, че моят свят е един пашкул където мога да се скрия само временно!! Спечелих само това - да бъда смятан за странна птица и нищо повече! Да живееш в синхрон с заобикалящият те свят е възможно само когато се сливаш с него, в противен случай тръгваш срещу течението!
Осъзнах макар и късно, че загубих в изграждане на моята реалност време и сили напразно! Сигурен съм, че ако бях успял да променя ценностите на поне едно съзнание щях да съм спечелил една битка с тази действителност!
Живота е борба и вкусът на победата е страхотен!
"Правиш ли едно и също, ще ти се случва едно и също" Й. николова
-
А защо създателите на тази реалност не смятат своите действия за утопия?
Тази реалност е създавана в продължение на много поколения. Ако смятаме нашите действия за утопия, то предоставяме възможноста на останалите да създават нашата реалност. Капсулирането не е решение и аз ни най-малко не правя това. Около мен хората първоначално започанаха да ме гледат странно, но чрез бавно и напоително разясняване започнаха да разбират за какво иде реч. За мен това е много по-важно, защото така им предоставям материал за размисъл, а те от своя страна могат да го разяснят на други.
Да живота е борба, но по-важна е каузата. С грешна кауза си е загуба на време. Повечето хора се борят за грешна кауза, поради липса на информация или по-точно заради дезинформация.
Доста дълго време се "сливах" с предоставения ми живот, че нещо ми се прииска да тръгна срещу течението, защото само така ще стигна до извора ;)
-
А защо създателите на тази реалност не смятат своите действия за утопия?
Доста дълго време се "сливах" с предоставения ми живот, че нещо ми се прииска да тръгна срещу течението, защото само така ще стигна до извора ;)
Има една приказка за стълбата много е поучителна!
Страхотен девиз дано имаш сили да го следваш до извора!
-
Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва
Да, това е точно така. Ще използвам цитираните думи за да задам един въпрос. В борбата някои хора израстват и стават по-силни, а други биват тотално изцедени. Откъде идва разликата при едните и при другите?
Няма по-приятно чуство от това на победата!
Можеш ли винаги да се чувстваш победител? Когато постигнеш такова състояние, единствено тогава може да се каже, че познаваш вкуса на победата.
-
Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва
Да, това е точно така.
Като е точно така , с Косев ми обяснете (защото това са мои думи ) какво е живота !
-
Привет Олд,
Що е то живот? - Низ от изпитания за които не ни е дадено време да се подготвим! И безкрайно време да се борим с последствията!
Ирис, може да ти прозвучи високопарно, но досега винаги съм побеждавал в-и-н-а-г-и!!!! Винаги съм постигал целите си и ще ти кажа как: с безкрайно търпение, упоритост и познаване на възможностите си! За да не съм голословен ето ти пример: Можеш ли да си представиш каква радост е епилептик да стане професионален шофьор? Не, не можеш!
Да някои се чустват изцедени по единствената причина, че едно от горните условия е подценено!
-
Не искам да се ангажирам, да обяснявам на някой по-голям от мен какво е живота.По тая тема всеки има мнение.Мое мнение е,че всеки получава това ,в което вярва.Всичко според мен , е въпрос на личен избор.
Както казват някой - светът е огледало.Казваш,че живота е непрекъсната борба и огледалото го отразява - ок ,борба е.Ще се бориш непрекъснато.Твой избор.
Казваш ,че живота е песен и... ок песен е :)Ако го вярваш разбира се.
Мога да кажа,че живота е смъртоносна болест,предавана по полов път, но това е за друга тема :)
-
Ирис, може да ти прозвучи високопарно, но досега винаги съм побеждавал в-и-н-а-г-и!!!!
Аз написах „винаги да се чувстваш победител“, а не „винаги да побеждаваш“. Защото ако винаги си побеждавал, това означава със сигурност едно: ти не умееш да губиш. Няма как да се научиш да губиш, ако никога не си губил. А ако не умееш да губиш, това е слабост. Можеш ли да се чувстваш победител и то истински, не само на думи, тогава, когато губиш?
Цитат:
"Живота е една непрекъсната борба"
За тези, които мислят така , живота наистина ще е непрекъсната борба.Всеки получава това, в което вярва
Да, това е точно така.
