Автор Тема: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...  (Прочетена 82315 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #255 -: Ноември 25, 2012, 18:24:51 pm »
Както казва Уейн Дайър: "ние не сме тяло с душа, а сме душа с човешка опитност". Това, което си написала е все едно колата да реши, че тя е интелекта и волята на дуета "шофьор-автомобил". Не само, че имаме чувства, мисли и стремежи след като изгубим тялото си, но смея да твърдя, че и тук и сега /докато сме в тяло/чувствата, мислите и стремежите ни са нещо, касаещо единствено душата ни, не тялото, не мозъка!!!.
Тялото иска две-три неща - чисто технологично: ядене, топлина/прохлада и евентуално секс. Всичко останало идва от душата ни, която обаче тука е с амнезия и често проявява себе си по не кой знае колко достоен начин, взаимодействайки си с материята/тялото си/.
Т.е. не само, че след смъртта си имаме чувства, мисли и желания, но и единствено душата е тази, която е способна да чувства, да мисли и да има желания. Пак казвам: с изключение на технологичните /функционалните/ нужди на тялото.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #256 -: Ноември 25, 2012, 18:40:37 pm »
Т.е. не само, че след смъртта си имаме чувства, мисли и желания, но и единствено душата е тази, която е способна да чувства, да мисли и да има желания.
      С  какво  мислим  и  чувстваме,  като  нямяме  мозък ???

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #257 -: Ноември 25, 2012, 20:25:15 pm »
Мисленето не е функция на мозъка. И както Митко обича да казва: "мозъка е само преводач". При астрална проекция с какво мисли душата, когато излезе от тялото си? С какво мислят душите, които се свързват с близките си тук на земята след смъртта си? Има хиляди записани регресии, има хора, правещи астрални проекции: Михаил Радуга е един от най-известните...Прочети книгите на Майкъл Нютон - има ги в "Спиралата" безплатно за теглене. Това са документирани реални регресии на реални хора. Те всички разказват какво и как е от другата страна.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #258 -: Ноември 25, 2012, 20:31:23 pm »
Аз точно това се чудех... Мозък = мисли, неврони = чувства, болка ... Как душата ще изпитва някакво желание за нещо, след като не може да изпита липса? Когато искаш нещо, това значи, че ти липсва това нещо. Когато се стремиш към него, това значи, че си решил да го получиш... за да решиш да го получиш, ще трябва да мислиш как....
Никъде не съм писала, че когато тялото е живо, т.е. с душа и това значи че това същество няма да може чувства душевно... и нямам предвид материалните нужди на тялото.
Не съм казвала, че тялото чувства, а че душата чувства чрез него. Тялото е средство за да чувства, за да желае или да бъде подбудена душата. Душата без тялото не може да чувства... освен ако няма някаква връзка с материалното (като тук "материалното може и да не е тялото, с което сме били) .. затова се замислих за някакъв вид вълни може би...