Като е точно така , с Косев ми обяснете (защото това са мои думи ) какво е живота !
Има тема за живота във форума. И защо реагираш така, сякаш някой е написал, че животът не е борба? Напротив, и в двете мнения може да се намери потвърждение, че това може да бъде точно така, понякога.
-
И защо реагираш така, сякаш някой е написал, че животът не е борба? Напротив, и в двете мнения може да се намери потвърждение, че това може да бъде точно така, понякога.
Не съм искал никого да засегна !
П.С.Не знаех че има такива хора , каквото и да им се случи те са щасливи и всичко е "песен" .Човек се учи докато е жив !
-
Защото ако винаги си побеждавал, това означава със сигурност едно: ти не умееш да губиш. Няма как да се научиш да губиш, ако никога не си губил. А ако не умееш да губиш, това е слабост. Можеш ли да се чувстваш победител и то истински, не само на думи, тогава, когато губиш?
Губил съм, Ирис, губил съм и още как съм губил! Ти прецени дали съм бил на ръба! Три и години половина живях с мисълта, че съм погубил собственото си дете! След това научих случайно, че бившата не е абортирала, а е подхвърлила детето в някой дом! Е намерих го! А ако не бях, какъв товар трябваше да нося!
Да губил съм, но загубите са наложени отвън, което не намалява болката!
-
Да губил съм, но загубите са наложени отвън, което не намалява болката!
Млади са , дано никога не се сблъскват с "крайни" неща.
Дано живота им да бъде винаги слънчев , желая им го от сърце на всички млади хора !
-
Ако оправдаваш всяка загуба с това, че е наложена отвън, значи не умееш да губиш.
...
Да губил съм, но загубите са наложени отвън, което не намалява болката!
-
Аз имам една формула в живота, която си е лично мое мнение и не карам никой да се съгласява с нея!
Всички ние сме един индивидялен космос по отделно.
Когато и каквото да ни се случи лошо, много лошо, смятам че трябва да го приемете като учение като един урок, да намерите коренчето да извлечете поуката и да загърбите лошите чувства. Каквато и да е болката аз вярвам че времето лекува. И когато си помисля че всичко е един сън тук и сега и когато заспим навлизаме в друг сън ние просто сме живи заспали. Ние живэм в една една илюзия!
Каквато и да е болката тя е голяма и тежи.
Не вярвам в това че човек получава в каквото вярва.Защото никой не желае да му се случват лоши неща.
За да преминем живота по лесно и разумно без много да навличаме карма на себе си, МИСЛЕТЕ че сте един войник на фронта.
Всичко ще премине много кратко и бързо!
Това е живота. Прошка, търпение, любов,смирение и силна вяра !
-
За пореден път се убеждавам, че психиката на човека е много сложно нещо.
Убеденоста ми идва не само от тази тема, а и от случки от живота около мен. Мой познат наскоро се самоуби! Млад човек на 25 години. На 18 год. изпада в някаква депресия и така 7 год., та до тези дни...
Има случаи като този, когато нито съвети, нито доктори могат да помогнат.
Сложно е!
=====================================
Това е живота. Прошка, търпение, любов,смирение и силна вяра !
С Лорчето сте си плюли в устите...
Да не пеете в един хор..?
Банално е повтарянето на тази мантра!
-
Според мен няма такова нещо като "граница на отчаянието", а дори и да има какво трябва да разделя тя или загражда ?
По правилно е да се каже когато сте на крачка от отчаянието(депресията).
-
Ами според мен когато човек каже за себе си, че е на границата на отчаянието (или пък, че е на крачка от отчаянието), той вече е отчаян. Разбира се съществува вариант при който изричайки подобни думи, човек просто търси съжаление и съчувствие.
-
Пожелавам ти никога да не изричаш подобни думи и никога да не ти дойде до главата границата на отчаянието! Бъди винаги галеник на съдбата както досега!
-
Галеник на съдбата казваш... възможно е. Едно знам със сигурност – не съм се вкопчил в това, което ме прави щастлив. На страданията гледам просто като на нещо, което неизменно отминава. После ги забравям, защото споменът за страданията създава страхове и комплекси, които докато съществуват, ще ги поддържат живи и ще ги привличат обратно в живота ми. Всяко страдание си има смисъл, който ако бъде открит, осъзнат и приет, страданието няма да се стовари отгоре му с пълната си сила. Ако се бунтуваш срещу малките страдания, идват големите. Съдбата не подлага хората на безсмислени страдания. Последните сами си ги създаваме.
-
Това, Ирис , е абстрактно и логично разсъждение. Като такова при него отсъства емоционален заряд. По принцип си прав, такава би трябвало да е нагласата, но понякога съдбата ни праща такива проблеми, че колкото и да осъзнаваш логически нещата, които написа, отдолу емоцията клокочи и иска друго. Някои човешки емоции могат да бъдат невеорятно силни. И далеч не е задължително да са положителни. Не е и толкова лесно да се намери "смисъла", защото в някои проблеми НЯМА смисъл, няма! Или поне няма такъв в човешките мерки за справедливост. Единствено така, обаче, можеш да калиш душата си.
Някои хора поначало водят по-спокоен живот от други. Женят се, създават си семейство, майките и бащите им са около тях, ходят си на работа и се прибират в къщи. Други имат най-разнообразни проблеми, здравословни, с работата, сами са, и нямат мъж/жена, или пък ги е оставил мъжа/жената, а те са с дете, или две деца, или пък са загубили близки в катастрофа, или нещо друго подобно, и тн и тн.
Докато ти самия не попаднеш на тяхно място, е трудно да разбереш какво чувстват те. И дори да им кажеш логически "всеки проблем отминава, времето лекува", "всичко е плод на твоето болно въображение", някак няма да им помогне особено, защото близкия им няма да се върне от гроба, нито комшията ще започне да помага да се гледа детето. Затова и малко или много трябва да си на определена възраст, да имаш малко повече опит, за да разбираш по-добре хората.
Аз например 2 години влачих едно разочарование. 2 години ме боля и ревах с глас и виех като вълк. А преди същите тия 2 години, че и преди 5, ако ми погледнеш постовете съм ги писал същите работи - ала бала, човек сам си решава дали да страда или не, трябва да си прости и тн и тн. Ама само със сухото знаене не помага. Защото подсъзнанието отдолу рита и дърпа като обезумяло. То си знае своето. То иска кръв и да къса на парчета. Човешкият мозък е на 3нива - най-долу е рептилоидния (от земната еволюция и земните рептилии идва), по-горе е примАтивния (бозайническия), и най-горе е кората - неокортекса, с който ние мислим логично.
Първия отговаря за най-основните природни нужди - глад, секс, болка, бой/оцеляване. Към тях най-веорятно спадат и загриженост за потомството, ревност, желание/страдание към срещуположния пол и тн.
Вторият е за останалите инстинкти и емоции. Например, инстинкт да се събираме в стада и тн.
Третият е за аналитичното мислене, и е присъщ само за човека.
Сега, въпреки, че някои технократи могат да се напикаят от кеф, при благоговеенето към последния мозък, истината е, че ВСИЧКИ 3 имат важни функции. Истината е, че въпреки, че само с 3я може да се мисли, най-голяма сила като заряд на електрическите импулси, а и изобщо има 1я мозък (рептилния). Истината е, че точно като компютърна програма, той има максимален приоритет, и може да override-ва (преодолява) всеки друг от горните 2 мозъка. Той е на най-основно ниво.
Когато спориш с някой с бъдещия курс на долара и край теб мине най-красивата жена, която си виждал напоследък само че гола, ще продължиш ли да си разсъждаваш логически глупостите за долара? Или ще обърнеш внимание на нещо далеч по важно и съществено? Така е устроен човека, важните неща като храна, секс, болка са най-отдолу и най-здраво закодирани. Другото с логиката е бонус.
Така че, човек може логически да си мисли едни неща, да ги вярва дори, но отдолу организма му да иска друго. И тогава много да боли.
-
..............................................
Tangra , ти си Tangra за годините си :hi: !
-
Екзакт Tangra !
Не е важно къде и колко си живял,важното е какво си разбрал!