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #259 -: Ноември 25, 2012, 20:34:21 pm »
Мисленето не е функция на мозъка. И както Митко обича да казва: "мозъка е само преводач". При астрална проекция с какво мисли душата, когато излезе от тялото си? С какво мислят душите, които се свързват с близките си тук на земята след смъртта си? Има хиляди записани регресии, има хора, правещи астрални проекции: Михаил Радуга е един от най-известните...Прочети книгите на Майкъл Нютон - има ги в "Спиралата" безплатно за теглене. Това са документирани реални регресии на реални хора. Те всички разказват какво и как е от другата страна.
Именно - преводач е. Това значи да преведе едно нещо от един език (духовния), на друг (материалния).
Аз пак ще припомня за вълните, които казах по-горе.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #260 -: Ноември 25, 2012, 21:52:58 pm »
Душата без тялото не може да чувства... освен ако няма някаква връзка с материалното (като тук "материалното може и да не е тялото, с което сме били) .. затова се замислих за някакъв вид вълни може би...
:nea:
Правилно те разбрах, но не съм съгласна с теб.  :nea: Фактите сочат, че предположението ти не е вярно.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #261 -: Ноември 25, 2012, 22:51:12 pm »
Кои са фактите?!
Това, че някой е решил да се изучава да прави хипнози и прогресии и решава да напише книга ли? Човек лесно може да намери издателство и да напише книга за това "какво му се е случило" или "какво се е случило на Този и Онзи". Това ли са фактите? Регресия до сега за "онзи свят" не съм чувала, чела или виждала или още по-важното за мен - изпитала! Защото в момента може да си дърпаме локуми за след смъртта, ама единствено на 100% може да разберем е когато му дойде времето. Аз факти до сега не съм видяла. Всички можем да предполагаме за някакви неща, уповавайки се на логичното, на чутото или прочетеното. За мен повече е логично, че душата нищо не изпитва след като се отдели от материалното. И понеже ти си повече запозната от мен, ще те питам - регресиите доказват ли, че душата изпитва нещо след смъртта? Ама не питам за самия преход или за друг живот, защото те пак се свързват с материалния свят. Прословутия тунел и светлината! Ами оттам-нататък защо нищо не си спомнят? 
И както аз мога да не вярвам в това, което казваш, но в същото време не го изключвам, то тогава защо изключваш на 100% това, че душата не трябва да изпитва чувства; че не трябва да се цели в нещо си,  да се бори, да драпа или катери едва ли не... Ти защо изключваш възможността душата да е пасивна, само и само да не си почине. Ми оставете я малко тази душа да си отдънхе!! Да си почине малко от тези чувства, желания, цели, размисли и опитност или каквото и да било, свързано с материалния свят! Дори ако имаше някакво значение това, бих излязла навън с лозунга "Аз съм ЗА душата да си почива!!" И после като си почине от всички тези чувства, мисли, желания и т.н. и й доскучее там, нека си поеме пак по пътя, в който ще започне вече да се свързва с материалното.
И в този ред на мисли, искам да попитам за червеите дали страдат и ако ДА, до колко един червей би страдал от това, че съседът ще го напсува на човешки език (като приемем, че червеят може да се окаже полиглот или мозъкът му позволи превод към егото му )? И до колко неговата душа, би страдала в другия свят от преживяното през живота си или това дали е бил стъпкан, или е умрял от естествена смърт? Ако на едно новородено бебе му се усмихвам и му кажа колко е грозно, до колко то ще страда душевно?
Но тук може да си дърпаме локумите колкото си искаме... и пак не бихме стигнали до никакви факти, доказващи нещо за след смъртта на 100% ... тя темата не случайно е сложена при философските мисли.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #262 -: Ноември 25, 2012, 23:07:10 pm »
Според мен душата, откъсната от тялото, не изпитва нищо... Нито страдания, нито щастие... Нищо!

Веднъж един мъдър човек ми каза,че душата е като оголен нерв.И болката може да бъде невъобразимо силна.Нямаща нищо общо с физическата болка.За тва..За умрелите или добро или нищо.Не е до лицемерие.

Мозъкът е преводач и филтър.Цедка.Ежесекундно поемаме стотици хиляди терабайта инфо.През цедката минава една нищожна част.Дали мозъкът е този който се"самоцензурира"?Или друг определя какво му е нужно от целият пакет инфо?

Хахаа..Душата без тяло не можела да чувства?Е нема такъв виц просто.. :D

Червеят е зареден с енергията на Планетарният дух.Колективна душа.Оти го омеша с човешките?
А защо бебето тряя да страда,от това,че ти го определяш като грзоно?Ми дреме му..Това което за теб е грозно,за друг може да бъде съвършено.Субективност..
Да питам..По време на клинична смърт,няма мозъчни импулси.Демек..мозъкът не произвежда ни образ,ни картина!Е..как става тогава,че хора завърнали се от такава смърт,имат спомени за нещо преживяно,видяно..А па мозъкът де е бил в тая ситуация?М?
« Последна редакция: Ноември 25, 2012, 23:17:02 pm от konstantin2007 »

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #263 -: Ноември 25, 2012, 23:28:26 pm »
konstantin2007, ти в момента си с тяло и чувстваш, нали?
Как можеш да ми докажеш, че душата без тяло чувства? (радвам се, че си се развеселила на "вица" ми)
За червеите изобщо не можах да те разбера? Искаш да кажеш, че душата ми никога няма да може да се прероди в червей ли?
И да - много ясно, че на бебето няма да му пука ако му кажа, че е грозно или че е осиновено, защото мозъкът му все още не е достатъчно развит, за да му "преведе" това и съответно, до колкото егото му позволи да реши да се обижда или да страда, че е осиновено. Това е все едно да ме напсуваш на китайски, без преводач и няма да мога да се обидя, защото не разбирам китайски. Друг е въпросът дали ще се обиждам, ако имам преводач... но без преводач и казаното на китайски не ми позволява правото на избор - да се обиждам ли или не.



Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #264 -: Ноември 25, 2012, 23:54:51 pm »
О Кибела,отдавна нямам желание да доказвам квото и да било на който и да било.
Може да се преродиш и в торен бръмбар.Щот до там стига съзнанието ти.. :D
Просто,нема логика..За кво?От човек на червей?Инволюция..

И май наистина нищо не разбираш.Да оставим бебето,че примерът ти не е хич адекватен.Да наречеш някого грозен не е обида.Това,че ти виждаш грозота,не значи,че цялата Вселена смята така...Дори да го кажеш на възрастен индивид(например аз :D)изобщо не бих те отразила,камо ли па да се обиждам.Обиждането е прийом на егото.А красиво,грозно са субективни понятия!

Ма кви ти ги ражда главата..Да слагаш осиновен и грозен под един знаменател..Този на"обидата"..Е тука вече.. ::) ::) ::)

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #265 -: Ноември 26, 2012, 00:23:42 am »
      Попитах  дали  страда  душата  след  смъртта,  защото  наскоро  една  майка  остави  две  невръстни  деца  сирачета?

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #266 -: Ноември 26, 2012, 00:37:52 am »
О Кибела,отдавна нямам желание да доказвам квото и да било на който и да било. Ами добре, не ми доказвай...
Може да се преродиш и в торен бръмбар.Щот до там стига съзнанието ти.. :D
Просто,нема логика..За кво?От човек на червей?Инволюция..Ако душата имаше логика обаче...

И май наистина нищо не разбираш.Да оставим бебето,че примерът ти не е хич адекватен.Защо? Този пример ми харесва и не знам кое е неадекватното, след като ти самата казваш почти същото, което и аз "И да - много ясно, че на бебето няма да му пука ако му кажа, че е грозно или че е осиновено, защото мозъкът му все още не е достатъчно развит, за да му "преведе" това и съответно, до колкото егото му позволи да реши да се обижда или да страда, че е осиновено." Да наречеш някого грозен не е обида. Разбира се, че не е обида ... това зависи от човек как би го възприел... но както и да го възприеме, тук вече играе мозъкът и след това душата какво да чувства Това,че ти виждаш грозота,не значи,че цялата Вселена смята така... ЕЕе, ама като се захвана с тва грозно и красиво... още в началото ти казах че съм съгласна с теб... много ясно, че са относителни понятия. Дори да го кажеш на възрастен индивид(например аз :D)изобщо не бих те отразила Разбира се, че няма да ме отразиш... това е все едно "нищото" да се опитва да те обиди... ,камо ли па да се обиждам.Обиждането е прийом на еготоА това е за неадекватния ми пример.А красиво,грозно са субективни понятия!Както вече казах на няколко пъти - съгласна съм с това

Ма кви ти ги ражда главата..Да слагаш осиновен и грозен под един знаменател..Изобщо не съм ги сложила под един и същ знаменател... Не знам как така ти реши, че са под един и същ знаменател.Този на"обидата" Явно не искаш да ме разбереш още от самото начало, но няма значение... Тя тази тема е пълна с факти и доказателства като гледам, за да си позволя някви си разсъждения от моя страна ..Е тука вече.. ::) ::) ::)

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #267 -: Ноември 26, 2012, 00:41:12 am »
      Попитах  дали  страда  душата  след  смъртта,  защото  наскоро  една  майка  остави  две  невръстни  деца  сирачета?
Моите съболезнования :(
Не знам... според мен, ако все още има връзка с материалния свят и душата й все още не е отишла в другия, то може и да изпитва страдание. Зависи от човека... Не знам, честно.

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #268 -: Ноември 26, 2012, 08:24:08 am »
   Дали страда душата след смъртта?-Не!Душата страда по време на Живота.Страда,когато шепне,но не я чуват,защото шумните мисли я заглушават.Страда,когато знае посоката,но егото я влачи в противоположната.Страда,защото има всичкото знание,но и е дадена погрешната диагноза "амнезия".Страда,когато Живота се пилее и знае,че няма втори опит.Душата има директен линк към сайта на Висшия Разум.И когато тялото отКЛИКНЕ -има хармония,няма въпроси,има разбиране,няма лутане,има Живот.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #269 -: Ноември 26, 2012, 12:59:11 pm »
      Попитах  дали  страда  душата  след  смъртта,  защото  наскоро  една  майка  остави  две  невръстни  деца  сирачета?
Уфф..Сто пъти ти отговорихме,че нещата са субективни.Според съзнанието.Ако ще и ...емнайсе сирачета да е оставила.СУБЕКТИВНОСТ.
Ние отде да знаем?Да не сме врачки?А ако вместо само да задаваш въпроси,беше отделил малко време и да почетеш из темата,можеше и да ти просветне!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27