:)
-
Мнението ми не беше само логическо. Когато пиша, винаги съм искрен. Ако не усетя вътрешно нещо като вярно, не бих го написал. Не знам за емоциите... От отрицателните емоции може да ми се случи да изпитам единствено раздразнение и то за кратко. Също и страх, но това е по-скоро инстинкт. Може да не съм попадал в крайно трудни ситуации, но пък имам опит с не чак дотам крайни. И винаги съм ги преодолявал по-описания в предходния ми пост начин. А и това доколко тежка е една ситуация е въпрос на личен светоглед и оценка. Когато попадна в една ситуация гледам да я реша, а не да оценявам колко е отчайваща, още по-малко пък да обвинявам нещо или някого за възникването й. Почти на 100 % мога да заявя, че каквато и загуба да преживея – материална или на близък, няма да оценя ситуацията като екстремно-трудна и няма да изпадна в отчаяние. Вероятно бих оценил като изключително тежко едно състояние на непрекъсната и силна болка, защото то би направило трудно запазването на вътрешното ми равновесие и самообладание, а всички успокояващи лекарства в случая действат зле на концентрацията и на психиката. Но пък като помисля, отново не бих се отчаял и изгубил надежда. Просто няма как да изгубя вярата си в духовния живот.
п.п. Думи в стил „всичко е резултат от твоето болно въображение“ не помня някога да съм произнасял през живота си.
п.п.п. Предлагам да не се спекулира толкова много с годините ми. Не съм нито прекалено млад, нито много възрастен. Колкото до опита, мисля че по-важно е не това, какво е преживял човек, а как. Иначе, особено поддръжниците на прераждането ще се съгласят, че опит всеки си има предостатъчно.
-
п.п. Думи в стил „всичко е резултат от твоето болно въображение“ не помня някога да съм произнасял през живота си.
Това го казвам аз понякога, но на майтап.
Ако си чел "Свирепия (войн)" ще се досетиш.
-
Ирис, Приятелю,
Никак, ама никак не е важно на колко години си, възраста на човека се определя от преживяното и осмислянето му! Едно само не искаш да приемеш и разбереш, че има ситуации наложени отвън които отнемат възможноста ти да мислиш, да расъждаваш ИЗОБЩО, просто емоцията те поема и тъмнината те поглъща! В такива ситуации бих казал първосигнални не помага научено като теория, всичко като култура, възпитание и други показности отиват по дяволите! Помага само практическият опит защото само той може да се изведе като първосигнална реакция! Веднъж в мината кал затрупваше колега, пропълзях и започнах да копая с шепи калта около главата му, след секунди до мен пльокна дъска и чух майстора на смяната да крещи: Лягай на дъската твойта м.... След това друга дъска и още и още - извадиха ни! В сводката пишеше: Спасени двама!
Ако се бунтуваш срещу малките страдания, идват големите. Съдбата не подлага хората на безсмислени страдания. Последните сами си ги създаваме.
Съдбата не ни подлага на безсмислени страдания, от нейна страна, но не тя чуства, а потърпевшият! Болката идва най-вече от факта, че не ни е позволено да знаем големият план, тоест защо! Разбира се съществува вариант при който изричайки подобни думи, човек просто търси съжаление и съчувствие.
Важното е от кого може да полуи съжаление и съчуствие! Може да съжалява и съчуства истински от сърце само човек който знае какво е на дъното, тоест: "Вил е кто вук по месечина"
Силна личност е онази личност, която може да споделя и обсъжда провалите си!
-
Много добре и вярно казано mitko. :hi:
Всичко се случва понеже искаме или не искаме да избягаме или не избягаме - от нашата съдба респ. карма.
Това е то пътят на астралната змия.
:drinks:
-
:) Вероятно всеки е опитвал вкуса на отчаянието по един или друг повод.В момент на отчаяние стоим пред огромна, залостена врата и се опитваме да намерим начин да я отворим, а в същото това време, ако се огледаме ще открием понедруги две врати, които с лекота ще отворим.
Смятам, че до отчаяние стигаме само тогава,когато все още не познаваме себе си. :hi:
-
Ние не се познаваме докрай. Щом все още живеем тоя живот. В това е смисъла - да познаеш себе си. Но е дълъг път. Непрекъснатото изпитване на себе си води по тоя път - на себепознание.
-
Ние не се познаваме докрай. Щом все още живеем тоя живот. В това е смисъла - да познаеш себе си. Но е дълъг път. Непрекъснатото изпитване на себе си води по тоя път - на себепознание.
А този път до къде води знаеш ли? Не е нужно да се познаваме докрай. Като и да е, всъщност и да искаме не можем. Нали така.? :blush:
Наивно звучи но не, или не е така?
-
Напротив нужно е и е възможно. Друг е въпроса дали ти стиска да го направиш. Защото Егото винаги иска да сме блестящи и неповторими и ни кара да виждаме само добрите си страни. Въпрос на избор е дали ще избереш да живееш по този начин с илюзии за себе си или ще се погледнеш трезво и ще си дадеш сметка за твоето участие в проблема.
На границата на отчаянието аз наистина разбирам много за себе си. Не съм фенка на философията да се опознавам чрез страдание. Но така или иначе забърках огромна каша, поне мога да я използвам, за да анализирам себе си и да видя онези свои черти, които преди това не съм познавала. Чудих се много за какво ми е това знание, но дори без да осъзнавам напълно и да мога да го изразя с думи, усещам че е много важно за мене и за живота ми, да знам всъщност каква съм и какви ги върша тук на тази Земя. Изхода всички го знаем, но има значение преди да стигнем до него, каква работа сме свършили. Казах си, че този път ще успея!
-
Щом още вървим по пътя, значи не сме се опознали до край.
Ако се опознаем до край ще сигнем до божествената си същност.
Но под опознаване нямам предвид да се погледнеш в огледалото и да кажеш: аз съм такъв и такъв.
А да провериш, да покажеш и докажеш до край възможностите си в дадена област, например.
Това е опознаване. Единствения начин да видиш кой си, е да разбереш колко струваш. А единствения начин да разбереш колко струваш, е като го провериш на практика. И дори не провериш, а проверЯваш отново и отново, а възможностите ти да растат.
-
:) Tangrata_ как мислиш, защо ли същества, които познават СЕБЕ-си като:(ИИСУС, БУДА изобщо всички онези Светии, Учители и т н т)та защо мислиш са идвали на земята и след като са познавали СЕБЕ-си?
И само още нещо да питам, дали не са идвали за да ни покажат и доведат именно до границата на отчаяние? :hi:
-
До колкото съм чувал, те не са дошли осъществени с раждането си, а са достигнали просветлението в онзи си живот. Разбира се и 1то е възможно, но не се сещам за такива примери.
Също така наистина има хора, които след като са се осъществили, са останали да помагат на човечеството.
(радвам се, че не включи Бенисата Дуно тука, щото мястото му не е там)
Не не мисля, че са тук за да ни доведат до границата на отчаянието. По-скоро обратното, за да помогнат да я прескочим.
"Отчаянието" като понятие е еквивалентно на "липсата на вяра", т.е. то се поражда и от своя страна поражда Егоизъм. Ако се превъзмогне отчаянието, се превъзмогва и егоизма и се подкрепя вярата. А именно това са дошли да покажат онези, че има светлина в края на тунела. И пътя е към Светлината.
-
Тангра ти си абсолютно прав, истинския Път на Душата преминавайки през различните опитности- животи е именно- да стигне до своята божествено -светлинна същност и така да преоткрие в себе си Бог , а през какво ще мине- е пожелан Път на Душата и ако веднъж напр. се самоубие поради отчаяние и слабост- в следващ живот тази Душа може да е в сходна ситуация и вече ДА НЕ ИЗБЕРЕ САМОУБИЙСТВОТО КАТО ИЗХОД, а да намери друг Път . Учителите са били тук за да ни покажат Пътя и той е чрез Любовтата те са същества на Духа- за тях еволюционния път на Душата е минало и те приемат за малко човешка материя, за да бъдат до човека и да "свалят" божиите Думи до нивото на хората в дадената епоха. Всъщност и това е еволюционното развитие на човешката Душа- да премине към Енергия или Духовно съществуване и така да се развие, за да СЛУЖИ НА БОГ- СВЕТЛАТА, ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА!